Газови маневри на българските енергийни компании през декември – игра в полето на Газпром

Aлтернативи & Анализи

Не случайно наричат националната ни газова компания Булгаргазпром.
През изминалия месец декември се случиха поредица от важни събития, които доказват по недвусмислен начин, че газовите ни компании не само не провеждат политика в национален интерес, но и че пленяването им е достигнало размери на национално бедствие.
Да започнем, че веднъж на две години, Булгаргаз има право да прегледа договора си с Газпром и да внесе корекции в цени, формули, точки за доставки, графици, да потърси други пропорции между нефтеноиндексирани цени и спот пазара.


На 3 декември изтече срока за този преглед. Във връзка с промяната на точката на доставка, по искане на Газпром, тази година този срок беше удължен. Но, уви пак нищо или почти нищо.
Нашият „търговец“ е просто счетоводна кантора, която обслужва руския газов монопол по единствен договор и по един маршрут. Има и малки договори с приближени до премиера фирми за незначителни количества, но нищо съществено, което да застраши интересите на Газпром нито като конкуренция, нито като цени.
Защо беше важно да се внесе корекция във формулата и направят промени в договора?


В момента цената на спот пазарите, ако вземем за репер платформата NCG, към която реферира и Нафтогаз, цената на природния газ е 12,5 евро за метаватчас за 2 януари 2020. Вече сме в центъра на високия сезон, но докато миналата година спот цените минаваха 25-29 евро/МВтч, тази година пазарът е достатъчно пренаситен, газохранилищета пълни и … цените от над 17 евро/МВтч през ноември в края на декември паднаха под 12 евро/МВтч. Тоест пазарната конюктура е изключително благоприятна за диверсификация и насищане на българския газов пазар с конкуренция.
Сключения петгодишен договор за транзит през Украйна също изигра своята положителна роля, защото премахна една огромна неизвестна. Ниските цени на природния газ в Европа означават, че втечненият природен газ е заел неоспорима позиция на маркет мейкър в глобален мащаб и европейските клиенти трябва да гледат вече на Газпром като една от многото възможности за доставка на газ.
В този изключително удобен от пазарна гледна точка момент, ръководството на Булгаргаз само се отказва от реална възможност да промени формулата като вкара повече спот елемент за да натисне надолу цените до европейските. Отказа да намали равнището на задължителния „вземи или плати“, като по този начин гарантира пазарните дялове на руската компания. Не оптимизира графика на доставките, така че да увеличи гъвкавостта на клиентите му. Вместо да застане на страната на своите клиенти, българският държавен газов търговец застана на страната на продавача си и подписа безропотно договор за промяна на точката на доставка.
Отстъпката от 5%, която министър Петкова изтъква е пропаганден шум, заблуда, недостойна за един министър.
Дори да приемем, че тази отстъпка е истинска, което не е вярно, нека да я оценим на фона пазарните репери. Ако приемем че информацията от медиите е коректна, отново се стига до цена на договора с Газпром от приблизително 21,5 евро/МВтч. Ако вземем за репер средните борсови цена за 2019 година, пак на същата борса NGC – от 13 евро/МВтч, излиза че сме надплатили за една година на Газпром за доставка на 2,9 милиарда кубически метра газ 250 милиона евро. Тоест нефтеноиндексираните ни договори са ни стрували близо 70 процента по-скъпо от средните борсови равнища. Дори да приемем, че истинския размер на щетата е по-малък, поради откъснатостта ни от западноевропейските пазари, и разликата е само 30 процента, пак остава изконен въпросът – в същност в чия полза действа Булгаргаз – в полза на българските си клиенти или в полза на Газпром?

Не е важна оценката на това, какво българските енергийни компании правят, а какво не правят, отново в полза на Газпром.
Гръцката компания ДЕПА и румънската Ромгаз купуват по 20 процента дял във ВПГ терминала в Алекснадропулис, ние пасуваме, като нарочения за български участник Булгартрансгаз пасува и фокусира цялото си внимание в изграждането на транзитен проект за да осигури монопола на Газпром на регионалния пазар. Посланието е повече от ясно, приоритет ни е руския тръбопроводен газ, не да осигурим конкурентите му.


На пресконференцията на министър Петков и тримата шефове на енергийните дружество беше извършена поредната манипулация с внушението, че със смяната на точката на доставка сме постигнали намаление на цената руския газ през Турски поток с 5 %. Нищо подобно, Газпром ни го продава на по-висока цена, намалението е дошло за сметка на транзита, който плащахме през Румъния. Спестените 44 милиона долара, са точно 5 процента от стойността на сметката ни за внос на природен газ през 2019 година.Тоест търговските умение на шефовете на Булгаргаз са слаби и компанията продължава да действа като агент на Газпром и да натоварва българските клиенти с 30 процента по-скъп газ, отколкото плащат унгарски, австрийските и прочие потребители. И това минава за успешна политика в национален интерес?!
Основанието на тезата, че реално Газпром продават на по-висока цена идва от факта, че обявеното от министъра намаление от 5 процента се оказа накрая 1,81 процента при КЕВР. Просто тези 
Въпреки уверенията на премиера Борисов, че ще ставаме хъб и газовите потоци от различни страни ще се втурнат към България, това не е нищо повече от словесна манипулация, защото реалните действия на българските енергийни дружества показват, че те не създават равни условия за конкуренция на Газпром от други компании.
Примери, колкото искате.


Първо, пълен фейк е твърдението, че ползата от Турски поток през България е в това, че Газпром ще си продава природния газ на борсата на Балканския хъб. Те дори не са регистрирани. Всеки кубически метър, е вече купен газ от Булгаргаз, а продажбите са на негови клиенти. Погледнете закупените и търгувани обеми. Не само са символични, но и вместо да вкарат конкуренция и по-ниски цени, те потвърждават по-високите цени за природния газ за клиенти, тоест Булгаргаз играе не срещу, а в подкрепа на Газпром.
Във всички търгове за доставка на природен газ от Булгаргаз извън Газпром през последния месец, които трябваше да повишат ликвидността и да понишат цените, условията са така направени, че да не могат да участват големите играчи с най-добрите условия, а само подставени лица, които предварително са се подготвили. Какво означава да обявиш търг, валиден няколко дни, да дадеш краен срок за оферти след два дни и срок за начало на доставка след 12 дни?!, при положение че капацитетите за пренос са раздадени. И на последния, печели фирма близка до властта, която прекупва природен газ и натоварва с излишни разходи по веригата крайната цена, така че тя вместо с 30, да е с под 10 процента дисконт. Големите ползи отиват при посредниците, не при потребителите, което по никакъв начин не застрашават монопола на Газпром. Това е тяхната, на Борисов и на енергийните босове представа за либерализиран пазар, но реалното усещане е за контролиран и манипулиран пазар.
Заедно с всички допълнителни разходи за достъп и транзит през Гърция например цените за поне с 4-5 евро, по-ниски, ако гледаме последните договори за внос на природен газ, което пак прави близо 150 милиона евро в повече, което българските потребители плащат.
Нарочно не разширяват подземното газово хранилище в Чирен, за да затруднят вноса и конкуренцията на Газпром от американски и друг втечнен природен газ. Работа за 50 милиона евро и една година, нарочно се блокира от повече от 10 години, само и само да не се увеличи капацитета над милиард кубически метра. Защото новите капацитети веднага ще бъдат използвани от конкурентите на Газпром и цените ще паднат.


Вижте какво става и на българската газова борса, която е епицентъра на Борисовата притча за Балкански Газов Хъб. Още един показателен щрих за тоталния плен, в който българските енерийни дружества са попаднали. И трите търга през декември бяха провал, поради липсата на ликвидност, ниски цени и интерес. Количествата, които се търгуват изобщо не оправдават съществуването и.
Да припомним основна стратегическа цел на българската енергийна политика – това което се определя като национален интерес – е не енергийните ни дружества да правят печалби, които българските данъкоплатци и потребители не усещат, нито да инвестират милиарди в спорни проекти, без реална и близка полза за българските граждани и компании, а да осигурят конкурентни цени на природния газ, за да могат да спрат изтичането на национално богатство към Москва. В този смисъл транзита на природен газ и приходите от него имат подчинено значение, не могат да бъдат нито основна, нито стратегическа цел, каквато са конкуренцията,  ниските цени и изгодните условия за потребителите.
С подписването на договора за промяна на точката Булгаргаз се съгласи да гарантира дяловете на Газпром на българския газов пазар чрез договорите и системата от предварителни заявки, като блокира възможностите на потребителите у нас да получават по-евтин газ от конкуренти.


В допълнение към оценката за пропуснатите възможности, се добавя и отказа на Булгаргазтрансгаз да предяви претенциите за неустойки заради едностранно прекратения от Газекспорт договор за транзит през България към Турция, който до края на срока на действие на този договор 2030 година трябваше да осигури допълнително 1,2 милиарда долара приходи.
За замяна тип „кон за кокошка“ недвусмислено говори анализа на рисковете от „компенсацията“ с продължението на Турски поток през България. Докато разходите са сигурни и стратосферни, то приходите от транзита от този проект са с висока степен на риск от неслучване.
Първата причина е невъзможността в рамките на действущото европейско законодателство Газпром да гарантира транзитните приходи при 90 процента заетост с негов газ на капацитета. Хитруванията, че са спазени европейските процедури с „отворените сезони“ и предизвестените търгове за капацитет с един участник, както и че експлоатацията на тръбопровода ще мине без процедура по изключение, само през националната регулация на КЕВР, не впечатляват експертите. Стават само за пиар.
От текста за американските санкции срещу Турски поток в закона за военния бюджет на САЩ за 2020 година, е видно, че санкциите касаят „всеки проект“, който е продължение на морската част на Турски поток, тоест наземната инфраструктура в Турция, България, Сърбия и Унгария. И тук номерът със заравянето на главата и играта с имената изглежда безнадеждно посредствен.
Няма как да мине, защото не имената правят оценката, а съдържанието. Става реч за преносна инфраструктура от турска до сръбска граница, която е почти изключително заета от руски газ, т.е. транзитния и характер не подлежи на никакво съмнение. За попадането ни под американски санкции в този казус е изпълнено и другото условия, над 25% от количествата на транзитиран през Украйна газ през 2018 година да са пренасочени през Турски поток. А при нас смяната на точката на доставка означава, че е пренасочен сто процента от транизитирания за България газ.
Забелeжете разликата в реакциите на американските санкции у нас и в Европа.


Мощни компании, които се ползват с политическата подкрепа на правителствата на Италия, Германия, Швейцария и Австрия преустановиха веднага работата по проекта Северен поток – 2, за да избегнат санкциите, а операторът Булгартрансгаз и изпълнителята Аркад се правят на разсеяни. Вероятно защото газпромовските гаранции, които се получават от Борисов са по-валидни, от тези на Меркел или защото ако настъпят щети, те ще бъдат понесени от потребителите. 
В същност, както показват предварителните резултати на непубликувано разследване, Булгартрансгаз и Борисов реализират Турски поток с руски пари през посредник, за да скрият реалния контрол на Газпром върху изграждащата се нова инфраструктура.
И така да обобщим – нетният ефект от правителствената политика върху българския газов пазар в края на месец декември е да плащаме между 300 и 500 милиона лева годишно в повече за руски газ, което до края на изтичането на този договор означава близо милиард и половина лева данък Булгаргазпром.
Отказали сме се от предоговаряне на договорите за доставки и промяна в частта промяна на формула, намаляване на задължителния процент „вземи или плати“ и по-гъвкавия график на заявките. Тук в съвокупност щетата е по-голяма от преждецитираната.
Булгартрансгаз се отказа от близо 2 милиарда лева обезщетение за прекъсване на договора за транзит, но за сметка на това инвестира 3 милиарда лева в проект, която потвърждава и пренася монопола на Газпром от турска до сръбска граница.
Въпреки схемата със задкулисното финансиране от Газпром на проекта Турски поток, рисковете по договорите с главния изпълнител Аркад и от неполучаването на прогнозираните приходи поради намеса на ЕК или американски санкции остават изцяло и само за Булгартрансгаз, което заплашва компанията с фалит. Да припомним в момента БТГ разполага с активи за 1,8 милиарда лева, а новия проект е за 2,6 милиарда лева.
Не правим нищо по разкъсване на хватката на Газпром и не инвестираме планирания дял в терминала в Александруполис, не инвестираме в разширението на Чирен за да внасяме втечен природен газ, не създаваме възможности за равен достъп на алтернативни доставцити през транзитната ни мрежа, включително към Сърбия.


Всичко това би означавало да изпълним със съдържание понятието „транзитен център“ в региона.
Въпреки всички възможности, които членството ни в ЕС и НАТО ни дават за провеждане на самостоятелна енергийна политика, включително за да диверсифицираме доставките и усилим конкуренцията и либерализацията на газовия пазар, България през енергийната си политика и държавните енергийни дружества остана твърдо в съветската, днес руска, орбита.
За това не се изнедвайте ако и тази, следващата и по следващата година плащаме скъпо и прескъпо за природен газ. Така правителство си плаща „данък спокойствие“ към Москва, точно по начина по който ви вземаха парите СИК и ВИС през 90-те години.


Уважаеми читатели. За да има тези оригинални анализи, прогнози и коментари, разчитаме на вашата подкрепа чрез суми по ваша преценка преведени по нашата сметка: BG58UBBS80021090022940
В скоро време ще разширим опциите за плащане.
Благодарим Ви!


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *