Алтернативи & Анализи: Нестабилност на петролния пазар. Докога?

След сблъсък на нефтения пазар цената на петрола се срина с повече от 25% и макар за кратко достигна нива от $31/барел.

  Руският президент Владимир Путин обяви в неделя (08/03/2020г), че настоящите цени на петрола са устойчиви за руската икономика. Русия разполагала с инструменти, за да реагира на всякакви неблагоприятни резултати от разпространението на коронавируса върху световния финансов климат. От своя страна пък Саудитска Арабия предложи безпрецедентни отстъпки на своите клиенти през уикенда. Ако саудитите продължават да предлагат подобни отстъпки, купувачите на азиатските пазари ще са готови да купуват още по-големи количества петрол за сметка на други доставчици. Арабската държава продава две-трети от нефта си в Азия. Това би могло да ограничи спот търговията, което от своя страна ще опустоши пазарите, на които се реализират продажбите на петрол от Западна Африка и Русия. Шокиращият ход на кралството е едновременно заграбване на пазарен дял и силен сигнал към Москва, че е приключила съвместната им игра в ОПЕК+.

Защо се стигна до тук?

  Нарастването на добивите на петрол в САЩ и продължаващият натиск върху руския енергиен сектор чрез санкции подтикна Русия да предприеме своето противодействие.  Президентът Путин реши, че е момента е подходящ да убие две птици с един камък, надявайки се, че ще фалират възможно най-много американски компании, добиващи нефт и газ от шистови формации и да натисне бюджета на Саудитска Арабия.  Кралството реши да инвестира в проекта за добив на газ от шисти в Джафура, което би довело до допълнителни количества газ на вече дисбалансирания газов пазар. Няма съмнение, че в момента Русия е много по-добре подготвена да издържи по-ниските цени на петрола отколкото през 2014-2016 г. и изглежда поне с една идея по-готова да се включи в многомесечна битка.

Факторите, които повлияха за решението на Русия, и потенциалните дългосрочни последици от този ход.

  Ако руските лидери научиха нещо от финансовия срив на страната през 1998 г., това беше значението на резервите. Проблемът тогава беше не само бързото влошаване на жизнения стандарт в Русия, но и огромното чувство на срам, когато Русия трябваше да се поклони на МВФ в търсене на жизненоважни средства. Това  доведе и до политическа криза, която изглежда приключи с идването на Владимир Путин на власт през 2000 г. Оттогава страната подчертава важността на резервите не само като средство за подкрепа на икономиката в лоши времена, но и като средство за избягване на “ обществен срам “ да се обърне към международни финансови институции. Нещо, което фактически би било политическа смъртна присъда за всеки лидер в Русия, независимо от това колко е популярен преди подобно събитие.

  Според данни на Руската централна банка резервите на страната в края на февруари възлизат на 570,4 милиарда долара. От тази сума Русия разполага с 450,6 милиарда долара валутни резерви и 119,8 милиарда долара злато. В допълнение към резервите на Централната банка Русия има Национален фонд за богатство, който акумулира прекомерни приходи от нефт и газ. В началото на февруари 2020 г. (последната отчетена цифра) Националният фонд за богатство на Русия разполага с 124,38 милиарда долара. Още през декември 2019 г. министърът на финансите на Русия Антон Силуанов заявява, че Русия има достатъчно резерви, за да издържа своите бюджетни разходи за три години, ако цените на петрола паднат до $30/ барел.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.




  В икономически аспект ситуацията е по-тежка. В най-новата актуализация от 2 март 2020 г. прогнозите са, че руският БВП ще нарасне с 1,2% през 2020 г., последван от ръст от 1,3% през 2021 г. Смятам, че тези цифри са твърде оптимистични предвид бързото разрастване на свързаните с разпространението на коронавируса мерки в цяла Европа и безумното решение на Русия да унищожи споразумението ОПЕК +. Руската фондова борса (RSX) показваше добри резултати през 2019 г., което може да е подмамило онези, които повярваха, че нещата са се подобрили на икономическия фронт на Русия, пропускайки обаче, че основната причина за ръста е доходността, осигурена от руските активи.

Защо Русия искаше да излезе от сделката ОПЕК+ ?

Според съсобственика на Лукойл Леонид Федун Русия губи 150 милиона долара на ден от срива на сделката ОПЕК+. Очевидно е, че унищожаването на единствената сделка, която подкрепяше цените на петрола в разгара на кризата с коронавируса, не би могло да дойде без последствия. И така, защо Русия би искала тази самонанесена болка? Според мен имаше няколко причини за това.

Роснефт отдавна лобира да  се прекрати сделката, тъй като беше готова да увеличи добивите си на черно злато и не искаше да губи пазарен дял за сметка на американските компании, добиващи петрол от шистови формации. Сега компанията планира да увеличи добива на петрол с 300 000 барела на ден, след като настоящата сделка за ОПЕК + приключи на 1 април. Въпреки това желанието на Роснефт да увеличи добивите си не беше единственият катализатор на сделката. В края на 2019 г. САЩ наложиха санкции по газопровода на Газпром „Северен поток 2“, а година по-късно санкционираха търговската компания на Роснефт- Роснефт Трейдинг по повод на операциите и във Венецуела.

Доставките на американски втечнен природен газ на европейските пазари принуди Газпром да свали драстично цените на доставяния природен газ за своите клиенти. Очевидно Русия вече не беше готова да предприема удари в енергийното пространство без отмъщение и реши да води война срещу американските компании, добиващи шистов газ и нефт, като най-вероятно някои от тях ще имат проблеми при сегашните цени на петрола.

 Така планът на играта е да окаже натиск върху американския добив на петрол и газ от шистови формации. Игра, която вече познаваме от друг един голям играч на нефтения пазар – Саудитска Арабия в периода 2014- 2016 година. Игра, завършила с неуспех за саудитите.

 През последните дни се чуха мнения, че Русия може бързо да се върне към сделката, ако цената на петрола падне достатъчно рязко. Според мен подобен обратен завой е практически невъзможен.

 Първо, Русия би понесла политически удар, а последното, което тя би искала е образът на слаб играч, който вдига залозите само, за да се изплаши до смърт няколко месеца по-късно.

 Второ, Русия ще се нуждае от време, за да види, че има ефект и щетите са нанесени на американските компании. Въпреки че Русия би трябвало да знае, че след срива на цената на петрола през 2014-2016 г. американските компании се оказаха доста по-гъвкави, а американските закони за фалит подкрепят продължаването на добивите. Поради това са необходими месеци на евтин нефт, за да се провери предположението, че ниските цени на петрола ще нанесат устойчива вреда на американския добив на петрол и газ.

 Трето, ако Русия, и най-вече президентът Путин, реши, че страната му е готова да издържи продължителна борба предвид размера на резервите си и гъвкавия курс на рублата (ключовото постижение на паричната политика от 2014 г.).

Нанесените щети

 Нещастна комбинация от разширяващата се епидемия от коронавируса и разпадът на сделката ОПЕК+ вече доведе до големи спадове при компаниите, свързани с петрола. Трябва да отбележим също, че шистовата война на Русия ще нанесе огромни странични негативни ефекти на офшорните сондажни компании, които вероятно вече са загубили достъп до капиталови пазари – нещо, което за натоварената с дългове индустрия е лош вариант. Докато спекулативните търговци със сигурност ще могат да намерят различни възможности за търговия дори и в най-слабите акции на фона на текущата нестабилност, инвеститорите ще трябва да се съсредоточат отново върху диверсифицираните начини за инвестиции в големите.  Компании като Exxon Mobil или Chevron или техните европейски партньори като BP, Total или Royal Dutch Shell са по-добре подготвени да издържат на условията от депресираната цена на петрола. Тази ниска цена може да продължи с месеци поради меко казано странното решение на Русия, да окаже натиск върху бюджета на саудитите и американския добив на петрол и газ от шистови формации. Натиск, който предварително е обречен на неуспех.

Васко Начев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *