АкцентАнализи & Алтернативи

Алтернативи & Анализи: Мерките са неконсистентни, а възможностите на личността и на отделната компания да се измъкнат от кризата– ограничени

Интервю за Радио „Фокус“

Водещ: 6 финансови инструмента за 4,5 милиарда лева в подкрепа на малкия и средния бизнес, на самонаетите и на пуснатите в неплатен отпуск работещи са предвидени да достигнат от бюджета и европейските фондове. Става дума за кредити, отпускани от търговските банки на засегнати от коронавируса фирми и граждани, които макар и нисколихвени и дори безлихвени, ще трябва да се връщат. Ролята на държавата е, че е осигурила гаранции чрез държавната Банка за развитие и Европейския инвестиционен фонд, които да намалят лихвите и да дадат възможност за гратисни периоди за погасяване. Какъв ще бъде ефектът от тези мерки и дали реално ще помогнат на нуждаещите се? Наш гост е анализаторът Илиян Василев. Вършат ли работа кредитите във време на пандемична и икономическа криза, ще спасят ли критичните сектори в случаи и ситуации?

Илиян Василев: Със сигурност ще свършат работа на тези, които вероятно имат добри данни да могат да останат „на вода“ по време на кризата. За всички, които са в остро критично състояние, кредитите не са решение. Трябва да отчитаме и това, че всичко, за което говорим сега, са думи, намерения за действия в бъдеще време: когато се дадат гаранциите, докато банките ги усвоят, защото трябва да премине нормалната процедура за кандидатстване и одобрение за кредити. Банките си имат процедури, те са поднадзорни на БНБ в чувствителен момент пред входа на Еврозоната. Каквито и гаранции да има, те не могат да бъдат на конвейр дадени. Не мисля, че това е най-добрият начин за спасителна акция за фирми, които са изпаднали в ликвидна криза и то в такова състояние, което е като в остроинфарктните – има един период, в който вие можете да окажете помощ с медицинска намеса. Мине ли – фаталния край е неизбежен. Подобно е състоянието на доста фирми, които практически не реализират приходи. И като не реализират приходи, но имат разходи, защото всяка фирма си има разходи, както се казва дори да освободи работниците, тя пак има разходи; разходи по наеми, които са чисто правни отношения, които не могат да бъдат прекъснати. Не е нещо, което можеш да го зачеркнеш от баланса като разходи, и така се стига до подобни терминални състояние – най-лошия вариант, ескалация или верижна реакция на лошите сценарии. Ще го видите по табелките – наемите са прекратени, помещения са освободени, включително на добри места и когато няма наеми, съответно пък компаниите, които са в недвижимостите или собствениците, те пък започват да изпитват ликвидна криза. Техните кредити, които са взели съответно да закупят или да построят нещо закъсват и така се получава верижна реакция в цялата икономика. Вероятно подобен анализ е довел и до влошените прогнози за спада на БВП, които само буквално за седмица или десетина дена от последното проучване на Икономическия институт към БАН, в сряда „Уникредит“ даде новата си прогноза за близо 8% спад, което за мен това остава пак не най-лошият вариант, може би ще стигнем и до по-ниски равнища. Именно, защото, и вчера и днес, ако съдим по пресконференциите, говорим все още само за намерения.

Когато публиката трябва да оценява, какво се говори по брифинги и пресконференции, трябва да оценява, какво е разстоянието във времето между думите, които се изричат и реалната помощ, която съответните компании ще получат. Защото става въпрос за бъдещо несигурно събитие. Което е извън контрола на тези, които говорят, защото става въпрос не само за Банката за развитие, която е под техен контрол и която трябва да даде гаранции, но и за другите банки, които тепърва трябва да стартират тези програми.

И това е най-лошото – при нас мерките закъсняха.

Второ, бяха прекалено малки като мащаб.

И най-лошото,не се разбира необходимостта на подкрепата. Виждате министър Горанов, той си мисли, че дава и хвърля пари без логика и смисъл.

Той би трябвало, заради заемания от него пост, да изхожда от хипотезата, че по този начин защитава интереса на фиска и на публичните финанси.

Нищо подобно.

Защото виждате, че има едни скрити индикатори, които са много по-страшни, тези, които статистиката дава със закъснение. Примерно даде данни за април през май месец, за май в края на юни, когато вече както се казва нещата ще бъдат извън нашия контрол.

Постъпленията по плащането на социални осигуровки падат, възмездяването за безработица става бавно, броят на безработните ескалира нагоре. т.е. получава се натрупване и синергичен ефект на шокови дефицити. И тогава?

Когато не дадеш пари навреме, при това относително малки пари, безусловни пари, след това и много пари не могат да помогнат. Пак най-потърпевш ще бъде бюджета. Защото маса данъкоплатци ще загубят способността да внасят данъци, особено най-важния ДДС, от обороти. А с тези пари се финансира и здравеопазване, и критично важни за държавата системи.

Именно в това е големият проблем във възприетата философия на изчакване – който „оцелее, оцелее“, -която изповядва правителството. Тези хора не разбират, защо понякога е нужно и без забавяне да дадеш 1000, 2000 или 3000 лева, а не да се минава през кредитните процедури на банките, защото след време тази закъсняла „помощ“ ще дойде толкова късно, че ще  бъде достатъчна само за достойно погребение. А бюджетът ще загуби в средна и дългосрочна проекция много по-големи суми от неслучили се данъчни постъпления.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.




Водещ: Какви лоши сценарии ни очакват?

Илиян Василев: Вижте, аз не съм най-големият песимист в това отношение, не за друго, а защото голяма част от българската икономика, в нея има издръжливост, гъвкавост, особено тези, които са свързани с производството на храни, на услуги, включително металите, те ще продължат да се търсят. Най-голият проблем на българската икономика, е, че тя е от три различни типа.

Първият тип са тези, които са глобализирани: IT индустрията, в това число производството на метали, изобщо тези, които са свързани с глобалния пазар, регионалните услуги, стоки и т.н. Те изпитват проблем от това, че държавата тотално им е обърнала гръб, ние нямаме както в Германия, в Италия помощ от държавата ,чрез влизане в дяловия капитал на дружествата. В Германия са отделени над 100 милиарда евро, именно за такава подкрепа, чрез увеличение на капитала в критично важни сектори, като транспортни фирми, които са блокирани. И за да блокират опити за закупуване на стратегически компании от чужди, в случая най-често се визират китайски или руски компании.

У нас няма да получат нищо – или тези които получат няма да бъде срещу акции или дялове, за да може държавата след възстановяването да си върне парите, а защо не и да спечели.

В същото време футболен клуб получава възможност за някакви измислени помощи. Проправителствените медии също получават „инжекции“.

Не и наши авиокомпании, чартърни превози, изобщо поредица от важни компании, които губят от това, че има блокирани граници, блокиран трафик, не напълно, но поне редуциран значително. А този първият глобализиран бизнес е най-важният за нас, защото той ще ни измъкне от дъното.

При него проблемът е, че когато трябва да се оправя сам, и има ограничен ресурс, не може да се възползва в съизмерим размер, с този на конкурентите, от новите ниши. Другият, оставеният сам да оцелява бизнес, просто ще потъне. От гледна точка на транспортните фирми, когато те са блокирани, някой друг вероятно ще се намеси на пазара, и този някой ще реагира по-бързо.

Така е и в туризма. Ако ние закъснеем с началото на сезона, в момента първите продажби на туристически услуги са чак за август доколкото знам, може да не съм точен, но такова нещо разбирам, докато в Турция сезонът е в края на май съседите твърдят, че ще започнат да се отварят, а в юни и в Гърция, те ще дръпнат преди нас и ние ще се задоволим с ролята на зрители. Отварянето няма да стане с един акт, а ще е бавен процес.

Другата част от глобализирания бизнес това са международните вериги за производство, примерно Германия от тази седмица вече започва да рестартира автомобилната си промишленост, голяма част от нашите предприятия са вързани към нея, но тя ако стартира, а ние тук си стоим в карантина, няма логика, защото никой няма да ни чака. Някой ще си вземе местата на нашите компании. А пък имайте предвид, че рестартирането на спряло производство не е от днес за утре. И този период на рестарт, той е различен за различните бизнеси. Примерно, тези които си мислят, че ресторантьорството просто ей така ще рестартира от днес за утре, просто не са в час. Тук не става въпрос само за спецификата на бизнеса, който изисква да се установят и да се попълнят отново складовите наличности, да се възстанови цялата верига от поддоставчици, наемат работници и рестартира дейността, а и за това, че уплашените и с изтънели джобове потребители много плахо ще се връщат. Тоест още достатъчно дълго време ще получават по-ниски от прогнозираните приходи, а това няма да даде възможност самите ресторанти, изобщо туристически обекти да формират ликвиден буфер, който да им позволи да се измъкнат от кризата.

И тук държавата трябваше да помогне с малко, но навреме.

Вторият тип бизнес е олигархичният бизнес, който зависи от държавни поръчки, от публичен ресурс. Той изобщо няма да пострада, защото както виждате, включително при медиите има такива много компании, които държавата пак намира начин да ги подкрепя – примерно като ангажира въпросните медии да обслужват медийно и да публикуват като реклами съобщенията на щаба по една или друга част от програмата за борба с коронавируса. Правителството им плаща по тарифите за реклама и така държавата подкрепя „своите“ медии.

Другите участници в медийния пазар нямат никакво значение, те никога няма да получат държавни поръчки за реклами. В момента рекламният пазар е изключително свит, защото бизнесът не може да си позволи подобни разходи и така „на вода“ остават само политкоректните към правителството медии – и държавни, и частни.

Така допълнително ще се деформира структурата на медийния бизнес и влиянието му върху социално-икономическото развитие, включително върху изборния процес. Защото политиката е отражение именно на това,къде партиите могат да пласират своите послания и как нейните членове и ръководно ядро може да се обогати през властта.

Има една трета част,  тъй нареченият малък и среден бизнес, който е локално центричен, т.е. към ресторантьорския, за който говорихме тук спадат и земеделските стопани и т.н. Виждате, какви абсолютно ненужни удари понасят, просто защото на някой не му издържат нервите и от днес за утре затваря пазарите. Там за голямо съжаление абсолютно безпричинно бяха нанесени огромни щети и като че ли на никой не му пука за последствията. През цялото време се правят грешки, едни по-големи, други по-малки, и това е нормално по време на криза, но за това, че трябва преди да нанесеш удар върху нищо неподозиращия производител, можеш поне елементарно да се огледаш.

Вместо това, накрая на щетата, се появява един или друг висш кадър и повтаря рефрена: правим го за да ви спасим. Не питат, дали някой е искал да ни спаси, дали точно по този начин ни спасява, защото един човек, който е инвестирал всичките си пари в зеленчукопроизводство или в цветя и всичката тази продукция му е унищожена, той на кого да се оплаче.

Водещ: И за какво да е спасен?

Илиян Василев: И какво точно му спасяват?

Водещ:В предишно интервю препоръчахте заедно с кредитните мерки да се мисли за стратегия как по-бързо да излезем от кризата. Забелязвате ли правителствени намерения в такава посока?

Илиян Василев: Много бих искал. Нямате идея колко много бих искал да кажа: моето правителство, винаги може да има елементи на критика, но че моето правителство мисли в тази посока. Първият бих бил, който да похвали, да окуражи.

Нищо подобно.

Свили са се, изобщо не си подават главата, намират се в някакъв тотален ступор, защото никога, като философия, като концепция на управление, не са гледали отвъд хоризонта, не са имали някаква стратегия за три години, за пет години.

Поради тази причина не правят реформи.

През цялото време от последните 10 години това, което виждаме, е перманентен режим на кризисно реагиране. Чакаме някакъв проблем да мине прага на критичност, т.е. той става видим и тогава го решаваме. Да, но кризата сега е прекалено голяма, прекалено по много фронтове и късно започна пожарогасенето. Но пак не можеш да изгасиш пожар, който е на много нива и на много места.

И това е проблемът, че тези мерки, които сега в момента ни се предлагат господин Горанов, Борисов и другите, имат характер на откъснати елементи от липсваща картина, т.е. няма го цялостният подход, няма обединяваща ги логика.

Поради тази причина, бъдете сигурни, че ще станем свидетели на взаимна неутрализация на усилията по различни направления, които не са достатъчно синхронизирани и вместо синергичен ефект, те ще започнат взаимно да се отричат и ще генерират загуби вместо ползи. Тук е разковничето.

Иначе рано или късно ще се измъкнем и то не за друго, защото тази политика, която в момента провеждаме на фона на това, което се случва в ЕС, плановете за излизане от кризата в Германия, в Австрия, в Чехия, в други страни, просто ние не можем да изпаднем в самоизолация, блокирани от собствения си страх.

Ще станем свидетели на изхода от кризата на другите, ще загубим пазари и инерция, и то за дълги години. А междувременно ще фалират много фирми.  Сега при нас карантината не е от най-строгите. Ние по-скоро вербално озвучаваме много крайни мерки, докато в реалния живот действително хората могат да ходят на работа. Проблемът е, че през цялото време, по-голямата част от хората и ръководствата на фирмите, предпочитат да си останат вкъщи, но не всички могат да работят дистанционно. Пада сериозно и производителността на труда.

Ограниченията при пътуването допълнително обезсмислят ходенето на работа. Ако стоите 2 часа на опашка преди да влезете в София и още толкова на излизане, да не може да отидете да си направите някакъв бизнес свободно на 200 км, ето това срива нещата. И аз затова казвам, че от една страна мерките са неконсистентни, от друга страна възможностите на личността, на отделната компания сама да се измъкне от кризата, са ограничени.

Водещ: На финала на нашия разговор, не мога да не ви попитам, прокуратурата обвини Кристиан Николов в умишлено убийство на Милен Цветков. Милен беше убит, защо го допуснахме?

Илиян Василев: Ох, това е голяма болка. Аз работих с Милен и слава Богу, че направих така заедно с мои приятели, че Милен, и Генка, и Люба, и другите доста хора включително получиха възможност най-накрая да се върнат към професията си, защото те са много добри, просто са от най-добрите. Защо го допуснахме? Толкова дълъг и тежък е отговорът на този въпрос. Вероятно в случая става въпрос за едно събитие, в което има голяма доза случайност. Тоест роля играе съдбата. Но тази случайност, ако започнем да набираме или да събираме отделните елементи на случайности, т.е. на процента на вероятности, които с натрупвания определят тази случайност и я превръщат в закономерност, ще видим и нашето търпение към недъзите на управлението, защото съдебната система не работи и такива хора, които не спазват правилата, израстват с идеята, че ще минат на червено и какво толкова, мама ще ме измъкне. След това прокурорите не разследват тези, които трябва да ги разследват, защото той е употребил наркотици, никой няма да разследва откъде ги е взел тези наркотици, защото наркомрежите в България и доставките на дрога съществуват в синхрон и под контрола на властта. Няма как, мафията си има държава. Накрая ще трябва да добавите и отсъствието на чувствителност и ефективност към системите за сигурност, това че КАТ не го е наказал, съответно намалил вероятността този човек да извърши престъпление. Все пак, Кристиан Николов  е правил грешки. Изобщо толкова много са нещата и най-накрая завършваме с най-големия фактор, както казах в началото – нашата отговорност, защото виждаме тези неща, свикнахме да ги приемаме като нормалност.

Водещ: Закономерна случайност?

Илиян Василев: Точно така. Така малките грехове водят до закономерна случайност на големия грях в един момент.

Цоня Събчева

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *