Алтернативи & Анализи: Министерството на външните работи започна да се захаровизира

При Захарова е нормално, тя е говорителката на външно министерство на имперска държава, която смята за задължение да назидава по и без повод. 

Все едно британският Форин офис да реагира за нацистка символика и расистки скандирания след футболни агитки у нас на мачове си британски отбори, каквито случаи имаше не един или два.

Подобни назидания от българска страна станаха норма на поведение, което се приема за политика. За това да припомня няколко базисни факта.

От съвременния политически елит в Северна Македония в скоро време по-приятелски настроен лидер от Заев няма да намерим. Справка – съдбата на Любчо Георгиевски. Руското и сръбско влияние за тези стотина години са неоспорим и неотменим факт. Само с назидания, обиди и цупене няма да стане, защото колкото и да ни е приятел, Заев е политик и има нужда от преизбиране. И никак не му помагаме като изсмукваме от пръстите си поводи за назидания от социалните мрежи, като корим за тях официалните власти. Най малкото е непропорционално, да не кажем преднамерено.

Ясно е, че тази линия на противопоставяне има за цел да поддържа, поне до изборите у нас, предизборния пламък на „темата Северна Македония“, за да „спасят“ от потъване националистите в това правителство.

А си мисля че освен тояги, нашата политика трябва да предлага и моркови, и най-вече да се опитваме да градим мостове и укрепваме позициите на по-съзидателните политици и партии. 

Ето и един още много силен мотив, който би могъл да укрепи съзидателното начало  отношенията ни. 

Както е известно Сърбия не отвори нови глави в преговорите си с ЕС през 2020. Не се очаква промяна и през 2021 година. Проблемът е около върховенството на закона, свобода на медии и отказът на властите да променят нещо, сръбските власти смятат това за „намеса във вътрешните работи“. И това обрича присъединяването на страната към ЕС за дълги години напред. САЩ и други страни в ЕС остават скептични към демилошевизацията на страната и истинските намерения за интеграция.

При това положение е напълно възможно, включително и защото Северна Македония е в НАТО, което улеснява трансфера на технологии и други чувствителни стоки и суровини,  поне теоретично, да изпревари Сърбия по пътя към членството в ЕС.  И това е големия кошмар на просръбските кръгове в РСМ, защото това ще ограничи силно възможностите за влияние на Белград. Което е по-важно ще усили възможностите за търсене на северомакедонската идентитет извън постюгославски и руски матрици.

Ако северомакедонския елит прегърне идеята за влизане в ЕС преди Сърбия, той ще излезе от клопката на търсене на лепило за нацията в миналото, и ще пренасочи усилията в позитивното русло на съзиданието. Включително ако могат да изпреварят и България. Защо не? Ако ни си избираме такива управници. 

Който не вярва, че изоставаме, да посети Албания и да види подема в тези нации.

Ние можем да направим още много по посоката на взаимно-изгодните проекти. Примерно да премахнем монопола на Газпром върху доставките на газ през единственият газопровод през България, който ограбва потребителите в РСМ. Има още много подобни „моркова“ и ползи.

Нищо че министри от кабинета на Заев си позволяват да определят готовността да споделим оскъдните си пратки ваксини с тях за цинизъм. Насила не трябва нищо да се дава. Не искат, не получават.  Това е разговор между този министър и нему подобни и гражданите на тази страна. 

Нямам илюзии че срещу всяко позитивно развитие ще се мобилизират проруските и просръбските сили  в РСМ, но перспективата за тяхно членство преди Сърбия и конкретните ползи от добрите отношения с България, може да даде перспектива на властите и обществото, извън антибългарското направление.