От борда на самолета на Райънейр

Геополитиката на Кремъл зад отвличането на граждански самолет от Беларус.

Това беше поредната червена линия, пресечена от тандема Путин-Лукашенко – и поредното усилване на напрежението между Запада (т.е. ЕС и НАТО) и Русия. Беше си чиста проба въздушно пиратство.

Когато миналата седмица бяха съобщени новините за принудителното кацане на полет 4978 на Райънеър в Минск, почти никой не повярва на обяснението, предложено от хванатите в крачка и изглеждащи жалки власти в Беларус. Минск заяви, че палестинската група „Хамас“ е поставила бомба в полета и е алармирала белоруските власти, които реагираха, изпращайки боен самолет, който да прихване полета Атина-Вилнюс, когато преминава над Беларус. Дори Хамас – свикнал отдавна със статута си на един от „обичайните заподозрени“ – очевидно беше побеснял от тази лъжа.

Разбира се, не откриха бомба. Но пътниците удобно слязоха след което издирваният от белоруския деспот Александър Лукашенко, по-страшен от всякаква бомба, 26-годишен основател на базирания в Telegram канал Nexta и ключова фигура в опозицията на страната Роман Потасевич и приятелката му София Сапега (руска гражданка) бяха арестувани и оттогава са задържани с обвинения за разпалване на масови безредици. Представителите на белоруските власти се опитаха да се спасят от ситуацията с доста неубедителни признания пред телевизионните камери.

Очевидно това беше недообмислена работа. Още по- очевидно г-н Лукашенко – оптимистично наречен „последният диктатор на Европа“ – се държеше по обичайния се осъдителен начин. Нека не се заблуждаваме. На снимката са и Русия и нейният президент Владимир Путин (който може би заслужава титлата „последния диктатор“ повече). Решен да остане на власт на всяка цена, г-н Лукашенко не е политически самоубиец и никога не би посмял да рискува подобен конфликт със Запада без предварителна зелена светлина от президента Путин. Много вероятно е имало координация между тайните служби на двете страни, но това е оперативен въпрос: разрешението да се действа е дошло от най-високото ниво на държавните глави.

Руските реакции

Руските реакции приличат на добре репетиран урок по управление на кризи. Престорената изненадата на руския говорител на МВнР Мария Захарова потвърди нейния артистизъм. А Маргарита Симонян, главен редактор на телевизионния канал „Русия днес“, наблегна на похвалите както към г-н Лукашенко, така и към руските специални служби (почти в същият дух, както когато поздрави през месец април за „добре свършената работа“ руското военно разузнаване за взривовете в складовете за боеприпаси в Чешката република през 2014 г.).

Междувременно президентът Путин се опита да потули инцидента и оттогава подчертава сърдечното си отношение към г-н Лукашенко по време на двудневното му посещение в Сочи на Черно море. Визитата включваше добре рекламиран излет на яхта от двамата мъже – и потвърждение, че траншът от 500 милиона щатски долара заем от Русия за Беларус ще бъде отпуснат до края на юни. Какво се е случило зад затворените врати не е известно: в крайна сметка цената на дадените от Москва пари може да бъде – Беларус да се присъедини към Руската федерация в ускорен ред. Но ако има напрежение, то няма да се афишира: посланието беше, че Лукашенко все още държи на интеграцията между двете страни.

А реакцията на Запада?

Що се отнася до реакцията на Запада, не липсват критики и изрази на възмущение. Брюксел призова авиокомпаниите да не прелитат над Беларус и някои вече действат по съответния начин (Москва се опита да реагира, като отказа да одобри изменени полетни планове покрай Беларус поне в два случая). Очаква се пакетът от санкции срещу Беларус да бъде представен за одобрение на срещата на върха на ЕС на 21 юни. Има спекулации относно различни мерки, които могат да бъдат предприети.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Те включват спиране на 3 милиарда евро финансиране от ЕС; добавяне на още имена към списъка на санкционираните белоруски политици и държавни служители; санкции срещу големи предприятия, считани за близки до режима; забрана на полети на белоруски самолети над Украйна и ЕС, както и преминаване от съвет „да не се прелита над Беларус“ в пълна забрана; както и ограничения върху финансовите транзакции.

Това може да се окаже твърде сериозно за Беларус. Обикновено има около 40 полета на ден на летището в Минск и множество прелитания – 3300 през седмицата на инцидента, според специалисти, цитирани от Би Би Си, които печелят на Беларус добри (макар и не зрелищни) пари. Освен това. авиационните санкции на практика биха означавали пълна въздушна блокада на Беларус, и Минск очевидно е притеснен. В опит да подобри отношенията с авиационните власти на ЕС, главният изпълнителен директор на националната авиокомпания „Белавия“ Игор Чергинец отмени всички директни полети до Крим, докато Беларус официално признае анексията му от Русия. Шансът шефът на беларуската авиокомпания да е предприел тази стъпка преди летния сезон, без предварително съгласуване с президента Лукашенко практически не съществува.

Списъкът на свързаните с режима в Минск предприятия, които биха почувствали ефекта на санкциите на ЕС, може да включва и гиганта Беларускалий, производител от световна величина на калиевите торове, които са едно от малкото неща, които Беларус изнася в значителни количества. Ако този гигант попадне под санкции, това действително би причинило огромен срив в износа на Беларус за ЕС. Отчита се, че петролната, дърводобивната и циментовата промишленост също се разглеждат като възможни цели за санкции. Изобщо икономиката на страната би могла сериозно да пострада.

Но има два проблема с това.

Първият е, че прекалено общата, нефокусирана реакция може да навреди най-вече на многострадалната белоруска общественост. Санкциите, които целенасочено причиняват болка на Лукашенко и неговите приятели, са за предпочитане и това ще изисква по прецизното им насочване.

Вторият е, че концентрирането на вниманието върху Беларус по-скоро пропуска да адресира истинския проблем. Гротеската диктатор Лукашенко не е основната фигура в ситуацията. Истинският проблем е в неговият кукловод в Кремъл. Ако с него Западът не се справи, нищо няма да се промени. Откровено казано, единствено спирането на двата стратегически проекта фаворити на г-н Путин – тръбопроводите „Северен поток-2“ и „Турски поток-2“, може да представлява заплахата за него, която да пробие щита му от арогантност.

Няма много изгледи това да се случи и ключът се държи от Берлин.

Канцлерът Меркел и Германия доказаха, че имат неограничен набор от способи за подкрепа на стратегическите интереси на Путин, независимо от щетите, които това нанася на отношенията на Германия с Източна Европа и нейните партньори от НАТО.

На практика няма нещо, което Путин да направи и да провокира реакция – изглежда в Берлин са готово да приемат всичко:

Използването на химическо оръжие за отравяне на основния противник на г-н Путин Алексей Навални, бруталното му затваряне, когато не успяха с убийството му, и накрая ескалиращ съдебен фарс, който няма край;

Убийствата на противниците му в затворите на Лукашенко;

Опити за дестабилизация на политическия живот в страните от ЕС и НАТО;

Струпването на руски войски на украинската граница;

Анексия на Крим и окупацията на райони на Грузия, Украйна и Молдова

И при всеки един от гореизброените случаи, Германия не е дала признак, че е готова да се раздели с „руския“ си навик на пристрастяването си към сближаване с г-н Путин. На практика Берлин предостави на Кремъл празен чек, оставяйки му възможност да тества и преминава всяка нова червена линия на неговите арогантност и екстремизъм. Докато НАТО и Източна Европа се опитват да изградят отбранителни способности срещу Русия, канцлерът Меркел подкопава тези усилия, като изгражда двустранни „мостове“ с Кремъл, които разкриват нови разломи и усилват вътрешни търкания в НАТО и ЕС, като подкопават усилията за колективен отговор на предизвикателствата на Путин. Ръководеният от Германия Европейски съюз следвайки тягата на тази политика на Берлин постепенно достига нови нива на примирение с капризите и желанията на Москва.

И г-жа Меркел, и германският президент Франк-Валтер Щайнмайер публично признаха своя комплекс за вина за Втората световна война – „случайно“ игнорирайки факта, че най-тежко засегнатата част на Съветския съюз беше Украйна. САЩ, от друга страна, не искат да развалят отношенията с Берлин и да изпитат здравината на стратегическото си партньорство. Така г-н Путин се наслаждава на виртуозната си манипулация по цялата верига от комплекси, опасения и страхове. Винаги, когато той натисне бутоните си за сплашване или за бизнес с Германия, Европа отстъпва.

Вярно е, че Берлин понякога може да изглежда така, сякаш играе в отбора на НАТО, когато двуличието му премине известни граници. Например, за да попълни атлантическия си капитал, Германия в близко бъдеще може да се съгласи да харчи повече за отбрана. Но ще го направи с ясното разбиране, че си купува време и снизхождение, като същевременно си гарантира, че не е необходимо и няма никога да защитава демокрациите в Източна Европа. Така рано или късно Берлин винаги се връща на комбинацията от вина и текущи интереси, които спасяват Кремъл с поредното издание на класическата OstPolitik.

За момента гневът на Запада е насочен към г-н Лукашенко – а не към г-н Путин, както би трябвало да бъде.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg