Санкциите като катализатор или новия “турски“ поток?

Как санкциите по закона „Магнитски“ могат да дадат тласък за деолигархизацията на българската икономика. А може би не.

Неотдавнашните санкции на САЩ срещу български олигарси и държавни служители катализираха общественото възприятие за заплахата, която олигархизацията представлява за социалното и икономическо развитие. Очакванията са огромни, но успехът не е гарантиран. Ето защо.

Най-известните олигарси, които бяха санкционирани до момента – Васил Божков и Делян Пеевски – са видни фигури, олицетворяващи доминирания от олигархичната класа контрол върху публичните ресурси и възможностите за развитие, в ситуация, в която понятия като „пазар“ и „конкуренция“ вече съществуват само като академични термини. В тази ситуация най-ценният политически капитал е свързаността. Тя се изразява в близост до лицата, отговорни за вземането на решения в мрежите за обществени поръчки и корупция; познаването на „правилните“ хора сред държавните служители, политиците, магистратите и медиите; в наслаждаването на благоденствието и имунитета, които връзките гарантират.

Очевидно фактът, че г-н Божков и г-н Пеевски са видни, емблематични и символи на своята класа, не означава, че те са единствените и членове – или единствените възможни и легитимни цели за санкции.

Помислете за Ахмед Доган и Христо Ковачки – свързаните олигарси.

Г-н Доган десетилетия наред (1989-2013) бе лидер на етническата партия Движение за права и свободи (ДПС) и все още се предполага, че дърпа конците зад кулисите. Всъщност Доган спонсорира политическата кариера на г-н Пеевски, който заседаваше известно време като депутат от ДПС. Но публичната личност на г-н Доган днес е свързана с 70% собственост на гигантската (1260 MW) Варненска ТЕЦ- дял, който той придоби в началото на 2018 г.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.




Що се отнася до г-н Ковачки, неговият статут на „енергиен олигарх“ има по-дълга история. През по-голямата част от последните две десетилетия той натрупа капитал и управлява империя от въглищни мини, централи за топлофикация (ТЕЦ) и топлоелектрически централи. Формално в много случаи встъпва в ролята на „консултант“, а не собственик – по формулата „компания, свързани с“, термин който се появявя в пресата. Като цяло, обаче, няма съмнение кой стой зад тези компании.

Г-н Ковачки се занимава и с политика, доколкото през 2007 г. създаде политическа партия (наречена Лидер), но тя не се радва на успех на националните избори и в най-добрия случай бе оценена като моден аксесоар на един олигарх. По отношение на по-задълбочено присъствие в политиката и бизнеса – има много доказателства за тесните му връзки с г-н Доган, като почетния председател е доминиращият партньор. Подобно на старшия си партньор, г-н Ковачки притежава голяма електроцентрала на въглища – ТЕЦ Бобов дол – с 630 MW инсталирана мощност.

Залозите са на природния газ

Да разглеждаме господата Доган и Ковачки като несвързани със санкционираните досега – и следователно като несвързани цели на самите санкции – би било крайно наивно. Същата степен на наивност е приложима и ако съдим за истинската им свързаност със санкционираните по техните реакции. Именно за да поставят всички пред свършен факт двамата направиха публични своите инвестиционни планове за газови турбини в притежаваните от тях ТЕЦ-ове, които потенциално биха могли да бъдат обект на вторични санкции поради свръзаността на двамата с Делян Пеевски.

Малко предистория ще е полезна. Двете топлоелектрически централи имат нещо общо помежду си: те са активи, които скоро ще имат нулева стойност като въглищни централи. Остарели и компрометирани от разпоредбите на ЕС за околната среда, техните операции са силно ограничени и са оставени на доизживяване. Например ТЕЦ Варна през последните години работи само като „студен резерв“ – авариен източник на захранване, когато мрежата няма достатъчно генериращ капацитет за да задоволи потреблението. А ТЕЦ Бобов дол търси да подобри финансовите резултати като изгаря вносни отпадъци – спорен ход, който поканва проблеми от регулатора. Единственият начин да съхранят капитала си е да преминат на газ.

От тук и логичния ход с предложените газови турбини. Г-н Доган търси инвестиции от 450 милиона евро в два блока в ТЕЦ Варна, с общ капацитет 550MW, за да замени два съществуващи блока, работещи на въглища. Предложението на г-н Ковачки е за 600 MW резервна мощност, работеща на газ в ТЕЦ Бобов дол, на стойност 500 милиона евро. Това, между другото, е сума, която е над възможностите на г-н Ковачки, така че може да се предположи, че г-н Доган ще бъде основния двигател и зад двете инвестиции.

Пак руснаци …

Редовните читатели на този блог ще забележат, че когато се появи думата „газ“, думата „Газпром“ обикновено е наблизо. Този случай не е изключение. И двата проекта наистина ще включват „Газпром“, неговата експортна компания“Газекспорт“ и свързаните с нея руски компании и банки. Делян Пеевски доскоро бе главния преговарящ за привличане на инвестиции и осигуряване на газ за ТЕЦ Варна – в рамките на по-голяма схема, която включва и развитие на пристанищната инфраструктура, в която правителството на Борисов наля политически 330 милиона лева.

Всичко това се вписва в стратегията на Кремъл за диверсификация на присъствието му в региона чрез подписване на договори на Газекспорт с частни компании преди изтичането на дългосрочните договори (LTC) за доставка на газ. Това се случи в Гърция, където освен нов договор с държавната газова компания ДЕПА, бе подписан и дългосрочен договор с местната група Митиленеос. Игровият план на Газпром очевидно е да възпроизведе този подход в България, където дългосрочния договор с държавния Булгаргаз приключва през 2023 г. Това би позволило на корпоративни структури, свързани с Доган, Пеевски и Борисов – триото дотогава да бъде „наградено“ заради успешното завършване на „Турски поток“ -2 – и да получи дългосрочен договор за доставка на природен газ с Газекспорт, който задоволява не само потреблението на двете централи, но и други потребители.

Разбира се, новата сделка за газовите-електроцентрали ще трябва да включва и инвестиционно финансиране, както и договорености за доставка на газ.

Пред вид засиленото внимание след санкциите върху Българската банка за развитие и други търговски банки в страната, българските банкови и финансови институции едва ли ще бъдат достъпни. Европейските банки ще странят от проект, който потенциално може да бъде свързан със санкционирания г-н Пеевски. Парите на ЕС е също толкова малко вероятно да се включат, въпреки че и проектът във Варна, и Бобов дол включват 30 % водород в горивната база на ТЕЦ Варна – като съблазън и подсладител за зелените еврократи.

Така че единственият възможен вариант за финансиране на тези проекти ще бъде прибягването до руски (и евентуално турски) компании и банки, някаква комбинация от пряк или прокси дългово и дялово финансиране. Руските компании едва ли ще имат проблем с това, защото тази схема чрез проксита вече се използва при Турски поток. Това е начин за постигане на цел, много близка до сърцето на реално взимащия решенията – руския президент Владимир Путин – доизграждане и поддържане на обширната корупционна мрежа от послушни и добре възнаградени местни олигарси, чрез която Кремъл да осигури доминиращата си роля в Българският енергиен сектор.

Двете уловки

Но има две потенциални пречки.

Първата е, че дори изцяло руски финансов пакет ще се нуждае от одобрението на българското правителство. Освен това ще е необходима сериозна политическа подкрепа – достатъчна, поне да отговори на нуждите на г-н Доган и да позволи инжектирането на новите версии на корупционни схеми, след завършека на Турски поток. Това може да бъде или да не бъде проблем след изборите. До тях остава по-малко от месец и възможните коалиции, които могат да произтекат от тях все още остават загадка. Политическото бъдеще на България е неясно. Предполага се, че г-н Борисов се е погрижил политически и по друг начин да осигури своите интереси  и новите корупционни схеми– проекта „Борисовщина без Борисов“, но плановете му едва ли ще бъдат реализирани в пълен обем. Трябва да се отбележи, че ДПС остава силна за да бъде пренебрегвана. Фрагментацията между (самоопределилите се) антикорупционни сили може да благоприятства случването на доста невероятни сделки, ако изборният резултат се окаже двусмислен. Което почти сигурно ще се случи.

Втората възможна пречка е, че ТЕЦ Варна и ТЕЦ Бобов дол са изправени пред конкуренция от по-големите ТЕЦ-ове в района на комплекса Марица Изток. Изгарянето на лигнит сега е предмет на проекти и планове за частично или пълно превключване от въглища към газ, което е условие за удължаването на живота на тези активи. Търсенето на електроенергия генерирана от природен газ може да не е достатъчно високо за да оправдае изграждането на нови пет центъра на газгенерация в България. Това означава, че двата проекта на Ахмед Доган ще трябва да се конкурират с трите ТЕЦ Марица Изток – което може да бъде политически интригуващо, тъй като два от тях (AЕС Гълъбово и ТЕЦ Марица-Изток 3) се експлоатират от американски компании, а ТЕЦ Марица Изток 2 е държавна собственост. Така че перспективата за руско-американско енергийно съперничество не е за пренебрегване.

Към щастлив край?

Как ще се развият нещата? Е, моето мнение е, че сега шансовете не са на страната на свързаните с Кремъл олигарси. Но победата за опонентите им няма да бъде лесна, нито е предрешена.

В крайна сметка олигарсите са доказали своята устойчивост и изключителни умения за адаптиране и усвояване на средства от ЕС, използвайки споразумения за споделяне на ползи с германски, австрийски и други приятелски настроени към Русия европейски посредници. Фактът, че ТЕЦ Варна обяви, че ще използва турбини, доставени от германския Сименс, едва ли е случаен. Няма категоричен знак, че ЕС и Германия са на път да изкоренят дългогодишния си навик да се приспособяват към интересите на Кремъл. Ако продължат и ако тревожно широкият асортимент от политически скрити играчи на г-н Доган спечели позиции на предстоящите парламентарни избори, ползите от санкциите на САЩ могат да бъдат реверсирани или размити, консолидирайки базата и обхвата на руския олигархичен модел.

Накратко, санкциите по закона „Магнитски“ представляват уникален шанс и тласък за деолигархизацията на българския политически и икономически живот. Но те не са гаранция за краен успех. Ако спрем процеса само до г-н Божков и г-н Пеевски, крайният успех става по-малко вероятен.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *