Символичната глоба на Булгартрансгаз – маневри преди пуска на Балкански поток

Наложената глоба от КЕВР на БТГ от 420 хиляди лева е чисто символична и трябва да се четe в контекста на очакваните драматични развития преди официалното пускане в експлоатация на българския сегмент на тръбопровода Турски поток. В същност една от главните причини ГЕРБ да блокират ключовите постове в БЕХ и Булгартрансгаз бе именно да осигури пуска на Турски поток, дори след като неизбежно паднеха от власт.

Иначе глобата на КЕВР „погали“ с перце БТГ, тъй като на практика няма да има никакъв ефект, освен краткосрочен и то само медиен. Тя е далеч от допустимия размер от 10 процента от приходите на българския ТСО. Не е дори 1 процента, а 0,1 от процента, което издава по-скоро предварителна уговорка. Глоба, която не възпира, не дисциплинира, не наказва, а поощрява. Глобата може да се оспорва, и дори съдът да я присъди като окончателна, ще се плати от компанията, не от ръководителите и. Тя е по-скоро дребен откуп преди пуска на най-важния стратегически обект на Кремъл в Югоизточна Европа.

КЕВР е притиснат в ъгъла, да не пречи и да даде зелена светлина на Турски поток през България, защото оспорване на проекта, включително вдигането на внимание и контрол, с включване на жалби по анти-тръстовите елементи към Европейската комисия, би означавало да се сринат приходите и предизвика несъстоятелност на Булгартрансгаз, особено след като плащането на тарифните такси би изтеглено напред. Дори да се открият нарушения и престъпления, ръководството на Булгартрансгаз залага на това, че проектът е свършен факт, парите платени, дългът виси, приходите вероятни и всички „горе“ нагоре по веригата на управление трябва да се прояват като държавници и да помагат.

Търсенето на наказателна отговорност е също под въпрос, защото висшите енергийни кадри на ГЕРБ и ДПС в повечето случаи се прикриха зад актове на Парламента по темата Турски поток. А Парламентът е безгрешен по презумция.

Паралелно върви пиар кампанията, че натрупаният огромен дълг на компанията не е проблем. Историята със завишената преоценка на активити на БТГ преди няколко години, когато от малко на 600 милиона лева, те „порастнаха“ на близо 2 милиарда, е необходимия увод в голямата сага на Балкански-Турски поток. Като оставим настрана методологията на преоценката, която би трябвало да има две посоки – възходяща за активи, реално натоварени и генериращи приходи, и такива /като участъците на Трансбалкански поток на север от Провадия, които просто бездействат/, които трябва да бъдат низходящо оценени. Трябва, но не би – посоката е само една, възходяща преоценка.   

Цветущото здраве на Булгартрансгаз съществува само в съзнанието на политици, които нямат хал хабер от финансови и риск анализи. Кредитната способност на компания почива основно върху държавната гаранция зад бизнеса на оператора на преносната мрежа. Но цифрите са упорито нещо и индикират буря.

Ето някои линии на стрес тест – преди Турски поток дългът на компанията беше работен, напълно пренебрежим /под 10 милиона лева/, особено по отношение на приходите /около 260 милиона лева/ и най-вече по-отношение на активите /тези 2 милиарда лева, за които говорим/. Особено важен показател беше краткосрочната ликвидност, която отразява способността на БТГ да покрие краткосрочни нужди за финансиране на дейността, особено при непредвидени развития.

Сега нещата са оцветени „в червено“ по цялата верига от индикатори.

Като започнем, че текущите приходи са увеличени от 260 милиона лева, преди Турски поток, само с 60 милиона лева, до 310 милиона лева, докато дългът е нарастнал с почти три милиарда лева. Само лихвените плащания по дълга са повече от 100 милиона лева !?! на година. Къде точно е причината за оптимизъм?

Новите съотношения дълг/приходи и дълг/активи не са за хора със слаби нерви и ако компанията бе листвана на борсата с нормална корпоративна отговорност, ръководството и след кратко потене пред акционерите щеше да бъде освободено.

Дори тези 60 милиона допълнителни приходи, които компанията отчита като получени  повече, са спорни като полза от новия газопровод, доколко могат да бъдат отнесени както към количествата руски газ пренесени към Сърбия, така и към количествата руски газ пренасян от февруари през Трансбалканския газопровод към Румъния и от там към Унгария, за резервирането на който Газекспорт така или иначе си плаща заради стария транзитен договор до 2030 година.

Всъщност тук е и голямата интрига за приходите, които зависят от резервираните капацитети, При ангажираните от Газекспорт и свързаната МЕТ 79 процента от капацитета, това трябваше да означава, че са ангажирани 318 ГВтч/ден или 11 милиарда кубически метра на година, както показват данните на ЕNTSOG, при евентуален пуск от 1 октомври т.г.

Междувременно през февруари т.г., Газпром започна да пренася газ през Румъния за Унгария, като публично обяви, че тарифите на Трансгаз са изключително изгодни, така че за него е по-изгодно да пренася именно по този маршрут. Тъй като не е влагал собствени пари и във всеки един момент може да се позове на закъснение, тоест на неизпълнение на договор от българската страна, Газекспорт може винаги да избира кой маршрут да ангажира до Унгария. Още по-тревожно е, че дори да ангажира маршрута през Турски поток до Унгария, унгарския министир на външните работи и енергетиката Сиярто обяви, че новият дългосрочен договор за доставка на газ през Сърбия ще включва само 3,5 милиарда кубически метра, далеч под първончално планираните 6 милиарда куб.м.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.




Освен лихвите по дълга, Булгартрансгаз от приходите, трябва да погасява и главницата, която не се смята за разход и да покрива значително по-големи експлоатационни разходи по обслужване на новата инфраструктура на Балкански поток.

Едно е сигурно, българската държава няма шанс скоро да види Булгартрансгаз на печалба, нито да получи дивиденти от собствеността си върху близо 5 милиарда лева активи. За нас, като граждани и виртуални акционери в тази компания, логика в подобен тип управлениe отсъства, камо ли да се нарече успешно.

Още по-тревожна е ситуацията с признатите активи, норми на възвращаемост и приходи, които КЕВР утвърждава, които трябва да гарантират печалби и изплащане на дълговете. Те се ревизират всяка година и за първата газова година /до 1 октомври 2021 година/ базовите приходи трябваше да бъдат на равнище 410 милиона лева, далеч над реално получените приходи от експлоатацията на вътрешната преносна и на транзитната мрежа. И тук историята става още по-интересна, в същото време тревожна, защото заложените за следващите регулаторни периоди „задължителни“ приходи, почиват върху прогнози за пренесени количества природен газ които нарастват от 18 милиарда кубически метра, до 23 милиарда през 2025 година. На фона на текущите тенденции тези прогнози изглеждат напълно нереалистични /виж по-горе данните за преноса на Газекспорт към Унгария/ За тази година с доста условности, но КЕВР намери надвзет приход и намали приходите на БТГ с около 100 милиона лева, но за 2022 и следващите години няма да има никаква „резерви“. Което означава, че доколкото приходите от пренос за Газекспорт по транзитните газопроводи са фиксирани в рамките на дългосрочни договори и те представят над 70 процента от общите приходи на БТГ, единственият начин за изпълнение им ще бъде повишение на тарифите /реално/ или увеличение на преноса /възможно/ по преносната мрежа и от конкуренти на Газпром /останалите 30 процента/.

Бизнес логиката в Балкански-Турски поток „куцаше“ от началото на проекта, който препускаше за да стане „свършен факт“. Проблемите обаче останаха и тепърва ще „гърмят“ като бомби със закъснител в следащите месеци, когато доста институции у нас – и регулатори, и КЗК, и министерства и правителство, ще трябва съвокупно да поемат отговорност за стореното от правителството на Борисов и да пуснат газопровода в експлоатация, но вече на своя отговорност. За това бяха спестени процедури по Закона за обществените поръчки, компрометирани процедури по отчуждаване и оценки за въздействие, по издаване на разрешителни за работа и т.н.

Булгартрансгаз държи правителството и регулатора заложници, защо ако на 1 октомври няма пуск и целият капацитет на газопровода не бъде ангажиран, няма да има приходи и компанията ще има проблеми с погасяването на дълговете си. Има буфер – получените в аванс транзитни такси за две и половина години напред. Но всяко отлагане може да вкара компанията в каскада от свързани проблеми, включително разкрития, репутационните щети и други негативи, които да я доведат до несъстоятелност.

Това обяснява и защо правителството не се рови в авгиевите обори на корупционния Турски поток, защо регулаторът наказва „нежно“, а КЗК е легнала на дъното.

За да преодолее проблема с транзитния характер на газопровода, в началото на месец август българският ТСО декларира, че Балкански поток е напълно интегриран в газопреносната мрежа и е част от газопреносните мощности на страната, а не отделен целеви транзитен проект. Интересно, как точно е интегриран новият участък от Балкански поток до Киреево на сръбската граница, който няма отклонения, не обслужва вътрешни нужди и регионална газификация, пренася газ само на един спедитор – Газекспорт /МЕТ е свързана структура/, само до една точка и в този смисъл не може да има друг освен статут на транзитен газопровод.

Очевидно е, че наетите от Газпром консултанти по европейско право, които Булгартрансгаз ползва, се надпреварват с ЕК в опитите да заобикалят ограниченията. Проблемът обаче остава, тъй като при реализацията на проекта Булгартрансгаз е затруднили, дори лишил, конкурентите на Газпром от възможност да изнесат газ за Сърбия, поради липсата на „свързани капацитети“ и практическа невъзможност на конкуренти на Газпром да изнася газ за и през Сърбия. Тук има важно подусловие – става въпрос за трансгранична инфрструктура с ЕС, която влияе върху конкуренцията на пазара и Европейската комисия е длъжна да се произнесе. Тоест не става въпрос само и толкова за регулаторна несъместимост, а за несъвместимост с антитръстовото законодателство. Но и тук има условност, защото докато някой „заинтересован“ търговец не сезира Генерална Дирекция „Конкуренция“ в ЕК с формална жалба, мож и да няма намеса.

Най-грозният скелет в гардероба на Булгартрансгаз и на правителството на Борисов обаче е тайната, че дори за сръбския участък, който бе изцяло финанансиран от Газпром, сръбският регулатор е предвидил по-високи проценти на свободните капацитети за ползване от конкуренти на Газпром, отколкото в България. Въпреки че БТГ финансира с 3 милиарда лева тази инфраструктура. Съгласно данни на оператора на Турски поток в Сърбия, Газтранс, в която Газекспорт държи 51 процента, на входната точка Зайчар след първи етап на търга за отдаване на капацитет руската компания получава с приоритет с 70 процента, а на изходната точка Хоргош към Унгария 75 процента. Сръбският регулатор е задължил оператора да осигури достъп на трети страни до инфраструктурата най-малко за 20 процента на Зайчар и 15 процента на Хоргош.

Не само Газпром е платил сметката в Сърбия, но и властите в Белград са си запазили възможността да допускат конкуренти в притежаваната от него тръба.

Булгартрансгаз притежава лиценз за оператор, което спестява подобно процедура за Балкански поток, но КЕВР може да потърси и да съгласува мнение относно влиянието му върху пазара с Комисията за защита на конкуренция – относно режима на достъп и тарифи, които биха могли да дискриминират други участници и т.н. С оглед на контрола на ГЕРБ върху КЗК, няма дори теоретична „опасност“ Комисията за защита на конкуренцията да се намеси с преглед за влияние върху пазара и проучване за възможна злоупотреба с доминантно положение.

Допълнителни рискове за пуска на Турски поток може да предизвика появата на „изчезналия“ Меморандум за разбирателство между Газпром и Министерството на енергетиката, заедно с доказателства за ангажименти в разрез са европейското законодателство и Третата енергийна директива. Поради тази причина, този меморандум няма да излезе на бял свят, поне докато новия транзитен газопровод не влезе в експлоатация от 1 октомври, срок, който е посочен от шефа на БТГ Малинов.

Обърнете внимание, член 11 от европейската газова директива предполага, че оценката на риска върху доставките на природен газ по газопроводи, които са извън ЕС, тоест в Турция и Сърбия, трябва да бъде направена преди те да бъдат сертифицирани за експлоатация. Опитите на Газпром да манипулира европейския газов пазар чрез доминантното си положение при доставките и преноса на природен газ, за да „натисне“ ЕК да одобри Северен поток -2, могат да бъдат използвани като аргумент Балкански поток, като част от Турски поток, да бъде регулиран от Брюксел.

Навлизаме в особено турбулентна зона, в която шефовете на Булгартрансгаз имат да решат много и трудни задачи, преди да го пуснат в експлоатация. За това разчитат на символични актове, на свършени факти и най-вече на държане на проекта под радара на обществено внимание в решителната финална фаза. Разчитат и на отвличащи вниманието маневри с фокусиране върху несъществуващи проблеми в интерконектора с Гърция, който през следвщата седмица ще премине и последното голямо препятствие.

Изборът който има правителството не за завиждане – или поема отговорност за пуска на Балкански поток, по който да потекат 11 милиарда кубически метра за Сърбия, и така легитимира стореното от Борисов, или трите милиарда лева дълг потопят Булгартрансгаз.

Това беше и основния замисъл на този тип сделка от страна на Газпром – финансирането на проекта от БТГ рязко увеличава зависимостта на националния оператор от приходи от транзит, които изцяло зависят Газекспорт. Всеки проблем с използване на договорените капацитети се прехвърля проблема от спедитора – Газекспорт към все по-задължнелия Булгартрансгаз.

Потъването в дълг, при проблемни приходи и отсъствие на печалби при Булгартрансгаз може да има само едно смислено обяснение – първоначалният план е бил компанията да се приватизира през следващите години, а слабите финансовите резултати да оправдаят по-ниска цена за придобиване на контрол върху нея.

Помним знаменития лозунг на един бивш енергиен министър, радетел на енергийните шлемове, чрез по-голяма енергийна зависимост от Русия към по-голяма независимост. Гротеската в случая трудно може да бъде по-ярка.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *