АкцентАнализи & Алтернативи

Владимир и похищението на Европа

Майсторът на международното политическо шоу Владимир Путин разчиташе на грандиозен финал на газовата драма, която той постави. Във финалната сцена, Русия трябваше да демонстрира надмощието си на фона на треперещата за енергийната си сигурност Европа, като  и диктува условията на капитулацията. Сега става ясно, че гръцкия сюжет с появата на „Deus ex machina“ няма да сработи, тъй като руския президент няма да може да спази обещанията си. Нито днес, нито в бъдеще.

Най-накрая руският президент Владимир Путин изглежда започна да схваща главното – излезлите извън контрол цени на природния газ са смесена благословия за Кремъл. Те не само убиват търсенето на ключов за Русия пазар, но подкопават дългосрочните перспективи за природния газ като преходно гориво, тъй като потребителите преминават към алтернативни горива. Това вероятно ще има сериозни дългосрочни последствия както за Русия, така и за най-големия износител на газ – Газпром.

Путин вероятно е стигнал до подобно прозрение, защото напоследък повторя няколко пъти, че Москва е готова да сътрудничи и да помогне за стабилизиране на глобалния газов и енергийния пазар. И защото се страхува да не „загуби лице“, предпочита Газпром да търгува допълнителни количества газ на електронната търговска платформа в Санкт Петербург и да остави въпроса за маршрут на транзита на купувачите.

Трябва да се признае, че неговите изявление за готовност Газпром да продаде повече газ, имаха ефект. Спот цените на различните газови хъбове на ЕС спаднаха значително, макар и за кратко, под психологически важната (и доскоро смятано за сюрреалистично) граница от 1000 долара на хиляда кубически метра.

Това маркира поразителен и внезапен обрат, който обаче не е достатъчен за да се смята за решение на проблема. Поредната истина, която г-н Путин трябваше да усвои е, че в търговията с природен газ няма как да има победителите, доколкото продавач и купувач са взаимозависими. Стратегията на извиване на ръце от Газпром не сработи и може да даде обратен на желания ефект. Което е по-важно, провалът и разкрива границите на възможностите на Кремъл да играе предвидената от Кремъл централна роля на Главен Арбитър на европейския газов пазар – да не говорим на глобално ниво, освен ако Путин не разреши на други руски производители да изнасят газ за пазара на ЕС.

Проблеми в хранилищата на газ

Стратегията на принудата от страна на Газпром беше проста: от една страна да се намалят доставките за Европа, от друга да се съхранява повече газ в Русия. Нейният недостатък е също толкова ясен. „Алтернативните“ тръбопроводи на г-н Путин – Северен поток 1 и 2 – не могат да заменят Украйна нито като маршрут и сигурност на доставка, още по-малко като капацитет за съхранение на газ от Газпром за ЕС.

Ако дадем допълнителен контекст ще бъде в реда на нещата. Студената зима на 2020/21 сериозно изчерпа руските подземните газохранилища (UGS): в края на зимния сезон, рекордните 61 милиарда кубически метра (BCM) – еквивалент на не по-малко от 85% от капацитета – бяха изтегелни.

Газпром се зае да ги попълни навреме. До 1 ноември 2021 г. компанията планира да инжектира 72.6 млрд. кубически метра, като средният дневен обем на инжектиране надвишава 330 милиона кубически метра. Тези обеми представляват 25% от дневния добив на природен газ на Газпром – който е приблизително 1,4 милиарда кубически метра.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.




Годишното потребление на природен газ в Русия е в порядъка на 480 млрд. кубически метра. Дори и ако прогнозните равнища за съхранение на газ бъдат постигнати, те не могат да бъдат гаранция за оптимизъм, особено ако зимата се окаже дълга и замразяване.

Тези дни Газпром твърди, че може да добива и изнася повече газ в Европа. Но няма доказателства, че увеличаването на износа, след като вече е стартирал отоплителния сезон, може да компенсира текущите ниски нива на газ в съоръженията на съхранение на газ на континента. Специализирания сайт Celsiusenergy.net редовно сравнява текущите нива на запасите от ПГХ с петгодишни средни нива през последните пет години. На 13 октомври нивата на газосъхранение в Германия бяха само 75% от средните за петте години (рекордно ниско), докато тези в Словакия, Румъния и България бяха дори още по-ниски, на 73-74%, а в Австрия са 57%!

Дефицитът при съхранението на газ в ЕС не може да бъде компенсиран от т.нар. лайнпак (обемът на газа под налягане в газопроводите) или чрез внезапен скок в преноса на природен газ през Северен или Южен поток.

Докато руският лидер демонстрираше геополитическите си мускули на фона на енергийно гладния ЕС, той пренебрегна основното правило: Газпром подкопа най-важния си актив при осигуряване на непрекъснато газоснабдяване за Европа през зимата, именно Украйна.

Двойният байпас

Цялата концепция на двойния, през СП и ТП, байпас, е фундаментално погрешна, тъй като и двата тръбопровода осигуряват базово снабдяване, но не са в състояние да покрият пиково потребление в ЕС от територията на Русия. Освен това природния газ с произход руските ПГХ не е предназначен да балансира друго, освен вътрешното пиково потребление. При сегашните рекордно ниски нива на инжектиране на газ в Германия и Австрия, подземните складове на ЕС не са в състояние да балансират потреблението без Украйна.

Ръководството на Газпром прекалено дълго флиртуваше с идеята, че може да използва новия газопровод СП-2, за да покрие пиковото търсене в ЕС, като заместител на украинската ГТС, но към днешна дата това изглежда абсурд. В крайна сметка клиентите на компанията в Европа очакват Газпром, а не Украйна, за да покрият нуждите им. За разлика от ситуацията през миналия, 2020-2021 зимен сезон, когато в ПГХ Украйна се съхраняваха 28.3 милиарда кубически метра природен газ, текущите нива са под 18.7 млрд. кубически метра, а Газпром изобщо отсъства от уравнението. Според сайтът CelsiusEnergy.net, общият недостиг на газ-на-склад в деветте „проблемни“ страни от ЕС (Нидерландия, Германия, Италия, Австрия, Словакия, Чехия, Дания, Румъния и България) надвишава 15 милиарда кубически метра – което със сигурност трябва да активира алармата.

Тук е мястото да обърнем внимание на възможната промяна в мисленето на върха в Кремъл и Газпром, които предлагат повече газ за транзит през Украйна „при желание“. Путин обеща прекалено много, на прекалено много хора, и сега когато се опитва да изиграе мечтаната роля на световен газов и енергиен цар, изглежда неспособен да изпълни обещанията си и да ребалансира световните енергийни пазари, още по-малко да смекчи кризата, на която толкова много се радваше в позата си на „страничен набюдател“.

За да спаси лицето си и не признае провал, Путин отново прибягна до класическите оправдание с безнадежното състояние на украинската транзитна система и тривиалните обвинения за кражби на газ. Ако кражбите бяха станали, Газпром до сега щеше да отведе спора до Международния арбитражен съд. Но не посмя, нито веднъж. А мотивите на г-н Путин изглеждат все по- прозрачни: провалената му стратегия за байпас на Украйна навреди на основните му партньори в ЕС, като пътьом им изпразни джобовете. Остави ги без достатъчно резерви преди зимата, което го кара да търси спешно начин да избегне от отговорността си за настоящата газова криза в Съюза .

В резултат на това – нарастващ брой политици, които бяха заложили на Владимир Путин, при това не само в Европа, се чувстват излъгани, дори предадени. Неговите действия изглеждат все по-ирационални, късогледи и противоречащи на интересите на Русия.

Границите на неговата власт стават все по-близки, а заедно с това изчезва и илюзията на неговата енергийна свръхсила.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *