Ще атакува ли Путин Украйна – дали това е въпросът?
Част втора: изборът на момента
ЧАСТ Първа: http://altanalyses.org/2021/12/24/ще-атакува-ли-путин-украйна/
Е, нека бъдем честни: не можем да твърдим, че не сме били предупредени. Ултиматумът на руския президент Владимир Путин беше недвусмислен: очаквайте атака в Украйна, при това в недалечно бъдеще, ако не изпълните условията ми и не получа исканите гаранции за сигурност.
Това послание е от края на ноември, бе повторено на годишната му пресконференция и в изявление пред събранието на военния елит на страната („разширена“ сесия на колегията на Министерството на отбраната).
Основните тези се повтарят и доразвиват, но съдържание остава и след срещите на висши руски дипломати със колеги от САЩ, НАТО и ОССЕ в началото на януари. Путин постоянно изтъква не му трябва допълнителна международна легитимация за да атакува Украйна. Дори бе загатнат „хипотетичен“ казус – възможна употреба на химическо оръжие в Донбас, по аналогия с претекста за нахлуване на САЩ в Ирак. Същевременно руската пропагандна машина нагнетява истерията и психологическата преса върху рускоезичното, украинското и международното обществено мнение с внушение за предстоящо разполагане на американски ядрени и хиперзвукови оръжия в Украйна. От там те можели да атакуват Москва и Крим в рамките на няколко минути.
Възприемането на руската пропаганда изисква определени и значителни въображение. Изобщо не става ясно защо САЩ изведнъж трябва да прибягват до употреба на химическо оръжие след като повече от век на въздържане. Що се отнася до хиперзвуковите оръжия, г-н Путин пренебрегва фактите, че в САЩ тeзи оръжия са все още в изпитателна фаза и се разработват в отговор на руските хиперзвукови ракети, които вече са приети на въоръжение.
Милитаризацията на политиката на Кремъл достигна невиждани за последните 30 години мащаби. Целта е да мобилизира руското общество зад класическия призив „Родината е в опасност“, след което следва нова „Велика Отечествена“. Такъв е поне замисълът.
Словесната агресивност на най-високо държавно равнище усилва медийния натиск и в страната и особено навън. В „Алтернативи и Анализи“ вече коментирахме цялостния план и системното усилие, включително стратегическия контекст, който се съдържа в един премислен опит за обобщение в статия, излязло под авторството на „сивия“ кардинал на Кремъл Владислав Сурков, озаглавена „Къде изчезна хаоса. Разопаковане на стабилността“.
Всички членове на висшия приближен кръг на Путин са ангажирани в тази кампания, като ролите и изказванията им са координирани. В тази група са включени както министъра на отбраната Сергей Шойгу, така и Секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев, и всички ключови фигури в системата за сигурност на страната.
Заслужава да се отбележат публичните изяви на Патрушев, най-малкото защото не е човек, който често дава интервюта. И все пак е изненадващо приказлив в интервю, дадено за „Аргументи и факти“ на 23 ноември: „В условия, при които Украйна се оказа протекторат на Запада, с икономиката, която се руши, а сред обществото се шири беззаконие, кризата може да избухне, – прогнозира Патрушев, – принуждавайки милиони украинци да търсят подслон на друго място“
Подривната война – в пълен ход
В подобен апокалиптичен крен е издържано и публичната изява на Патрушев през август, с твърдението, че „поддръжниците на американския избор в Украйна“ ще се сблъскат с криза подобна на наблюдаваната в Афганистан (по-това време Кабул току-що е паднал в ръцете на талибаните на фона на хаос, евакуация, и паниката).“Вашингтон, пише Патрушев, – продължава да поставя на власт лоялни на САЩ хора, докато доставят Украйна оръжия, които са в повече от първоначално обявените американски ангажименти“.
Не е необходимо особено декодиране: от ноемврийските изявления на Патрушев може да се сглоби общата картина на плана на Кремъл. В атаката срещу Украйна ще се разчита на протести, на вътрешната украинска пета колона и разбира се на агентурата на специалните служби на Русия (ФСБ, ГРУ и СВР). Подтекстът на посланието от август беше дори по-недвусмислено: след Афганистан САЩ са в отстъпление, неспособни да подкрепят Украйна, от което следва извода, че в момента Кремъл може да уязви и унижи Вашингтон и да вземе реванш за краха на Съветския съюз.
Това не са мисли на някой екстремист, държан за „цвят“ в обкръжението на руския президент, а на заемащия втория по-важност пост в Съвета за сигурност Николай Патрушев. Доказателство, че казаното от него е „мейнстрийм“ или преобладаващо мнение е фактът, че говорителят на Кремъл Дмитрий Песков побърза да застане зад казаното от него, наричайки го „добре обоснована гледна точка“ на човек, който разполага “ с много широк спектър от информация“, „представител на институция, която анализира тази информация и разглежда различни сценарии за развитие на ситуацията“
Още по-ярък е приносът за изясняване на начинът на мислене по „политическите върхове“ в Москва на Сергей Марков. Като ръководител на Института за политически изследвания, той ръководи ключов мозъчен тръст на Кремъл и е важен играч (особено близък на външния министър Сергей Лавров и на няколко други фигури от клана Путин). Но тък като не заема официална позиция, за да бъде обвързан от съображения за „политическа коректност“, може да си позволи по-големи откровения. Достатъчно сигурно е, че интервюто, което той даде за основния сайт на кремълската пропаганда – украина.ру, разкрива важни аспекти на психологическата война, която Кремъл води срещу Украйна, ЕС и НАТО. Важен белег за това, че Кремъл застава зад тази позиция е фактът, че в продължение на дни след това Ukraina.ru публикуваше кратки откъси от интервюто, като фокусираше върху отделни негови аспекти.
Основното послание бе еднозначно – преминати са червени линии и Русия е готова за военна операция за „освобождаване на Украйна“. Модалностите и сценариите, свързани с тази операция, бяха изследвани в интервюто на Сергей Марков, но акцентите са ясни – стратегията на Кремъл включва целия арсенал от психологически, хибридни, кибер операции, които да разделят и противопоставят различните украински сили – политически партии, социални и етнически групи, като се разчита на украинската политическа и бизнес олигархия, която зависи от евтиния руски газ, суровини и достъп до руския пазар.
Хуманитарна операция или Крим 2?
След като размишлява върху заплахата за Русия, която независима Украйна и интеграцията и с Европа и НАТО, представлява за етнически руснаци и техните връзки с „майка Русия“, г-н Марков отбелязва с песимизъм, че „гражданите на Украйна са лишени от възможност да формират правителство, което да отговори на техните стремежи“. Това не е нищо друго освен признание, че демократичният процес укрепва украинската държавност и независимост – и че само военна намеса и прилагането на сила могат да прекъснат процеса и да постигнат целите на Кремъл.
„Можем да заключим“, продължава Марков, че „украинските граждани ще трябва да действат официално извън закона, евентуално с помощта на братския руски народ „, който ще предложи помощ в различни форми“, включително „намалени цени на природния газ“ . Това е поредния пример за използване на природния газ като оръжие: не става въпрос за Германия и Австрия, които ще бъдат засегнати от недостиг на газ при пиковете на енергийната криза по-късно през зимата. Украйна също трябва да страда, което трябва да провокира социални вълнения и масово недоволство. Това е моментът за „спасителната“ намеса на Газпром с щедри оферти за евтин и изобилен газ, при посредничеството на проруски украински политици и олигарси.
Картината, която рисува Сергей Марков, трудно може да се приеме за привлекателна. Дори и най-снизходителния прочит на неговите думи би ни отвел към тревожните изводи за сепаратизъм и насилие, дори гражданска война – като прелюдия към намеса на Кремъл по кримския сценарий. За да улесни пропагандната теза, в употреба влизат дежурните клишета за Киев като място на фашисти и бандеристи (Степан Бандера, крайният украински националист, който подкрепи германците в по-късните етапи на Втората световна война): Ако имате работа с нацисти, не е нужно да се оглеждате за някакво морално или правно основание за да нахлуете в Украйна, нали?.
Сергей Марков ни уверява, това не е война на Русия с Украйна или окупация на Украйна, а „спасение за украинския народ и освобождение на Украйна от чужда окупацията“. За читателите, изкушени в историческите аналогии, тези думи звучат подозрително еднакво с реториката предхождащата окупацията на Полша от Сталин и Хитлер през 1939 година.
Успоредно с делегитимацията и дестабилизацията на правителството на Украйна, върви и процес на деморализацията на нейната армия. Според Сергей Марков, над 70% от украинските военни са етнически руски новобранци от югоизток и изток от страната. И когато тези войски се сблъскват с бойните части на руската армия, според него, те ще се откажат да воюват и ще се присъединят към нападателите. Подобен сценарий с масовото дезертиране на украинската армия е единственият, при който Москва може да разчита на бърза победа, при която обширни райони по черноморското крайбрежие и Източна Украйна преминават под руски контрол с приемливи загуби. Трудно е човек да не отбележи, че в думите на Марков има повече пожелания и надежда, отколкото реализъм. Едно е сигурно: той, както и мнозина от медийните интерпретатори на волята на Кремъл, няма да бъдат на бойното поле, за да докажат твърденията си. Докато руски войници умират далеч от дома си, те ще бъдат зад бюрата си в удобните си офиси в Москва.
Една последна точка от откровенията на Сергей Марков: от разглежданите от него сценарии за поведението на Кремъл няма такъв, който да включва мирно съвместно съществуване с настоящето или което и да е правителство на независима Украйна. В същото време, според него, Русия няма да поглъща цяла Украйна, а ще се стреми към нейното разделяне на източна част, под управлението на Кремъл, и западна, земята на „бандеристите“. Разглежданите сценарии предполагат и възможност Киев да не бъде в руската част, която се нарича „Новорусия“, вероятно защото си дават сметка, че военна операция срещу Киев ще бъде кървано и скъпо приключение. Ето защо, Марков предвижда специален статут на столицата на Украйна.
Избор на момента за атаката
На този етап две неща са ясни. Първото е, че изборът на момент за атака е от критично важно значение за Путин по повече от една причини. И второто е, че той не може да си позволи да мисли и всъщност не мисли само и чисто във военни категории, без да постави военна операция в контекста на рисковете и възможностите, които му се открият в хода на мащабна и перфидна политическа, дипломатическа и психологическа игра.
Ключовият фактор, който трябва да се отчете при избора на момент е обстоятелството, че Кремъл не може да се справи с продължителна война по много и различни причини:
Сухопътна операция е изключително рискова и скъпа, извън това, което бюджетът може да си позволи, на фона на икономическа и пандемична криза в Русия. Войната с Украйна не е популярна, различни допитвания до общественото мнение, които са необичайно малко по темата Украйна, доказват че голямата част от руското общество не е готова да подкрепи мащабна война.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.
Каквато и пропаганда да се развива от Москва, украинската армия ще се защитава у дома си, което винаги е предимство и вероятно ще се бие много ефективно – особено ако има адекватна подкрепа от Запад, макар и да не може да разчита на чужди войски. А Украйна не е никак малка като територия, както са Грузия или Крим, да бъде завладяна лесно и бързо. Ковчезите и ранените могат да бъдат скривани до време, особено в тези интернет времена, но истината ще излезе бързо.
При продължителна война Украйна може да мобилизира съчувствие и мащабна дипломатическа подкрепа и военна помощ на Запад, която може рязко да повиши, до забранителни нива, цената за военна авантюра на Путин. Колкото по-продължитлена и упорита е съпротивата на украинската армия, толкова по-голям е шансът за значителна военна помощ от ЕС и НАТО, защото тя ще се оказва в условията на военна агресия на Русия.
Мащабните санкции срещу Русия са неизбежни, а прекъсването на достъпа и до глобалните финансови и капиталови пазари, ще изправи икономиката на Русия пред непосилни препятствия. Кремъл не може да си позволи военни операции, които продължават повече от един месец.
Така, че бързата победа е единстената възможност за Владимир Путин. И той се готви за това с мащабните военни учения и поне на теория разглежда атаки от всички възможни посоки от море, изток и от север. Именно заради морално-правната опаковка, обаче, той има нужда да представи тези операции като „хуманитарни“ или „мироопазващи“ мисии – като намеса за да се защитят правата на засегнатите етнически руснаци и да ги спаси от хуманитарна катастрофа. Версията за блицкриг, само с военни измерения, не изглежда правдоподобна: Руското военно превъзходство над украинската земя не е много голямо. Масово дезертиране на етнически руснаци от украинската армия, нещо на което разчитат в Кремъл, изглежда прекалено пожелателно, за да е достоверно.
Да припомним думите на Черномирдин, които станаха класика в съвремената руска политика – „искахме да сторим добро, а се получи както винаги“.
Дипломацията изчерпана?
Приоритетът в текущата стратегия на Кремъл е предварително да се минимизират щетите, като се разгърнат превантивни дезинформационни и изпреварващи хибридни операции, които да осигурят военната кампания. Подобна е ролята и на дипломацията, включително и преговорите със САЩ, НАТО и ОССЕ, които трябва да убедят руснаците и света, че мирните пътища са изчерпани и отгворността е на Запада. Тази информационна война трябва да разколебае съюзниците в НАТО, да ги противопостави по линията на оценка на руската заплаха и мерките за противодействие.
В този смисъл, не е толкова важен въпросът дали Путин ще атакува Украйна, а какво Западът трябва да направи за да отправи недвусмислено послание, че този път ще е различно и ще реагира с пълна сила. Не случайно, Столтенберг заяви – „ако Русия иска, готови сме за война“.
Още един ъгъл към сметките в Кремъл дали и кога да нападнат, е стратегията на „игра на ръба“ на Путин, която той изпълнява системно и целенасочено. При нея заплахата от ескалация на напрежението и употреба на сила е предпоставка за преместване на „червените“ линия на допустимостта и търпимостта към поведението на Кремъл. Факт е, че не може да си позволи продължителен остър конфликт, но може да си позволи редовни, по-малки, ескалиращи, дори експлоадиращи конфликти. Ако първият му ход се окаже успешен, ще последват нови, със сигурност, тъй като Кремъл ще го изтълкува като карт бланш за нова агресия и силово пренареждане на европейски и световен ред.
Капанът с природния газ
Друга отправен пункт при избора на момента за атака е програмираната криза с недостига на природен газ. Има основателна причина да се предполага, че периодът между средата на февруари и средата на март е най-вероятен за избор на момент за военна операция. Не само, че това съвпада с времето на атаката срещу Крим. Но тогава се очаква да сработи и „газовия капан“. Германия и Австрия имат рекордно ниски нива на съхранение на газ в момента – и те вероятно ще бъдат допълнително изчерпани до тогава, което ще ги постави пред екзистенциален избор – газ или студ. Нито Германия, нито Австрия имат пряк достъп до американски втечнен природен газ. Москва логично се надява, че цар Зима ще охлади екстремни реакции в Европа срещу нахлуване и в Украйна.
На второ място, грижата за човешките права на германските и австрийски потребителите ще накара лидерите на тези страни да се молят на Кремъл и Газпром за допълнителни доставки. Не случайно, от Газпром редовно загатват, че могат да доставят допълнителни количества. Именно поради изложеното, в Кремъл се надяват, че една бърза операция и териториална печалба, ще се превърне в поредния свършен факт, с който светът ще се примири.
Ако досега Кремъл не е предприел военни действия, това не означава, че няма да го стори. По-скоро означава че избира момента и предприема действия, които да му осигурят успех. Но ако САЩ и ЕС решат успешно въпроса с извънредните доставки на природен газ, без газовото оръжие, Кремъл трудно ще рискува, защото няма да има втори шанс да убеди потребителите на руски газ че е надежден партньор.
Какви са възможните отговори на Запада, по които господин Путин ще се ориентира в своето решение дали и кога да нападне Украйна. В нашата предишна статия по темата, дадохме някои предварителни основания да се прогнозира вероятното поведение на близките до Русия Германия и Австрия, както и на целия ЕС, които биха били различни от 2014 г.
Но какво да кажем за САЩ?
Е, нека просто да кажем, че действията на човекът на върха на властта в САЩ са по-малко „звездни“ от очакваното, но журито все още заседава и най-важните тестове тепърва предстоят.
Макар че Джо Байдън изглеждаше че подкрепя Украйна и се противопоставя на спорния газопровод Северен поток – 2, той бързо напусна „правата линия“ по темата санкции, като приоритизира отношенията с Германия и госпожа Меркел пред блокиране чрез санкции на газопровода. В същото време, американският президент, поне до този момент, не предприема активни действия в полето, в което можеше да бъде най-полезен, а именно в осигуряването на устойчиви и способни да неутрализират руското енергийно оръжие доставки на американски и друг втечнен природен газ. Вашингтон до скоро твърдеше че няма лост за убеждаване на частните износители на ВПГ, докато те насочваха повече от 60 процента от каргата с ВПГ към Китай. Оказа се, че това не е точно така и администрацията вече преговаря за устойчиви потоци на ВПГ към Европа, особено в случай на прекъсване на руските газови доставки при война срещу Украйна.
Външната политика на администрацията на Байдън и доверието в неговата отбранителна политика понесоха репутационен удар след хаотичното изтегляне от Афганистан. Именно новата криза в отношенията с Русия обаче му дава възможност да възстанови щетите и покаже характер и издържливост.
Що се отнася до неотдавнашната „видео-среща“ с Владимир Путин, постигнатото е малко – поне от гледна точка на американския президент. Въпреки размяната на дипломатически и протоколни любезности. Последвалите срещи на по-ниско равнище го потърждават.
Срещата на върха не направи нищо, за да разубеди Путин да не атакува Украйна. Само му позволи да получи информация и оцени решимостта и характера на възможни реакции, за да се ориентира кога и как войските му да пресекат границата с Украйна. Байдън позволи на Путин да повдигне темата за руските гаранции за сигурността и да я превърне в постоянно и важна точка в двустранния дневен ред. Кремъл успя да постигне пропагандната си цел – Путин да бъде представен пред руската общественост като владеещ инициативата в преките преговори с американския президент, който до този момент беше изключен от Минския формат. Съдейки по уверенията на американския президент, Путин не е получил никакви отстъпки по въпроса за разширяването на НАТО, но и реалистично погледнато трудно ми могъл да се надява на такива. Със сигурност обаче руския президент е успял да подкрепи линията на Байдън в Конгреса за по-умерени санкции на демократите /наказание след инвазия/, срещу версията на републиканците /наказание преди инвазия/. Така че и в „твърдия“ отговор на САЩ има важни за Путин нюанси.
Междувременно се откроиха някои очевидни недостатъци в позициите на г-н Байдън:
Например, остава неясно как САЩ ще помогнат на Киев да подобри своите отбранителни способности като възпиращо средство преди, а не след, потенциална руска инвазия. Никой не очаква от САЩ да изпращат войски да защитават Украйна: Вашингтон няма задължение в този смисъл след като Украйна не е член на НАТО. Господин Байдън заплаши, че този път ще „действа по различен начин“ от начина по който САЩ реагираха на анексията на Крим през 2014 г.
Но посланието на Вашингтон остава неясно, което би имало смисъл само ако неяснотата е преднамерена, за да остави опонента в неизгодната ситуация да гадае и кулкулира най-лошия сценарий за себе си като базов.
При все това в остра ситуация на реална агресия, когато има нужда от ясни позиции и стъпки, двусмислието може да се възприеме и като нерешителност и така да насърчи агресията на Путин. Именно в търсената от него бърза победа при ограничена операция, която да постави света пред свършен факт, докато Западът продължава да купува руските енергийни ресурси и суровини. Ако трябва да заложа на някой от вариантите, бих заложил на играта със свършените факти, а не на сдържащата сила на преднамерената неяснота.
В допълнение, условните санкции – „ако Русия нахлуее, адските санкции ще последват“ са доста безполезни, тъй като те не правят достатъчно за да предотвратят ескалацията на напрежението и реалните удари по сигурността на Украйна, която е обект на непрестанни и ескалиращи кибер, хибридни, психо и диверсиионни атаки. Няма съмнение, че те са сигурна прелюдия към инвазия, и тяхната продължително като прелюдия зависи от избора на момента на реалната атака.
Няма съмнение, че Кремъл ще се постарае да осуети единомислие в Конгреса на САЩ по темата санкции срещу Северен поток – 2, но най-вече по темата за военната помощ за Украйна, като я постави под условието на реална атака от страна на Русия. Подобен сцераний напълно устройва Москва, която при всички случаи ще търси бърз развой преди американската помощ да е имала някакъв ефект.
Логиката зад нежеланието на администрацията на Байдън да освободи военната помощ за Украйна преди атака от Русия е дълбоко погрешна. Тя отразява едно от двете убеждения.
Първо, че военна помощ за Украйна може да „изпрати грешен сигнал“ към Киев, който би могъл да се изкуши да предприеме самостоятелни действия в Донбас и така да предизвика намеса от Русия.
Второ, че Москва ще третират всяка помощ като пресичане на „червена линия“, принуждавайки я да предприеме превантивни действия, оправдавайки агресия.
Общото в двата случая е, че според тази логика, значителна военна помощ за Украйна ще насърчи, а не предотврати война.
Недостатъкът в този аргумент е очевиден: ако войната избухне помощта ще дойде твърде късно за да изиграе каквато и да е роля и да осуети поредния свършен факт, дипломатическа и военна победа на Москва. Както през 2014 година, когато Вашингтон предупреди Киев да не реагира на анексията за да не се ескалира конфликта.
Обвързващите гаранции за сигурността на Русия
Решението на Кремъл да поиска правно обвързващи гаранции за сигурността си от ЕС и НАТО – включително право на вето за разширяване на блока в Източна Европа и сред всички бивши съветски държави – маркира навлизането на партията около Украйна в ендшпил. Пропагандата става все по-интензивна, Москва внушава, че етапа на дипломацията е приключил. След заместник министрите на външните работи Рябков и Грушко на преден план излезе титуляра Лавров.
Предложеният проект на руско-американски договор за едностранни гаранции за сигурност е умишлено провокативен и следователно трябва да предизвика по-нататъшна ескалация, повишаване на напрежението до непоносимо ниво, при което европейските и американските лидери да не издържат и да се съгласят на отстъпки за да не воюват.
Като притиска Запада да избере между войната и отстъпките, Кремъл се стреми да прехвърли отговорността за нападанието срещу Украйна на ЕС и НАТО. Заедно с това Путин печели от своята настъпателност и готовност да прибегне до военна сила, докато Европа, както внушава кремълската пропаганда, не е в състояние да защити Украйна, Молдова, Грузия или дори Балтийските държави?
Путин не разчита на формален акт на признание на наследствено право върху съветските сфери на влияние, а на мълчаливо съгласие през свършени факти, чийто кумулативен ефект се превръща в карт бланш за свобода на действие в същите тези сфери на влияние.
Всяко колебание пред лицето на ултиматум уврежда непоправимо доверието към способността на НАТО и ЕС да възпре агресивна Русия.
Без съмнение Путин се стреми към нова Ялта и е решен на всичко за да я постигне. Кремъл калкулира в сметката санкции, на които смята че може да издържи, поне за известно време – достатъчно дълго, за да компрометира САЩ и ЕС, като гаранти на сигурността и благоденстието на Източна Европа. Поне на тактическо ниво – сметките му изглеждат логични. До този момент няма нито една страна членка на НАТО, която да е предложила самостоятелно да помогне на Украйна с военна сила или дори съветници, доколкото това автоматично би ангажирало НАТО.
Американското правителство третира европейските дела и руската заплаха с по-нисък приоритет от Китай. Няма съмнение, че подобен разчет изглежда смислен от дългосрочна историческа перспектива, но от гледна точка на текущия близък план и конкретната заплаха за сигурността в Европа, има фатален недостатък. Вашингтон не може да си позволи да толерира демонстрацията на сила на Путин и доминацията му на европейския театър, защото това ще накърни репутацията на САЩ като гарант на сигурността на НАТО и Европа, а от там и шансовете за успех в сдържането на Китай. Ако страните от Централна и Източна Европа гледат „на живо“ снизходителността на Вашингтон към Путин, като се отказва осезаема и навременна подкрепа за Украйна, далеч отвъд санкциите, стойността на гаранциите за сигурност в НАТО просто ще потъне.
И това не е целият игрови план на Кремъл. Г-н Путин вярва, че в този момент Западът е слаб и разединен, неспособен на колективни и солидарни действия, поради което е идеалния момент за опортюнизъм и военни действия.
И последното съображение при избора на момент за атака, което трябва да се отчита. 2024 година наближава, а с нея и президентските избори в Русия.
Какво може да предложи на руските избиратели Владимин Путин за да бъде преизбран? Не е благосъстояние и перспектива, и това се знае добре в Кремъл. Единственото е повече от същото – опиум заместител – по-ефективно средство от религията – а именно войни и победи. „Хаосът“ в Русия, според Сурков, неизбежно ще се повишава, и Путин търси начин да блокира потенциала за социална и политическа турбуленстност, но най-добре е да отклони общественото внимание с военните действия в „близката чужбина“.
Имперското доминанта в историята на Русия – експанзия и брутална сила
Има една последователна нишка, която преминава през цялата история на Русия. Русия е оцеляла в своите гигантски пропорции по една основна причина. Центростремиталната сила или лепилото, която я държи заедно и в цялост, не е споделения интерес за просперитет и сигурност. Не, основната причина е прилагането на брутална сила и репресия, навътре и навън, но най-вече в чужбина. Всеки път, когато вътрешните баланси са били изложени на заплаха, както е сега, в най-добрите имперски традиции, царят в Кремъл повежда войските си на поредната война в чужбина.
И сега не е по-различно. Предстои преизбиране на Путин през 2024 и въпреки, че възможностите за електорални манипулции са значителни, те не са безгранични, при този срив в икономиката, в доходи и жизнен стандарт, и последствията от пандемията.
Както г-н Сурков отбеляза в посочената по-горе статия: „Русия ще се разширява не защото е добра, и не защото е лоша, а защото е физика.“ Още по-конкретен и директен е той пред сайта Wargonzo в прокси мрежата на Кремъл Телеграм: „Украйна може да бъде върната само със сила „.
Опити за краткосрочна прогноза
Новата година ще донесе излизане на преден план на Сергей Лавров и активизация на цялата руска дипломатичска служба за да тушира последствията от руско нападение срещу Украйна. Дали ще успеят или не е въпрос не толкова и само въпрос на действията на Москва, а на ответните действия на Запада. Всички руски актьори в този спектакъл подготвят зрителите за кулминацията му, при която цар Владимир нанася довършителните щрихи към войната на нервите и взема окончателното решение. А последния акт? Това, скъпи читателю, в не по-малка мяра зависи от нас, от ЕС и НАТО, от нашите лидери и решителността, която те покажат : сценарият все още се пише.
Илиян Василев
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
