Какво казват цифрите? Ще смразят ли икономическите показатели милитаристичния плам на Кремъл?

Снимка: Tomas Ragina/iStock via Getty Images

Темата за евентуално руско военно нахлуване в Украйна е сред най-важните в международния дневен ред днес. Често се чуват, по-специално от западните лидери, изявления за голямата вероятност от такава намеса, за това, че тя може да бъде внезапна и т.н. .Действията на Русия постоянно дават основания  за подобни изводи. Концентрацията на значителен руски военен контингент по украинските граници, в окупирания Донбас и в анексирания Крим, както и прехвърлянето на нови войски и оръжия към тях,  не оставят много място за оптимизъм.

Въпреки това, въпреки продължаващата демонстративна игра с мускули по украинските граници и истерията на руската пропаганда, Кремъл, изглежда все още не е решил дали открито да използва военните си сили срещу Украйна, и в какъв мащаб. И причината за това може да е фактор, който кремълските стратези и армията от обслужващи ги анализатори не могат да пренебрегнат при разработването на сценарии за конфронтация с Украйна и Запада, който я подкрепя. Този фактор са цифрите. Цифрите, показващи нивото на изпълнение на приходите в руския бюджет, нивото на инфлация на руската национална валута, нивото на запълване на държавните валутни резервни фондове, по-специално, Националния фонд за благосъстояние, стойността на големите руски компании,  нивото на чуждестранния капитал в руската икономика и т.н. И тези цифри, които, както се казва, не лъжат, са доста интересни.

Така например, поради нарастващото геополитическо напрежение около Русия, руският фондов пазар наскоро преживя най-големия спад от началото на пандемията. Индексът на Московската борса спадна с 6.5%, индексът РТС – основният показател за руския фондов пазар – с 7,3%. Също така „олекнаха“ и акциите на големи руски компании: Яндекс (минус 5,56%), Сбербанк (минус 10,39%) и Газпром (минус 8,65%).

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Изтичането на капитали от Русия постави рекорд от времето на анексирането на Крим. Според Централната банка на Русия, нетният износ на капитал от страна на частния сектор в края на 2021 г. възлиза на $ 72 милиарда. В сравнение с 2020 г., изтичането се ускори почти с 1,5 пъти и постави рекорд от 2014 година насам, когато на фона на анексирането на Крим и западните санкции от Русия бяха изнесени 152,1 милиарда долара.

Нетният баланс на преките инвестиции възлиза на минус 22,9 млрд. долари – толкова по-малко дойдоха в Русия през този канал, отколкото бяха изтеглени от страната.

Въпреки руската политика на деофшоризация, апели към патриотизма и заплахите за наказателни дела, компаниите продължават да пазят парите си в Кипър, а физическите лица инвестират в чуждестранни недвижими имоти.

Чуждестранните инвеститори не показват по-голямо доверие: за 2021 година те продадоха държавните облигации на 3,2 млрд. долари, а от други ценни книжа, включително акции, изтеглиха 11,2 милиарда. Още 13 млрд. долари руските физически и юридически лица изтеглиха от страната, купувайки акции и облигации в чужбина.

Според анализаторите на Райфайзенбанк, тазгодишният януари, който донесе на Русия рязко влошаване на геополитическите рискове, провал на преговорите със Съединените щати и НАТО и заплаха от най-строгите санкции в историята, ще доведе до допълнително изтичане на капитал в размера на 6-6,5 милиарда долара. Това е сумата, която чуждестранните инвеститори, според анализаторите, ще оттеглят от фондовите и дълговите пазари.

Нямаше как и Националният фонд за благосъстояние (ФНБ), който първоначално беше замислен като механизъм за стабилизиране на пенсионната система на Русия,  да не се повлияе от прехвърлянето на руската армия към украинските граници и нарасналото, поради това, напрежение със Запада.

Според руското Министерство на финансите, през декември и 18 дни от януари, ФНБ изгуби 746 милиарда рубли от инвестиции си в бързо обезценяващите се държавни дружества.

Загубите на фонда от срива на пазара практически надхвърлиха сумата, която правителството отдели за попълването му за същия период – 505 милиарда   рубли през декември и 109,8 милиарда   рубли за периода до 14 януари.

Освен това чуждестранните инвеститори продължават да продават руските си активи, като тласкат борсовия пазар и цената на държавните дългови ценни книжа към дъното.

След рублевите облигации на руския федерален заем, чиито котировки спаднаха до минимум за последните 2 години, изпъкна и сривът на пазара на валутни задължения на руското правителство.

Въпреки бягството от американски държавни доларови към еврооблигации, последните с матуритет през 2047 г. спаднаха с 11% от началото на годината, а по време на търговете в понеделник, 17 януари надхвърлиха спадовете от юни 2019 г. насам.

Ценните книжа на Русия-2043 г. спаднаха с 4.6% за един ден, до 120,12% от номиналната стойност, а ценните книжа на Русия-2026 – с 1.43%, до 104,34% от номиналната стойност.

Нерезидентите продължават да напускат пазара на руските дългови ценни книжа.

Уплашени от сянката на войната, инвеститорите оценяват рисковете от инвестиране в Русия, изхождайки от прогнози за намалено търсене и приходи от продажба на енергоизточници, вследствие на накърнена репутация и санкции. Цената на застраховката срещу дефолт на Русия продължава устремно да се покачва и се доближава до границите на петролната паника от пролетта на 2020 г.

Трябва да се отбележи, че всичко изброено се случва, когато Русия все още не е започнала инвазия в Украйна. А какво ще се случи, ако  Кремъл наистина вземе решение за военна интервенция? В този случай, както отбеляза на пресконференция по повод навършването на една  година от встъпването си в длъжност  президентът на САЩ Джо Байдън, за Русия това ще бъде катастрофа, а банките им вероятно ще загубят достъп до доларовите сметки. «Ако го направят (инвазията в  Украйна – бел. ред.), а те са в състояние да направят, това ще бъде катастрофа за Русия. Нашите съюзници и партньори са готови да предприемат строги мерки, които ще причинят значителни щети на Русия и руската  икономика“, заяви американският президент.  

Той подчерта, че  руското ръководство  „още никога не се е сблъсквало с такива санкции, каквито Съединените щати обещават да наложат“.   „Ако нахлуят, ще платят. Банките им няма да имат достъп до доларови сметки“, предупреди Джо Байдън.

Така че реалната икономическа ситуация в Русия и  предупрежденията на американския президент вещаят трудни дни за руската икономика при евентуалната поредна военна авантюра на Кремъл.

И Кремъл, прехвърляйки войските до украинските граници и поставяйки ултиматуми на Запада, започва все по-често да си задава въпроса: „Дали си струва?“  Затова и украинците, демонстрирайки готовността си да се защитават, и западните им партньори, които ги подкрепят и обещават на руската икономика „ад“, трябва да продължат в същия дух, за да усилят съмненията у кремълските стратези относно целесъобразността на военната агресия срещу Украйна.

Игор Федък, New Geopolitics Research Network

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg