Колко още разруха може да изтърпи Западът, преди да се намеси в Украйна?

 „ Врагът имаше дързостта да стреля по нас, докато ние мирно бомбардирахме градовете му “

Карел Уморен 1936 г

Санкциите неизбежно ще принудят Владимир Путин да преговаря за отмяната им. Дотогава обаче войските му ще нанесат непоправими разрушения и ще загинат много хора. Материалното благосъстояние може да бъде възстановено, но загубените човешки животи не. Използването на санкции в отговор на военна агресия се превръща в форма на цинизъм, тъй като балансът между разходите и ползите се променя с броя на жертвите и мащабите на разрухата.

За г-н Путин е сигурно, че няма да има проблеми у дома, там където бият санкциите, поне в близко бъдеще. Апатията е широко разпространена и дълбоко проникнала. Прагът на болка прекомерно висок сред обикновените руснаци, които са дълбоко потопени в дезинформация и пропаганда, без да осъзнават грозното лице на това, което по същество е необявена война, и неспособни да се съпротивляват на Путин и неговото управление.

Не бива да бързаме да правим мрачни заключения и да изграждаме песимистични прогнози. Особено след като каквото и да се случва в Русия, голямата част са процеси остават под повърхността, не могат да служат за анализ и заключения. 

Недоволството може да избухне по улиците без да бъде предвидено. И никаква пропаганда не може да пречат на руснаците безкрайно да направят очевидния извод от хода на войната досега: че силата на г-н Путин е надценена, а преценките му са замъглени. А това го прави уязвим. 

Не можем обаче да предвидим кога тази уязвимост ще се превърне в реален негов проблем. Докато това не се случи – или когато се случи, г-н Путин ще смята, че може да се справи със репресии. С други думи, местният фактор, на който разчитат санкциите, не е непосредствен проблем за него. И украинците ще продължат да страдат.

Трябва да помним, че г-н Путин се подготвя за тази война поне от 12 години, а може и повече. В този смисъл той разполага с необходимите ресурси, за да потуши недоволството на своя народ с пропаганда и дезинформация и, когато му дойде времето, с брутални репресии. Току-що направи решителна крачка към по-твърдия подход, като затвори радиостанция „Ехо Москвы“ и телевизионния канал Дождь („Дъжд“), две медии, които показаха известна независимост. 

Това бележи повратна точка, защото Путин признава, че губи инициативата и му се налага да се насочи към откровена цензура и промиване на мозъци. Което пък обяснява защо реши да засили бомбардировките над украинските градове и да затегне хватката в краткосрочен план.

Не трябва да надценяваме възпирането, което руските олигарси, могат да окажат върху г-н Путин. По същество те са страничен продукт на същата система – неговата система – и дължат своя статут и богатство на благословията му. Повечето винаги са били напълно послушни. Колкото до онези малцина, които избраха да му противоречат, те или са загубили живота си (Борис Березовски), или свободата и богатството си (Михаил Ходорковски).

Разбира се, „Черните лебеди“ не могат да бъдат изключени. Но възможните вътрешноруски ограничения върху поведението на Путин не могат да окажат непосредствена помощ на Киев или Харков и техните защитници днес. 

Руският президент вече е склонен да бомбардира цивилни, градове и инфраструктура. Той е наясно, че изходът от войната ще бъде съдбоносен за него: ако я загуби, той ще се сблъска като минимум със загуба на власт, а вероятно и на живот в процеса на свалянето му и (ако приемем, че оцелее) много вероятно е да се окаже страна по процес за военни престъпления или геноцид или и двете в Международния наказателен съд (вече се събират доказателства).

Така че той прави всичко възможно да победи или поне да постигне споразумение при преговори, което да не изглежда поражение. Правейки това, той няма никакви задръжки, като напълно се възползва от факта, че по „стратегически съображения“ Западът по същество остави Украйна да се оправя сама, ако оцелее, оцелее.

Може, разбира се, да кажете, това не е ли преувеличение? Западът не доставя ли оръжие, не дава ли заеми, не налага ли санкции? Няма ли декларации за солидарност, протести и концерти? Дали западното обществено мнение и официалната реторика не се обърна впечатляващо и не застана зад Украйна? Е да. А практическите стъпки са по-добре от нищо и може би по-добре, отколкото можеше да се очаква, като се има предвид жалките „постижения“ на Запада в тази сфера. 

Но те са твърде малко, твърде късно. Преди година или шест месеца те можеха да се сметнат за достатъчно добро, можехе дори да гарантират, че няма да се окажем в настоящата ужасна ситуация. В дългосрочен план те могат да свършат работа. Но в момента те нямат практическо значение за украинците .

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.




Що се отнася до думите, те са хубаво нещо Но всички тези изрази на съчувствие не струват колкото едно обаждане от шефа на НАТО до Путин. Всъщност само една дума. А именно: „Стига. Достатъчно!”.

Заедно с предупреждение в следните редове:

  • Нямаме желание или намерение да се намесваме в самата Русия, военно или по друг начин. Какво се случва във вашите граници е въпрос на руския народ.
  • Но тези граници са и границата на която може да правите, което си искате.
  • Вие извършвате геноцид и го извършвате в чужбина : ако не спрете и не се опитате да решите проблемите си по мирен начин, ние ще се намесим и ще наложим забранена за полети зона над Украйна .
  • Няма да гледаме как убивате украински жени, деца и мъже, защото нашите общества няма да ни позволят да гледаме престъпленията „на живо“, отстрани.
  • Искате гаранции? Нека обсъдим това.
  • Но вие грешите ако мислите, че под прикритие на вашият ядрен арсенал можете да безчинствате и да правите всичко в чужбина, или че имате право на безнаказан първи удар.

Иначе нека си представим какво предстои на Украйна. Още по-ужасяващи новини, които допълват броя на престъпленията на Путин. Още много силни думи от президента на САЩ Джо Байдън издържани в стария фалшив бинарен избор между  бездействие или ядрена война – оставяйки Украйна на студено, открита за изнудване и възможна употреба на Русия на тактическо ядрено оръжие.

Обикновените хора по света не могат да бъдат убедени. Те няма да застанат зад този наратив и логика. Те чувстват – и ще го покажат – негодувание, първо срещу агресора, но след това и срещу онези, които не правят нищо. Това ще бъде ехо от вечния дебат между Чембърлейнци и Чърчиловци в света свят. В крайна сметка накрая ще бъдат предприети действия.

Но когато това най-накрая се случи, ще бъде твърде късно за хилядите мъртви украинци – и руснаци. Военните престъпления на Русия се издигат до ниво, при което се квалифицират като геноцид, дефиниран като умишлено унищожаване на хора, защото се стремят да живеят в отделна държава. Сребреница отново се разгръща пред очите ни, само че в далеч по-голям мащаб. Хуманитарната катастрофа е в ход, като се очертава недостиг на лекарства, медински консумативи, храна, енергия и вода, и все повече украински граждани загиват, превръщайки се в жертвени агнета на олтара на западните „стратегически съображения“. Сдържаността вече не е опция, дори за закоравелите циници на Запад.

В дългосрочен план Путин несъмнено ще загуби.

Той ще загуби, защото самата идея да се отрече правото на една нация на независима държава е абсурдна. Също толкова абсурдна е вярата му, че може да оцелее при „санкциите от ада“, които сега се налагат.

Ще загуби по отношение и на наследството, което ще остави за историята. Той иска да бъде новият Александър Невски, обединяващ изкуствено разделени от западните сили руски земи – Велика Русия, Мало Русия, Бела Русия. Но вместо това ще влезе в учебниците по история заедно с онези, които всъщност са негови идеологически настойници – Ленин и Сталин. Вместо да обедини Русия и Украйна, той ще отвори пропаст между руснаци и украинци, която ще остане там десетилетия, дори векове. И ако, малко вероятно, остане на власт, ще издигне стена на недоверие, по-висока от Берлинската, която ще раздели Русия от останалия свят. Вместо Александър Невски той ще бъде пореден Ким Чен Ун.

Но всичко това е в бъдещето. Сега трябва да се справим с настоящето.

Бездействието на НАТО може лесно да се обясни в стратегически и легалистки план. Западните политици се опитват да избегнат размяна на ядрени удари. Украйна не е член на НАТО. И загрижеността за безопасността на европейците и американците е доста основателна причина за нищоправенето. Но ако се съгласим, че Путин е полудял, тогава по-сигурният вариант, единственият вариант е да го спрем по-рано, отколкото късно.

Европа изминава пътя от безразличието към безчестието. 

И украинците плащат цената. Колко украинци трябва да умрат, за да може страната им да докосне сърцето на европейските или американските политици вземащи решения? Колко? Десет хиляди? Сто хиляди? Въпрос на време е протестите в Европа и света да се обърнат срещу собствените си правителства. Но загубеното време означава загубени животи и отложени жизненоважни решения.

Нека за момент да предположим най-мрачния сценарий: Украйна попада под влиянието на Русия, докато Путин продължава да атакува въпреки мъртвите и ранените и страната се превръща в руски протекторат. Десетки хиляди украинци загиват, включително президентът и кметът на Киев (да предположим, че те отхвърлят предложенията на САЩ за безопасен изход). Те имат кауза – независима Украйна – която си струва крайната саможертва. Капитулацията за тях не е опция. Украйна е разрушена.

Източноевропейците познават руския цар много по-добре от Запада. И логиката в това твърдение е желязна. Когато Крим беше анексиран, САЩ посъветваха правителството на Киев да не реагира. Когато Украйна беше нападната, Западът предложи безопасни изходи за лидерите и. Значи Крим, Украйна… И накрая цяла Източна Европа. Това е планът на Путин. Следват Балтийските страни и България.

И така, как ще се почустват господата Байдън. Джонсън, Макрон и Шолц като губещи? Колко ще струват всичките им „тежки“ приказки, санкциониращи руски олигарси, след като допускат да загине най-голямата надежда за демократична Украйна?

Стига с Чембърлейновците. Свободният свят отчаяно се нуждае от своя Чърчил.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *