Сценариите за Украйна: до един губещи за Русия

На 24 февруари Владимир Путин даде началото на първото нападение на една суверенна страна над друга в Европа от годините на Втората световна война насам. Почти две седмици по-късно бойните действия продължават и все още е трудно да се прогнозира посоката им на базата на масово достъпната информация. Ясно е, че това е агресия незапомнена по наглостта и бруталността, с която е извършена, с демонстративното и дори с въодушевено погазване на ред международни и двустранни задължения, които Русия има.

Пряк резултат от това е, че в рамките на два-три дни духът и настроението в политическите кабинети на някои от най-влиятелните страни в света се промени изоснови. Европа направи пълен завой по няколко политически трасета наведнъж, всяко от които е следвала досега търпеливо и с постоянство от десетилетия.

В дните на несигурност, които най-ярко илюстрират изтъркания израз „смяна на парадигми“, имаме не само възможност, но и спешна необходимост да търсим отговори на няколко въпроса. Какви са вероятните развития и възможните изходни точки на войната? На какъв изход от войната разчита Путин? Каква би била трайността на едно или друго статукво до което войната ще доведе? Какво очаква региона когато Путин вече няма да го има в Русия?

Дори на настоящия етап, смятаме вече за безопасно да се окачестват два тежки провала на руската страна. Първият е този на разузнаването, в оценката му за „цената“ измерена в щети, животи и понесени санкции, както и оценката за възможностите за успех въобще. От него се предпоставя и тежкия военен провал в постигането на зададените военни цели. По всичко изглежда че продължителността на войната ще се измерва в седмици, а не в дни. По множество невъзможни за прикриване признаци може да се съди, че офанзивата не върви според руските очаквания, въпреки изявлението на Путин излъчено на 3 март. В този смисъл, желаното от Кремъл развитие и краен резултат – смяната на режима в Киев с минимум международна реакция – вече е отминала възможност.

Предложените сценарии се опират на няколко основни допускания. Първото е, че настоящата „гореща война“ в Украйна започва против желанието на Кремъл. Съдейки по историческия опит и опирайки се на мнения на специалисти по военни въпроси, най-вероятният оригинален замисъл е бил със специални части да бъдат овладяни правителствени сгради и медийни централи в Киев, да бъде обявено „контра-правителство“ и чрез него, или чрез принуда върху Зеленски, да бъде издадена заповед украинската армия да не оказва съпротива. Имало е очакване значителни части от местното население да сътрудничат на нападателите и на „контра-правителството“. Провалът този „кокошкарски“ план за завладяване на Украйна довежда до ожесточената и организирана украинска съпротива.

Второто допускане е, че няма да има намеса на войски нито на НАТО, нито на друга коалиция на страната на Украйна.

Третото – че Путин ще остане на власт в Русия поне до края на 20-те години. При достатъчна дестабилизация на режима или при боричкане за власт след като Путин бъде изпратен в пенсия (по един или друг начин), борбата за връщането на Украйна в границите й от преди 2014 г. ще се възобнови, повтаряйки злощастния югославски модел 40 години по-късно.

Сценарий 1 – марионетен

Путин сваля украинското правителство посредством окупирането на важни градски центрове, които биват взети като залог или чрез причиняване на достатъчно щети и жертви, така че да направи идеята за помирение да изглежда приемлива за Украйна. Русия си остава неспособна да плаща за окупацията на Украйна, продължаваща с месеци. Русия продължава да има нужда от приятелски настроен режим с някаква легитимност, който няма да бъде свален и прогонен в деня в който руската армия очисти Киев. Откъде Путин ще намери някой да заеме поста? Каква ще бъде реакцията на останалия свят. ЕС и САЩ-Великобритания очевидно няма да признаят марионетно правителство в Украйна. Този режим ще попадне под същите санкции, под които е и Русия що се отнася до търговия и достъп до международен кредит. Дори няма нужда да се навлиза в темата за възможностите на Украинския народ – народ с дълги традиции в партизанските движения – да разпали тлееща невидима съпротива срещу окупантите.

Сценарий 2 – разпокъсване

Путин разцепва Украйна, вероятно по р. Днепър, възстановявайки някогашните понятия за „левобрежна“ и „деснобрежна“ Украйна. Всички изброени по-горе проблеми остават – запълването на креслата на подходящия марионетен режим, санкциите, поддържането на реда в новозавладяните региони, липсата на международно признание.
В добавка към тези проблеми, Путин ще се изправи пред една Западна Украйна, която ще стане член на НАТО със светлинна скорост и ще влезе в преговори за приемане в ЕС, дори въпреки наличните „проблеми със съседи“. В средносрочен и дългосрочен план, тази Западна Украйна ще служи за витрина на успешна държава от бившата съветска сфера и от бившия Съветски съюз, както и като маяк на западни ценности намиращ се в центъра на източнославянското геополитическо ядро. Тя ще има ефекта на една още по-яростно антируска Полша, с бонуса че тази държава ще бъде при това и източнославянска, ще пише на кирилица и ще бъде в стратегически изгодна позиция за атака във всяка посока. Това потенциално е дори по-опасен сценарий за режима на Путин отколкто е първият. Очевидно е отсега в каква посока ще текат средствата и човешкия капитал между двете Украйни.

Сценарий 3 – укрепване на заграбеното

Путин се ограничава до свързване на Крим с непризнатите от света Донецка и Луганска „народни републики“, възкресявайки марката „Новорусия“, която беше размахана за известно време през 2014 г. Новият субект ще остане непризнат от световната общност, Русия ще остане под санкции за неопределен период от време. Една разрушена и поругана Украйна с все още внушителни сили и потенциал ще влезе в НАТО във военновременни срокове и веднага ще започне да се въоръжава. По разбираеми причини тази нова Украйна ще бъде „особен“ съюзник, който по своеволието си ще съперничи на Турция.

Изводи и пътища за потушаване на пожара

Най-яркият извод от горното е, че при всяко развитие мирът ще постави начало на дълги международни усилия да се предотврати ново разгаряне на войната.

Непроменливата геополитическа цел на Русия винаги е била да отмести границите на владенията си възможно най-далеч в рамките на Евразийския суперконтинент. Настоящата война с Украйна ще бъде своеобразно такова отместване. Това обаче ще стане с цената на рязко повишаване на риска от нов конфликт в близките десетилетия, в който перспективите за Русия са доста неблагоприятни.

За съжаление е трудно да си представим развитие на конфликта, при което нашествениците си тръгват без каквито и да било отстъпки от украинска страна. Нещо повече – ако близките седмици покажат увеличаващи се затруднения за руската армия да напредне към зададените й цели, или дори изтласкването й назад към границите, най-вероятната следваща стъпка на Путин би била да засили заплахите за ядрени удари, адресирани и към Украйна и към страните от НАТО, които й оказват военна поддръжка.

Последиците от санкциите за управлението в Русия е трудно да бъдат предвидени отвъд близките 12 месеца, но няма начин способността на Русия да води война да се е повишила към средата на 2022 г., да не говорим за по-нататък. Мобилизацията е възможна стъпка, но нетната полза от нея може да излезе отрицателна, ако вземем предвид дори само явните логистични затруднения на руската армия, които тя изпитва в момента без допълнителна мобилизация на стотици хиляди души.

При все по-явен неуспех в конвенционалната война, твърде вероятно става Путин да поиска снижаване на част от международните санкции. Такова искане би дошло в пакет със заплаха, която той би могъл да подкрепи с „предупредителен“ удар с тактическо ядрено оръжие върху цел в Украйна. С такава по същество терористична стратегия Путин би търсил от една страна ефект върху западните правителства по въпроса за отпускане на санкциите, от друга – да пречупи чрез страх волята на Украйна да му се съпротивлява, а на Запада – да я подкрепя.

Популярен напоследък израз стана този за „изходната рампа“, която трябва да бъде предоставяна както на самия Путин, така и на управляващите кръгове в Кремъл, които евентуално да изтъргуват Путин срещу амнистия за своите грехове. Смисълът на оставянето на аварийна вратичка е да не попадне един противник разполагащ с ядрени сили в безизходна ситуация, в която би се изкушил да ги използва.

Бедата е, че с недообмислените си решения Путин до голяма степен в момента сам си е затворил всички видими „изходни рампи“. В руската история има от векове установила се закономерност – владетелите претърпели поражение във война не остават още дълго време на власт. Примерите за дворцови преврати и преди и след комунистическата революция, стигайки чак до Елцин, са красноречиви и няма място да се спираме на всички.

Путин е съвършено наясно, че е заложил живота си на успеха на кампанията в Украйна. Това повишава неминуемо минимума на отстъпки, под който той не би приел да слезе и за който ще е готов на отчаяни ходове. Това трябва да ни направи подготвени включително и за стъпки като временни явни или неявни отстъпления от санкциите.

Освен преговорите относно санкциите, които винаги могат да бъдат поставени на масата, НАТО ще има възможности и за по-твърда игра в контекст в който войната е спряла, а лимитът на възможностите на руските войски е установен. По примера на Израел, явното и енергично военно снабдяване на Украйна, което да пристига на украински летища в американски транспортни самолети и в сериозни количества, ще има възпиращ ефект в бъдеща фаза на конфликта, предотвратявайки неговото подновяване.

Ще е нужна много добре преценена дипломатическа стратегия на НАТО и водещите демократични страни, както и употреба на всички канали, за да се избегне тежка регионална или световна катастрофа.