Драма с рубли и газ

Русия – рискът, който просто не можете да пренебрегнете

Напоследък много се драматизира около решението на Русия за плащане в рубли за своя газ – и внезапното решение да прекрати доставките за България и Полша, когато правителствата им отказаха да се съгласят с това. Всъщност ситуацията не е толкова тежка, колкото я представят тези, които си кършат ръцете. Но тя е пример за четири общи истини за положението на България:

Първо, ако влезете в едно легло с Кремъл, поемате изключителен геополитически риск;

Второ, руският политически риск е много, много труден за съкращаване – понякога почти невъзможен;

Трето, тези рискове се изразяват в множество проблеми. В момента те всъщност са навсякъде. И плащането в рубли далеч не е най-големият проблем.

Четвърто, не бива да очаквате равно третиране. Газпром няма да спре газа за Германия. А солидарността на Берлин е била и ще бъде условна.

Преди десетина години направих анализ на свързаните с Русия политически и геополитически рискове, свързани с изграждането на предложения втори проект за ядрена енергетика в България – АЕЦ „Белене“. Заключението ми беше, че София не е в състояние да намали тези рискове и че поради това съвместните проекти трябва да бъдат изоставени, при най-ранна възможност. Беше публикуван специален доклад, озаглавен „АЕЦ „Белене“ – мисията невъзможна“, и със задоволство мога да кажа, че доста хора все още го четат.

Сега споменавам това по една причина. Това, което важи за ядрената енергия, важи с пълна сила и за природния газ и нефт. И не на последно място се отнася за газопроводите „Северен поток“ и „Турски поток-2“.

Основният извод в моя доклад беше, че енергийните проекти на Русия носят прекомерно висок риск, тъй като са основно и хронично уязвими от политическите решения, вземани на най-високо ниво в Москва. Обосновката на подобни решения е политическа и има малко или нищо общо със сметките, типични за всяка търговска сделка. Главното лице, което взема решенията, е президентът Владимир Путин. Той не зачита независимостта на руските търговски субекти, които не смята за нещо повече от инструменти или продължение на своята политика.

Българската Национална електрическа компания (НЕК) знае добре това. Тя плати изцяло цената на двата реактора на АЕЦ „Белене“, както и на съпътстващото ги оборудване. Но шест години по-късно тези реактори са музейни експонати. И паметници на политическото късогледство на поредица български правителства.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.

Опитах се да убедя бившия министър-председател Бойко Борисов и следващите министри на енергетиката от неговата партия ГЕРБ да обмислят продажбата на това оборудване – което изглеждаше обречено да лежи вечно без работа – на трета страна, в пакет с инженерингови услуги на български компании.

А след анексирането на Крим стана брутално ясно, че Владимир Путин би пожертвал всяка търговска сделка, независимо от размера и значението ѝ, в името на геополитическите си амбиции.

Но въпреки това съветите ми не бяха чути, тъй като г-н Борисов и неговият министър на енергетиката Теменужка Петкова избраха да повторят нещата. Те разиграха поредния комичен номер, целящ да привлече „стратегически“ инвеститори. Което, очаквано, се провали.

По мои изчисления България вече е „потънала“ с над 3,6 милиарда лева в тази зле замислена и още по-зле изпълнена ядрена „специална операция“.

И сега, като говорим за специални операции, пред очите ни е Украйна. Доставените преди шест години реактори са загубили голяма част, ако не и цялата си стойност в контекста на „войната на Владимир“. Вече няма никакъв шанс руската държавна ядрена компания „Росатом“ скоро да излезе от списъка със санкции, а без „Росатом“ не можем да направим нищо с тези реактори. Разбира се, България все още може да реши да запази тези „активи“ в балансите си. Тя може да откаже да ги отпише като загуби, както западните компании отписаха инвестициите си в „Северен поток-2“. А може би България трябва да направи точно това. Ако не го направи, тя просто ще отрече действителността.

Междувременно една Русия без Путин, една Русия, която се връща към нормалността, не изглежда много вероятна точно сега….

Да бъдем реалисти

Така че нека да станем реалисти! България трябва да направи инвентаризация и подробен анализ на риска в търговските и икономическите си отношения с Русия. Не само от морално възмущение от случващото се в Украйна. А просто за да излезе от губещите позиции.

И то не само по незавършените проекти, но и от завършени като „Турски поток“, където Русия злоупотреби с газовите си карти и където приходите от транзита вече не са сигурни.

Двустранните газови отношения са също толкова рискови, колкото и отношенията, свързани с ядрения проект. Защо? Защото истинският главен изпълнителен директор на „Газпром“ – и на други руски газови фирми, като „Новатек“ – е г-н Путин. Той използва „Газпром“ като мощен актив в геостратегическите си игри с Европа.

И за да се върнем към отправната точка, така е и с новото изискване за плащане в рубли на природния газ. То отразява – и само по себе си представлява – неуправляем политически риск, Изискването е едностранно решение, наложено на бизнес партньори, продиктувано от желанието на г-н Путин да стабилизира руската национална валута. Диктатът не е бил предшестван от никакво вътрешно търговско решение в самия Газпром. Той дойде като директен ултиматум от Кремъл.

Още от времето на „Големия шлем“ – съвкупността от енергийни проекти с Русия, подписани преди влизането на България в ЕС – предупреждавах, че рискът от руския газ е неуправляем. Като се има предвид тази неуправляемост, фактът, че България и сега получава 94 % от своя газ от „Газпром“, е страховит. Още повече, че тази зависимост е самоналожена, което напомня за склонност към самоубийство.

Добрата новина…

Сега, на този общ фон на страшни и самоубийствени наклонности, добрата новина е, че сам по себе си и конкретно въпросът за плащанията в рубли вероятно не би трябвало да ни тревожи твърде много.  Той вероятно ще бъде решен по-скоро рано, отколкото късно, просто защото Кремъл не може да си позволи да спре доставките на газ за Германия. Ако го направи, Газпром ще трябва да направи дълбоки съкращения в добива. А след като го направи, за компанията ще бъде изключително трудно да го възобнови на нивата отпреди конфликта.

В близко бъдеще няма да има алтернативи на продажбата на газ по тръбопроводи за Европа. По този начин:

Продажбите на втечнен природен газ (LNG) за азиатския пазар са в ход и със сигурност ще нарастват, но въпросните терминали за втечняване се захранват от специфични находища в Арктика и в момента не могат да бъдат достъпни за находищата, които понастоящем захранват „Северен поток“ (или, в този смисъл, „Турски поток“). Между другото, те няма да изнасят и газ от „Газпром“: Новатек е обичайно заподозряната фирма и тя много държи на своя „независим“ статут, въпреки че, доколкото г-н Путин със сигурност командва и там, това разграничение вероятно не го притеснява много.

Що се отнася до продажбите на газ за Китай по тръбопроводи, те със сигурност са дългосрочна перспектива. Но изграждането на тези тръбопроводи – и по-специално на грандиозната линия „Силата на Сибир 2“ – ще отнеме много години. Така че те също не са краткосрочно решение.

И накрая, що се отнася до складирането на газ в подземни газохранилища (ПГХ), вътрешният капацитет на руските ПГХ е почти 70 млрд. куб. м, но темповете на нагнетяване, на която тези мощности са способни, е ограничена, тъй като системата е предназначена основно за изглаждане на сезонните колебания във вътрешното потребление. Капацитетът за съхранение, предназначен и достатъчен за износ, е разположен доста неудобно – в Украйна! Освен това газът в съоръженията на ПГХ няма да носи приходи.

Накратко, г-н Путин не може да мине дълго време без продажби на газ. И ако изобщо разсъждава рационално в днешно време, вероятно още сега мисли как да намали въздействието на необмислената си украинска авантюра върху бъдещото търсене на природен газ на европейците. Ако не ги постави на колене, спирането на руския газ може да принуди европейците да намерят начини да се справят и без него. Което, от гледна точка на г-н Путин, не би било умно.

Така че това е добрата новина. Но има и лоши новини.

…и лошата новина

На първо място, дори тези 6% от доставките на газ за България, които не се осигуряват от Русия, не са безпроблемни – както и идеята, че този процент може да бъде увеличен без усилия. Понастоящем основната алтернатива е газ от Азербайджан. Но дори и вносът на азербайджански газ крие своите политически рискове. Трябва да се има предвид наследството на газопровода „Набуко“. Натискът от страна на Кремъл, идващ чрез Баку и ВР (бившата British Petroleum), блокира навлизането на азерски газ в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Дори и днес Азербайджан има висока степен на политическа зависимост от Москва. Едва ли е случайно, че що се отнася до ЦИЕ, азерският газ не стига по-далеч от България. Той не достига до Украйна, Сърбия, Словакия или Унгария. Историята за бившия изпълнителен директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов, който умишлено е отказвал поемане на пълната договорна квота на България от азерски газ, може да е вярна дотолкова, доколкото това са фактите. Но тя пропуска критичния момент и контекста, в който това „въздържане“ има смисъл – контекста на съгласуваните действия между Москва, Баку и София в полза на „Турски поток“.

Второ, г-н Путин не играе крикет. Той играе ръгби. Кремъл полага усилия да предотврати завършването на Ай Джи Би (IGB), междусистемната газова връзка Гърция-България, която ще свърже Комотини в Гърция с българската газопреносна система южно от Стара Загора и по този начин ще улесни значително достъпа както до азерски газ, така и до втечнен природен газ. Няма никаква причина да се смята, че г-н Путин няма да продължи да се занимава с провокативни действия – дори да ги засили с наближаването на края на строителните работи. Декретът за контрасанкциите, който той подписа наскоро, е още едно доказателство за неговото пристрастие с борбата със Запада, поне на ниво PR. Така че нека не бързаме да се радваме, че IGB скоро ще заработи и ще пренася природен газ. Може би, както се казва на уебсайта на проекта, IGB е бил завършен на 91 % през април. Но много неща могат да се объркат с останалите 9 %. Дори саботаж не е изключен. В края на краищата историята на взривяването на конкурентни газопроводи в други държави е впечатляваща.

Нефт в размирни води

На трето място, ние се притеснявахме за газа, но има и петрол, който също трябва да се вземе предвид. Факторът руски политически риск е още по-тревожен, тъй като единствената голяма рафинерия в България, в Бургас, е собственост на руската „Лукойл“. Когато санкциите на ЕС срещу руския суров петрол влязат в сила, те ще разкрият изключителната уязвимост на България.

В съответствие с неотдавнашната си по-скоро приглушена реакция на наследеното трансферно ценообразуване, българското правителство много вероятно ще продължи да закриля рафинерията и ще търси изключения от петролните санкции на ЕС срещу Русия, за да позволи на рафинерията да продължи да преработва руски суров петрол по съображения за „национална енергийна сигурност“. Кремъл ще използва тази вратичка, за да откаже на българските клиенти ценови отстъпки в съответствие със спреда Urals-Brent, като по този начин ще позволи на Litasco – международното търговско подразделение на Лукойл, което е 100% собственост на Лукойл, но е със седалище в Женева – да прибира по 100 млн. долара всеки месец. А г-н Путин ще се погрижи тези печалби да попаднат в неговия военен бюджет.

Това отново е класически случай на висок политически риск. Когато бизнес сделките са подчинени на политическите интереси на Кремъл, в крайна сметка плащате солено и заедно с това ставате непопулярен сред съюзниците си, защото сте ги подвели.

Но не е така, сякаш нищо не може да се направи по този въпрос. Погледнете Италия. Италианският пазар разчита на рафинерията на „Лукойл“ в Сицилия за близо 20 % от горивата, които потребява. Въпреки това италианското правителство оповести публично плановете си да поеме оперативния контрол върху рафинерията, за да предотврати вноса на руски суров петрол и да спре руския геополитически риск да се пренесе върху високите цени на горивата.

Българското правителство трябва да направи същото. То трябва временно да поеме оперативния контрол върху рафинерията на „Лукойл“ в Бургас, за да намали прекомерно високия политически риск от това „Литаско“ да продължи да прилага трансферни цени и да манипулира цените на вътрешния пазар на горива. Това е слабо място, което Кремъл продължава да експлоатира, заплашвайки да свали всяко българско правителство, което не му харесва. Така че е в интерес на самото правителство да елиминира това слабо място, както и в икономически интерес на българските граждани и в интерес на националната сигурност и националния суверенитет. Човек би си помислил, че това е недопустимо и не би изисквало нищо повече от малко политическа смелост и доза кураж. Така че нека да видим дали ще се случи. А ако не се случи, да попитаме защо.

Четвърто и последно, нека споменем един пример за сериозен политически риск в двустранните икономически отношения, който обикновено се пренебрегва. А именно рискът за туризма. За съжаление, българските хотелиери трябва да забравят за руските туристи, поне в краткосрочен и средносрочен план. Защо? Е, не става дума за това, че те изведнъж са загубили интерес към българските летни и зимни курорти. По-скоро става дума за това, че г-н Путин, в неистовите си усилия за управление на военната криза, ще ограничи още повече изходящия туризъм от Русия, за да спре изтичането на валута и обезценяването на рублата. Вече е въведен валутен контрол. А доходите се сриват. Така че не е нужно да си Нобелов лауреат, за да разбереш, че изходящият туризъм ще пострада.

И каква е поуката от всичко това? Проста: най-добрата политика по отношение на Русия е изключително сходна с политиката на сдържане, която проработи срещу коронавируса. А именно: изолация, дистанциране, избягване, намаляване на мащабите и управление на риска.

Г-н Путин, с неговата изключително дълга заседателна маса, несъмнено би се съгласил с първите три. Въпреки че катастрофалното му водене на войната в Украйна подсказва, че той не е много добър в намаляването на мащаба или управлението на риска.

А що се отнася до мен, не обичам да казвам „аз ви казах“, но… аз ви казах. Работата и анализът ми относно политическите рискове при правене на бизнес с Русия се потвърдиха седем години след като бях обявен за персона нон грата от Русия. Въпреки че, Бог знае, бих искал да не бяха оправдани. Не и по този начин.

И макар че, като се замисля, обявяването ми за персона нон грата от Владимир Путин може би е най-големият комплимент, който някога съм получавал.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940