Що е то „промяната“, която „продължава“?

Може да изчетете километри политически анализи в интернет. Може да изгледате часове политически анализи по телевизията (само не тръгвайте да го правите наистина). Но на бас мога да се хвана, че накрая няма да сте по-информирани отколкото сте били в началото.

Причината не е във вас. Умишлено или от неспособност, анализаторите у нас от години не дефинират правилно основната линия на политическо противопоставяне.

Правим много бърз преглед на еволюцията на политическото деление, такова каквото от ГЕРБ искат да си го представяме, а аналитичната общност услужливо го приема:

1. Живеем в Юни, лето Господне 2009-о. Борисов идва на власт. Основната линия на противопоставяне е между ГЕРБ и корумпираната „Тройна коалиция“. Но Крали Марко ще се пребори с лошите. ГЕРБ са чисти и неопетнени, във властта не са били – това от 2001 г. насам не се брои.

2. Юни 2014 г. Не знаем дали мафията е преборена. Ако проверим, ще видим че няма повдигнати обвинения на никого, но кой ти гледа. НДСВ вече го няма (какво беше това?), а ДПС странно е изпаднало от списъка на „лошите“. Крали Марко вече не се бори с „Тройната коалиция“ а само с „комунистите“. Основното деление ни се представя като „десните от ГЕРБ“ и „комунистите от БСП“. БСП са корумпирани, то се знае. Защото са комунисти. А ГЕРБ и Бойко се борят с тях, следователно те няма как също да са корумпирани. Нали?

3. Април 2017 г. За борба с мафията вече е малко неудобно да се говори. Обвинени и осъдени за корупция от някогашната мафия все още няма. Няма и от управляващите ГЕРБ. Извод: вече повече от 10 г. живеем без корупция! Вече дори с комунистите няма нужда да се бори Крали Марко както преди години. Сега той само трябва да поддържа „стабилността“. За да не се върнат комунистите и да започнат пак да ни корумпират. Защото комунистите са си корумпирани! Нищо че Крали Марко не успя да прати никой от тях на съд. Основното политическо деление ни се препоръчва да е отново между „дясно“ и „ляво“. Малко като „комунистите срещу Крали Марко“, но не толкова изострено вече. Колко едното е дясно, а другото ляво, да не задълбаваме. Сега е модерно да се говори по-отвисоко, по-авторитетно, да се председателства ЕС, а Крали Марко, вече стабилизирал България, се прехвърля да стабилизира и в международен план.

Така полека се налага тезата, че Крали Марко начело на дружината ГЕРБ е нашият цивилизационен и геополитически избор в полза на „Запада“, докато „лявото“ и „комунистите“ от БСП искат да ни теглят към Русия. И това ни се внушава, докато Крали Марко строи „Южен Поток“ за Путин и казва че „няма да позволи“ черноморска база на НАТО в България.

Това е накратко еволюцията на народния епос за юнак Бойко. Оставяме настрана пораждащия се болезнен въпрос:

„Каква ни е ползата от цялата анализаторска котерия, ако 12 години живеем с такива посредствени разкази за наивници и няма кой да го направи на проблем?“

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Вместо това нека се насочим към нещо положително. Ако всичко по-горе е политически райски газ, то какво е реалното политическо разделение в България?

Ами, все си е същото, каквото беше и непосредствено преди Борисов да дойде на власт. Той заради него и дойде на власт. Но е разбираемо неудобно 12 години по-късно да се каже че е все същото. Тоест, че Борисов не е свършил нищо по проблема, който беше назначен от избирателите да реши.

От едната страна на „разлома“ имаме убеждението, че следното е в реда на нещата:
1. Нормално е когато някой е в управлението, да си покрадва. И никой да не го разследва за това
2. Опозицията не опозиционничи излишно. Тя също е получила едно по-скромно място на масата. Ако се наложи, и от нея има за какво да се поинтересува прокуратурата. А не се знае, утре може тя да стане управляваща. Няма да разваляме компанията със сръдни на дребно.
3. Разделението на властите е за балъците. Депутатите правят каквото им каже Крали Марко, защото той е юнак, а те са безлика маса. 
4. Йерархията на покрадването се спуска от върха на изпълнителната власт надолу по места. Всеки, който покрадва го прави с „разрешително“ и ако намери схема, плаща „протекция“ нагоре. Съвременен феодализъм.
5. Вярата в „опозиция“ и „управляващи“ също е за балъците. „Всички са маскари“, разликата е дали някой е в схемата или извън нея. Ако е извън и не ще да влиза, дори да го канят, то започва да пречи и трябва да се вземат „други мерки“.
6. Целта на цялата тази стройна организация е всеки, който е в йерархията да може да работи за личната си мечта – чекмеджето да прелива от пачки и някъде в гореща локация да го чака екзотична дама. Или обратно – екзотична локация и гореща дама. Все едно.

От другата страна имаме противоположните убеждения:
1. Управлението е назначено от избирателите да изразходва общите ресурси максимално в общ интерес
2. Ако някой назначен за тази работа вземе да „покрадва“ – спорадично  или систематично – той трябва да бъде изправен пред независим съд.
3. Опозицията следи управляващите да не започнат да правят неща, за които не са изпратени, и особено да не започнат да заличават границите между себе си и другите власти – съдебната и законодателната
4. Целта на всички тези причудливи взаимозависимости е данъкоплатецът да получава услуги срещу парите които е платил като данъци.

Истинското политическо противопоставяне в българското общество не е идеологическо – „ляво“-„дясно“, още по-малко е на геополитически алтернативи „Запад“-„Русия“. То е противопоставяне на политически култури и на визии за това как трябва да се упражнява власт. С отчетност пред избирателите, върховенство на правото и разделение на властите, или с формално спазване на демократични ритуали, а след като се преброят бюлетините всеки да се оправя според личните си връзки и контакти със „силни хора“. Академично казано – между „модерност“ и „домодерност“ в осъществяването на управлението.

Разделението по тази линия не е изчезвало поне от 2009 г. насам. То съществува от критично дълго време в обществото, без да има нужното политическо представителство. Това несъответствие между приоритети на управляваните и тяхното представяне сред управляващите се изостри максимално през лятото на 2020 г. В контекста на епидемията и на няколко грешки на властта се създадоха условия за „перфектна политическа буря“. Тя доведе до трите парламентарни избора от 2021 г. Тогава за пръв път волята в обществото за друг тип упражняване на властта получи изражение на политическо ниво, вече в невъзможен за игнориране мащаб.

Наличието на политическото представителство, и то в значими размери, на обществената воля за нов модел на управление, са именно „промяната“, за която иде реч в България. Тази стъпка е направена и няма връщане назад от нея, както няма връщане към света от преди войната в Украйна.

Затова не е от особено значение за голямата картина дали ще има още едни парламентарни избори тази година, защото е изгърмяла една от мините заложени в парламента от предишните реално-управлявали. Избирателите вече имат нещо, което не бяха имали от много време – представителство.

Колкото по-често избирателите показват решимост да поставят отношенията с управляващите на нови основи, толкова повече българското общество ще се придвижва към решение на Големия български политически спор.

Въпреки добрата конюнктура, еволюцията на българския политически процес не е „обречена на успех“. Ред политически действия през 2021 г. бяха извършени от правилните лица, по правилния начин в правилното време. Посоката занапред ще зависи от продължаващото спазване този ритъм.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940