Войната между Русия и Украйна. Путин продължава да води Русия към колапс

Игор Федик

Ситуацията около така наречената „специална военна операция“ на Путин и фактическата руско-украинска война продължава да се развива в негативен за Кремъл аспект. Очертава се второто сериозно военно унижение на руската армия през последния месец. Освен това тази седмица във войната се появиха нови елементи, които допълнително влошават и без това незавидното положение на Русия на Путин.

И така, първо.

Украйна продължава успешната си контраофанзива в Харковска и Донецка област. В петък украинският генерален щаб потвърди, че операцията по обкръжаването на руските войски в района на Лиман е приключила. „Операцията продължава. Операцията е просто да се обхване тази група. Украинските въоръжени сили контролират с огън почти всички подстъпи, логистичните маршрути на противника, по които той доставя боеприпаси и жива сила“, заявиха от Генералния щаб на украинските въоръжени сили. По очевидни политически причини или по-скоро по заповед на Путин руското командване се опитва на всяка цена да задържи два важни града в Донецка област – Лиман и Ямпил. Руснаците обаче не успяват да спрат украинското настъпление. Нещо повече, изпълнявайки волята на своя лидер, руските командири вкараха лиманската си групировка в казан, чийто разгром вече е само въпрос на време и мащаби.

Както се е случвало много пъти досега, Кремъл измисля различни оправдания, за да прикрие позорното си поражение на бойното поле. Този път те бяха възложени на бившия офицер от ФСБ, участник в първите етапи на руската военна агресия срещу Украйна, а сега военен коментатор Игор Гиркин. В коментара си за ситуацията около Лиман той се опитва да успокои руската аудитория, че това е второстепенно направление за руската армия и че успехът на украинската армия там няма да ѝ даде нищо в стратегически план. „Честно казано, гледайки отвън (принудителната) отбранителна операция на нашите войски в района на Лиман-Ямбол-Дробишево – първоначално предположих, че тя има „възпиращ“ характер. Тоест – врагът – настъпващ във второстепенна (за нас) посока и изразходващ тук резервите си за постигане на по-скоро „медиен“, отколкото решителен военен резултат – от самото начало не беше задържан от най-боеспособните части (Барс (Специален резерв на бойната армия) без тежки оръжия)… Превземането на района на Лиман – не дава на врага по-нататъшно стратегическо развитие. Максимумът е оперативно-тактически, не повече“, пише Гиркин.

Въпреки това, каквото и да съобщава ФСБ чрез Гиркин за своя вътрешен потребител, обкръжаването и разгромът на руската лиманска групировка е поредното голямо военно унижение за Русия в тази война. Нещо повече, за пръв път от началото на тази война и изобщо за пръв път от Втората световна война руската армия се оказа в котел. Второ, от чисто военна гледна точка, установяването на контрол над Лиман ще позволи на украинските сили да прекъснат руските маршрути за снабдяване, които минават през Сватово до Кременна (и двете в Луганска област). На свой ред Кремина отваря пътя към събитието в задната част на агломерацията Лисичанск-Северодонецк. С други думи, ще се открият възможности за напредък дълбоко в Луганска област.

Още един интересен извод се налага от обкръжаването на руските войски край Лиман. А именно, че Путин наистина се намесва в управлението на войските. В края на краищата, нищо друго не може да обясни факта, че през този месец руските войски два пъти подред се оказаха в подобни „неприятни“ ситуации: първо при Изюм, а сега при Лиман.

Сега за мобилизацията. Както се вижда, това не се случва точно по начина, по който Путин си го е представял. По време на обявяването, той се обърна към руския народ с призив от рода на „Ставай, страна огромная, вдигни се на смъртна битка“. И се надяваше, че те ще го чуят и ще отидат да умрат за него. Но ако се съди по дългите опашки от руснаци по границите със съседните на Русия страни и на руските летища, не всички са готови да подкрепят Путнин и да се борят до смърт. Някои, за да не бъдат мобилизирани, прибягват до по-радикални методи – самонаранявания, а някои дори се самоубиват.

Още от първите дни на мобилизацията на Путин стана ясно, че мобилизираните няма да бъдат нищо повече от пушечно месо: без подходящо обучение, снабдяване и оръжие те ще бъдат хвърлени на фронта. И в рамките на 10 дни след обявяването на мобилизацията вече има новини за първите загинали и пленени руски новомобилизирани.

В същото време Русия премахва всичко, което е останало във военните ѝ складове. А това са оръжия на възраст 50-60 години, в съмнително техническо състояние, с ниски бойни характеристики и ниво на защита. Например наскоро бе съобщено, че към Украйна се е придвижил ешелон напълно „голи“ (без защитни системи) танкове Т-72.

В същото време на 28 септември САЩ обявиха нов пакет военна помощ за Украйна в размер на 1,1 млрд. долара. Този пакет трябва да включва, наред с другото, 18 хаймарса и боеприпаси за тях, 150 HMMWV, 150 влекача за тактическо въоръжение, 40 камиона и 80 ремаркета за превоз на тежко оборудване, два радара за БЛА, 20 многофункционални радара, системи за борба с БЛА, тактически защитени комуникационни системи, системи за наблюдение и др. Тоест, отговорът на САЩ на мобилизацията на Путин е да въоръжат допълнително Украйна. Резултатът е следният: високопрецизни западни оръжия срещу неподготвени, зле екипирани и слабо мотивирани „пушечни“ войници. Какъв ще бъде резултатът от сблъсъка между желязото и месото, не е нужно много да се мисли.

Що се отнася до новите военни действия, Путин (очаквано) пръв ги предприе, като в петък подписа укази за анексиране на окупираните региони в Южна и Източна Украйна. При това, както се очакваше, той заплаши, че ще използва ядрено оръжие, ако Украйна продължи да се опитва да освободи анексираните територии. Посланието му, което той изказа по време на речта си по повод присъединяването на новоокупираните територии към Русия, беше следното: „Русия е готова за преговори (за готовността си за тях Путин говори и по време на срещата на върха на ШОС в Самарканд), но за новите анексирани територии не може да става и дума. Ако не приемете условията ни и продължите да се опитвате да ги освободите, ще използваме ядрено оръжие. В същото време, обяснявайки правото си да използва ядрени оръжия, той посочи американците: „Съединените щати са единствената страна в света, която е използвала ядрени оръжия два пъти, унищожавайки японските градове Хирошима и Нагасаки. Между другото, те създадоха прецедент.“ Тоест, ако САЩ могат да го направят, Путин също може. Той също така намери оправдание за унищожаването на украинските градове и тяхното цивилно население. Според логиката на Путин на Русия е позволено да направи това, защото САЩ заедно с британците „превърнаха Дрезден, Хамбург, Кьолн и много германски градове в руини без военна необходимост по време на Втората световна война“.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




Накратко, цялата реч на Путин се свеждаше до това да обвини Запада за всички нещастия на човечеството и че той „през цялото време е търсил нов шанс да удари Русия, да я отслаби и унищожи, да раздроби нейната държава“. И само силният й владетел Путин е в състояние да предотврати това. Но за да го направи, ще трябва да се мобилизира и обедини целият руски народ около него. Беше очевидно също, че Путин иска да събуди у руснаците същите емоции към него, каквито те имаха след анексирането на Крим. Само че сега не е 2014 г., а 2022 г. А Западът повече няма да преглътне поредната подигравка на Путин с международното право и няма да убеди Украйна да направи отстъпки на един ненормален диктатор. Нещо повече, за тези осем години украинската армия, за която поредната анексия на Путин не променя много, се промени драматично. Тя ще продължи да освобождава окупираните от Русия територии – дори ако Путин използва тактическо ядрено оръжие. За Русия обаче подобен ход на нейния лидер ще има изключително негативни последици. Това вече беше открито заявено във Вашингтон. „Използването на ядрени оръжия в Украйна би било атака срещу НАТО. Реакцията би трябвало да е смразяваща, а последиците за Русия – катастрофални“, заяви старши сенаторът Линдзи Греъм.

Другото послание беше направено от президента на Украйна, който след заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана направи две важни изявления. Първото беше, че след анексирането на нови територии от Русия „Украйна няма да води никакви преговори с нея, докато Путин е неин президент“. Втората е, че Украйна официално подава молба за членство в НАТО. „Доверяваме се един на друг, помагаме си и се защитаваме взаимно. Това е смисълът на Алианса. Де факто. Днес Украйна кандидатства за това де юре. По процедура, която ще отговаря на нашето значение за защитата на цялата ни общност. В ускорен порядък. Предприемаме решителната стъпка, като подписваме ускорената молба на Украйна за членство в НАТО“, заяви президентът Зеленски.

Третият принос към изясняване на ситуацията е реакцията на пълзящата анексия и шантажа с използването на ядрени оръжия от самия Запад. Вместо да се уплаши и да приеме новите условия на Путин (на което той очевидно разчита), Европейският съюз например заяви, че никога няма да признае незаконните референдуми, проведени в окупираните територии на Украйна, и ще увеличи санкциите си, за да окаже по-голям натиск върху Москва.

От своя страна президентът Байдън заяви, че САЩ ще признаят Украйна в бившите ѝ граници и че ще подкрепят опитите на Киев да си върне анексираните от Русия украински територии. В същото време от Вашингтон пристигна новина, че САЩ налагат санкции срещу управителя на руската централна банка Набиулина, руския вицепремиер Новак, членовете на семействата на Медведев и Мишустин, както и срещу Съвета на федерацията. Освен това Министерството на финансите на САЩ ограничи дейността на компании от Беларус, Китай и Армения, които подкрепят Русия.

Следователно е ясно, че всеки ход на Путин само влошава нещата за него, а заедно с него и за самата Русия. Заедно те преминаха още една точка, от която няма връщане назад, приближавайки неизбежния крах на режима на Путин и на съвременната руска държава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *