Войната. Загубата на Херсон – пореден срам за Путин
Игор Федик
Основното събитие на руско-украинската война от миналата седмица несъмнено беше освобождаването от украинските сили на дясната част на Херсонска област по река Днепър. Това има много важни последици за по-нататъшното освобождаване на украинския юг и за хода на руско-украинската война като цяло.
На 11 ноември по-голямата част от руските войски напускат десния бряг на Херсонска област по река Днепър, която е под тяхна окупация повече от осем месеца. Пропагандата на Кремъл описва това изтегляне като „маневра на частите на руската войскова групировка към подготвените позиции на левия бряг на река Днепър, в строго съответствие с одобрения план. Всъщност, както и при предишните „прегрупирания“ и „жестове на добра воля“ от страна на руските войски, споменатите „планове“ за подобни „маневри“ са създадени единствено от успешните действия на украинската армия. Именно ефективните действия на украинските части и подразделения създават такива условия за окупационните войски на десния бряг на река Днепър, при които руското военно командване е принудено да вземе поредното болезнено решение за отстъпление. В продължение на няколко месеца украинците превръщат плацдарма на десния бряг на Днепър в своеобразна наковалня, върху която нанасят удари с методична честота и точност. Системните удари по мостовете над Днепър ограничават доставките на оръжия и боеприпаси за руснаците и ограничават маневрирането на войските. Частта от Херсонска област по десния бряг на река Днепър на практика се превръща в черна дупка за руските войски, която непрекъснато изразходва човешки ресурси и оръжейни резерви без видим резултат. В същото време нямаше и намек, че тази дупка ще бъде затворена и че тези жертви са оправдани в контекста на изпълнението на задачите на руското командване в региона.
Освобождаването на Херсон и десния бряг на региона не беше „лесна разходка“ за украинските сили. Трябваше да пробият отбранителната линия на врага и да преодолеят яростната му съпротива. В същото време врагът е доста силен. В крайна сметка деснобрежният Херсонски плацдарм се отбраняваше от най-боеспособните сили на руската армия: батальонни тактически групи от 7-а и 76-а десантно-щурмова дивизия, 98-а десантно-щурмова дивизия, 11-а, 31-а, 83-а десантно-щурмови бригади, 45-а бригада специални сили, 90-а танкова дивизия, 19-а мотострелкова дивизия, 126-а бригада за брегова отбрана, 810-а бригада морска пехота, 37-а мотострелкова бригада, 10-а бригада специални сили и оперативни части от Росгвардия. Тази групировка, която според различни оценки наброява около 20 000 души, се командва от самия командир на въздушнодесантните войски.
Освобождаването на Херсон и цялата дясна част на региона от украинските сили има много важни последици за по-нататъшния ход на руско-украинската война.
На първо място, не може да се пренебрегне символичното значение на това събитие: от 24 февруари насам Украйна вече е освободила повече от 50% от териториите, завзети от Русия след пълномащабната инвазия.
Второ, капитулацията на Херсон означава неспособност на руската армия да поеме инициативата във войната дори след пълна мобилизация. Това е поредното голямо поражение за някогашната „втора армия в света“ и поредното лично унижение за Путин.
На трето място, това създава предпоставки за освобождаването на цялата Херсонска област и по-нататъшното освобождаване на украинския юг, включително Крим. Освен това намалява обстрела на Николаев и прави невъзможно за Русия да превземе Одеса и да създаде коридор към Приднестровието. Последното, от своя страна, значително намалява заплахата за Молдова, която със сигурност ще бъде следващата цел на руснаците, ако успеят в посока Одеса.
Четвърто, тя разширява възможностите на украинската артилерия – предимно високоточна артилерия – да поразява важни руски цели на левия бряг на Днепър, като: струпвания на личен състав и военно оборудване, военни складове, пунктове за управление, логистични линии и възли, съоръжения за противовъздушна отбрана и др.
Пето, украинските войски получават големи количества трофейни оръжия, по-специално стрелково оръжие, артилерийски системи, бронирани превозни средства и големи количества боеприпаси от различен калибър. Има дори потвърждение за изоставянето на хеликоптерите от страна на руснаците.
Сега руснаците се опитват да съберат голям брой войски на левия бряг на Днепър, за да бомбардират десния бряг, по-специално Херсон, който загубиха. От своя страна украинските сили вече изтеглят техниката си на десния бряг на Днепър, за да предприемат не само ответни действия (впрочем те вече започнаха), но и да проведат огнева подготовка, за да създадат условия за по-нататъшното освобождаване на цялата Херсонска област и Южна Украйна като цяло.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Важно е да се отбележи, че „маневрата“ на руските войски от Херсон се провежда под командването на „генерала от Армагедон“ Суровикин, който я оправдава с особеностите на ситуацията. Но Суровикин, който командва групирането на войските на юг и организира отбраната в Херсонска област, сам създава тези особености. Тоест, оказва се, че сега авторът на един от най-големите провали в нея ръководи цялата така наречена специална военна операция.
Друго постижение на този гений на военното изкуство е неотдавнашното разполагане на руски морски пехотинци от 155-а отделна бригада на морската пехота (Владивосток) в Павловка, Донецка област. Между другото, настъплението при Павловка е вероятно единственото настъпление, което руските войски извършват по време на командването на Суровикин. Загубите на морските пехотинци са толкова големи, че те пишат отворено писмо. Украинският генерален щаб не публикува данни за руските загуби към този момент, но в доклада си съобщава, че екип от руския Следствен комитет е изпратен в Донецк, за да разследва значителните загуби на частите на 155-а отделна бригада на морската пехота на украинска територия. По-късно украинските военни потвърдиха значителните загуби на 155-а бригада и съобщиха, че руското командване е изпратило „наставници“ от Тихоокеанския флот, за да потушат бунта и да повдигнат моралния дух на победените части.
Начинът, по който елитът на руската армия е действал край Павловка, също е интересен и доста показателен. Руснаците влязоха в селото с танкове, след което украинските части започнаха да стрелят по тях като на стрелбище. И то след като руснаците вече са използвали подобна тактика неведнъж по време на войната и всеки път тя е имала същия резултат за тях. Това на свой ред говори повече от красноречиво за качеството на руското военно командване, което след осем месеца война продължава безразсъдно да се лишава от най-боеспособните си войски.
Стремежът на руснаците да поемат контрола над това село се обяснява с факта, че те искат да изтласкат украинските оръжия, особено високоточната артилерия, възможно най-далеч от важна логистична артерия: железопътната линия от Дебалцево през Волноваха до Мелитопол и Каховка. Факт е, че цялата логистика на руснаците е обвързана с железниците, защото огромни количества техника трябва да се превозва на ешелони, тъй като това е почти невъзможно да се направи с автомобилен транспорт. И днес руснаците не могат да пренесат необходимите количества оръжия и оборудване за южната си групировка от Крим, защото Кримският мост не работи и няма да работи още известно време. Според някои оценки те няма да имат време до септември 2023 г. да подменят повредената част от железопътното легло на моста. Следователно те трябва да създадат нова линия за снабдяване, която ако не е пълна замяна, то поне ще бъде значително допълнение към ограничената в момента „кримска“ линия. Тази важна за руснаците линия обаче е под контрола на украинските войски, разположени край Угледар и Павловка, което почти изключва пълноценното ѝ функциониране.
Ето защо руското военно командване трябваше да предприеме атака срещу Павловка, за да отдалечи украинските сили от тази железопътна линия поне на такова разстояние, че да я предпази от техния огън. Резултатът от тази офанзива е известен. Към днешна дата руснаците не само че не са успели да изпълнят тази задача, но дори не са близо до това да започнат да я изпълняват.
Въпреки тежките загуби руснаците не се отказват от опитите си да превземат Павловка и боевете там се подновяват. Те все още разполагат с някои сили в резерв за тази цел, по-специално със „свежи“ сили, попълнени предимно с мобилизирани сили. А руските командири ще се опитат да включат и тях в битката, за да „увеличат усилията“ за постигане на целта си. Но като се имат предвид предишните „успехи“ при Павловка и дълбоко укрепената украинска отбрана в района, е малко вероятно те да постигнат някакви положителни резултати в бъдеще.
