Войната. Путин се опитва да обърне хода на събитията в своя полза
Напоследък става все по-очевидно, че Кремъл се опитва с всички средства да обърне хода на войната в своя полза. За тази цел Русия вече започна втората фаза на мобилизация в допълнение към първата, смени ръководството на т.нар. специална военна операция, засили обстрела на Украйна, по-специално на нейната критична инфраструктура, и все повече въвлича Беларус във войната.
След инцидента с Кримския мост Путин съвсем очаквано нареди масирани ракетни удари по украинските градове и критичната украинска инфраструктура. Путин трябваше да отговори на болезнения шамар, който получи под формата на бомбардировката на Кримския мост точно след рождения си ден. Никой в Русия не се съмняваше, че Украйна стои зад бомбардировката и че ще трябва да отговаря за нея. Руският народ, и особено неговата пристрастена част, просто поиска от Путин да реагира незабавно и възможно най-строго. А Путин не можеше да остави тези призиви без отговор – историята с моста го нарани твърде много лично и той трябваше да успокои жадния за отмъщение руски народ. Единственият начин, по който Путин можеше да задоволи своята и на хората жажда за отмъщение, беше с ракетни удари по Украйна.
Това, което се случи в понеделник, 10 октомври, е втората подобна ракетна атака срещу Украйна от 24 февруари тази година насам, а по отношение на критичната енергийна инфраструктура – вероятно най-тежката атака в историята. Руските военни изстреляха повече от 80 ракети по Украйна, като около 45 от тях бяха свалени от украинската противовъздушна отбрана. В допълнение към ракетните атаки руснаците нанесоха и 17 удара с безпилотни самолети камикадзе тип „Шахид 136“ от Беларус и Крим. Те бяха насочени главно към енергийната инфраструктура. В резултат на това загиват 14 души, а около 100 са ранени. Русия продължи да нанася такива удари с различна интензивност и през следващата седмица.
Трябва да се отбележи обаче, че тези нападения не са само последица от инцидента с Кримския мост. И преди се говореше, че с настъпването на студеното време Путин ще използва тактиката на обстрел на критичната инфраструктура в Украйна и на цивилното население. По този начин, на този етап от войната, той се опитва да постигне две цели: да нанесе максимални щети на украинския енергиен сектор и в резултат на това да предизвика срив в украинската икономика, както и да деморализира окончателно украинското население, като му вдъхне чувство на страх и беззащитност пред руските оръжия.
За да изпълни, наред с други неща, тези по същество терористични задачи, Путин назначава генерал Суровикин, известен още като „касапинът от Алепо“, „касапинът на Сирия“ и „генерал Армагедон“, за командир на „специалната военна операция“. Такива прозвища Суровикин получава, защото е заповядал безмилостните бомбардировки на сирийските градове и унищожаването на цивилното им население. Фактът, че новият командващ на т.нар. сили за противовъздушна отбрана ще изпълнява безусловно заповедите на Путин, се потвърждава и от неговия „богат военен опит“ и перспективата, че ако демонстрира успех в Украйна, ще може да поеме например поста на началник-щаба от Герасимов, който е загубил доверието на Путин.
Едновременно с това Русия започна информационна операция, обвинявайки Украйна, че подрива Кримския мост и участието на други държави. Така, според резултатите от бързото руско разследване, експлозивите, за които се твърди, че са били заложени в камиона, който според ФСБ е предизвикал експлозията на моста, са били изпратени от Одеса в България, оттам по море в Грузия, след това в Армения и после в Русия. Не е съвсем ясно как митническите и граничните служби във всички тези страни не са успели да открият експлозивите, за които се смята, че са със значителни размери. Това важи особено за България, Грузия и Армения, където границата е пресичана повече от веднъж – на влизане и на излизане. Целта на подобна информационна операция е да се обвини Украйна, че подкопава моста, да се оправдаят ударите срещу нея и да се покаже, че тя има международни съучастници, които също участват в терористични действия срещу Русия.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Но без значение какво ще измисли Кремъл, за да оправдае следващото си престъпление срещу човечеството, извършено в Украйна, положението му само се влошава. От военна гледна точка изразходването на остатъците от оръжията с далечен обсег и „високоточни“ оръжия за невоенни цели не е донесло на Кремъл никакви резултати. Не са разрушени важни военни обекти, няма разрушително въздействие върху енергийната система на Украйна, а напротив – нивото на мотивация на личния състав на украинската армия отново се повиши.
Освен това поредната ракетна атака срещу граждански обекти в Украйна имаше много негативно въздействие върху имиджа на Русия. В очите на международната общност Русия за пореден път беше представена като страна на варвари и получи остро осъждане на действията си от нея. ПАСЕ например призна Русия за „терористичен режим“, а руските партии – за негови „сътрудници“. Кремъл също така изтръгна от ръцете на всички свои агенти и полезни идиоти на Запад аргументите, които те напоследък активно изтъкваха, за да популяризират идеята за необходимостта от мир с Русия при нейните условия.
Най-добрият отговор на действията на Кремъл обаче беше шестата среща на контактната група по украинската отбрана във формат Рамщайн, по време на която беше обявен нов пакет от военна помощ за Украйна. По-специално, от САЩ Украйна трябва да получи ЗРК NASAMS, и то, както заяви американският министър на отбраната Лойд Осин, „възможно най-бързо“. От Великобритания – ракети AMRAAM за ЗРК NASAMS, които могат да се използват и за изтребители. Нидерландия също така обеща да предостави на Украйна ракети за системите за противовъздушна отбрана на стойност 15 млн. долара. Германия обеща да предостави РСЗО MARS II, самоходни гаубици Panzerhaubitze 2000 и самоходни гаубици Zuzana-2. Освен това първата германска система за противовъздушна отбрана IRIS-T вече пристигна в Украйна. Франция трябва да предостави LRU M270 MLRS, ЗРК Crotale, CAESAR SAU и гаубици TRF1. Литва е обещала самоходни минохвъргачки Panzermörser M113, бронирани превозни средства, термовизионни камери и дронове. Канада ще предостави на Украйна и допълнителен пакет от помощи на обща стойност 47 млн. долара.
С други думи, след анексирането от Русия на нови украински територии, които не са признати в света от никого, освен от малцина нейни „приятели“ (за което свидетелства по-специално неотдавнашното гласуване на ОС на ООН), ядрения шантаж на Путин и масираните ракетни удари по украинска територия, Западът изпрати на Кремъл ясен сигнал, че ще продължи да предоставя на Украйна необходимата военна подкрепа.
Същевременно става ясно, че Кремъл оказва все по-голям натиск върху президента на Беларус Лукашенко и иска той да се включи още по-силно във войната срещу Украйна. За това свидетелстват както изявленията на самия Лукашенко, така и процесите, които протичат днес в Беларус.
Първо, Беларус доставя оръжие, боеприпаси и други материали на руската армия. По-специално, през последната седмица е извършен трансфер на танкове, артилерийски системи, инженерно оборудване, камиони и специални превозни средства от Беларус към руските области Белгород и Ростов.
Второ, в същия ден, в който Русия изстреля ракети по граждански обекти в Украйна, Лукашенко обяви, че с Путин са се договорили да разположат „обща регионална група войски по западните граници“ в Беларус. В рамките на този процес първите части на руската армия, формирани от тези, които са призовани в рамките на „частична мобилизация“, вече започнаха да пристигат в Беларус. Досега е известно, че са пристигнали до 1000 руски военнослужещи.
На трето място, Лукашенко реши да проведе скрита мобилизация в страната, за да попълни бойните части на беларуската армия, която ще се проведе под прикритието на проверка на бойната ѝ готовност. Все още не е известен броят на хората, които се планира да бъдат мобилизирани.
Четвърто, беларуската пропаганда настоява, че нападението от страна на Украйна е неизбежно, тъй като се твърди, че то е подтикнато от Запада.
Що се отнася до беларуската армия, тя на практика не е в състояние да се противопостави на Украйна сама. Само силите за специални операции, чийто личен състав е 70-80%, са готови да се бият. Някои бойни единици за подкрепа са на приблизително същото ниво, но огромното мнозинство от другите родове войски имат в най-добрия случай половин щат. Качеството на военното оборудване отстъпва на руското, за което е известно, че активно се унищожава в Украйна. Със сигурност те се опитват да компенсират недостига на личен състав в беларуските части с мобилизирани войски – затова Лукашенко провежда скрита мобилизация. В същото време, предвид пълната зависимост на Лукашенко от Путин, беларуските части и подразделения в рамките на „общата регионална групировка“ най-вероятно ще бъдат подчинени на руското командване, т.е. на „сирийския касапин“ Суровикин.
Основните резултати от описаните по-горе процеси в Беларус, към които се стреми Кремъл, могат да бъдат два. Първата е „максималната цел“: създаване на руско-беларуски ударни сили за втори поход към Киев и завземане на територията на западните райони на Украйна. По този начин, от една страна, срещу Украйна ще бъде открит втори фронт, който ще привлече бойни части и резерви на украинската армия, а от друга, маршрутите за снабдяване на украинската армия, които минават от западните ѝ граници, ще бъдат напълно или частично прекъснати. Втората, която е „минимална задача“: съсредоточаване на беларуски и руски части на беларуско-украинската граница, но без да я прекъсват, с цел да се отклонят значителни сили на украинската армия и да се предотврати пренасочването им за подсилване на силите, действащи в източната и южната част на страната.
Освен това, като увеличава заплахата от Беларус, Кремъл иска да окаже психологически натиск върху украинското население.
Ако трябва да обобщим гореизложеното, Путин има силно желание да обърне хода на войната в своя полза с настъпването на студеното време. Степента, в която той ще успее, ще зависи до голяма степен от съпротивата на украинската армия и украинските власти, както и от скоростта и пълнотата, с която международните партньори на Украйна изпълняват обещанията си за укрепване на отбранителните ѝ способности.
Илиян Василев
