Посещението на Си и падението на Путин

Oт началото на руското нашествие в Украйна миналата година Китай заема позицията на благосклонен неутралитет в полза на Русия. Това се вижда добре в ООН, както разбира се и в отказа на Китай да се присъедини към санкциите наложени на Русия. В Китайската информационна среда доминира руската обосновка на войната, а китайски представители си служат с руските опорни точки и оправдания за разпалването на фактически най-мащабния военен конфликт в Европа от средата на миналия век насам, отнел живота на стотици хиляди, преобърнал този на милиони и причинил материални щети на стойност 411 млрд долара.

В очите на голяма част от света Китай не просто не е неутрален. Нещо повече – Китайската народна република е старши партньор в нов геополитически блок изправен срещу свободния свят във втора Студена война. В първата старшият партньор беше СССР, а младшият – Китай. Днес ролите са разменени. В първата Студена война първата точка на горещ конфликт е страна по границите на младшия партньор. Днес отново е така, само младшият партньор този път е Русия. Тогава Корея, днес Украйна.

От гледна точка на самото китайско държавно ръководство неутралитетът и имиджът на благосклонна велика сила също са предназначени само „за износ“. Фалшът на официалните заявления се проявява най-добре на фона на решенията във вътрешната политика. В случая с Китай, режимът на Китайската комунистическа партия поддържа за вътрешна консумация пропаганден тон открито насърчаващ китайския национализъм, шовинизъм и ксенофобия. Много малко от неговите прояви достигат до общественото мнение в Европа и САЩ.

Само допреди няколко седмици Китайската комунистическа партия присъстваше в информационния обмен с репресиите си над студенти протестиращи срещу еднопартийната диктатура. Последва скандалът с китайския шпионски балон изпратен в небето над военни обекти на територията на САЩ и нови заплахи към Тайван. Затова и когато Си Дзинпин излезе с „мирен план“ за Украйна в края на февруари, реакциите на специалистите се движеха между скептицизъм и насмешка. 

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Впоследствие Китайското предложение беше редуцирано от „мирен план“ до „позиция за политическото уреждане“ на „кризата в Украйна“. Самата позиция не представлява нещо много повече от обличането на китайските икономически и политически интереси в лъскава опаковка. Отвъд реториката за мир, привеждането в изпълнение на „позицията“ би довело единствено до замразяването на конфликта, което именно е съкровеното желание на Кремъл в момента. Така, за пореден път, „неутралността“ на Китай се оказва в полза на Путин.

Дори тази инициатива изглежда ще претърпи пълен поврат след като на 17 март беше издадена международна заповед за ареста на Владимир Путин. С издаването на един документ Международният наказателен съд в Хага сложи кръст както на опитите на Си да спасява Путин като свой партньор, така и на всякакви надежди на руското ръководство че едногодишна жестока война ще може да се размине както анексията на Крим през 2014 г. – с прекратяване на огъня и преговори, които дори ще оставят в руски ръце някаква украинска територия. 

С Путин оттук нататък няма как да има никакви преговори.

От президент на една от световните сили, Путин за една година се срина до престъпник издирван за масова депортация на деца, включително с отвличането им от живите им родители. Това е падение от исторически мащаб. Не сме били свидетели на такова нито в живота си, нито има прецедент в близките столетия, а това е едва началото на списъка с военни престъпления, за които ще има обвинени руски политици и военни.

Поне двама лидери на водещи страни – Байдън и Шолц – са изразили положителната си оценка за решението на Международния наказателен съд да издаде заповедта за арест. Оттук нататък всеки ще трябва да заявява позицията си към това решение. Този процес вече започна преди часове с ЮАР, където Путин има планирано посещение тази година.

И ако с тази заповед за арест Путин се превръща окончателно в политически прокаженик дори за най-близките си партньори, то какво остава за обитатели на мизансцена на европейската политика като българския президент, унгарския или сръбския премиери.

Следователно, на воплите на кремълския европейски актив по места в смисъл „искаме мир“, също се слага край. Украйна ясно е обявила че би водила мирни преговори само при опразване на окупираните си територии от руски войски и би ги водила с руско ръководство след Путин.

Политическите реакции в България на новини като списъка „Магнитски“ бяха забележителни като лакмус на зависимостта на видимия политически ешелон от задкулисния. Но едва ли дори у нас водещ политик вече ще си позволи в национален ефир да омаловажава решение на Международния наказателен съд, или да се опитва да обяснява, че той Путин всъщност не е толкова черен колкото го изкарват „европейците“.

Колкото до Си, за него ситуацията става може би дори по-сложна отколкото за Путин, защото за разлика от Путин Си се опитва да си спести поне репутационните щети. Той вече няма как да играе миротворец, защото е немислимо за лидер с неговите пренции да склонява Зеленски да води преговори с военнопрестъпник.

Но дори тази визита все пак да се случи, като че ли атмосферата няма да е толкова приповдигната. Трудно е да си представим Си Дзинпин, тотален господар Китай, да излезе във Владимирската зала в Кремъл и да провъзгласи дружбата си с човек, официално обвинен в масово отвличане на деца.

В издания на дипломатическа тематика публицисти допреди дни разглеждаха хипотезата, че Си се кани да предложи на Байдън руски гамбит – „Китай ще размени Украйна за Тайван, а визитата в Русия цели да покаже на САЩ, че Китай е готов да застане твърдо в подкрепа на Путин“. 

Настоящата ситуация обаче изпревари един такъв ход. Въпросът за съхраняването на Путин на власт започва да излиза налице, тъй като издадената заповед за арест има свойството на финансовите санкции, в смисъл че победата или поражението във войната нямат никакво значение за тях – санкциите продължават да действат, а Путин продължава да е издирван престъпник. До момента в който не бъде предаден на съда. Така че Си в момента трябва да преразглежда изначално стратегията си да поддържа Путин като свой „младши партньор“ или марионетка във Втората Студена война.

Остава отворен и въпросът докога Русия ще се ползва с мястото си в Съвета за сигурност на ООН и въобще ще членува ли в ООН. Настоящата абсурдна ситуация вече от година руши имиджа на самата ООН. Страна агресор, която през месец заплашва света с ядрен апокалипсис и извършва геноцид продължава да членува в орган, който според Хартата на ООН трябва да „поддържа международния мир и сигурност“.

Отделна тема е ефектът който тази заповед за арест е произвела в кръговете на руското висше военно, разузнавателно и политическо ръководство. Откритото обявяване на Путин извън закона е най-прекият призив за свалянето му от власт, който може да бъде направен. Става все по-вероятно осъзнавайки неотменимостта на съдбата на лидера си, определени негови подгласници да се възползват и да извършат преврат. 

Вече им е дадено да разберат, че светът само ще им благодари.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940