АкцентАнализи & Алтернативи

Алтернативи & Анализи: Държавната петролна компания на България – крайната фаза на пленяването на държавата

Предложение на Министерството на финансите за създаване на „Държавна нефтена компания“, включваща мрежа от бензиностанции и акцизни складове в цялата страна, се подготвяше отдавна. Текущи нужди при управление на сегашната криза го изведоха на преден план.

Българската държавна нефтена компания, или ДНК, има за задача да покрие цялата зона от съхранението на стратегически запаси от нефт и горива, така и други основни енергийни продукти.

Изявлението на Министерството на финансите се откроява с ярко популистко послание – „да се осигурят възможно най-ниски цени за гражданите и бизнеса“.

Другите големи петролни компании в света, вероятно ще сметнат за прекомерно предизвикателство, и като срокове и като инвестиции, да постигнат желания резултат България Ойл Ко. и нейната мрежа от бензиностанции да заработят само в рамките на една година. Не и нашите политици.

В посланието си министър Горанов заяви, че промените в закона ще задължат настоящите акцизни складове да предлагат капацитета си на всички търговци. Освен това ДНК възнамерява да изгради и да предложи собствен капацитет за съхранение на горивата на търговците.

Независимо от искрящия популизъм, в идеята има логика.

На първо място, МФ признава пълния провал на българското правителство да наложи стандартите на ЕС в областта на конкуренцията и да либерализира пазара на горива в България. Изборът на време за обявяване на мярката е от съществено значение – след като Лукойл реши да освободи близкия приятел на премиера Борисов от задълженията си начело на търговеца „Лукойл България“, прекъсвайки контрола му върху паричните потоци. Старата договорка не важи – българското правителство вече може да извика „караул“ и да се престори, че е загрижено за национална сигурност, от възможността да рафинерията и нейния търговец да му извиват ръце.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.




Комисията за защита на конкуренцията никога не е имала нито волята, нито решимостта да налага конкуренцията на пазара на горива и да защитава потребителите. Веднъж, поради законовите ограничения, които не и позволяват да разследва ефективно злоупотреби с господстващо положение на пазара и незаконни практики на „картела“ на търговците на горива.

Втори път, защото КЗК е устойчиво податлива на външни влияния, което компрометира нейната независимост и обективна преценка.

И трети път, дори в редките случаи, когато налага наказания, почти винаги след обжалвания те падат в съда.

Съобщението на министър Горанов няма за цел да окаже незабавен или пряк ефект, нито да фиксира текущи проблеми на бюджета. Не се ръководи от грижа за приходите, а по-скоро заради опасения за непрекъсваемостта и обемите на паричните потоци към частните джобове на членовета на този български властови кабал.

Необходимостта от качествено подобрение в управлението на стратегическите резерви на нефт и енергийни продукти е аксиоматична. Сега, когато цените на суровия петрол и горива са рекордно ниски, а държавния резерв губи заради обезценка на активите си, липсата на активни търгове за продажба/покупка, нанася финансови загуби на държавата в размер на стотици милиони евро. Резервите от горива и енергийни продукти, също могат да се използват за намеси на пазара и обиране на луфтовете при злоупотреба с монополно положение. Но това не се прави.

Стратегическите резерви на държавата са зависими от Лукойл и други частни компании.

Има смисъл да се транспонира законодателството на ЕС и т.нар. Трети енергиен пакет и да се раздели собствеността и експлоатацията на продуктопровода на Лукойл от Бургас до София, за да се позволи неограничен достъп на трети страни до критична инфраструктура. Остава много съмнително обаче дали държавата ще се справи по-добре като собственик или оператор.

Има смисъл и в регистрирането като отделни акцизни складове на депата за гориво на Лукойл България по продължение на продуктопровода, но и това няма да има незабавен фискален ефект.

Взаимодействието между търговците и рафинерията доведе до безпрецедентни нива на пленяване на държавата и до огромни загуби за потребителите и данъкоплатците. Изправянето на ситуацията е отдавна дължимо действия на обществото, но правителството на Борисов има интерес да управлява държавните институции в своя изгода.

Общественият гняв, съчетан със загубата на доходи и несигурно икономическо бъдеще, се надига. Цените на бензиколонката, при различните търговци на горива, варират между 1,35 и 1,93 лева за литър дизел или бензин, от които почти 1 лев е фиксираната част за акциз, такси и данък.

Привържениците на идеята за държавна петролна компания като маркет мейкър – балансьор на пазара, който да разруши ценовия паралелизъм на търговците на горива, възлагат огромни надежди на ДНК като решение на проблемите след дълги години на злоупотреба с монополно положение. Повечето българи, обаче, вероятно няма да повярват, че техните интереси са пътеводната звезда в маневрите около ДНК, и те ще ще продължат да плащат по-скъпи горива. Само премиите ще се преминат от сегашните играчи в новите олигарси на Кабала, които ще стоят и на входа и на изхода на Държавнат Петролна Компания.

Критиката и скептицизмът са не само легитимни, но доминиращи.

Държавата, например, може да избере много по-евтино решение, като инструктира държавните компании и държавната администрация да купуват гориво при пазарно определен таван на ценита. „Картелът“ несъмнено ще отчете този сигнал на държавата.

Едногодишният срок, посочен от министър Горанов, за изграждането на мрежа от бензиностанции, е просто непостижимо условие.

Тези дванадесет месеца издават по-скоро политическа мотивация, която отразява равитацията на предстоящите избори и несъщна потребност да се попълне дупка на уязвимост.

В същото време уличният бой между различните мутренски групировки за контрол на паричните потоци на пазара на горива продължава без да спира. Държавните институции се използват за прокарване на частни групови интереси на „клана във властта“, в момент в който той се опитва да овладее най-мащабния сегмент в българския пазар на горива.

Много са прецедентите – като се започне от КТБ, мине през неуспешният опит за овладяване на производителя на оръжия „Дунарит“, след това национализацията на частната лотария на смятания доскоро за най-богат българин Васил Божков. Тъй като прекия опит за завземане на чужд бизнес от властващия клан може да изглежда дискредитиращ за правителството, в употреба влиза „декора“ на държавния интерес. До неотдавна веригата „Лафка“ на г-н Пеевски и Националната лотария на г-н Божков работеха в тандем. Тогава главния Паяк в кабалната мрежа реши да поеме целия контрол върху приходите в поредния римейк на атаката срещу KTБ. Този път тя бе маскирана като загриженост за интересите на държавната лотария.

Както при „национализацията“ на частната лотария, при която бившите партньори на г-н Божков – Найденовите изиграха ролята на “вътрешни агенти“, в случая с наратива „Държавната петролна компания срещу Лукойл“ лесно може да се разпознаят фигурите на конкретен петролен магнат с рафинерия, на бизнесмени и заинтересовани политици, организирани в мрежа и всеки един от тях чака своя дял от плячката.

Има много допълнителни въпроси – защо например Министерството на икономиката, което е известно като министерството на Пеевски трябва да реализа този план, а не държавната енергийна компания BEХ.

Защо Националната агенция за приходите си затваря очите за практиките на “финансова оптимизация“ от вноса на суров нефт до дериватите, напускащи рафинерията, които винаги водят до счетоводни загуби и неплащане на данъци?

Държавният капитализъм е последното убежище на олигархичния капитализъм, неспособен да издържи на пазарна конкуренция.

В този смисъл Държавната петролна компания е ултимативното доказателство за идейното лицемерие на това самоопределящо се като „дясно“ правителство и мрежите, които стоят зад него.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *