Regnum.ru: Дали инициативата на Путин Ялта-2 ще може да избегне голяма война?

(Дез)информация/Анализи

Участвайки в събитията от Световния форум за холокоста в Израел, руският президент Владимир Путин предложи тази година да се проведе среща на върха на лидерите на Русия, Китай, САЩ, Франция и Великобритания посветена на възстановяването на международните механизми за сигурност. А именно, механизми като комбинация от определени неразрушими основни принципи, основани на недвусмислени и безусловни фундаментални значения.

Пресата и до голяма степен блогърите виждаха в това аналогия с прочутата конференция „Голямата тройка“ в Ялта през февруари 1945 г., на която окончателно са били уточнени следвоенните механизми на международната сигурност.

До момента идеята беше категорично подкрепена от Франция и Китай. Което по принцип е ясно. Пекин набира геополитическа тежест и вече не е доволен от ролята на прост наблюдател. Париж също се нуждае от допълнителни външнополитически точки в борбата срещу Берлин за лидерство в Европейския съюз, а Макрон поне малко успех на фона на падащия му рейтинг във Франция.

Предложението на Путин бе подкрепено и от генералния секретар на ООН. Бившата „Велика Британия“ в лицето на Борис Джонсън все още не е дала окончателен отговор и поиска „да бъде обяснена идеята по-подробно“.

САЩ все още не са реагирали на предложението, изпратено по официални дипломатически канали.

През 1945 г. в Ялта всичко това е придобило окончателната си форма, включвайки ООН като официална международна платформа за преговори за решаване на спорни въпроси.

Ялтийския свят се пропуква пред очите ни. И не само юридически. Ето, САЩ официално убиха служител на Иран генерал Сюлеймани по време на официалното си посещение в Ирак и дори не получиха официално морално осъждане от международната общност. По-важното е друго. Основните морални и етични принципи на доброто и злото започнаха да се поставят под въпрос открито.

И въпросът не се ограничава само до Холокоста. Опити за пренаписване на историята от коренно различни позиции се правят навсякъде. Включително в Германия, където журналистите все по-открито се опитват да оспорват „ позицията на Путин“.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Причината за това е натрупването на критично голям брой разнообразни промени, които надхвърлят рамката на ялтинската система от основни понятия. Идеята на президента на Руската федерация всъщност е последният опит за възстановяване на ефективността на съществуващия механизъм за международна сигурност. Защото в противен случай всички ще получим война. Действителна война, не само по телевизията.

Това е изпълнено с перспектива за неизбежно възникване на остри външни конфликти на нови граници. Такива процеси никога не са се случвали мирно в историята на човечеството. Твърде дълбоко е вкоренена в хората вярата в някакво абстрактно право на собствено мнение, на свободата и на гаранцията.

И най-важното е, че тези вярвания фатално се откъснаха от осъзнаването на отговорността за всяко едно желание и още повече за изискванията. Днес има достатъчно примери за държавна неадекватност – Полша, Украйна, Великобритания и т.н.

При тези условия, в случай на срив на системата на Ялта, планетата има всички шансове да се върне към реалностите на дълбокото Средновековие, където правото на силните беше решаващо, а по време на активния живот на всяко поколение, поне две големи войни се случваха навсякъде по света.

Владимир Путин предложи да се опита да предпази света от залитане в тази посока. И това не е преувеличение. Достатъчно е да видим какво се случва днес с териториите, където е разрушен ялтинският механизъм на държавност – Либия,Сомалия. Дори в европейска Югославия. Да не говорим за Ирак или Сирия. Пациентът още не е починал и Турция вече започна сериозно да чертае граници.

Така че въпросът  изглежда различно в действителност. Възможно ли е държавите, които са членове на Съвета за сигурност на ООН, да попречат на света да изпадне в състояние на голяма война или шансовете за това са напълно изчерпани?

Коментар на АА

Изказването на Путин в Израел и предложението му, по-известно като Ялта-2, свързано с неговата интерпретация за причините за ВСВ и отбелязването на 75-та годишнина от Холокоста, бе съчетано с поканата към лидерите на страните от СС на ООН да присъстват на честванията в Москва на 9-ти май. Неговата заръка веднага бе подхванато от руските агенти на влияние по целия свят. И у нас имаше няколко спешни интервенции на познати лица, които озвучават политиката на Кремъл.

Почти по същия начин се развиха и свръхочакванията за „дружба“ между Путин и Тръмп, веднага след избирането му за президент на САЩ. Направиха се и Тръмп общества, в които влязоха най-видните русофили. Сега тези общества бездействат или са закрити.

Речта на Путин и предложението за среща на страните членки на СС на ООН в формат близък до Ялтенския след 75 години е отчаян опит на руския президент да си върне инициативата и спре загубата на геополитическа тежест след договора с Украйна по транзита и краха на Северен и Турски поток. Той осъзнава че задълбочаващата се криза у дома няма да му позволи дълго да финансира агресивна политика. Поради това се стреми да фиксира натрупаните ползи до този момент и ги кодифицира чрез нещо като Ялта -2.

От една страна дестабилизира, от друга предлага „решения“ с които света да се върне към договарянето между великите сили, докато малките наблюдават по телевизора как решават съдбата им.

Това не е ново. Новото, на което обръщаме внимание е пряката, макар и прикрита, заплаха от страна на Путин, че ако не го послушат, следва война – неизбежна и необратима.

За пръв път, толкова пряко е обвързан „моркова“ – поканата за среща, с тоягата „война“.

Прави впечатление позицията на Франция и на Макрон. Путин много точно преценява суетността на френския президент да бъде част от екслузивен световен клуб на новата Ялта. От гледна точка на близката история Макрон не е много по-различен от високомерието към Източна Европа, което прояви Жак Ширак, станал скандално известен с фразата си „страните от Източна Европа пропуснаха възможността да замълчат“, по повод на защита на техни изконни интереси.

Шансовете за нова Ялта са нулеви. Инициативата на Путин вече увисна във въздуха, макар че не е изключено в Москва да се съберат някои от сега поканените. Нито една от тези страни не може да вземе решения от типа, който са вземали участниците в Ялта. Няма и война, нито пък Русия е съюзник, няма победители, нито победени. Няма как да се очертаят нови сфери на влияние, най-вече защото сегашните сфери не минават по географски граници е през мрежи за икономическо развитие, финансови и капиталови пазари, енергийна и друга инфраструктура – изобщо там където Русия е образно казано „страна от друга категория“.

Но заплахата, която Путин отправя за война, която според него ще се самослучи, ако не бъдат взети неговите мерки, трябва да се третира с пълна сериозност. Ако няма друг начин да остане на власт и да бъде забелязан той ще предизвика поредната ограничена война, но на границите си. Няма нито сили, нито възможност да проектира военната си сила по-далеч, особено в сферата на действие на НАТО.

А инициативите на Макрон ще си остане поредния пример за несъразмерност на амбиции и възможности.

* https://regnum.ru/news/polit/2842212.html

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940