Алтернативи & Анализи: Тенденции зададени в световната икономика от пандемията от COVID-19

Тазгодишният Световен икономически форум в Давос беше доминиран от теми свързани с климатичните промени – факт, който в момента звучи по-скоро комично. По това време – средата и края на януари – новините за епидемията от нов коронавирус в Китай вече бяха широкодостъпни по световните медии. Правителствата минаха през период на игнориране, а впоследствие и на омаловажаване на заплахата, като независимо от закъснението с което вирусът пристигаше, почти всяко правителство беше сварвано неподготвено.

Дори най-страшните епидемии и бедствия са явления с начало и край. За много правителства ще удари часът и на следващото закъсняло осъзнаване – краят на пандемията ги е поставил в нова международна икономическа обстановка. От забавената им реакция ще пострадат, както обикновено, същите които поемат сметката на разходите им – гражданите.

Затова тези, които вземат решения за себе си и за други хора, управляващите собствени и чужди активи, както и всички други желаещи да вземат трезви и информирани решения, вече проявяват интерес към това какви промени предстоят в глобалната икономика и в глобалната икономическа политика вследствие на пандемията.

Несъмнено е изключително рано и трудно да се правят опити за конкретни изчисления на икономически показатели на глобален мащаб. Архивите на ежедневните издания от месеците февруари и март показват много примери за доклади на международни организации, централни банки и аналитични институции от всякакъв ранг, доклади изгубили информационната си стойност дни след като са били публикувани. Подобно на кадъра, който остава запечатан на стария телевизор след като го изключим.

С тази уговорка, все пак не е невъзможно да видим грубите очертания на света след края на пандемията и да предположим посоките и нагласите, в които ще се движим.

Базирайки се на широкия научен консенсус, можем да допуснем, че мерките по социално дистанциране в по-голямата част от Развития свят ще продължат под една или друга форма до края на 2020 г. и поне до средата на 2021 г. Историческите примери сочат, че ще има повече от една вълна на заразяване, поради несинхронизирания начин по който различни държави отпускат и затягат мерките за ограничаване на разпространението на вируса.

Политически фактори пречат както на синхронизирането на този процес, така и на признаването в много страни, че епидемията няма да си отиде от само себе си през лятото или към есента.

През този период мерките имат неприятния страничен ефект на принудителното  ограничаване на предлагането – затворени производства, недостиг на компоненти, карантиниран персонал и спрени услуги. В много отрасли то върви заедно с принудително ограничаване и на търсенето – потребителите са по-скоро в ситуация на невъзможност, отколкото на нежелание да потребяват.

Предизвикателството пред икономически играчи и правителства е този неприятен страничен ефект да бъде минимизиран, при компромис с безопасността за здравето, а отклоняването от решаване на този въпрос е с бързо изтичащ срок на годност. Ако не се върнем към възстановяване на икономическата активност, милиони хора по света ще загубят не само желанието, но и възможността си да потребяват – вследствие на безработица, на изхарчени или на места обезценени спестявания и т.н.

В по-близък план, мерките по социално дистанциране ще се отразят върху културата и социалните навици на населението на света. Можем да очакваме хората да са по-малко склонни да се социализират, да пътуват и да харчат за „луксозни“ придобивки. Колко ще продължи този период е в тясна връзка с продължителността на самите мерки и е още един стимул да се намери интелигентен компромис. По-затвореният начин на живот може да усили негативния ефект от загубата на покупателна способност на тези, които остават без работа и двете заедно да причинят порочен кръг на самоувеличаваща се безработица.

В свое интервю за Bloomberg д-р Щерю Ножаров прави прогноза за три-пет години слаб икономически растеж, липса на възвръщаемост на направени инвестиции и дефлация на валутите, следствие от предпазливост от страна на потребителите.

Оптимистичните прогнози за бързо възстановяване са свързани с очакването пандемията да бъде овладяна скоро, на първо място в Китай. Дори при такова развитие обаче, възстановяването на производството в Китай в третото тримесечие може да не бъде посрещнато от достатъчно търсене в САЩ и Европа, които по това време да са в състояние на силно ограничена икономическа активност и да търпят ефекта от втора вълна на заразявания. Съчетанието от двата фактора – разбъркване на производствени вериги и спад в потреблението – ще забави излизането от рецесията и рискува да вкара световната икономика в спирала на рецесия.

ЕЦБ очаква свиване на икономиката между 5 и 12% в края на 2020 г. и частично възстановяване на икономическата активност в еврозоната през втората половина на годината. Данните бяха оповестени от Кристин Лагард на 30-и април.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

ОИСР очаква, в доклад публикуван в края на март, производителността на засегнатите индустрии да спадне между 20 и 25 процента, а при задържане за три месеца на мерките (т.е. април, май и юни) БВП на развитите икономики да спадне с 6% за 2020 г.

Мерките по ограничаване на епидемията ще окажат траен ефект върху поведението ни като потребители не само на стоки, но и на услуги като забавления и образование, които досега сме достигали предимно офлайн. Главният изпълнителен директор на Google, С. Пичай говори за „значимо по размери и устойчиво във времето“ въздействие на принудителното преместване в максимална степен онлайн на работата, ученето и пазаруването.

В по-далечен план, можем да очакваме, че световната рецесия ще има отражения върху културата и склонността към риск, a днешното поколение млади инвеститори ще бъде по-предпазливо от предходните.

Както сме свикнали да става при всяко разтърсване на световната икономика, не закъсняха прогнози за „края на глобализацията“ и на „хегемонията на САЩ“. Но да се вещае край на глобализацията, което беше мода и през 2008 г., остава нереалистично.

Процесът, който изглежда логично да се развие е съществуващото разместване в глобалните производствени вериги да се ускори вследствие на изменения културно-политически контекст. В условията на пандемията, този процес лесно ще се изрази във вълна от протекционистки политики.

Тази тенденция постепенно ще се обърне, паралелно с отминаването на пандемията от фокуса на общественото внимание и страхове и с връщането към по-оптимистичен мироглед като реакция на консервативното и предпазливо отношение веднага след пандемията.

Разбира се, процесът на глобализация на световната икономика е естествено явление и то следва от човешкия стремеж да се снижат производствени разходи и крайни цени на продуктите. Тъй като този стремеж не се очертава да изчезне, няма опасност и за процеса на глобализация.

Евентуалното забавено излизане на Китай от режима на мерките по социално дистанциране – или повторното му връщане в такъв режим – би било естествен стимул за „де-синоизация“ на световните производствени вериги. Производители, които са развили силна зависимост от Китай бяха започнали движение към диверсификация на риска към Корея, Индонезия и др. още преди пандемията. Добър пример за такова движение се предоставя от Япония, която насърчава своите предприемачи да изтеглят производствата си от Китай.

Заедно с временния порив към нативизъм в икономиката, друга тенденция на политическата мода може да стане и държавната намеса с фискални стимули – практика изоставена към края на 70-те години на 20 в. Може би в това се открива и най-големият дългосрочен риск за световната икономика и за възстановяване на загубената производителност и благосъстояние.

Силно се нуждаят от внимание и икономиките в Развиващия се свят. Ред страни в Азия, Африка и Латинска Америка ще пострадат едновременно от спад в инвестициите, спад в търсенето на нефт, спад в туризма, загуба на доходи от работещи в чужбина граждани. Спадът на цените на местни валути ще оскъпи дълговете на правителства, бизнеси и граждани. Като прибавим състоянието на здравните системи там, ефектите за значителна част от населението на света може да са катастрофални.

Друг фактор утежняващ ситуацията на икономиките на Развиващия се свят ще бъдат променените производствени процеси, към чието усъвършенстване ще се върви още по-усилено след края на пандемичната криза.

Според д-р Ножаров, преначертаването на производствените вериги и изкарването на Китай от много от тях ще даде тласък не толкова на други дестинации предлагащи евтина работна ръка, колкото на технологични подобрения, които да сведат до нов минимум човешкото участие, за сметка на разширяваща се роботизация на производствените процеси. В резултат на това, повечето от нискоквалифицираните работници и служители, които сега губят работата си, няма да я възстановят след кризата. Мерките към съхраняване на пазара на труда трябва да са насочени към преквалификация.

Докато правителствата и бизнесите задлъжняват назрява политически спор, който ще се разгори с максимална сила едва след отминаване на усещането за опасност – как да се разпредели тежестта по изплащането на натрупващите се дългове.

Нарастващото обвързване на граждани и компании с доставчици на дигитални услуги в областта на комуникациите, развлеченията, финансите, пътуванията, пазаруването и др., беше изкарано на преден план от пандемията както никога досега не е било, от началото на масовизацията на Интернет от 90-те г. насам.

Това ще поставя по-изострено въпроса за обвързването на хората и фирмите с услуги, които се предоставят на всички по целия свят, но чиито данни и печалби се съхраняват в юрисдикцията на национални държави – най-вече САЩ и Китай.

Вероятна тенденция в този най-глобализиран сектор на световната икономика е тази към нов „двуполюсен свят“, този път разделен по линията на това кой чии технологични решения избира да използва и на кои технологични гиганти избира да бъде клиент.

Разбира се, тепърва ще виждаме и реакции насочени против тази тенденция. Вече наблюдаваме опити за изграждане на „интернет-суверенитет“ в границите на отделни държави, засега начинание със съмнителна постижимост.

От  най-авторитетни източници знаем, че не трябва да очакваме ваксина срещу новия коронавирус преди средата на 2021 г., а широкото й внедряване спокойно може да очакваме към 2022 г. . В този смисъл, сега не е времето, в което можем да дадем отговори на повечето повдигащи се въпроси. Това, което можем да направим обаче е да ги формулираме и без отлагане да започнем разговор по тях.

Така от прогнозиране ще минем към планиране на собствените си действия, което с времето ще бъде подкрепено от все по-точни данни и в това е шансът ни да излезем в силна позиция от кризата. А първите прогнози са трудни и овехтяват бързо, но пък това ги прави толкова по-ценни, когато са точни.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940