BGR.NEWS-FRONT.INFO: Немски читател: «Радвам се, че дядо ми не победи! »
(Дез)информация/Анализи
В Германия продължава вечният дебат за това какво донесе май 1945 г. на страната — поражение или освобождение. Този път главният военен историк на Бундесвера се включва в дебатите чрез разговора си с журналиста от Die Welt. В коментарите читателите изразяват своята гледна точка.
Превод от Die Welt (Германия):
Какво беше това, поражение, крах или освобождение?
За значението на 8 май 1945 година в Германия и 75 години по-късно се водят спорове. Йорг Холман, главен военен историк на бундесвера, се опитва да даде светлина по въпроса.
Йорг Хилман: Германският райх през 1945 г. прекрати съществуването си. За разлика от 1918 г. победителите напълно заеха територията на райха, някои негови части бяха загубени завинаги.
Сюзниците си присвоиха и функциите на правителство и местна администрация.
Те, а не немците, в рамките на няколко години определяха какво трябва да се прави и какво не трябва. Много градове заради бомбардировките прекратиха съществуването си физически: те лежаха в руини.
Погубен бе животът на милиони хора: милиони войници паднаха на фронтовете, милиони граждани станаха жертва на боевете.
- Т.е. това беше крах…
От гледна точка на военните това е «крах», доказателства за това се виждат навсякъде, но е по-точно да го наречем поражение.
За разлика от 1918 г. вермахът претърпя поражение наистина на бойното поле.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.
Това болезнено се възприема от някои, дори от отговорни лица, следвайки представите си за чест, но също, за да се избегне отговорност за съучастие в тази престъпна война — те се самоубиха.
- Но това беше и освобождение?
За много хора това беше освобождение. Това се отнася на първо място за милиони хора, живеещи до самия край на окупираните територи, след това за многото затворници в концлагерите, където буквално до последната минута на войната продължавали убийствата.
Това се отнася и до милиони военнопленници, живеещи в нечовешки условия в лагерите, както и за безбройните хора, обречени от райха на принудителен труд и подложени на жестока експлоатация.
Читатели:
Смит А.
Въпросът ми е: на какво се e надявало мнозинството от германското население между 1939 и 1945 г.? Определено не е на победата на съюзниците. Следователно вероятно това не е било освобождение, а по-скоро поражение.
Волфганг К.
Това беше денят, в който кошмарът приключи. Това определено е ден на поражение. Страната беше разрушена, мнозина загубиха малката си родина. Това са фактите, независими от въпроса за вината. Ясно е, че това беше денят, в който трябваше да се започне нова глава.
Не искам да го празнувам, дори 75 години по-късно.
Ronsomma
Радвам се, че дядо ми не победи.
Коментар на АА
В отразяването на събитията свързани с ВСВ в Москва много често използват всяка възможност да засилят комплекса за вина в съвременните немци за техните предшественици. И този комплекс след това много умело се използва за постигането на политически, икономически и други отстъпки, нещо като данък историческа вина. В интерес на истината тази линия на поведение се е провеждала и спрямо България, но с далеч по-малък успех.
Моят опит показва, че тази чувствителна точка в немската история и политическа уязвимост на немския политически елит и до ден днешен се използва в максимално степен. Докато този комплекс у немците е по-слабо изразен към САЩ, Великобритания, дори чувството за вина към окупираните от Хитлер страни в Европа, то спрямо Русия и до ден днешен темата постоянно се подхранва.
Което е страничен отговор и на въпроса кои страни са освободени, кои окупирани и от кого при поражението на нацистка Германия?
* https://bgr.news-front.info/2020/05/08/nemski-chitatel-radvam-se-che-dyado-mi-ne-pobedi/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940