Алтернативи & Анализи: Говори Москва – русофилите правят партия

Антикорупционната база на протестите ще намали руското влияние

Затрудненията на Кремъл произтичат от осъзнаване на реалността, че демонтирането на корупционния модел в България неизбежно ще отслаби руското влияние, независимо от усилията Борисов и Каракачанов (собствените корупционни мрежи на ВМРО незаслужено остават под радара на общественото внимание), за да довърши руските проекти. Западните санкции и централната тема на протеста – корупцията – остават непосредствена реалност, което обрича транзакционната /на сделките/ дипломация на премиера Борисов.

Президентът Радев превърна челния сблъсък с кохортата на Борисов и Пеевски в свой политически дълг, оценявайки го, поне засега, над интересите на Русия.

Българската социалистическа партия също се опитва да печели избори и да формира следващото българско правителство, обективно ограничава подкрепата и на Борисов в договорените от него проекти на руско влияние. Проблемът не е в смяната на курса на столетницата, а в обективната невъзможност на БСП да брокерства на Москва, тъй като техният главен политически опонент – ГЕРБ, е заел цялото пространство, за да обслужва интересите на Русия в енергийната сфера, оставяйки социалистите в кулоарите.

Класическите „съветофили“ на БСП (по думите на Решетников) загубиха битката кой ще бъде по-полезен на Кремъл срещу овластените, желаещи и можещи „търговци на влияние/ от триото Борисов-Доган-Пеевски. Паралелно с това проблемите на българския премиер около реализацията на проекта Турски – Балкански поток у нас са извън обсега на местните русофили. Прозорецът за възможности се затваря с неизбежните санкции на Конгреса на САЩ и двупартийния ангажимент на републиканци и демократи да се противопоставят на безразсъдното поведение на Русия.

Защо тогава Москва нареди на българските русофили да напуснат сигурните окопи на културата, религията и информацията и да тръгнат по трудния път на изграждане на нова транснационална мрежа в ЕС от русофилски партии, пряко свързани с Москва?

Основното обяснение почива върху разбирането на Путин, че след отравянето на Навални и репресиите срещу демокрацията в Беларус, Русия тепърва ше нагази в бурни води във взаимоотношенията си с водещия си партньор в Европа – Германия. Берлин обмисля варианти за отказ от подкрепа или за непротивопоставяне на американски санкции срещу най-важния стратегически форпост на Москва – газопровода Северен поток – 2. Турски поток – 2 е неговия брат близнак и ролята на Борисов е незаменима за неговото бъдеще.

В очакване на нови кръгове от ескалираща конфронтация със Запада, Москва мобилизира всички свои „войници “ в ЕС, които участват в подривна хибридна война на територията на ЕС и САЩ и русофилите са в авангарда.

Подобен подход има аналогии като модерна версия на класическия износ на „революция“ и дестабилизация от съветската епоха, които в момента се насърчават под формата на нов тип „Коминтерн“ – „Русофилски Интернационал“. Подривната дейност обхваща широк спектър от действия – от саботажните актове от старо време /взривовете във военните заводи/ до нови канали за влияние, включително пропаганда в дигиталното пространство, кибератаки и хибридни операции.

Автократът в Кремъл добре осъзнава, че му предстои имплозия в отношенията със Запада и безпрецедентен кръг от санкции, които неговият режим, който не разполага с ресурсите на Съветския съюз, няма да може да преодолее, освен ако Русия не прибегне до милитаризация на своята вътрешна и външна политика с военния призив на обсадения – Родината е в опасност; враговете са навсякъде.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Неслучайно външният министър Сергей Лавров предупреди, че под натиск Кремъл ще мобилизира всичките си ресурси в Европа, особено в Източна Европа, и ще се опита да измести битката от Русия и в страните от ЕС и НАТО. Последствията от евентуална промяна в курса на Берлин ще бъдат мащабни, особено ако Германия пренасочи приоритетите си в полза на отношенията с Източна Европа. Това отеква болезнено в руската столица.

Негативите в наследството, което ще остави Путин, нарастват – той загуби Украйна, сега е на път да загуби Германия, която Горбачов спечели, и едва успява да държи Беларус в своя лагер.

През август външния министър Лавров, подгрявайки класическата параноя за обкръжената Русия, предупреди страните от Източна Европа да не си сътрудничат активно с НАТО и да не допускат надграждане на техния отбранителен капацитет със съюзни военни активи.

В друго интервю за пропагандния рупор на Кремъл, Спутник, руският външен министър разкрива план за подкопаване на санкционния режим на ЕС чрез насърчаване на гласуване против на несъгласните – Унгария, Италия и Кипър. Мисията на възможна партията на русофилите е именно да осигури политическа подкрепа при гласувания на Парламент и решения по въпроси, важни за Москва,

Путин няма друг избор, освен да се опита да използва влиянието си, като потърси дължимото за предишни „услуги“ от политици с които е правил сделки или симпатизанти – всички онези, които могат да се самоопределят като русофили и база за изграждане транснационална антизападна мрежа.

Напускането на културния и образователния формат на НПО на движението на русофилите носи своите рискове. Функционирайки като партия, те неизбежно ще бъдат изложени на обвинения че са канал за пряка намеса във вътрешните работи на чужда власт. Обвиненията срещу Малинов като чужд агент на влияние ще придобият плът.

Самото партийно строителство, което следва геополитическите разломи между Русия и Запад, при което възникват партии свързани с Русия, Турция и САЩ (новата партия „Републиканци за България“), ще подкопае способността на страната да постига консенсус по въпроси от национален интерес. Въпреки че русофилите обещават да са верни на родната си страна, техният лидер Малинов отрича, че интересите на България някога биха могли да се разминават с руските, което ги позиционира изрично в категорията на чуждестранни агенти на влияние.

Потенциалът на Кремъл да трансформира геополитиката в допълнителни премии в цената на продаваните стоки и услуги на България, от което се финансира мрежата за влияние, разчита почти изключително на пари от продажби на енергийни суровини и преработката им, включително свързон трансфер на технологии, ресурси и ексклузивни договори. Но той не е безграничен и очевидно се свива, тъй като тази рамка противоречи на регулаторна база в ЕС, включително на анти-тръстовото законодателство. Това поставя Европейския съюз на равна нога с НАТО като заплаха за руските интереси.

Няма съмнение, че в момента, в който премиерът Борисов напусне и новото правителство с мандат борба с корупцията встъпи в длъжност, приходите от продажбата на руски суров петрол на и рафинирани продукти от Нефтохим-Лукойл, от които се финансират руските операции на влияние в България, вероятно ще спаднат. Повечето от това, което Лукойл спестява като данък върху печалба, която не се отчита, се връща за да финансира модела и неговите „преторианци“. Това, което губи бюджетът, печелят проруските политици. Не е сложно.

„Газпром“ вече губи пазарни дялове и приходи от продажби на по-скъп газ, което също ще ограничи способността на Кремъл да финансира гравитационно поле от зависимости. По същия начин, прекратяването на проекта за АЕЦ „Белене“ ще отнеме на „Росатом“ милиарди потенциални приходи, които след това се трансформират в лостове за влияние на Москва.

Външната политика на Москва, насочено изцяло в полето на енергетиката и ресурсите, е изправена пред несигурно бъдеще, тъй като корупционния държавно-олигархичен модел губи захвата си. Историческите и културни, да не говорим, религиозни и духовни връзки между двете страни трудно биха могли да компенсират нарастващите дефицити и общата неприязън сред младите българи към руския модел на зависимост чрез износ на корупция.

Опасявайки се от загуба на лостове на влияние, Кремъл отчаяно се опитва да предотврати масовия взрив на антикорупционни настроения сред протестиращите, и да предотврати превръщането им в база за формирането на широко антисистемно социално движение.

Твърде малки са промените в преследваната от Москва основна цел през години. Тя така и не успя да изработи и предложи конкурентна положителна стратегия и алтернатива на НАТО и ЕС, което я принуди да се върне към съветската „класика“ – износ на корупция, подкупване на елити и дестабилизиране на Източна Европа. Упадъкът на руското влияние обаче не е предрешен резултат, тъй като концентрайки усилия върху развитието на негативната си сила и автократизма си, Кремъл има краткосрочни предимства пред Запада в адаптивността към променящите се обстоятелства, като използва уязвимости и ограничени ресурси за нанасяне на все по-големи щети на отворените демокрации и икономики.

България вероятно ще продължи да подслонява симпатизанти на Русия, с тяхната наследената от тоталитаризма ирационална, антизападна психологическа и ценностна матрица, която никога не е приемала за окончателен избора, направен преди 30 години.

Предстоящият срив в отношенията между Русия и Запада ще доведе до нови конфликти и противопоставяне в българското общество, което пък ще ни върне към неразрешената дилема за самоопределението ни след Съединението и независимостта – какви сме – европейци, демокрация, основана на върховенството на закона или самодържавие с прикрит зад демократична фасада цар.

Сюжетната линия, в която премиерът Борисов предлага себе си като „мост между Изтока и Запада“, като „балансьор “ или посредник между интересите на суперсили, вече не прави впечатление на никого.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg