Алтернативи & Анализи: Интервю на Илиян Василев с Майкъл Карпентър
Илиян Василев: Добро утро, Майкъл! Резултатите от изборите се оспорват и от двете страни и крайният резултат все още не е обявен. Очакват се контестирания във Върховния съд. Колко време ще отнеме до приключването им и признаването на победата?
Майкъл Карпентър: Струва ми се, че президентът Тръмп никога няма да признае резултата от тези избори, но считам че победителят ще бъде обявен до края на тази седмица. Всъщност, ако погледнем как се развиват нещата в щата Пенсилвания, щабът на Байдън е много оптимистично настроен, че резултатът ще е в полза на вице-президента Байдън. Що се отнася до оспорването в съда, за което загатнахте, считам че е важно вашите зрители да разберат, че оспорване без никакво правно основание по отношение на законови или конституционни нарушения е неоснователно, и е нещо като постване в Туитър срещу заплащане. То е напълно неуместно и мисля, че повечето, ако не всичките оспорвания ще бъдат отхвърлени от съда, защото са напълно неоснователни. Ще отнеме време, но резултат ще има сравнително скоро.
И.В.: Като приятели на САЩ се опасяваме, че вътрешното разделение е твърде дълбоко и ще отнеме доста време да бъде преодоляно. Колко време ще отнеме това и какви действия са необходими?
М.К.: Това е много обширна тема. Разбира се, щастлив съм, че вице-президентът Байдън е в уникалното положение сред политиците в САЩ да управлява по начин, по който да обедини американците. Той има зад гърба си дългогодишни приятелства с инакомислещи политици като Джон Маккейн, Ричард Лугър и много други. Свикнал е да работи в условия на двупартийност; това е нещо като втора природа за него. Така че, наистина мисля, че е способен да излекува разединението на нацията, но има нещо много тревожно от социологическа гледна точка, което не би могло да се излекува просто със заемането на президентския пост от дадена личност, въпреки полагане на максимални усилия. И това ще отнеме много усилия по отношение на гражданското общество, медиите, начина по който образоваме децата. Честно казано, същинското единство на страната и преодоляването на разделението ще е дълъг процес.
И.В.: Нека да преминем към отношенията на САЩ с Европа, които пострадаха много по време на мандата на президента Тръмп. В статия в Politico говорите за пет области за преодоляване на този разрив и възстановяване на отношенията – търговия, климат, контрол на оръжията, демокрация и върховенството на закона, включително спешно възстановяване на доверието в член 5 от договора за НАТО. Предполагам, че това не е изчерпателен списък, но къде е мястото на въпросите, свързани с отбраната и сигурността, включително енергийната сигурност?
М.К.: Енергийната сигурност е от съществено значение както за икономическия просперитет, така и за „твърдата“ сигурност. Един от ключовите аспекти, в които САЩ трябва да има водеща роля заедно с европейските си партньори, е много по-съгласувани усилия за справяне със заплахите за трансатлантическата сигурност, които не са от военен характер. Ако погледнем развитието на НАТО през последните 4-5 години, се вижда, че военните ни способности запазват своята сила и са в правилна посока. Но ако разгледаме способността ни да се противопоставим на заплахите, които не са от военен характер като енергиен натиск, дезинформация, сенчести пари, кибератаки, се вижда че тук изоставаме. Това са области, които не са единствено от компетенцията на НАТО като военна организация. Те изискват общите усилия на ЕС и цялата трансатлантическа общност и споделянето на разузнавателна информация и предприемането на много по-строги политики, например за справяне със сенчестите пари или по-голяма енергийна сигурност чрез диверсификация на доставките. Считам, че администрацията на Байдън ще отдели много повече внимание на тази сфера.
И.В.: (С това е свързан и следващия ми въпрос за щетите причинени на демокрацията и върховенството на закона, тъй като това се уязвими сфери, подлежащи на възползване от противниците ни. )
Позволете ми отново да цитирам една от най-съществените реплика във вашата статия:
„Екзистенциалната заплаха на Европа е въпрос на управление. Това е заплахата от корумпиране и „ олигархизация “ на европейската политика, която в крайна сметка може да подкопае вземането на решения на целия континент.
Много европейски лидери предпочитат да ограничават своята критика до Източна Европа и новите държави-членки, но вие много правилно разширявате обхвата и загрижеността от олигархизацията на политиката в ЕС върху цяла Европа.
Мнозина в Брюксел биха върнали топката в полето на САЩ. Как може да се сложи край на заплахата от олигархизация?
М.К.: Това е нещо, което се наблюдава в целия свят. За мен заплахата от олигархична авторитарност е определяща черта на геополитиката на 21 век. Ако вземем за пример моята страна по време на мандата на президента Тръмп, виждаме как правораздавателните органи, разузнавателните агенции, дипломатическите служби са политизирани, дори и съдебната система се политизира. И това е истинската заплаха за демокрацията, защото се консолидира политическата и икономическата власт в ръцете на малък елит, което всъщност е дефиницията за олигархия. Опасността е двояка: от една страна води до по-малко демокрация и повече авторитарност и това само по себе си е притеснително. Също така отваря възможности за навлизането на чуждо влияние с цел манипулиране на системата чрез овластяване на корупцията. Свидетели сме на това и в САЩ по отношение на руското влияние, но го виждаме и в други страни и не само в Източна Европа. Например, в Нидерландия Кремъл е финансирал НПО, която в последствие става втората по големина парламентарно представена партия в страната. Така че това е нещо, с което трябва да се борим в цялата трансатлантическа общност и в целия свят.
И.В.: (Това е много важен проблем, който е актуален, но рядко бива дискутиран в политическите среди.)
От перспективата на човек, който живее в Източна Европа, бих казал, че борбата с олигархията е трудна мисия за общества със слаби институции и корумпирани елити. Политиците в Брюксел и Вашингтон често посочват, че не е тяхна задача да критикуват правителствата на съюзниците си или стратегическите партньори. И все пак олигарсите и корумпираните служители често получават еврофондове и ги посрещат с червени килими в западните столици. Дали администрацията на Байдън би възстановила баланса между икономическите интереси и основните ценности на демокрацията, прибягвайки до Закона Магнитски и целенасочени санкции срещу олигарсите. В крайна сметка по-голямата част от прането на пари и сенчестите пари, използвани от олигарсите, се канализират чрез големите банки в стара Европа, а не в Източна Европа.
М.К.: Законът Магнитски е един от инструментите, но това което е необходимо е упражняването на много по-съгласуван натиск и предоставяне на стимули, за да се предотврати допълнителната олигархизация в цяла Европа. Това е истинско предизвикателство. През 90те години на миналия век, когато много страни от Източна Европа се стремяха да станат членове на НАТО и ЕС, тези две организации имаха огромна власт и бяха способни да принудят или насърчат редица реформи, които възпрепятстваха олигарсите да получат политическа власт и спомогнаха избирателната система да стане конкурентна и плуралистична. Сега, когато много източноевропейски страни са се интегрирали в тези структури, много от лостовете на влияние, свързани с процеса на присъединяване, вече не съществуват. Но това не значи, че Вашингтон и Брюксел не разполагат с лостове на влияние. Тук считам, че сме направили огромна грешка през последните години. Вашингтон и Брюксел все още разполагат с лостове за влияние и ние трябва да ги използваме. Не трябва да се толерират политики, които по своята същност са авторитарни или водят до концентрация на икономическа власт и ограничат справедливия достъп на други участници.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.
И.В.: Нека се приближим до Черно море и Балканите – предизвикателствата, пред които е изправено НАТО, и енергийното измерение на въпросите на сигурността.
Турция при президента Ердоган стана много по-напориста. Не само Гърция е опонент. Доскорошната мантра за нулеви проблеми със съседите се обезсмисля – в момента Анкара има конфликти с почти всички свои съседи.
Вие говорите за „удобна връзка“ на Тръмп с президента Реджеп Ердоган и неговата дипломация на сделките – сключване на бизнес сделки срещу безпринципност. В допълнение към предизвикателствата пред сигурността, поставени от Русия в Черно море, Турция изглежда категорична и не съгласува своите нео-отомански стремежи с колективните споделени опасения за сигурност в НАТО. Как администрацията на Байдън ще се справи с този въпрос?
М.К.: Агресивното поведение на Турция, което наблюдаваме през последните години, представлява реална заплаха за кохезията на НАТО като съюз, както и отстъпването на Турция от демократичните принципи. Турция е страната с най-голям брой журналисти в затвора в света според Комитета за защита на журналистите. Това е неприемливо за страна член на НАТО. Това ще са най-трудните и важни отношения, с които администрацията на Байдън ще трябва да се справи от самото начало, а именно как да насърчи Турция да има по-конструктивна роля в района на Черно море и Южен Кавказ, Егейско море, Източното Средиземноморие. Има потенциално много изходи, печеливши както за ЕС и Турция, ако работим заедно. За съжаление, нищо такова не се случи през последните няколко години, и всъщност както отбелязахте президентът Ердоган има конфликти с всички съседи на Турция. Надявам се, че ще измислим политика, която ще подтикне този режим да промени поведението си и да осъзнае, че има потенциални, взаимноизгодни решения, ако си сътрудничим. Не съм наивен и не смятам, че това ще се постигне единствено и само с промяна на начина на общуване между двете страни, но мисля, че с помощта на правилните политики, бихме могли да насърчим промяната.
И.В.: Президентът Тръмп има доста приятели в Източна Европа сред меките „автократи“ като Виктор Орбан, Анджей Дуда, Милош Земан, словенският премиер Янез Янша и ми се струва, че и нашият министър председател спада към тази категория. Всеки един от тях играе своята дипломатическа игра на сделките, предлагайки бизнес сделки в замяна на слаба реакция от страна САЩ към авторитарното им залитане и ерозията на ключови демократични институции. Дали бъдещата администрация на Байдън ще се справи с тези предизвикателства?
М.К.: Както вече споменах от ключово значение за администрацията на Байдън ще е изключително стриктното спазването на демократичните ценности и върховенството на закона в отношения със своите партньори от НАТО и ЕС. Това не е нещо, което може да се счита за второстепенно; това е в основата на нашата дипломация, базирана на ценности. Твърдо вярвам, че много от въпросите, свързани със сигурността, трябва да останат непроменени и не бихме искали да използваме сигурността като лост на влияние за принуждаване на предприемане на мерки в сферата на правата на човека. Но със сигурност диалогът за демокрацията и човешките права трябва да се възвиси и да застане в основата на двустранните отношения. Не може да има европейски страни, които се движат в посока към авторитаризъм и да поддържат добри отношения със САЩ. Трябва да има последствия за опитите да се подкопава върховенството на закона. Толкова е просто.
И.В.: Нека отново цитирам вашите статии в Newsweek и Politico.
Този цитат може да бъде откровение за много зрители не само в България, но и в региона:
„Администрацията на Тръмп е толкова корумпирана, че нашите дипломати вече не могат да изказват опасения относно корупцията или злоупотребата с власт, без да звучат лицемерно“.
Моето тълкувание. На 15 юли тази година държавният секретар Майк Помпео предупрежде компаниите и доставчиците, участващи в изграждането на Турския поток, че ако те не преустановят дейността, ще бъдат наложени санкции. Три месеца по-късно американска компания доставя газови турбини за най-важната и критична част от сегмента „Турски поток“ в България – компресорните станции. Дали този пример е подходящ за препратката, която правите. И един лесен въпрос – САЩ ще наложи ли санкции най-после?
М.П.: Напълно съм съгласен, че това е пример за лицемерния характер на тази администрация, изнасяйки лекции за върховенството на закона на други страни, въпреки че президентът качва в Туитър постове, които са напълно в противоречие с върховенството на закона в САЩ. Това тотално обърква нашата дипломация. Що се отнася до Турски поток не съм съвсем сигурен, но мисля че се предвиждат мерки в Закона за националната отбрана, въз основа на който всяка година се одобрява бюджета на Пентагона и отбранителната и военна промишленост на САЩ. Има предложения за затягане на санкциите за Северен поток и Турски поток, по специално вторите тръбопровод. Не мога да кажа дали това ще стане факт или не, защото това е нещо, което Конгресът на САЩ иска да изпълни на двупартиен принцип.
И.В.: Благодаря. Сега към Западните Балкани. Споразумението от Преспа се смята за успех, но в момента Република Северна Македония и Албания също са изправени пред възможно забавяне в започването на преговори за присъединяване към ЕС. В повечето случаи Русия пряко и непряко подхранва стари и нови антагонизми с умелото използване на олигарсите като посредници. Споразумението за икономическо нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово изглежда стъпка в правилната посока, но междуетническите и междудържавните конфликти продължават да се използват от Русия, Турция и Китай в ущърб на интересите на НАТО в региона. Вярвате ли, че по-активното участие на САЩ е оправдано, тъй като преговорите за присъединяване към ЕС се отлагат във времето и НАТО изглежда е единствената споделена платформа за повечето страни. Разбира се, Сърбия е отделен случай.
М.К.: Мисля, че наистина САЩ трябва да се ангажира с по-активна роля в Западните Балкани, но същевременно считам, че САЩ трябва да съгласува политиката си с нашите европейски партньори. Един от съществените недостатъци в работата на администрацията на Тръмп е пълното оттегляне от ЕС що се отнася до дипломацията в региона и следването на своя собствена посока, игнорирайки действията на ЕС и дори понякога подкопавайки ги. Това, което е наистина необходимо, е САЩ и ЕС да съгласуват стратегическите си възгледи и да синхронизират тактическия напредък, използвайки дипломацията. Мисля, че можем да постигнем това по отношение на преговорите между Косово и Сърбия и по отношение на Северна Македония, за да я насочим по пътя й към Евроатлантическите структури, помагайки за справяне с корупцията и организираната престъпност в региона, което е от взаимен интерес. Ако постигнем това и действаме заедно, ще имаме повече лостове на влияние в страните от региона и въпреки намесата на Русия ще постигнем по-голям успех.
И.В.: Последен въпрос, освен различията с администрацията на Тръмп, със сигурност ще има области на приемственост във външната политика на САЩ и една от причините за това е, че тя се нуждае от двупартийната подкрепа на Конгреса по ключови въпроси, като например необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана и показване на по-голяма солидарност спрямо противници като Русия и Китай – сещам се за 5G и Инициативата за три морета. Администрацията на Байдън къде ще постави Източна Европа и Черно море сред списъка с приоритети?
М.К.: Не бих могъл да говоря пряко от името на бъдещата администрацията на Байдън, но се надявам че ще се даде по-голям приоритет на Черноморския регион в сравнение с последните години. Както споменахте, нужна е двупартийна подкрепа за разширяване на трансатлантическото сътрудничество за предотвратяване на заплахите от Русия и Китай, които са много различни, въпреки че много често са групирани заедно. Необходими са коренно различни инструменти за отблъскване на китайското влияние от една страна и влиянието от Русия от друга. Надявам се, че в пост-Тръмп ерата, представителите на Републиканците в Конгреса и в Камарата на представителите ще се върнат към по-традиционните позиции по отношение на проекти, които изграждат трансатлантическото единство и отблъскват китайското и руското влияние и ще съумеем да постигнем съгласие за развитието на нужното трансатлантическо сътрудничество; например, механизъм за инвестиционен скрининг и борбата с прането на пари и насърчаването на превантивната роля на Черно море и това се въпроси, които ще получат двупартийна подкрепа.
И.В.: Благодаря, Майкъл, за отделеното време и късмет при обявяването на резултатите от президентската надпревара. Надявам се да се чуем отново и ти пожелавам успех!
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
