Алтернативи & Анализи: Южният газов коридор – руската и европейската версия

В края на годината се очаква първите доставки на азерски газ по Южния газов коридор да стигнат крайната цел – Италия. Европейският съюз ще е реализирал успешно плановете за осигуряване на диверсификация на източниците и конкуренция на Газпром в Югоизточна и Източна Европа. Нo успехът, измерен през намалени дялове на регионалния пазар на руския газ, остава двусмислен и подлежащ на различни интерпретации.

Президентът Вучич наруши изпъкващото мълчание от страна на българското правителство, и обяви новината, цитирана от сръбската медия Blic, че на 30 януари без да се вдига „голям шум“ ще тръгне газ по българския участък на Турски поток, известен като Балкански поток, към Сърбия. Сигурно е, че българският премиер, който иначе не пропуска церемония по рязане на ленти и откриване на обекти, този път е „потънал“ медийно. Има защо да привлича внимание, най-малкото защото въпреки наложеното вето от президента Тръмп на закона за военния бюджет за 2021 на САЩ, в който има разписани по-строги санкции, то ще бъде преодоляно именно през тази последна седмица на годината. И Вучич и Борисов бързат да пуснат формално газопровода, въпреки че няма компресорни станции, че не са направени тестовете и не е получил одобрение от националните регулатори и ЕК, именно за да изпреварят формално новите американски санкции и да претендират, че те не се отнасят до тях.

Докато азерският газ ще достигне Италия, руският газ ще стигне Сърбия – маркирайки острата геополитически конкуренция между двете версии – руската и европейската за Южния газов коридор. По новооткритата тръба към Сърбия, в края на годината, ще постъпят първите количества, които макар и да са скромни – под 15 милиона кубически метра на ден /под 30 процента от планираните/, ще бъдат достатъчни за да задоволят с руски газ сръбския пазар. 

Залозите, обаче са по-големи отколкото отделно взет национален пазар. Става дума за конкуренцията между руския и европейския вариант в битката за диверсификация на Югоизточна и Източна Европа. Там където България на Бойко Борисов за съжаление направи грешен геополитически избор, като избра да играе в губещия отбор. Да припомним, всичко започна с това, че трябва да останем на геополитическата карта на Европа, нали? Геополитиката касае егото и благоденствието на малка група политици на върха, диверсификацията масата български граждани. Със сигурност оставаме на картата, но тази на Кремъл. 

Защо? 

Оливер Вархели, еврокомисарят за политиката към съседите и по разширяването, неотдавна заяви: „Като стъпваме върху напредъка при финализирането на Южния Газов Коридор, ние сме готови да разгледаме възможното му продължение към Западните Балкани“.  С това висшия представител на ЕК недвусмислено заяви, че битката е за това, кой откъде ще снабдява Западните Балкани. Руският газ няма достъп до ТАП, неруският газ няма достъп до Балкански поток.

Това са два конкуриращите се проекта за осигуряване на газовите баланси в Югоизточна и Източна Европа. Единият е на Газпром, който чрез България и Сърбия, иска да затвърди монополното си положение към пазарите на Черна гора, през съществуващия газопровод към Босна и Херцеговина и през планирания нов газопровод към Косовска Митровица спрямо останалата част на Косово или през Северна Македония и останалия от югославско време газопровод Скопие-Прищина. 

В допълнение е подписаният меморандум през 2019 година между шефа на Газпром Алексей Милер и шефа на Сърбиягаз Душан Баятович за разширяването на газохранилището в Банатски двор от сегашните 350 милиона кубически метра на 1 милиард кубически метра. След разширението дебитът на това газохранилище ще бъде повишен до 10 милиона кубически метра на ден, което на практика покрива нуждите на страната.

Използването на целия капацитет на ПГХ Банатски двор и пълния контрол над преносните капацитети в Сърбия я определят като руски газов център на Балканите, което е отражение на стремежа на двете страни да усилят геополитическото си взаимодействие през енергийните доставки, като основа на алтернативната, неатлантическата, неутрална версия на членство в ЕС. 

Тези планове надграждат с енергийна компонента, военно-стратегическото сътрудничество между Русия и Сърбия, с доставките на модерно стратегическо оръжие през въздушния мост над България и скритата военна база, маскирана като хуманитарен център в Ниш. 

С пуска на Турски поток, българското правителство доказва готовността си да се съобразява с плана на Кремъл, като допринесе с инвестицията си от 2 милиарда долара в инфраструктурата на „Турски поток“, осигурявайки еквивалента на въздушния мост с такъв енергиен през България. На този фон, отказът на българското правителство да се съгласи с започването на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС, напълно съответства на сръбската и руска стратегия. Противното би означавало „натовска“ Северна Македония, поне на теория, да може да се присъедини към ЕС по-рано от Сърбия.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

От писмо – отговор до сдружение „Боец“ от Генерална Дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия, става ясно, че за Турския поток в България тепърва предстоят тежки дни, в светлината на разкритията за нарушения на процедури, за неправомерно използване на евросредства и неравнопоставеност при участието на европейски фирми в изграждането на газопровода. За да не оставя никакво съмнение, че сметките на Булгартрансгаз и Газпром са направени без кръчмар, ЕК посочва конкретни санкции, както текущи така и в бъдеще.

В края на писмото има едно важно изречение, което разкрива цялата схема, на която са заложили от българското правителство и Булгартрансгаз, за да избягнат еврорегулация, като в същото време гарантират монополен статут на Газпром при разпределението на капацитетите. „Капацитетите са разпределени в края на 2018 година и началото на 2019 година през пазара, след одобрение на процедурата от българския регулатор“(!?).

Не за пръв посочваме защо бяха всички тези упражнения с името – „разширения на газопреносната система“, „Балкански поток“ и прочие, само и само, да не се нарече в България с името, което му дават в Русия, в САЩ, в ЕС. Този вариант бе предложен още в края на Южен поток от юридическия екип на Газпром, за да се избегне намесата на ЕК. Като „национален проект за разширение на мрежата“, той подлежи на санкция от българския регулатор, чието ръководство е на един телефон уволнение от властите. 

Но с церемониите по условното завършване и представянето на Турски поток като „свършен факт“, юридическите битки около регулаторния режим на проекта само ще се усилват. Турски поток по цялото му продължение, минава през територията на повече от една страна членка на ЕС, което предполага евро, а не национална регулация. Факт е, че България и Унгария не са съседки, но това не променя нещата, особено след последните изменения в енергийната евродиректива, които правят задължителната еврорегулацията на критична входяща и изходяща инфраструктура в ЕС между страни членки и нечленки.

САЩ също дадоха да се разбере, че за тях смяната на табелките с имената няма особено значение и разглеждат газопровода през България като Турски поток. Факт е, обаче, че в американската позиция има двусмислие, тъй като „снизходителни“ сигнали идват от Белия дом и от отделни дипломатическите представители по отношение на Турски поток /грижливо избягват критика/, докато твърдия тон се държи от Държавния департамент /държавния секретар Помпео и заместници/ и Конгреса. Новите санкции не се разпространяват върху американските фирми доставчици на оборудване за компресорните станции, което неминуемо ще роди обвинение в неравноправно третиране. 

Дилемата – „ЕС или национално регулиране“ за транзитната инфраструктура зависи най-вече от въздействието на разпределените преносни капацитет върху националния и регионалния пазар. Казусът за национално регулиране е слаб, тъй като нито един кубически метър от природния газ, който Балкански поток ще пренася, няма да бъде продаден на българските потребители или през българската газова борса. Междувременно аргументът за регулиране на ЕС е силен, тъй като почти 13 млрд. кубически метра от газа ще бъдат използвани в страните членки на ЕС – България и Унгария. Тоталният контрол върху входящия капацитет в Сърбия на Балкански – Турски поток заличава и най-малкият шанс да се представи този проект като нещо друго освен, блокиращ конкуренцията на Газпром на пазара в Югоизточна Европа.

„Булгартрансгаз“ се опитва да избегне отговорността си, като намеква за отдалечената в неясно бъдеще, перспектива за отделен интерконектор към Сърбия, което поне на теория може да позволи на конкурентите на Газекспорт достъп до сръбския и съседните пазари.

Ако сравним позициите на Газекспорт по отношение контрола върху входните капацитети от българската газопреносна система в направление Северна Македония, Сърбия и основния реверсивен маршрут на ТрансБалканския газопровод – става ясно че американските, европейски и български компании, които биха искали да ги използват за продажба на свой газ, доставен през „европейския“ Южен газов коридор, за съседните на България пазари, за складиране на газ в Украйна и за други операции няма никакъв шанс.

Както отбелязахме отсъстват междусистемни споразумения с ключовите пазари – Турция, Сърбия, и Северна Македония. С Гърция единствената възможност – интерконектора Сидерокастро-Кулата ще бъде ангажиран почти изцяло (при това само с прекъсваеми капацитети – твърдите са ангажирани от Газекспорт), за да транзитира азерски газ за Булгаргаз. Ако няма откъде да влязат значителни количества природен газ азерски или втечнен природен газ (които взаимно ще се конкурират, но не с руския газ) от терминалите в южните ни съседки, те естествено няма как и да излязат /и там контролът на Газекспорт е пълен/, което превръща България в „тапа“ на плановете за използване на природния газ от Южния газов коридор за диверсификация на доставките в Източна Европа и Западните Балкани. 

Дори държавния търговец Булгаргаз не може да продаде излишния си газ и така му остава единствената възможност компанията да се освободи от него извън България.

Горните факти към днешна дата са неоспорими. Да виждате някъде от изложеното макар и минимално основание да вярвате на свободните съчинения на премиера Борисов и на шефа на БТГ че всеки може да прекара газ през България в каквото си иска количество и в каквато си иска посока.

Най-лошото е, че докато ЕС и САЩ се стремят да освободят регионалния пазар от монозависимост от руски енергийни източници, в София властите твърдят че сме се връщали на геополитическата карта именно като реализираме Турски поток. И се питам на коя карта и в чия полза. Защото е ясно, че докато западните си съюзници, и всички членки на ЕС, включително страните от Западните Балкани залагат на подкрепяния от ЕС и САЩ Южен газов коридор, ние залагаме на Турски поток и на Русия в геополитическата надпревара кой да контролира газовия пазар в района.

Обяснението не е трудно – България се намира под властта на свързани с дълги години корупционни зависимости, родени покрай обслужването на руските енергийни потоци, политици и олигарси.

Както се твърди, в близък свой кръг при старта на Турски поток премиерът Борисов е споделил по повод на отказ на азерската компания за осигуряване на достатъчен реверсивен капацитет по Трансбалканското трасе  – „късно е за диверсификация, аз вече се ожених“.

Толкова за геополитическите карти и игри. Едни политици и олигарси правят пари от властта си и геополитиката на Путин.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg