Опозиция на корупцията и опозиция на разума

Политическата 2020-а година в завладяна България има на сметката си само едно явление което излезе от рутината. Това бе акцията на Христо Иванов и Иво Мирчев от 7 юли, изложила на показ онова, за което всеки има „усещане“ – институционализираната корупция без партиен цвят и идеология.

Най-безпогрешният лакмус за успешността й беше, че основните телевизии се принудиха да я отразят макар и със смехотворно срамежливи заглавия като „скандал на брега в парк „Росенец“. Властта пък се видя принудена да влезе в разговор по темата.

Акцията издигна за часове Христо Иванов до общоприет говорител на мълчаливото недоволно мнозинство, което всеки познава, но никой не вижда представено в големите медии или в институциите.

Протестът – обединител на опозицията

Докато пред екраните се нагнетяваше справедлив гняв, всичко беше лесно – Христо Иванов можеше да се чувства едноличен лидер и говорител на недоволните. С началото на протестите от юли 2020 г. и Иванов и други се изправиха пред един стар въпрос – дали повече ще засилят или повече ще отслабят протеста ако излязат и правят изказвания на трибуната пред протестиращите. Какво не достигна да се решат на това – доверие помежду им или доверие към избирателите? 

Доверие между избирателите – недоверие между избраниците

Картината на Иванов, Манолова, Трифонов и ред други фигури заедно на трибуната можеше да изпрати силен сигнал към управляващите и към публиката и да се направи първа стъпка към политическо обединение на опозицията. При отказ от първата стъпка, беше ясно че няма как да се случат втора или последващи такива. 

Показателно е, че за толкова дни на ежедневни протести не е известен случай на напрежение между симпатизанти на различни политически лидери. От друга страна, след отказа от явяване заедно пред протеста – страх от „политизация“ – едно по едно се чуха изявления от страна на лидери, че ще се явят на избори поотделно. Излезе че избирателите бяха изпреварили в своето обединение с една обиколка политиците.

Редно да се спомене и фактът, че никоя от трите формации не взе решението да се явява сама на избори след допитване до членовете си на вътрешнопартийно събрание.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.




В теста за политическа зрялост първи са лидерите

В средите на опозицията определени политически действия са табу, понеже избирателят можело да не ги интерпретира правилно. Например – от една страна се съгласяваме, че разпадът на българската демокрация е проблем надхвърлящ идеологическото деление между ляво и дясно, от друга страна с определени лица отказваме да се показваме заедно, защото не са от нашата разцветка.

Изглежда на опозиционните лидери им убягва, че в България състезанието за доверието на избирателя е състезание по искреност към избирателя. Отказът да си подадат ръка, приведените обяснения и навикът да говорят за себе си все едно другите не съществуват, по никакъв начин не им помагат да изглеждат по-искрени.

Коалиционната култура като минимално условие за оцеляване

Толкова за сценария „недоверие към избирателите“. А ако сценарият е по-скоро „недоверие между лидерите“, тук избирателите не могат да помогнат – просто няма достатъчно избиратели, за да бъдат всички капи едновременно капитани.

Мъдростта би трябвало да тече от лидерите към избирателите. В България дълго време изборите се печелят от участника с най-дълбоки корупционни джобове, но под влиянието на редица фактори, в изхода от изборите все по-голяма роля ще има способността на отделни лидери да постигат съгласие на високо ниво и да съумяват да убедят в правотата си партийните ядра.

Пазарът на идеи и вдясно и вляво е все по-децентрализиран и няма изгледи да се консолидира. Пазарът на клиентела е единственият консолидиран, така че за тези, които не разчитат на клиентелистки вот не остава друга възможност да бъдат фактор в националната политика освен ако не подобрят коалиционната си култура.

По-добре врабче в Народното събрание, нежели орел на Орлов мост?

Изборите на 4 април 2021 г. са може би първите от много време, в които коалиционната култура би могла да победи клиентелата. Но това е хипотеза, която ние няма да проверим. 

Какви са резултатите от 4 месеца протести? Какво получава като възможности един избирател недоволен от начина по който се живее и управлява в България?

След като ДСБ и „Да, България“ получиха поотделно по около 3 процента от гласовете през 2017 г., днес вече обединени, излъчват странно доволство и щастие от един сбор от около 8 процента. След акцията „Росенец“, без която протестите през лятото нямаше да ги има и при максимална мобилизация, това е целият електорален ръст, който „Демократична България“ успява да отбележи.

„Изправи се БГ“ е все още определяна като партия с резултат около бариерата и се намира в продължаваща криза на идентичността си, в конкуренция с имиджа на президента и с този на третия главен претендент за протестен вот – „Има такъв народ“. Относно партията около Слави Трифонов, най-добро описание на ситуацията като че ли даде доц. Г. Лозанов – социологията все още брои зрителите, а не избирателите му, без да има изгледи двете групи да се припокрият в значителен размер.

Опозиционните лидери избраха вместо да представят обединена и убедителна алтернатива на ГЕРБ да се явят на изборите в конкурентен помежду си режим, а разбира се за следизборни коалиции още никой не смее да говори.

От избирателя се очаква дисциплинирано да гласува за една от три сили, която му е 

най-симпатична, с най-висок или най-рус лидер, но да не се опитва да се интересува какво смята да прави тази политическа сила след като влезе в Народното събрание. Звучи ли нелогично?

Задоволяването на твърдите ядра води до лесно предвидими, но затова пък сравнително ниски изборни резултати. Но при по-ниски очаквани резултати мотивацията за гласуване разбираемо ще остане силна единствено сред същите тези ядра и слаба извън тях.

Теглейки чертата, виждаме как отделното явяване на опозицията подпомогна властта чисто технически. Спестяваме изброяването на всички законни, позволени-но-неморални и напълно незаконни начини по които властта и без това си помага.

Именно затова съветът към читателя не може да бъде различен от това да се гласува масово и против статуквото. Да се гласува за всеки, който не принадлежи на статуквото и показва шансове да измъкне от него дори един мандат. По-силно от корумпирания режим и от политическото късогледство може да бъде само единението на избирателите.

Георги Антонов

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *