Алтернативи и Анализи: Ние нямаме нови партии, които радикално да променят нещата и да играят с нови идеи
Илиян Василев, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Дни преди началото на официалната предизборна кампания партиите представиха своите кандидати за народни представили. Какви надежди дават предложените от тях листи за 45-я парламент? Наш гост е политическият анализатор Илиян Василев. Завесата от конспиративно мълчание, г-н Василев, която партиите спуснаха над избраниците си, предполагаше повече добри и интересни изненади. Не се ли получи обаче ситуацията на „Напънала се планината“?
Илиян Василев: О, да, със сигурност. Общо взето това трябваше да се очаква, защото все пак способността на партиите да надскочат себе си се определя от архетипа на техните лидери и на самите партии. Ние нямаме нови партии, в които вътре върви битката между различни крила и идейни течения, ние имаме корпоративни сдружения за колективно облагодетелстване, при което способността за промяна, за представяне на нови лица, винаги е повече в сферата на пожелателното, отколкото на реалността. Говоря за най-големите партии. Общо взето се мина в етапа на сигурната игра с борбата за спечелване на сигурни места. И получихме повече от същото, нищо изненадващо.
Водещ: Те и малките партии не можаха да се спасят от този вирус.
Илиян Василев: Разбира се, и това е голямата тъга, защото като че ли партиите играят с ветерани. Ние нямаме партии, които радикално да променят нещата и да играят с нови идеи. Това, което виждаме в цяла Европа, в света, са партиите, които променят нещата, но това обикновено не са старите играчи, които се опитват да надскочат себе си, а това са партии, които тръгват от някакъв нов ъгъл, нов поглед върху нещата. А при нас това го няма, за голямо съжаление. Някак си цялата игра и интригата се заключва в това, че старите лица се опитват да се облекат в някакви нови дрешки, да се позиционират повече през медиите, през агенциите за проучване на обществените мнения, и оттам вече нещата добиват този вид, който вие виждате.
Водещ: Тогава какви надежди дават предложените листи за 45-я парламент? Какво ще видим вътре?
Илиян Василев: В листите нищо няма да бъде изненадващо, и проблемът не е само в това, че лицата са познати, а че дори и предизборните дебати са доста скучни. Всъщност, това, което ще виждаме, е, че управляващата партия ще гледа да затвори дебата в рамките на удобната й опозиция: ГЕРБ говори и спори с БСП, и обратно. Ще направят това като елитната група. След това ще направят един втори кръг на дебати, в които ще влязат другите с шансове да влязат в парламента. И една трета група от дебати с участващи на олимпийски принцип – да минат еднопроцентовата бариера и да получат субсидии. Няма дебат от гледна точка на същностните проблеми. Той така и няма да се състои. Не че хората не знаят или нямат позиция по тези въпроси, те просто не смятат, че тези позиции ще имат някакво голямо значение за увеличаване на тяхната популярност сред избирателите за гласа и т.н., по-скоро играят в полето на сигурното. Виждате една от най-успешните нови партии „Има такъв народ“ – ние работим с тотално виртуална партия, както между другото беше точно моделът на НДСВ и на самия Борисов: имаме партия, в която лидерите й фактически отсъстват от всекидневния политически дебат, участва се с едни лица, които са като аватари на лидера – точно това е партията на Слави Трифонов, и зад него вече има едни нови лица, които никой не ги знае. След което вижте пък ДПС как работи – много класическа схема. При тях интрига дори няма, тоест, те съвсем спокойно могат да си спестят предизборната кампания. А БСП пък като че ли са се примирили с позицията на втори. За тях това е добре, че ГЕРБ ще ги припознае като основна опозиция. На ГЕРБ пък е удобно БСП да бъде припозната като опозиция, защото тя е партия с вроден дефицит на шансове да управлява. ГЕРБ няма никакъв интерес да спори с извънпарламентарните опозиции. И така, има една доста управляема демокрация, в която изборът не е избор, нещата са като че ли предрешени, и съответно избирателите не могат да излязат от рамката. Това се прави умишлено разбира се, за да се играе с твърдите ядра. А липсата на периферии и ангажиране на повече избираели е големият проблем.
Водещ: Управляема или контролирана демокрация имаме, и от кого?
Илиян Василев: Тя е управляема доколкото или контролирана – разликата не е много голяма, тя е контролирана от тези, които имат ресурса. Ето, днес видяхте в сутрешния излезе една програма за медийните участия на ГЕРБ. Ами извинявайте, как може да има изобщо и понятие за справедливи избори, за процес, който все пак относително е равнопоставен, след като и по трите канала и във всички сутрешни и вечерни програми вие виждате само представители на ГЕРБ. И когато те се явяват, не се говори по дълбоките проблеми, защото разбирате, че тази партия и нейните хора много трудно могат да убедят избирателите, че този път, след 12 години, те ще направят нещо различно. И затова те ни продават продукта, който са продавали 12 години: стабилност вместо реформи и 500 милиарда лева, които те са управлявали през публичния бюджет, докато са постигнали резултат да бъдем твърдо на последно място в ЕС, дори с увеличаваща се дистанция от Хърватска и Румъния. И тук стигаме до ирационалното у избирателя. Ако той рационално почне да разсъждава, ще е добре, защото ще стигне до логичното: „ Аз искам да бъда в един печеливш екип. Екип, който не ме задоволява с това да бъда на последно място като нация, като страна. Значи аз трябва да избера някой друг”.
И тогава ГЕРБ започват: „Ако не сме ние, ще дойдат еди кои си“, и вече няма рационален избор, няма избор на оптималното и най-доброто. Всичко става един дребен пехливанлък, на който основата му цел е не да повиши интереса и ангажираността на хората, а да ги отврати, за да може максимално малко хора да отидат, и тогава едни примерно 10% от всички възможни избиратели, да решат кой да управлява другите 90%. Това което наричам матрьошкина демокрация.
Водещ: Дали това се дължи на дистанционното управление на управляващите или на автоцензурата на колегите, които се страхуват другите гледни точки да не им създадат проблеми?
Илиян Василев: Когато журналистите твърде дълго време практикуват това, което е на границата между автоцензурата и цензурата, то става тяхна втора природа – вие виждате, че има един определен кръг от лица, които никой не ги кани. То е, защото те могат да разбунят духа и да говорят некоректно. А пък и самият журналистически труд някак си беше принизен, тъй като виждате, че голяма част от тези медийни издания, в смисъл централните медии, основните вестници, сайтовете, те са силно финансово зависими. Големите телевизии без рекламни приходи не могат да съществуват. И в този смисъл дори и инвеститорите да бъдат нормални, западни инвеститори, те пак зависят от рекламните приходи, които обаче зависят от държавата, която регулира примерно най-големия приходоизточник -това са рекламите и приходите от хазартни игри. Ето, виждате дори и в тези сделки за големите телевизии, които станаха напоследък, част от гаранцията на техните приходи, защото сделките винаги стават на принципа на прогнозираните печалби, които зависят пък от приходите, те пак се гарантират от хората, които са свързани с властта.
Другие основни медии, които са на властта, те пък са тотално зависими от кредити, които не могат да обслужват, тъй като този медиен бизнес е доста труден от икономическа гледна точка. И във всеки момент, в който те проявяват някаква самостоятелност, съответната банка може да им дръпне черджето и да ги фалира просто за една седмица. И тогава вече постепенно се получава този метод на опитомяване на свободата и на възможностите за свободата и независимост на медиите, а собствениците започват да се ориентират около онова, което е политкоректно за властта, за да си нямат проблеми, защото те напълно знаят, че иначе не са състоятелни, и предават надолу по веригата на журналистите тези „съображения“, журналистите пък, тъй като няма много свободни медии, в които те могат да практикуват своята професия, започват да се съобразяват, тъй като им го налага нормалната семейна необходимост – имат семейства да издържат, а това са житейските реални проблеми. Така се получава, като виждате и сега, че и фондациите, които поддържаха програми за гражданско общество и медии, и те си затвориха голяма част от програмите, защото правителството им скочи. И най-накрая се получава затворен кръг. Не че няма алтернативни медии – има, но не може да сравнявате медия, която примерно има месечен бюджет от 20-25 хиляди лева, с медия, която има месечен бюджет от 10 милиона, нали, просто няма как да ги сравнявате.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.
Водещ: Винаги съм твърдяла, г-н Василев, че голяма журналистика може да се прави и в малка медия, докато посредствена журналистика широкополо цари в голяма. Това винаги може да се наблюдава.
Илиян Василев: Точно така е.
Водещ: И се надявам, че като правите обобщенията за журналисти и медии, не ни включвате някак в тях. Би ни било много неприятно.
Илиян Василев: В никакъв случай. Не, не. Аз просто искам да разкажа една обективна картина, в която не виня журналистите, защото в последна сметка те са производен резултат. Ето, примерно в момента премиерът престана да прави пресконференции, да кани журналисти и да позволява да му се задават въпроси. И имаме една „Севда ТиВи”, която във „Фейсбук“ ви дава само неговата си гледна точка. То стана като от времето на Тодор Живков. И каква журналистика може да стане, като той се е изолирал, не получава въпроси и журналистите имат единствената роля да сведат до знанието това, което той е съобщил от джипката или от „Фейсбук“ – ако това е журналистика, извинете, но за мен няма нищо общо. Те просто транслират онова, което е сведено до знанието им.
Водещ: Говоря за различните гледни точки и виждате, че ето, във „Фокус“ ние предоставяме тези гледни точки. Каним анализатори и експерти, които могат да ги аргументират.
Илиян Василев: Абсолютно, абсолютно. Ама вие затова примерно едва ли сте сред облагодетелстваните с рога на изобилието на публичните средства.
Водещ: Никога не сме били.
Илиян Василев: Ето за това говоря. Аз за това говоря.
Водещ: И затова сме „Фокус“.
Илиян Василев: Ето, и поради тази причина нещата, които вие правите, са в рамките на предела да поддържате „Фокус“, да имате своята аудитория и работа, защото и разходите за радио не са малки. Затова ви прави чест, аз няма какво да крия, че ако мога да говоря от време навреме по вашето радио, и по националното – там е още по-рядко, централните медии за мен са затворени, и то не защото говоря революционни неща, а защото давам друга гледна точка.
Водещ: Кои са същностните теми, които няма да видим в дебата между кандидатите за депутати за 45-я парламент?
Илиян Василев: Големите теми, които няма да ги видим, са за ролята по принцип на Народното събрание, за парламента като коректив, като независима действителна власт. Защото големият проблем на Народното събрание е, че то се маргинализира като стойност. Гледах постановка „Духа на поета“ за Захари Стоянов, и за тези велики колоси в българската история, за които Народното събрание е бил целият живот на нацията, споровете, битките, личностите. Вие виждате даже в тези кандидатски листи сега, колко личности има изявени. Тук-там има някакви запомнящи се имена, но те са по-скоро са „съвести под наем“ – виден хирург, виден плейметист, известни хора, които партиите ги наемат, за да привлекат някакво внимание. Иначе т.нар. „ординерна“ листа от партийни кандидати е скучна.
Водещ: Къси са скамейките на партиите – това се вижда веднага в лисите им.
Илиян Василев: Не, те са къси, не защото няма хора, а защото съзнателно са избрани нестърчащи хора от лидерите. Защото примерно в управляващата партия моделът е: всичко се решава от един човек, тоест, вие нямате възможност за противопоставяне, дори в БСП има някак си повече вътрешни спорове, противоречия, отколкото в ГЕРБ. Имате един човек и всичко друго е антураж. Подобен модел има в ДПС – имат един човек и всичко друго е антураж. Четвъртата партия или третата – без значение, която идва сега, е по същата формула: имате Слави Трифонов и всичко друго е антураж. Разбирате ли, ние нямаме партии със значителни фигури и поради тази причина когато те решат да правят дълбоки програми, да изкарват личности напред, няма как да излязат органично от вътрешността им – или Симеон Дянков ще прелети Атлантика и след това ще си отиде, защото не е толкова интересен – има постоянно такива личности, които от време навреме ги наемат, но след това си заминават, защото не могат да делят мегдан с главната фигура в съответната партия, съответно от това страда и качеството на политиките. Ето, стигна се до абсурда, че всичко в предизборната фаза вместо съдържателен дебат става пиар.
Водещ: Или шоу атракция? Нямате ли усещането за шоу атракция? Колко звезди, колко певици, колко певци, колко манекенки, колко футболисти – все надпревара към лъскавата повърхностност?
Илиян Василев: Ето, и се работи с аватари. Примерно имате в ГЕРБ един аватар като Харизанов, който ви казва, представяте ли си докъде, той ви казва, че липсата на реформи след 12 години в ГЕРБ не е било функция на случайност, а съзнателна политика, защото ГЕРБ по този начин реализирала програмата си за стабилност в държавата. Както се казва, Гьобелс може да си води само записки. При това забележете, това го казва човек, който е аватар. Когато го питате, той е независим. Той няма нищо общо с ГЕРБ.
Водещ: Не, аз обикновено представям г-н Харизанов като член на партията и основател на политическия институт към нея, както е коректно.
Илиян Василев: Но когато го попитате да поеме отговорност за едно или друго действие на ГЕРБ, той казва: „Не, не, аз нямам нищо общо с партията.“
Водещ: Е, няма с ръководството на партията, да.
Илиян Василев: Той казва, че не е от ръководството. Защото ето, виждате, тази схема работи и при НОЩ (Националния оперативен щаб) – никой от НОЩ не поема отговорност, защото той е консултативен орган. Затова дойде и проблемът с коронакризата, че вместо по плана за епидемиите от 2006-та година да се направи един орган, щаб начело с вицепремиер, тоест, да има ясна политическа отговорност, вие сега имате едно шоу, един спектакъл с хора, които нямат никаква отговорност. И от време навреме те нещо тъкмо да направят някаква логична стъпка, но на сцената излиза главният шеф, Борисов, и казва: „Ще имате зелени коридори“, и те хората се чудят как да реагират, защото все пак имат някаква остатъчна професионална чест. И сега напук на всичките предупреждения за трета вълна се освобождава всичко. Не всички могат да реагират от тях да си прегазят професионалното мнение, но както виждате, заради целесъобразността и политкоректността дори и професионалистите се огъват.
Водещ: Какво да очакваме тогава от 45-я парламент?
Илиян Василев: Първо, тези избори няма да родят никаква стабилност. Напротив, ние виждаме устойчив цикъл на нестабилност, на кризи. Няма да има и парламент, който да може да роди радикално движение, защото общо взето той трябва да делегира някаква отговорност, заедно с това и права за да има управление. Ако си спомняте, единствените силни реформатори в нашата история на преход, това беше правителството на Иван Костов, и след това част от тези реформи продължиха по времето на НДСВ – продължиха просто по инерция. Докато същинските реформатори бяха политически изключително тежко наказани. Общо взето този урок политиците го научиха. Партиите предпочитат да тупат топката, отколкото да рискуват, защото реформите, особено в нашето състояние, в което сме, те няма как да не произведат болезнени мерки, включително от гледна точка на ограничаване на интересите на новите олигарси – на една каста от хора, които живеят въз основа на привилегирования си достъп до публичен ресурс и не само публичен. И те винаги могат да се противопоставят. Това е големият проблем на обществото, че реформите трябва да имат зад себе си гръб и подкрепа, при това консенсус. При нас имаме едни атомизирани, изолирани конфликтуващи групи помежду си. Негативността, отрицанието много повече генерира действие, отколкото позитивна програма – да направиш нещо като реформа, трябва да си малко луд, не малко, ами много луд. И при всички положения в момента, в който тръгнеш да я правиш, а за една реформа трябват 3-5 години, минимум един мандат пълен, но не само, следващото правителство трябва да поддържа тази реформа, тогава някой от заинтересованите страни дръпва ръчната спирачка и падаш от власт. И големият проблем е, че имаме около 2 милиона души емигранти. Виждате миналата година през лятото, само в момента, в който се върнаха младите хора от обучение, рязко се повиши качеството на обществената реакция и обществената енергия роди протестите. В момента, в който цялата тази маса отново отиде някъде по чужбина, енергията спихна. А това са хората, които са свикнали да поемат риск, да искат повече – това е средната класа. Тя е най-важната. И това е големият проблем, че тези избори няма да могат пълноценно да разчитат на тази енергия. Но хубавото на изборите е, че ще родят промяна в този очевидно арогантен тип управление, с който се дискредитира България, но няма бързо да родят решения. И както аз поне си мисля, ако новото Народно събрание може дори само да промени изборния закон, като разшири периметъра на легитимността на българските избори като разшири периметъра на участие, чрез гласуване по пощата и електронно гласуване, или активна регисрация, само това нещо да направи, то ще е свършило много важна работа. Тъй като не е нормално да се изолират българите в чужбина, ето сега в САЩ, Великобритания има много повече желаещи да гласуват, там са най-големите български общности, а правителството съзнателно блокира възможността им за участие. Няма как, ако не приобщавате българите, ако не ги ангажирате със съдбата на нацията, след това да искате те да се върнат. С тази деградираща демографска структура и профил на активното население, като човешки капитал – предприемачи, иноватори, които не определят дневния ред, няма как да промените нещата.
Цоня Събчева
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
