Дали Западът ще „мигне пръв“ в противопоставянето с Путин

Si vis pacem, para bellum

Способността на Владимир Путин да вдигне залозите до нива, при които западните лидери първи мигнат, изглежда почти дежурно наблюдение.

При остро противопоставяне, особено в краткосрочен план, демокрациите по подразбиране губят когато се изправят пред автократични режими като този в Кремъл, какъвто беше случая беше в Грузия, Украйна и Молдова. Прагът на публичната болка, която Русия при Путин може да понесе, е над този на страните в НАТО и ЕС. Руският президент може лесно да потули новината за хиляди войници, убити в недекларирана война с участието на прословутите зелени човечета или войници в частни армии. Той се радва на пълен контрол върху наратива и медийната среда, разполага с възможността да арестува и затваря всеки неудобен, често и да го ликвидира.

Представете си германският канцлер да се опитва да „продаде“ на германската общественост хипотетична новина на загуба на 500 германски войници, които биха могли да загинат в битка с Русия на украинска земя или някъде другаде. Или френският президент.

Само президентът на САЩ Байдън, британският премиер, турските и полските лидери биха могли да поемат риска да подкрепят военно Украйна, но отново не на нивото, на което Путин може да ескалира ситуацията.

Не съм сигурен дали моята страна, България, попада в категорията „държави, готови за бой“. По-скоро не.

Подобни мисли ме сполетяха още, когато присъствах за пръв път на церемонията по случай Деня на победата на 9 май 2000 г. на Червения площад. Общият брой на маршируващите войски от московския гарнизон бе малко повече от 10 000, което тогава се равняваше на броя на жертвите на войната в Чечения.

Малцина протестираха на улицата.

Колко европейски държави биха рискували десетки хиляди убити в потенциална размяна на удари, което може да бъде „приемлива“ цена на противопоставяне на Путин, когато залогът е свободата и суверенитета. Мнозина ще предпочетат тънко завоалирана капитулация, маскирана с дипломатическа фразеология като „политическо решение“ за сметка на териториалната цялост на Украйна?

Десетилетия на мир в Европа и мек либерализъм оформиха културата на умиротворяване, при която малцина европейски лидери биха могли теоретично да рискуват живота на сънародниците си на чужда земя, в името на демокрацията и правата на други европейци.

Владимир Путин има предмество – човешкият живот в Русия не струва много в политически смисъл, особено когато когато президентът играе геостратегически покер. Броят на руските войници, паднали жертва в Украйна, е държавна тайна. Главна държавна тайна е и действителният брой на жертвите на коронавируса.

Кремълският цар следва дългогодишната традиция на своите предшественици – да плаши и да се опитва да диктува условия като брутален жандарм на Европа, като ескалира конфликти и диктува условията на примирието.

Всичко вървеше добре за московските лидери, докато президентът Рейгън не избра да отговори на блъфа и вместо това вдигна залога на играта на равнище, на което Москва не можеше да плати.

Въпросът е дали този път Западът ще реагира различно?

Путин е тактик, но краткосрочните му успехи често се превръщат в дългосрочни загуби или дългове. Той смяташе, че анексията на Крим ще увенчае управлението му, но загубата на Украйна е непреодолимо наследство, което лесно може да заличи постиженията му в книгите по история. Киев е сърцето и душата на Киевска Рус и без контрол над него Русия няма корени.

Превземането на Крим не свидетелства за истинския военен потенциал или състояние на руската армия. Прякото нападение срещу Украйна няма да бъде разходка и ситуацията може да излезе извън контрол. Путин няма да предприеме никакъв ход, докато не се увери че има гарантирана победа и може да я представи на света като свършен факт.

Една от причините за затварянето на Керченския проток за международен трафик е да се откаже достъп на украински и други приятелски военноморски кораби до украинските пристанища в Азовско море, като се остави цялата украинска крайбрежна ивица между Донбас и Крим без защита откъм морето.

Тъй като никой не възнамерява да нахлува в Русия, Путин се опитва да изобрази предстоящия конфликт със Запада като битка за човешките права на притежателите на руски паспорти в пределите на „Голяма Русия“. Членството на Украйна в НАТО – неговият постоянен кошмар го принуждава да мине отвъд границите на рационалното поведение и да рискува пълномащабна конфронтация. Въпреки това мотивът „защитата на рускоговорящите“ не се издига до свещения статут на „Защитата на Родината от нашественици“, тъй като милиони рускоговорящи живеят отвъд границите на Русия.

Ескалацията на заплахите трябва да демонстрира на света непоколебимата решимост на Путин да премине всяка мислима или немислима червена линия и да се ангажира изцяло в битка. В много отношения руският президент се опитва да представи образа на коравия мъжкар, който не знае отстъпление и точно когато му налагат все по-тежки санкции, той нарежда на руските тайни служби да усилят хибридните атаки и да открият тотална дигитална война.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Има обаче някои условности, които трябва да се отчитат при възприемането на представата за силата на  Путин.

Първо, Кремъл не може да си позволи продължителна и мащабна конфронтация със Запада. Отвъд кремълските пропагандни клишета за НАТО, който обсажда Русия, главния мотив за действие на Владимир Путин е страха за живота му след президентството си.

Всеки член на обкръжението му е потенциален предател, който може да бъде заменен или разходван в кадровите смени. Десетки хиляди руски войници биха могли да бъдат пожертвани за миг, ако и когато босът на Кремъл усети, че властта му е застрашена. Има граници, които Путин отчита – не рискува да влезе в конфликт, който не може да спечели, защото прекрасно знае неписаното правило в руската история – болярите не търпят слаб и губещ „цар“.

Второ, проруските сепаратисти в Източна Украйна наистина могат да ескалират конфликта отвъд мислимото, но не и без кимване от Кремъл; не без подкрепа от руската армия. Донбас и Луганск могат бързо да се върнат под украински контрол, ако Москва реши да се изтегли от двата региона. Международната мироопазваща мисия може да гарантира, че Киев ще зачита правата на рускоезичните общности.

Докато Путин не е готов и няма готов план за изход от конфликта, той ще държи юздите на конете си.

Трето, реакцията на Москва не е автономна, а е функция от това как реагира Запада – до каква степен САЩ и НАТО се мобилизират в защита на Украйна, изготвят планове за действие при извънредни ситуации и са готови да снабдят Киев с модерно оръжие и да се ангажират военно.

Ученията на руските военноморските сили и използването на морската инфраструктура и подводните газопроводи в Черно море за военни цели, което заплашва свободното преминаване на кораби, могат да задушат Украйна и да превърнат Азовско и Черно в руски морета.

Тази първа и най-предна отбранителна линия на НАТО е именно Украйна и Алиансът не може да си позволи да я остави сама в екзистенциална война с Русия. Членството на Украйна в ЕС или НАТО е без значение, тъй като по обективни причини, страната играе критична роля за противодействие на Путин от Балтийско до Черно море, особено по критичната контактна зона между Украйна и Русия. Отминаха дните, в които Русия и Западът можеха да се преструват че са партньори, позволявайки между тях да има сива зона на еднакво отдалечени „титоистки“ или необвързан тип страни.

Москва се заигра с идеята, че поради липса на своя, може да наеме авторитета и ресурса на китайската икономика, като ги използва в конфронтация със Запада. Патриотичните викове на Кремъл имат своите граници, тъй като съвременните руснаци вероятно няма да търпят да ги убеждават че най-големите им врагове са украинците и да жертват живота си за войната на Путин.

Руските граждани биха могли да се подкрепят властите само ако някой нахлуе в страната им, но за това няма и далечна хипотеза.

Митът за необикновените умения и бизнес гений на Путин се изпари. Той вече не е лидер на богата държава, член на елитния клуб G-7. Въпреки ниския външен дълг, достъпът до международните пазари е ограничен, със сигурност не може да финансира тотална ремилитаризация на страната.

През първото десетилетие на века руската хазна преливаше от приходи от свръхвисоките цени на петрола и природния газ, подтикнати от американските военни операции в Ирак и последвалата нестабилност на енергийните пазари. Решението на президента Джордж Буш – младши да влезе във война през 2003 г. в Ирак генерира богатството на руския президент, което рязко разшири възможностите му за политика навън и в страната. В Русия влязоха повече пари, отколкото можеха да се усвоят, което наложи стерилизацията им в два фонда – Резервния и на Националното благосъстояние.

И този път не е по-различно. Владимир Путин е изцяло зависим от продажбите на енергия (където се вписват Северен и Турски поток – 2), за да финансира репресивната си машина в страната (Навални) и в чужбина (Украйна).

Без контрол върху цените на петрола и природния газ и приходите на Кремъл, сдържането му се превръща в огромно предизвикателство.

Ролята на американския шистов нефт и газ е незаменима в процеса на сдържане на Русия.

В най-екстремните и форсирани варианти, политиките за изменение на климата също водят до високи цени на квоти за емисии и на енергията, пряко облагодетелстващи Кремъл.

Санкциите имат своето място, но само ако са част от цялостна стратегия.

Трудно е да се подредят в последователна логическа линия твърдите и меките политически мерки, което провокираха недоумение на наблюдателите защо САЩ отзоваха своите военни кораби от курс към Черно море в мисия за подкрепа на партньорите от НАТО.

Изтеглянето на САЩ и НАТО от Афганистан е закъсняла новина. В продължение на много години Русия подкрепяше операцията на НАТО, като пряко се възползваше от ограничаването на ислямския радикализъм и ИДИЛ по южните си граници.

След август Кремъл ще трябва сам да решава това сложно уравнение на собствената си сигурност. Путин може да избере да си купи мира от талибаните, както направи с Кадиров, но шансовете не са големи.

Руският президент има огромно тактическо предимство при играта на ръба. Той може да игнорира реакцията на Запада, дори ако Навални умре в затвора. Но в дългосрочен план не може да спечели във война за изтощение, ако Западът се насочи към най-близкия му кръг от финансови проксита.

Западът и Русия имат асиметричен профил на уязвимости. Руският е много по-широкообхватен тъй като по-голямата част от богатството на Путин и неговите олигарси се съхранява в западни банки и се инвестира в активи на Запад.

За разлика от тях и САЩ, и НАТО могат да се лишат, при негативни сценарии, от активите на своите граждани или компании в Русия.

Управляващият режим в Русия ще продължи да засилва своето репресивно и агресивно поведение, паралелно с колапса на жизнения стандарт на милиони руснаци, намаляващите приходи в бюджета от износ на енергия и суровини.

Сдържането на Путин чрез мобилизация на военните способности на НАТО в подкрепа на Украйна е без алтернатива.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg