Огромният морски вятърен потенциал в Източна Европа и Турция стои неизползван

April 16, 2021, by Adnan Durakovic, offshorewind.biz 

Каспийско море, Черно море и Източното Средиземноморие предлагат изобилие от райони с чудесни условия на място за съоръжения за вятър с неподвижно дъно и плаващ морски вятър, като нивата на левелизираните разходи за енергия (LCOE) [наричани още нивелирани разходи за електроенергия или нивелирани енергийни разходи (LEC), са измерване, използвано за оценка и сравнение на алтернативни методи за производство на енергия. LCOE на енергийно генериращ актив може да се разглежда като средна обща стойност на изграждането и експлоатацията на актива за единица обща генерирана електроенергия през предполагаемия срок на живот на актива] се очаква да достигнат до EUR 50/ MWh, според доклад на Aegir Insights .

Черноморските страни като Украйна, Румъния и България имат комбиниран технически потенциал за вятър в морето от 444 GW, като по-голямата част от него – 314 (GW), идва от Украйна.

Техническият офшорен потенциал на вятъра на Турция в Черно море и Източното Средиземноморие е 90 GW.

Разглеждайки отделните държави и ангажиментите, поети за развитието на техния офшорен вятърен потенциал, Турция, Румъния и България изглеждат най-обещаващи, поради политически ангажимент, според Aegir Insights.

Очаква се турският офшорен вятърен пазар да се развие първи, според анализатора, поради политическия ангажимент за енергиен преход и вече добре развитата местна верига за доставки на електроенергия от вятъра на сушата.

Още през 2018 г. Турция подава заявления за разработване на проект за морски вятър с мощност 1,2 GW. Този търг обаче, беше отложен поради взискателни условия и липса на данни за избраната локация, каза анализаторът.

Ако се случи търг през следващите три години, както Световната банка предвижда, Aegir Insights /фирма за анализ на офшорна вятърни инвестиции/ очаква Турция до 2030 г. да има оперативен офшорен вятърен капацитет. Несигурността по отношение на финансирането обаче, може да означава по-дълги срокове за изпълнение и предпочитанието за изграждане на повече вятърни съоръжения на сушата и може да измести датата, до която да има безопасна и ефективна оптимизация на активите в турските води, към началото на 2030-те години, каза анализаторът. 

„Повечето адекватни офшорни вятърни ресурси на Турция се намират в дълбоки води в Източното Средиземноморие и в Черно море, подходящи за плаващи турбини, което прави ускоряващото се развитие на плаващия вятър да е добра възможност за Турция, да използва пълния си потенциал за вятър в морето“, каза Rikke Noergaard, управляващ Директор на Aegir Insights.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

”Плаващи нива на LCOE до ~ 90 EUR / MWh се намират в турските води. В допълнение, цените с фиксирано дъно и плаващи цени в Турция ще се понижат съответно с 30% и 43% до 2040 г. Съществуващите корабостроителници в Турция биха могли да играят допълнителна роля при монтажа на сушата и инсталирането на плаващ вятър, подкрепяйки местните работни места и икономически ползи.

В допълнение, цените от съоръжения с фиксирано дъно и плаващи съоръжения в Турция до 2040 г. ще се понижат съответно с 30% и 43%. Съществуващите корабостроителници в Турция биха могли да играят допълнителна роля при монтажа на сушата и инсталирането на плаващи вятърни съоръжения, подкрепяйки местните работни места и да носят икономически ползи.

В Румъния има добри места със силен вятър и в плитка вода, което предоставя на страната чудесни възможности за морски вятър с фиксирано дъно. Въпреки, че към момента Румъния няма конкретна офшорна политика за вятъра, страната е политически ангажирана чрез целта на ЕС – до 2050 г. от 300 GW морски вятър. Освен това, страната работи по морски пространствен план. Започна процедура за обществена поръчка за изготвяне на национален морски пространствен план за морски вятър. Крайният срок за завършване на националния морски пространствен план е май 2021 г.

До 2050 г. България има цел, да постигне 4,5 GW вятърна енергия и се ангажира с енергиен преход чрез офшорната цел на ЕС за вятър. Очаква се офшорният вятър да играе роля както в изпълнението на изискванията на ЕС, така и на собствената цел на страната за вятърна енергия, а страната работи и по Морски пространствен план в сътрудничество с Румъния. Пазарът обаче, все още е незрял и липсва специфично законодателство за офшорните вятърни среди, според Aegir Insights.

”И двете страни – Румъния и България, имат цели за възобновяеми енергийни източници, добри зони за фиксиран отдолу вятър и продължават напред с морските пространствени планове. Възможно е, да имат оперативен офшорен вятър в началото на 2030-те години, ако продължат този импулс“, каза Noergaard.

Украйна има достъп до места с фиксирано дъно със значителен технически капацитет; пазарът на офшорни ветрове в Украйна обаче, е на много ранен етап, тъй като не са предприети политически действия, насочени специално към офшорните ветрове.

Каспийско море

Каспийско море разполага с най-добрите вятърни ресурси в региона и плитки води, оптимални за турбините с фиксирано дъно, но Aegir Insights не очаква в обозримо бъдеще да се забележи нарастване от пазарите около него – Русия, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан, тъй като достъпът до евтина енергия от изкопаеми горива и офшорни вятър не е голям политически приоритет.

В Азербайджан има признаци на политически действия за офшорен вятър; пазарът обаче, все още е на твърде ранен етап, за да подкрепи прогнозите за изграждане на времеви график, казват от анализаторската фирма.

Три държави с достъп до ресурсите на Каспийско море – Казахстан, Азербайджан и Туркменистан, имат комбиниран технически потенциал за вятър в морето от 758 GW, както със съоръжения с  фиксирано дъно, така и плаващи, се казва в доклада.

Русия има технически офшорни вятърни потенциали от 322 GW в двете морета, като 70 процента идват от Каспийско море, а останалите 30 процента – от Черно море.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg