Чехия е като България, политиците са зависими от руските пари и бизнес

Тереза Енгелова

29 април 2021 г.

„Това беше терористична атака в Чехия и трябва да изгоните повече руски „дипломати“, коментира българският дипломат Илиян Василев по случая Врбетице. В интервю за HlídacíPes.org той говори за руското влияние в България и т. нар. българска следа в експлозиите във Врбетице.

Освен, че е работил като дипломат, Илиян Василев е и анализатор, икономически консултант и автор на успешен блог за политиката. В България той си изгради репутация на критик на корупцията. От 2000 до 2006 г. е бил български посланик в Русия. През 2014 година е поставен от Москва в черен списък на 89 граждани на Европейския съюз през 2014 г. със забрана да влизат в Русия.

Миналата седмица след правителственото заседание чешкият премиер заяви, че нападението от руски агенти във Врбетице е „нападение върху стоки, а не акт на държавен тероризъм“. На следващия ден той оттегли това изявление. Какво мислите за това?

Бях изненадан от казаното от чешкия премиер. До неговото изявление считах, че сигурността е неделима, че определението за национална сигурност е безусловно. Едва ли мога да си представя как иначе да класифицирам нападение от чуждестранен държавен агент и организация като ГРУ на територията на друга държава, а не като тероризъм. Това е немислимо, независимо дали е в Чешката република, в Словакия или в България.

Разбирам обаче, че премиерът е бил под голям натиск, защото винаги е трудно да се противопоставиш на Русия. Нуждаете се от солидарност от други държави. А тя не винаги се проявява. Когато погледнете назад, например към отравянето на Сергей Скрипал, Обединеното кралство призова за жест на солидарност. За разлика от Чехия обаче България не се присъедини. Държавната администрация у нас не счете предоставените доказателства за достатъчни. Така че разбирам, че чешкото правителство може да е имало лек повод за скептицизъм.

Повтарям обаче, че сигурността трябва да бъде безусловна. И операцията на ГРУ е била достатъчно комплицирана. За това свидетелства присъствието на командира на елитното подразделение 29155.

Чешката република отговори на нападението, като изгони 18 руски дипломати, докато Русия изгони двадесет служители от чешкото посолство в Москва. Като бивш посланик в Русия, как гледате на подобни действия? Важна стъпка ли е, или по-скоро формалност, която след време ще бъде забравена?

Това е доста важно. Спомням си, че по време на престоя ми в Москва експулсирането на дипломати винаги работеше като реципрочно действие, под формата на око за око, зъб за зъб. В същото време обаче никога не съм се съмнявал, че ние като по-малка държава сме в по-лошо положение по простата причина, че представителството и съставът на посолството ни е много по-малоброен.

Ако изгонят двадесет дипломата от чешкото посолство в Москва, на практика ще възпрепятстват възможността му да функционира. Ето защо считам, че следващата логична стъпка за чешкото правителство не трябва да бъде реципрочността по отношение на броя на изгонените дипломати, а по отношение на способността на посолствата да изпълняват функциите си. Дори в бъдеще. Този принцип трябва да сработи за по-малките посолства на държави като Чешката република, България или други държави-членки на НАТО.

В същото време експулсирането на дипломати всъщност е само върхът на айсберга. Заложено е много повече. Други подводни течения, напрежението между Украйна и Русия, играят роля. Сега много ще зависи от начина, по който западните държави се справят с въпроса за Украйна. Дали ще я възприемат като наша обща предна линия на отбрана с Русия или не.

Ситуацията наистина не е добра и би било много важно ако съумеем да реагираме колективно, да покажем единство. Западът трябва да се консолидира и да има ясни отговори на Русия.

Когато споменавате единството – България изгони двама руски дипломати от страната преди около месец. Вашият премиер дори призова Русия да спре да шпионира България. Но вие самият вече споменахте, че например в случая с отравянето на Сергей Скрипал българите не са склонни да реагират. И така, как тълкувате българо-руските отношения?

Трудно е да се отговори еднозначно. В случая с отравянето на Скрипал не показахме солидарност с други държави от НАТО. Преди това обаче Емилиян Гебрев (търговец на оръжие, чиито боеприпаси, съхранявани във Врбетице експлодираха) беше отровен в България. Гебрев и синът му бяха отровени през 2015 г. и имаха подобни симптоми като Скрипал и дъщеря му от отравяне с „новичок“. Гебрев оцеля. Българската прокуратура издаде заповед за арест на трима руски граждани и двама руски дипломати бяха изгонени от страната – бел. Ред.).

След това главният прокурор започна разследване за опит за покушение, но отказа да анализира веществото в лаборатории на Организацията за забрана на химическото оръжие. И до днес все още не е ясно дали прокуроратурата не задържа разследването, за да не разгневи Кремъл.

Доколкото знам, разследването за отравянето на Гебрев наскоро беше възобновено.

Разследването продължи пет години. Нито ОССЕ, нито Организацията за забрана на химическите оръжия бяха помолени за съдействие. Междувременно някои доказателства са загубени. И миналата година излязоха с временно спиране на разследването. Наскоро беше възобновено отново. Повечето от публичните действия обаче са под въздействието на разкритията на независими институции като Bellingcat.

Българското правителство е в интересна позиция. Разбраха, че руската шпионска дейност в България е много обширна. Веднъж един от бившите външни министри посочи броя на руските шпиони под дипломатическо прикритие в България. Ако добре си спомням, бяха 67 агенти. Така че можете да си представите степента на тяхното проникване в българското общество. От тогава сме изгонили пет или шест.

Как се справят с това българските тайни служби? Чешкият BIS от няколко години привлича вниманието към дейността на руските шпиони в Чешката република. Те предупреждават срещу руските интереси на нашата територия. Случва ли се и в България? И как реагират политиците на това?

Мисля, че ситуацията в България и Чехия е много сходна. Прочетох докладите на вашите тайни служби, те са много подробни и професионални. Изключително уважавам вашите тайни служби и особено контраразузнаването. Работата на контраразузнаването в България се основава на допустимост, която се определя на политическо ниво. Те разследват, но въпросът за реакцията е политически. По много причини много случаи бяха разследвани небрежно и приключени между другото.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Както знаете, в дипломатическите кръгове, например при експулсирането на дипломати не винаги нещата се раздухват публично. Понякога се предпочита уреждане на темата по дискретен начин. Просто предлагате на ответната страна да си прибере разкрития шпионин, за да не страдат двустранните отношения.

Но ако операциите на тези шпиони са толкова очевидни и ако тайните служби или поне контраразузнаването, като българското, с не са успели да приключат, поне формално, нито едно дело за десет години, няма как да не се чудите дали най-високите нива на български политиката не се опитват съзнателно да подкопаят оперативните и разследващите способности на тези служби. Което ги обезкуражава да работят. Отношенията на някои наши политици с Русия заплашват националната ни сигурност, или по-скоро самите политици се поставят над националната сигурност.

Можете ли да дадете пример?

Например, министър-председателят Борисов форсира завършването на проекта Турски поток (газопровод, който доставя газ от Русия до Турция, но също така и до България по дъното на Черно море). Това беше негов приоритет, върховен интерес. Той би пожертвал почти всичко, за да осъществи проекта. И едва когато тръбопроводът беше почти завършен и откриването му можеше да бъде застрашено поради очевидния му геополитическа свързаност с Русия, той започна да гони руски дипломати.

Сега в Чешката република изглежда, че в делото Vrbětice също могат да са замесени политически сметки. Защото ще форсира промяна в отношението на някои политици към Русия или поне заглуши проруското политическо крило.

Виждате ли нещо подобно на българската сцена? Също така в България имаше няколко експлозии в оръжейни заводи през 2014 и 2015 г., но те не са разследвани.

Основната заплаха за двете ни държави е нещо, което не е толкова ясно видимо за обществеността. Намира се под повърхността, а именно, че много от нашите политици са тайно зависими от руски пари, от бизнес и търговия с Русия и т.н.

За много политици е проблематично, че руснаците знаят много за тях. Как са стигнали до богатствата си, как са станали милиардери, как са дошли на власт. Това са много уязвими точки, върху които руснаците винаги могат да натиснат.

Единственият вариант за обществото да научи за неща, които застрашават националната сигурност, е политиците да имат да губят повече ако не подчинят личните си интереси на интересите на обществеността.

Бизнес интересите стоят и зад борбата за собственост на голямият български оръжеен завод Дунарит. Той принадлежи на споменатия вече Емилиян Гебрев. Според констатациите на някои български разследващи медии влиятелният олигарх Делян Пеевски проявява изключителен интерес към него. Имаше дори подозрения, че агентите на ГРУ са „мотивирани“ от негов конкурент да убият Гебрев. Възможно ли е подобни бизнес интереси да имат връзка със случая във Врбетице? Фирмата на Гебрев EMKO първоначално категорично отрече, че причините за експлозията могат да имат политически произход, а именно планираната продажба на боеприпаси на Украйна. Освен това Гебрев твърди, че чешките следователи не са били в контакт с него, не са го питали нищо. Това звучи много странно. Мислите ли, че това е възможно?

Нито нашият генерален прокурор, нито неговата служба са сътрудничили на чешките следователи и това е малко странно. Особено като се има предвид, че премиерите на двете страни са относително близки, виждали са се няколко пъти, просто имат добри отношения. (След края на интервюто българският външен министър обяви, че България ще си сътрудничи при разследването на случая Врбетка – бележка на редактора.)

Вярвам, че ако имаше интерес това разследване да се пренесе от правителственото ниво до нивото на генералните прокуратура, нямаше да е трудно, те биха го направили. В България не е имало интерес от правилно разследване на опита за убийство на Гебрев. В Чешката република поискаха да предефинират терористичната атака в обикновено криминално престъпление. Странно е. От друга страна, ние имаме по-дълга история на несъдействие на ниво Генерална прокуратура, например, по отношение на разследването на случая ЧЕЗ.

Значи изявлението на Емилиян Гебрев е адресирано до българската прокуратура, а не до чешките следователи?

Мисля, че той насочи гнева си към нашите следователи, защото те усложняват живота му и не разследват правилно опита за убийството му. Той обаче разкритикува и чешките следователи за това, че излязоха с версията, че боеприпасите са предназначени за Украйна. Дори ако боеприпасите са били предназначени за Украйна или Сирия, това не оправдава нападението на Русия. Гебрев е търговец на оръжие, произвежда оръжия и ги продава законно. Това е неговия бизнес.

Ако Русия навлезе на територията на Украйна и се гневи, че украинската армия използва тези оръжия, за да защити територията си, това не е наш проблем, а проблем на Русия. Проблемът ни започва в момента, в който изпращат агенти на наша територия да убиват и взривяват.

Вие сте бивш посланик, така че как мислите, че посткомунистическите страни трябва да се обърнат към Русия? Каква тактика да изберем?

Мисля, че е много трудно да се разработи обща стратегия за това как да се подходи към Русия. Има желание за противодействие, но повечето неща остават на думи. Действията на Кремъл остават без последствия, както стана в в Грузия. Като не получи отговор той премина към анексия на Крим. Така че, ако искаме да променим това, трябва да действаме ясно и решително. Например както прави чешкото правителство, да бъде реално готово да изгони всички руски дипломати.

Хората често не разбират, че Украйна е предната отбранителна линия на НАТО. В същото време обаче Германия продължава да изгражда NordStream, а ние TurkStream. Това е реалността.

Най-добрият подход за „балансиране“ на Русия беше на Роналд Рейгън. Той даде да се разбере, че е готов за война. И когато видят, че сте готови за война, няма да посмеят да ви нападнат. В същност не е трудно да се даде отговор, въпрос е на политика и политици.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg