Разделяй и владей

Как Русия доминира на европейския пазар на газ

Последните събития показват, че Москва вече не крие факта, че дава приоритет на доставките на природен газ за страни, които са или приятелски настроени, или се считат за важни за поддържане на общия пазарен дял на компанията.

В края на юни се случи едно знаменателно „несъбитие“. Когато през юни се провеждаха месечни търгове за транзитен капацитет на газ през Украйна, руският „Газпром“ не поиска да резервира допълнителен капацитет за следващото тримесечие. Това беше въпреки общите очаквания за по-високи обеми на доставки през пиковия сезон за нагнетяване в подземните хранилища на газ (ПХГ), който в Европа започва около средата на годината.

Резултатът беше шок и скок в цените на газа. Както отбелязва статия в лондонския Financial Times (FT) на 1 юли, цените в Европа за доставка през следващия месец достигнаха € 36,90 / MWh на този ден – надминавайки дори предишния рекорд, поставен през 2008 г. – докато цените във Великобритания скочиха почти 30% за един ден.

Заради доставките, които вече бяха ограничени, се заговори за „изнудване“, това твърди Сергий Макогон, главен изпълнителен директор на Ukrtransgaz, оператор на газопреносната система на Украйна. Г-н Макогон, цитиран от Файнаншъл Таймс, казва, че отказът да се изпратят допълнителни обеми през Украйна е умишлено задържане на доставките за Европа и че Русия би могла да смекчи удвояването на цените на газа за тази година, ако транзитира повече природен газ. Целта на Москва е да склони европейците да одобрят спорния тръбопровод „Северен поток-2“, смята г-н Макогон.

Европейската комисия – хронично мекушава към Газпром, бе цитирана от Файнаншъл таймс да твърди първоначално че „няма индикации за специфично поведение от някой от нашите доставчици с цел повишение на цените“. Но дори Брюксел започна да звучи по-критично през последните няколко дни.

„Газпром“ настоява че няма вина: ставало дума за нормално „оптимизиране“ на потоците, като доставките на природен газ се осъществявали в строго съответствие с договорите – за предварително договорените обеми се реализират в пълен размер, а за допълнителните искания – те се третирали на база „ако е възможно“.

И на 5 юли базираният в Москва ежедневник „Известия“ пусна коментар на Александър Фролов (заместник-директор на Националния Енергиен Институт на Русия), който отрича, че „Газпром“ не позволява Европа да има повече газ. При 99,9 милиарда кубически метра (млрд куб.м) общите доставки на Газпром през първата половина на 2021 г. били с 25,7% повече в сравнение с първото полугодие 2020 г. и всъщност са вторият най-висок общ обем на полугодие за всички времена, на второ място след 101,2 млрд.куб.м през първото полугодие на 2018 г.

Тласъкът на доставките за няколко европейски държави е наистина впечатляващ, отбеляза г-н Фролов, като спомена следните проценти на ръст на годишна база в доставките през първото полугодие:

Германия	43.4%
Италия	14.1%
Франция	15.1%
Полша	18.6%
Турция	209.3%
България	42.6%
Сърбия	103%
Гърция	24%
Румъния	264%

Без съмнение тези цифри са реални. Но трябва да имаме пред вид и следното:

• Първо, рязкото годишно повинеие на доставките едва ли може да се третира като извънредно, след като отразява началото на възстановяването на европейската икономика от пандемията;

• Второ, фактът, че „Газпром“ е доставил повече газ, не означава, че не е могъл да достави още повече: всъщност би могъл съвсем лесно да го направи, ако използваше бездействащия капацитет на украинската транзитна система;

• Трето, скокът в износа през първата половина на годината не означава непременно, че това ще се случи и през втората половина: ако продължава да не се ангажира украински транзитен капацитет може да означава, че картината може да се окаже много по-сложна;

• Четвърто, изборът на „фаворити“ сред страните клиенти на Газпром наистина е много показателен. Нека разгледаме тези страни, посочени в по-горната таблица малко по отблизо.

От първите четири споменати по-горе държави Германия и Франция не само са двете европейски страни, които инициираха и настояват за среща на върха ЕС-Русия, но и тези, чиито компании участват и финансират Северен поток-2. Германия, най-приятелски настроената към Русия от всички, регистрира и най-висоия растеж на внос и всъщност предвижда рекорден обем на вноса. Полша не е сред близките приятели на Русия, но при нея може да е от значение обстоятелството че планира да изгради алтернативна газова връзка с Норвегия и не възнамерява да подновява старите си дългосрочни договори с Газпром за доставка на руски природен газ. Възможно е Газпром да се надява на по-значителни допълнителни заявки от поляците, които да разтегли във времето и така да направи необходимостта от подобни алтернативи да изглеждат по-малко спешни за Варшава. Същевременно и да ограничи разпространението на разочарованието на Полша от руския газ върху други страни от Централна и Източна Европа. Що се отнася до вноса на руски газ, общия знаменател за страните, които внасят по-големи обеми от Газпром може да бъде, че нито една от тях няма достъп до по-евтин азерски газ, така че руският газ остава изключително атрактивен спрямо цените на спот пазарите.

Що се отнася до последните пет изброени държави – Турция, България, Гърция, Сърбия и Румъния – първите три имат достъп до азербайджански газ, но това по никакъв начин не е повлияло на значителния скок в покупките на руски газ.

Всъщност доставките на газ от Азербайджан, въпреки тяхната ценова конкурентноспособност, трудно изместват Газпром дори и в Турция. Доставките по стария договор от Шах Дениз-1 – по-старото находище Шах Дениз – бяха прекратени на 17 април 2021 г. след изтичане му. Купувачът (Botas) и продавачът не успяха да се споразумеят за условията. Доставките от Шах Дениз-2 не бяха засегнати, като достигнаха годишно плато от 6 млрд. куб. м. Въпреки нарастващото търсене на газ в Турция и рязкото намаляване на доставките на LNG, недостигът се запълва най-вече с вноса на руски газ през „Турски поток“, като руските доставки през първата половина на 2021 г. достигнаха рекордно ниво от 14,64 млрд. куб. м.

Газът от находището Шах Дениз-2 се сблъсква с препятствия и в Гърция и България, тъй като внасяните количества до този момент са най-малкото скромни, много под 1 млрд. куб. м годишно, договорени за всяка държава. Според Държавния митнически комитет на Азербайджан през първото тримесечие на 2021 г. страната е изнесла 6,165 млрд. куб. м природен газ при средна цена от 13,1 евро за MWh. Страните по Южния газов коридор са получили азерски газ, както следва: Турция е внесла 4.118 млрд. куб. м при средна цена от 12,7 евро за MWh (цената е индексирана към петрола), Италия –  435 млн. кубически метра при средна цена от 19,4 евро на MWh (спот + нефтена индексация); Гърция – 57,7 милиона кубични метра при средна цена от 26 евро за MWh (микс), а България взема само 59,7 милиона куб. метра при 12,7 евро за мегаватчас (индексация към петрола).

В Гърция и България азерският газ на практика измести доставките на втечнен природен газ, които бяха 1,5 млрд. куб. м. за 2020 г., а не руския газ, което подсказва за краткосрочни и средносрочни предизвикателства към диверсификационната мисия на Южния газов коридор. Русия изглежда в състояние да осуети навлизането на по-големи количества от по-конкурентен азерски газ, на ВПГ и използването на украинската газопреносна система и газохранилища, използвайки политически лостове и наследените договори за доставка и пренос.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Всичко това хвърля светлина върху твърдението на Газпром, че допълнителните искания се разглеждат на база „ако е възможно“. Самият г-н Путин – истинският главен изпълнителен директор на Газпром – беше доста откровен по темата, задавайки риторично въпроса защо Русия трябва да играе срещу пазара и да намалява цената? Критерият за „възможност“ очевидно предполага, че искане за допълнителни доставки не трябва да води до допълнително резервиране на украински транзитен капацитет. Което е ключът към разгадаване на ребуса. Струва си да се отбележи, че не става въпрос само за месец юли: Газпром не резервира допълителен тримесечен капацитет за пренос през Украйна за цялото трето тримесечие.

Играта на Кремъл е доста твърда. Москва очаква Северен поток-2 (NS-2) да бъде завършен до есента, а Турски поток-2 (TS-2) да бъде сертифициран до края на годината. Надеждите на г-н Путин са свързани с това, че високите летни цени, не само ще доведат до по-ниски обеми на съхранения газ, но и до високи зимни цени, което ще направи балансирането на върховото търсене през студените дни зависимо от използването на капацитетите на Турски и Северен поток.

Междувременно, пак поради високи летни цени, „Газпром“ ще обезкуражи съхранението на газ в украинските газохранилища, като лиши страната от ролята и на хъб за съхранение и балансиране на газ в Европа, и пътьом от приходите свързани с това. Накратко, г-н Путин отново използва природния газ като енергийно оръжие, печелейки от високите цени и от зависимостите на други държави. Няма изненадани.

Това, което изненадва поне на пръв поглед, е колко малко страни изглежда са заинтересовани да направят нещо по въпроса. Полша е знаменателно изключение: тя реагира на високите цени при съкратени доставките и политическото изнудване, като диверсифицира източниците на доставка и като изгражда нов газопровод през Балтийско море за директни доставки от Норвегия.

Не така е положението с България. Правителствата има желание да купува повече руски газ, отколкото държавния търговец „Булгаргаз“ е задължен по договор съгласно клаузата „вземи или плати“, пренебрегвайки по-евтината алтернатива на азерския газ.

„Булгаргаз“ умишлено пропусна да резервира допълнителен капацитет в гръцката преносна система през второто тримесечие на 2021 г., свеждайки приемането на азерски газ до символни количества – само 59 милиона кубически метра за пърите три месеца на годината. Вместо това, увеличава покупките на по-скъпия руски газ, което струва доста скъпо: като резултантната загуба на приходи в баланса на компанията за 2021 г. като цяло може да се прогнозира на около 100 милиона щатски долара, изчислено на база количествата недовзет азербайджански газ, умножен по средния размер на ценовата премия за руския газ *. Това ще се прехвърля като пропуснати ползи върху многострадалните клиенти на Булгаргаз,

Подобно поведение е доста възмутително от страна на изпълнителния директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов, който не би посмял да се държи по този начин, ако не се ползваше с политическа протекция. Изглежда я получава от президента Румен Радев – който назначи настоящия служебен кабинет, и който го назначи за енергиен министър в първото му служебно правителство през 2017 г.

Но нека погледнем и от „добрата“ страна: ако приемствеността е политическа добродетел, това е рядък случай на демонстрация на силата на задкулисието и на приемственост между този кабинет и режима на предишния премиер Бойко Борисов, който назначи г-н Павлов за главен изпълнителен директор на „Булгаргаз“ през 2016 г. Така че шефът на държавния търговец не може да се оплаче от липса на влиятелни приятели. Ярката защита на интересите на „Газпром“ вероятно също няма да му навреди. Поне не засега.

* Изчислението е както следва:

• За първото и второто тримесечие на 2021 г. разликата между азербайджанския газ, който първоначално е бил сключен, и този, който действително е взет, е 350 милиона кубически метра.

• Средната ценова премия на руския газ /в който спот цената тежи с 70 процента/ над азерския газ за годината вероятно ще се движи между € 12-15 / MWh)

• За първата половина на годината това означава неполучени $ 50 милиона – или, $ 100 милиона на годишна база.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg