IES ENERGY BRIEF: Кремъл настоява за възможно най-ранен договор на Газпром с Булгаргаз

Ilian Vassilev, October, 10, 2021 

Ахилесовата пета на служебното правителство, съответно на президента Радев, е енергетиката, или по-точно, нерешителността при справянето с наследството на Борисов. На фона на излезлите извън контрол пазари, твърдения, че правителството се справя, звучат несериозно. Темата Русия и нейните интереси в енергетиката за Румен Радев изглежда табу. Борисов реализира най-важния геополитически проект в историята на Русия и не даде шанс на президента да регистрира политически точки пред Кремъл. 

В този смисъл президентът Радев и служебното правителство изглеждат постоянно догонващи, заинтересовани не толкова да променят, а да заместят Борисов в енергийните игри с Кремъл. 

Служебното правителство, поради липса на по-добър вариант, реши да мине „гратис“ по темата с пускането в експлоатация на Турски поток и началото на транзита на по-големи количества газ към Унгария и Хърватия, нож, който Путин продължава да забива в гърба 

на Украйна. Все едно нищо не е станало – 3 милиарда лева лоша инвестиция, геополитическа игра, която противоречи на националните интереси, доколкото на практика блокира достъпа на конкуренти на Газпром до ключова инфраструктура у нас. На всичко отгоре, с наши пари помагаме на агресията на Кремъл срещу Украйна и …. нито дума от служебно правителство и президент.

Мълчи се и по темата за „изчезналия“ азерски газ,  а всички важни фактори знаят истината за това, че ръководството на Булгаргаз нарочно не взема от евтиния азерски газ, за да осигури монопола на Газпром и да няма реален конкурент. Това разбира се върви с корупционни схеми, но никой не прегаря от желание да ги разкрива. Кирил и Асен разкриваха, разкриваха корупция и …. нищо в енергетиката. Дори обещанията, че Лукойл ще плащат вече данъци бяха отнесени към бъдещето, не към миналото. 

Иншаллах.

Нищо не последва и след като стана ясно, че шефът на Булгаргаз прави „лични“ сделки с природен газ, който продава не на държавната, а на частната борса, на предпочитан от него купувач. Държавната компания бе доказано ощетена със значителна сума, но никой не потърси отговорност.

Напомня на тоталната протекция на Гешев за всички зулуми на Борисов. Недосегаемите.

Запознати твърдят, че Москва е дала да се разбере, че държи на шефовете на Булгартрансгаз и Булгаргаз, и там решителността на Радев и Янев се е изпарила.

Руският посланик Митрофанова даде знак през РИА „Новости“, че Москва очаква да подновим договора за доставка на природен газ с Газпром, който изтича в края на следващата година. Шефът на Булгаргаз веднага се съгласи и потвърди, че се готвят.

Идеята, очевидно е, Газпром да съхрани тоталната си доминация на българския газов пазар чрез максимално ранен договор, като си гарантира сегашните пазарни дялове срещу всякакви възможни конкуренти – азерски и всеки друг тръбопроводен и втечнен природен газ. И по тази тема правителството мълчи, макар че стратегията при преговори задължително трябва да се одобри от него.

На първо място, стои въпросът за срока или продължителността на договора. Турция избра средносрочен договор, пред вид, на динамиката на газовия пазар и нуждата от оставяне на всички опции отворени. В този смисъл 5 годишен договор е оптимален. Унгария избра дългосрочен договор – 15 години, с право на промяна след 10-та година. Въпросът за срочността е пряко свързан именно с възможността за промяна и „твърдите условия“. При по-ниски проценти на задължителните количества за изкупуване по клаузите „вземи или плати“ и по-дълъг срок не е проблем.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Вторият свързан с това въпрос е за количествата, като доказателство за намеренията на държавния търговец за диверсификация. В момента Газпром задоволява над 90 процента от потреблението на природен газ в България, като на практика блокира навлизането на всякаква конкуренция. По този начин се обезсмисля до голяма степен използването на всяка инфраструктура, през която може да постъпи природен газ, като например интерконектора с Гърция. Просто, защото българските потребители вече са се венчали за руски газ, а той постъпва през Турция. Вероятно Булгаргаз, по примера на унгарската MVM CEEnergy ще се стреми към количества, които задоволяват повече от 50 процента от потреблението в България, не на последно място и защото ръководството на българския държавен търговец няма капацитет за ефективно управление на множество договори с различна срочност и условия. 

В този смисъл диверсификацията у нас ще дойде не заради, е въпреки Булгаргаз. Оптималното съотношение между руски, азерски и други газ е по една трета, но е много по-вероятно Булгаргаз да се опита да договори количества над 2 милиарда кубически метра годишно, като обвърже бъдещето си с доставките на руски природен газ. Диверсификацията ще дойде и чрез навлизането на пазара на конкуренти с газ от Източното Средиземноморие, от Черно море /Турция, Румъния и възможен собствен добив/, както и, разбира се, през четирите терминала за втечнен газ в Гърция и Турция, особено след пуска на интерконектора с Гърция. Това предполага либерализация на газовия пазар и гъвкавост при предлагането, която може да се пренесе и в договорите с крайните клиенти на газовите търговци, като срочност и гъвкавост.

Трето, въпросът за ценовата формула е от решаващо значение, защото Булгаргаз катастрофира със свръхекспозицията си към европейските газови хъбове, които нямат собствена котва и местна ликвидност, а отразяват всеки повей на глобалните газови пазари. Пазарът на суров нефт е по-стабилен, но нефтоиндексираните договори също имат своите рискове, особено ако са спот базирани. Затова, управлението на ценовия риск предполага множество различен тип договори, с различна срочност и ценови формули. Практиката на ръководството на Булгаргаз бе, веднъж сключеният договор с Газпром е „божествена сила“, тоест непроменима, което оставя на клиентите му правото да се съгласяват с условия и цени.

Четвърто, въпросът на диверсификацията при договорите с Газпром е двустранен, и двете страни могат да търсят нови партньори. Вече е доказано, че Газекспорт търси начин да доставя природен газ за България извън основния договор с Булгаргаз, както по линия на препродажби през големи регионални играчи, така и през свързани дружества като МЕТ или руски компании като Литаско.

Клиентите на Булгаргаз ще имат много по-широк избор от оферти за доставки на газ извън този на Газпром, поради което никак не е сигурно, че българската държавна компания може да си запази местните клиенти. Фигурата на обществения доставчик, на която Булгаргаз основно разчита, е архаизъм.

Доставчик от последна инстанция могат да бъдат различни компании, които да се обвържат със задължение по начин, който едновременно да защитава уязвимите потребители, но заедно с това не спъва конкуренцията. Ако частна фирма имаше договор за азерския газ, тя със сигурност щеше да го достави в максимален обем и конкуренцията щеше да доведе през конкуренцията до по-ниски от „регулираните“ през Булгаргаз цени. В този смисъл фигурата на обществения доставчик и изгодна само, за да се задържи доминантната роля на Газпром и на неговия търговски агент у нас Булгаргаз.

Руският газов монопол очевидно бърза да си гарантира чрез договор със сегашното ръководство на Булгаргаз максимално високи дялове на българския пазар, преди да навлезе конкуренцията. 

С текущия си управленски потенциал и поведение на Булгаргаз е сигурно, че договорът, който ще подпише с Газпром ще гарантира интересите най-вече на облагодетелствани политици и мениджъри, без непременно да е най-добрият възможен.

Оптималната стратегия при преговори с Газпром винаги е включвала предварително разработване на всички възможни алтернативи и довеждането им до степен на достатъчна достоверност, включително сключване на договори с конкуренти и чак тогава преговори с руската страна.

На този етап, при това ръководство на Булгаргаз, това изглежда химера. Много вероятно е ръководството на компанията да се постарае да сключи договор или договори основните условия с Газекспорт, по обвързващ начин, преди формирането на ново редовно правителство, за да го постави пред свършен факт.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg