Илиян Василев за ФАКТИ: В момента Путин е щастливият късметлия в глобалната политика
„Благодарение на тези пари, които се наляха заради енергийните ресурси, той инвестира в репресивна машина“, каза бившият посланик на България в Москва
Съвсем наскоро президентът на Руската федерация Владимир Путин участва в среща на Международния клуб „Валдай“ – дискусионен форум, подкрепян от Кремъл. Събитието се проведе в черноморския курорт Сочи.
На форума Путин заяви, че капитализмът не работи. Позовавайки се на „всички“, без да е ясно кои всички, той го охарактеризира и като изчерпан. За да разгадаем какво стои зад тези му послания за капитализма, а и за коментар на това, че той отново оспори водещата роля на Запада в геополитически план, от ФАКТИ разговаряхме с бившия посланик на България в Москва, енергиен експерт и политически анализатор – Илиян Василев.
Разговора започнахме именно от своеобразното порицаване на капитализма от страна на руския президент:
„Това е част от диалога му с руския народ, в който казвайки, че капитализмът е неприложим или неефективен спрямо Русия, той очевидно визира западния такъв. Тоест това, което има като олигархичен капитализъм в Русия, работи и няма какво да гледат руснаците за добри примери навън, защото „ние у нас сме си добре“, започна Илиян Василев.
А на въпроса дали Владимир Путин не намеква за преминаването към друг строй в Руската федерация, събеседникът ни отговори така: „Не. Преминаването към такива грандиозни промени, смяна на строй и т.н., те не стават от днес за утре, с изключение на варианта, при който Путин се изживява като нов Сталин. Той има и голяма симпатия към монархизма, величае руските царе за сметка на Ленин например, но от друга страна възхвалява Сталин.
Едно нещо трябва да се знае за Путин – той не е чист идеолог, той не работи в схемата „капитализъм-антикапитализъм“. В случая той има конкретна цел да демонстрира превъзходство на неговия модел на управление над оригиналния, чист капитализъм на Запад, да изтъкне „предимствата“ на модела на държавно-олигархичния капитализъм в Русия, на контролирания капитализъм, примесен с авторитаризъм.
Навремето имаше доста хора, които казваха, че той има претенциите да стане идеолог на някакъв нов путинизъм, който да надгради сталинизма с някакво човешко лице, тоест с някаква демократичност, но той е много практичен лидер на т.нар. реална политика, на нещата, които може да реализира днес“.
„Освен това, каквото и да говорим, проблемите в Русия – особено сега от гледна точка на неговите изявления, трябва винаги да се пречупват през три основни неща.
Първото е, че Русия продължава да зависи все повече и повече от износа на енергийни ресурси и тя няма принос за това, че цените им са много високи. Приносът е изцяло на Западна Европа и климатичните ѝ политики, както и други несъвършенства на енергийните политики на Запада. Тоест Владимир Путин в момента е щастливият късметлия в глобалната политика.
Второто нещо е, че икономиката на Русия не ражда адекватно благосъстояние, моделът ѝ не е успешен. Икономиката там, извън енергоресурсите и суровинната база, не може да се сравнява дори с икономиката по времето на Съветския съюз. Толкова са зле нещата. Цели отрасли ги няма. Цялата тази нова прослойка от високотехнологичния сектор, дигиталната икономика – няма ги.
Путин през цялото време трябва да убеждава Русия, че те има за какво да се захванат. Защото без гордост, тази огромна нация не може да се държи заедно, тя през цялото време трябва да излъчва някаква гордост, някаква агресия – както вътрешна, така и навън, за да си държи границите заедно.
И третото, за който вече загатнах, това е военният фактор. Като това не е заслуга на Путин. Още от царско време Русия конвертира страха от това, че тя може да нападне, че тя може да агресира. Конвертира страха върху другите в Европа, за да го конвертира в икономически предимства и това е също една геополитика, която, както отбелязах, не започва с Путин, но той много успешно я продължава.
Запитан може ли моделът на Путин да бъде разклатен, както например в Турция недоверието от младите турци към Ердоган расте, Илиян Василев отговори така:
„Разликата е съществена. Ердоган има едно общество, което от Кемал Ататюрк насам, въпреки военните преврати, все пак има доста голяма свързаност със Запада, с Близкия изток. Има доста неща, които Турция има вкоренени и които Ердоган не може да изкорени, каквото и да прави.
Докато в Русия демокрацията в истинския смисъл – преди 1989 г., е само за година и половина, близо две, по времето на Пьотър Столипин в първата десятка на миналия век. Тоест в Русия я няма тази база и затова Путин винаги може да разчита на авторитаризъм, на репресия, за да се задържи на власт. И докато цените на енергийните ресурси, които Ердоган няма, са високи, той ще има ресурса, с който да си купува мира – и в страната, и навън като корумпира правителства. Защото е ясно е, че когато той изнася енергийни ресурси, заедно с тях изнася и корупция, тъй като във всичките тези сделки има една добавена мрежа, верига, в която се ражда елит, който е свързан с Русия.
Благодарение на тези пари, които се наляха заради енергийните ресурси, той инвестира в репресивна машина, която може да потиска. Ето, Навални е в затвора. Някой да протестира? Не. Западните правителства направиха всичко възможно да вдигнат децибелите на подкрепата, но когато се дръпне чертата и се погледне какво реално са сторили – виждаме, че Меркел направи Северен поток. На практика те доставиха това, от което Путин има нужда и това е реалната политика, на която той разчита“.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.
По повод на това, че Владимир Путин символично отне водещата роля на Запада в световната геополитика, бившият посланик на България в Москва заяви следното:
„За голямо съжаление той има основание да оспорва водещата роля на Запада. И това е така, защото Западът няма силни лидери. Нямаме лидери от типа на Тачър и Рейгън, нямаме такива големи фигури. Имаме фигури, които се самостресират, самият Европейски съюз преживява криза. Виждате, че тя не е свършила с Брекзит. Тя е въпрос на идентичност. На всичкото отгоре, ако погледнете позицията на Европейския съюз спрямо другите глобални центрове, виждате, че той изостава. Когато изоставаш в съревноваването с Азия, Щатите, Япония (б.р. която също е част от Азия, но може да се разглежда като отделен голям субект), значи проблемът не е в населението, а в лидерите. Путин прекрасно използва слабостите, несъвършенствата, уязвимостите, дефицитите в тази политика. Ето, виждате сега с климатичните промени – една хубава идея, обаче доведена дo състояние, при което фактически се наливат пари в хазната на Путин, с която той финансира репресивната си машина, включително военната, и в същото време Европа зависи изцяло от руския газ.
Онзи ден имаше едно много интересно изказване на главния енергиен съветник на американския президент Джо Байдън – Амос Хохщайн, който даде брифинг. Въпросът към него беше защо САЩ отсъства от тази война на Русия срещу Европа в сферата на газа, а той каза: „Ние не можем да кажем на нашата частна компания къде да изнася своя газ“. А следващото му изречение беше: „Но ние очакваме Газпром да достави повече газ за Европейския съюз“. Разбирате ли, не могат да накарат частните компании… А в същото време ЕС води енергийна война с Русия заради газта, защото тези цени 1500-2000 долара на 1000 кубически метра – това не е цена, а ядрен удар. Това означава не консумация, а унищожаване на консумацията, спиране на производства, катаклизъм, извиване на ръце. И когато НАТО не реагира, когато Европейския съюз не реагира, Путин има основания да говори това. Но не защото тези неща са функция на неговата изключително умела и грандиозна политика, те са в резултат на отсъствието на такава адекватна и на лидери в Запада“.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
