Износителите на хаос

В наше време за никого няма да бъде откровение, че износът е един от ключовите фактори за икономическия растеж на всяка държава и съответно за повишаване на благосъстоянието на нейното население. Това е, ако говорим за „класически“ износ на стоки, услуги или капитал. Но се оказва, че износът може да има и други цели, ако основният му продукт е хаос, а износител е държавата, която има най-голямата територия в света, притежава огромен ядрен арсенал, както и цяла гама от имперски комплекси и амбиции.

Наскоро, по време на речта си на разширено заседание на колегията на руското външно министерство, Владимир Путин се похвали, че е успял да създаде „известно напрежение“ на Запад. Освен това той смята, че за да се гарантира сигурността на Русия, това състояние на напрежение на Запад трябва да се поддържа възможно най-дълго. И постави съответната задача на дипломатите.

Завесата за това как ще се създаде и поддържа това напрежение в бъдеще се разкрива в статия, публикувана няколко дни след речта на руския президент, озаглавена „Къде изчезна хаосът? Разопаковане на стабилността“, чийто автор е бившият му помощник и идеолог Владислав Сурков.

Няма смисъл да се преразказва цялото съдържание на това творение, препоръчително е да се спрем само на онези негови части, в които се разкрива логиката на връзката между настоящото руско правителство и външния свят.

Така авторът започва въведението си към обяснението на причините за днешното поведение на Кремъл, като споменава темата за разпадането на Съветския съюз, която е доста болезнена за него (което, както знаете, е и лична трагедия на Владимир Путин ). При това, той обяснява този процес не като следствие от тоталитарния характер на съветската политическа система, деградацията на политическия елит, неефективността и стагнацията на плановата икономика и т.н. , а чрез фактът, че в СССР „под носа на ЦК и Държавния комитет за планиране, безшумно е съзряло някакво непланирано, несъветско, неразбираемо и неочаквано дръзко общество, готово при първа възможност безсмислено и безмилостно да се отдаде на създаването на сериозни проблеми.“ „Знаем как това свърши“, изразява съжаление Сурков.

Също така той пише, че подобна съдба е можела да застигне Русия на Елцин от 90-те години, която  „можеше да загине в борбата срещу „силнобунтовните желания на собствените си граждани“, но благодарение на идването на власт на настоящия владетел на Кремъл, това беше предотвратено. „В началото на века руската властова система спря лавината от социален хаос и извади травмираната страна от развалините на перестройката. Сега имаме двадесет години стабилност, която липсваше на Столипин. И още ще има. Вертикалът /на властто/, редът и нраствените ориентири са гарантирани “, уверява авторът. Подобна увереност в „стабилността“ може да говори само за едно: в обозримо бъдеще не се предвижда транзит на власт в Русия. Путин и неговите елити ще продължат да укрепват „мощната държавност“ и да се борят срещу „силнобунтовните желания“ на своя народ, които в съвременна Русия значително са накърнени и сведени до базисни човешки потребности.

Кремъл е наясно, че един от „страничните ефекти“ на гореспоменатата дългосрочна „стабилност“, която внушава в почти затвореното руско общество, е нарастването на социалното напрежение. Днес може да се наблюдава с просто око и в бъдеще как само тя ще нараства. Те също така осъзнават, че е невъзможно да се премахне това напрежение чрез „разхлабване на гайките“ и игра на демокрация, тъй като това е изпълнено с опасни за Русия процеси на разпад. И авторът директно посочва това. „Фактът, че на теория ентропията (това е терминът, който авторът нарича социално напрежение) има тенденция да расте в затворени системи, изглежда предполага просто решение на проблема – отваряне на системата, „изпускане на парата“ и хаосът ще се отдръпне. Но тази простота е измамна. Изключително рисковано е да се правят либерални експерименти върху вътрешнополитическия блок. Понижаването на налягането на системата, този „социален реактор“, който работи добре днес, е изпълнен с неконтролирани емисии на гражданско раздразнение и може да доведе до необратима дестабилизация – вижте примери от 80-те и 90-те години. С други думи, Кремъл, като се е поучил от горчивия опит, знае много добре, че ако „изпусне парата“ вътре в страната, тогава ще започнат онези необратими процеси, които предхождаха разпадането на съветската система. И това е последното нещо, което Путин и обкръжението му биха искали. Следователно тези, които мечтаят за демократична и либерална Русия, ще бъдат изправени пред голямо разочарование. Русия на Путин никога няма да бъде такава. Поне в сегашните й граници (тоест не по-малко от съществуващите). Наистина, за да се запазят тези граници – и Сурков го казва директно – в Русия е необходимо да се предотвратят всякакви либерални експерименти.

Но какво да правим с нарастването на вътрешната руска социална ентропия, която според автора е „много токсична“ и „не се препоръчва да се работи с нея в руски домашни условия“? Според Сурков – и това е едно от основните послания в неговата статия – има само един изход за разрешаване на този проблем. Тази ентропия „трябва да бъде изнесена някъде далече“, експортирана на чужда територия. Няма нужда да се мисли дълго за това коя точно е тази „чужда територия“, на която се предлага да се изнася вътрешната руска социална ентропия. Анексията на Крим, окупацията на част от украинските територии, натрупването на руски войски близо до украинските граници и разпалването на антиукраински настроения в руското общество говорят сами за себе си.

Между другото, използвайки примера на Кримската авантюра, авторът директно посочва положителните последици от подобни действия за запазването на сегашния режим в страната: „Кримският консенсус е ярък пример за консолидация на обществото чрез хаотизация на съседна държава“.

Много се лъжат тези, които смятат, че износът на руска ентропия ще приключи в Украйна. Точно както болшевиките в началото на миналия век се опитваха да запалят огъня на световната революция, техните настоящи наследници в Кремъл се опитват да посеят семената на хаоса не само по границите си (в бившите съветски републики), но и далеч отвъд тях. Военна намеса в Сирия, саботаж на военни обекти на страните членки на НАТО, отравяне на нежелани хора, намеса в американските избори, газовата криза в Европа, постоянни провокации от руски военни самолети и кораби, „приключения“ на руски ЧВК в Близкия изток и Африка, използването на бежанци за създаване на миграционна криза – това е непълен списък с примери за „известното напрежение“ на Путин и „износът на ентропия“ на Сурков.

Съвсем естествено и логично би било да си зададем въпроса: защо Русия се държи по този начин? И авторът любезно ни предоставя отговор, в който обаче няма много поводи за оптимизъм. „Изнасянето на хаос не е нищо ново. Разделяй и владей е древна рецепта. Разделението е синоним на хаос. Обединете своите + разединете другите = ще владеете и двете /общонсти/. Разтоварване на вътрешното напрежение чрез външно разширяване… Всички империи го правят.“ Тоест, истинските цели на днешните отношения на Русия с външния свят са да изнасят хаоса, за да „управляват и тези и онези“. И ако всички империи през всички векове са правили това, тогава на сегашната империя – Русия – автоматично е разрешено.

Възникват и други въпроси: може ли Русия да се държи по различен начин? Иска ли да промени това свое поведение? – Отговорът е прост: не. И Сурков директно казва за това: „Векове наред руската държава с нейния суров и заседнал политически интериор се е запазила единствено благодарение на неумолимия стремеж отвъд собствените си граници. Тя най-вероятно никога не е знаела как да оцелее по други начини. За Русия постоянната експанзия не е просто една от идеите, а истинската екзистенция на нашето историческо битие.“ С други думи, Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г. бяха следващите етапи на „неуморното преследване на Русия към собствените си граници“. Следващият етап, изхождайки от факта, че Русия „никога не е знаел как да оцелее по други начини“, едва ли ще е последният. 

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Друго потвърждение за това са последните редове на статията, в които авторът изразява увереност, че „Русия ще получи своя дял в новата глобална колекция от земи“ и обяснява, че „Русия ще се разширява не защото е добра или лоша, а защото това е просто физика.“ Подобни обяснения на Сурков за логиката на поведението на своята държава трябва да бъдат пред очите на всички онези, които все още не разбират какво е Русия на Путин и все още се надяват, че тя може да бъде предвидим и конструктивен партньор, че може по някакъв начин да бъде вразумена и с нея може да се достигне някакъв консенсус.

Единствената пречка пред Русия да реализира „ своето екзистенциално историческо съществуване” е мразеният от нея Запад, който въпреки всичките й усилия да изнесе хаоса и да създава известно напрежение, все повече се отдалечава от нейното цивилизационно развитие. Огорчен от успехите на Запада и пречките, които си е поставил, за да реализира своите имперски амбиции, Кремъл, от една страна, го заплашва да продължи да създава проблеми, а от друга, го призовава да приеме неговата визия за световния ред като претендира за собствено парче от вкусния „световен пай“. „И до каква степен геополитическите разделения трябва да ескалират, за да могат суперсилите да развият нов ред на съвместно съществуване? … Ако няма споразумение, турбулентните течения, генерирани от супердържавите, започват да се сблъскват помежду си, генерирайки опустошителни геополитически бури. … За да избегнете подобни сблъсъци, трябва да насочите всеки поток в отделен канал.“ С други думи, Кремъл задава директен въпрос: колко хаос трябва да ви изнесем, за да приемете най-после нашия Цар за равен на себе си и да се съгласите с нашите имперски амбиции? – И самият той отговаря: ако не приемете нашите предложения и искания за преразпределение на света, ние ще продължим да генерираме „геополитически бури“ и „насочваме всеки поток от тях“ в „отделен канал“, който е изгоден за нас .

Обобщавайки всичко по-горе, трябва да се отбележи, че статията на Сурков (както предишната реч на Путин пред руски дипломати) всъщност е много важна, тъй като много добре отразява колективния възглед на настоящото руско правителство за съвременния световен ред и ролята на Русия в него. Това е своеобразен манифест на режима на Путин, изпълнен с желания, претенции, заплахи и негодувания. Негодувание срещу лидерите на Запада за това, че все още не възприемат Русия като глобална сила, която трябва да се уважава и да се съобразява с нея. И следователно, като отмъщение за това, тя ще прави мръсни номера, където е възможно и колкото е необходимо, докато започнат да се съобразяват и да се съгласяват с нея (разбира се, при нейните условия). Но за да бъде уважавана и възприемана Русия като равна  на Запада, не е достатъчно тя да бъде световна бензиностанция и да размахва ядрена тояга на всеки ъгъл. Необходимо е да има и други важни качества, като силно развита икономика, наука, образование, ефективен модел на управление, който другите страни  биха искали да приемат. И също така, което е важно, висок стандарт на живот на населението. Но в статията на Сурков няма да намерите /и дума за/ постижения на Русия на Путин по тези въпроси. Обяснението за това е много просто: те не съществуват. Но ще откриете други уникални „постижения“, като например способността да изнасяте хаос и да създавате „известно напрежение“.

Както пише руският социолог Игор Айдман, „създаването и износът на напрежение (разбирайте страх) и хаос е основното занимание на руските власти през последните години. Това е основната индустрия и основният експортен продукт на Русия на Путин. Именно в страх и хаос по света се правят най-големите инвестиции в хибридна война. Русия вече не е глобална бензиностанция, а е източник на глобален хаос.“ В същото време, за пълна обективност, трябва да се отбележи, че износът на хаос не е изобретение на Русия на Путин, а просто умение, наследено от това, което Роналд Рейгън през 1983 г нарече „империята на злото“.

Публикуването на статията на Сурков в момента може да показва, че Кремъл разглежда настоящата ситуация в света и особено на Запад (за която той е положил много усилия) като достатъчно благоприятна, за да заплаши открито и да заяви своите претенции. Създадено е „известно напрежение“ и то дава своите резултати. А износът на руския хаос, както се вижда от статията на Сурков, определено ще продължи. Затова руският президент може да бъде спокоен: задачата, която си е поставил да поддържа това напрежение възможно най-дълго, ще бъде изпълнена от другарите му „с цялата пролетарска омраза“.

Игор Федик, New Geopolitics Research Network

Превод Алтернативи и Анализи

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg