Стратегическият резерв от природен газ се стопява и предвещава криза

Снимка: kremlin.ru

Булгаргаз в геополитиката на Кремъл

Заедно с мои колеги аналитици в ЕС и Русия, предупредихме, че и в ЕС и в България имаме проблем с растящия дефицит на складирания в подземните газови хранилищ природен газ. Подобна е картината в ПГФ „Чирен“, което предвещава физически недостиг на газ през месец март, ако не и по-рано. Според www.celsiusenergy.net, с изключение на Полша, Испания и Португалия, които успяха да се откъснат от Газпром и разчитат на значителни доставки на ВПГ за газовия си баланс, всички други страни в ЕС имат повече или по-малко реален остър проблем с недостига на газ. Недостигът на природен газ в складовете на ЕС към този момент се изчислява на почти 20 милиарда кубически метра.И това не е никаква случайност, а част от стратегията на Газпром и на партньорите му в ЕС, при която всички по веригата до крайния потребител печелят от свръхвисоки цени и накрая Путин поставя на колене правителствата на страните от ЕС с ултиматум „искате газ – пуснете Северен поток -2“. Шефовете на енергийните компании не преговарят с руския президент, който е истинския бос на руския газ, за това в уравнението трябва да се намесят западните лидери.

Руският лидер стигна до там, че обвини Германия за излезлия извън контрол ръст на цените, тъй като френски и германски компаниии, според него продават газ от хранилищата на баснословни цени.

Известният с професионалните си анализи и прогнози сайт Bruegel, публикува тези дни интересен анализ и данни и предупреждение за физически недостиг на газ. Нивата на изчерпване на природния газ в европейските ПГХ са като в края на януари, а не сме навлезли в дните на истински студената зима.

Балансирането на пиковото потребление към днешна дата има няколкото възможни решения:

1. Увеличение на собствения добив. Това не е опция, дори за Нидерландия, която умишлено ограничи по-рано, в крак с климатичните моди, добива си от Грьонинген. Добивът на газ от Северно море, по никакъв начин, не може да компенсира недостига. Нито този в Черно море /едва започва/. Обемите на добив в ЕС, покриват под 1О процента от потреблението. През 2021 година в ЕС ще бъдат добити под 40 милиарда кубически метра газ, най-ниското равнище изобщо.

Данните от графиката за равнището на добив на газ в ЕС са красноречиви.

• Увеличение на вноса на тръбопроводен газ. Да разгледаме възможностите. От Русия увеличение на вноса е възможно или ако Путин ангажира повече транзитни мощности през Украйна, което ще бъде признание за провала на стратегията на изнудване, тоест малко вероятно, или през Ямал-Европа, което попада под същата хипотеза или разбира се пуск на Северен поток – 2. Турски поток също не е „сребърен куршум“ защото е предназначен за удовлетворение на базово потребление. И трите опции носят висок политически риск и несигурност. Отделен проблем е възможностите на Русия да добива и изнася повече газ през зимния период.
• Остава възможността за внос на втечнен природен газ, но и тук пазарът е доста стегнат и новите възможности са свързани основно с евентуален ръст на добива и износа в САЩ. Тенденциите са положителни, но недостатъчни, като обеми, за да покрият допълнителни 30 милиарда, които могат да бъдат нужни при студено време.
• Винаги е налице „ядрената“ възможност  – управление на потреблението, или казано по-просто рязкото му свиване до равнището на наличното предлагане. Това означава шоково спиране на производства в цяла Европа, включително „пандемичен“ локдаун при административни сгради, училища, публични сгради и преминаване в онлайн режим и принудителен престой в къщи.

Българският контекст на европейската газова криза

България попада в групата на страните с критичен недостиг на природен газ. За съжаление, държавната ни търговска компания Булгаргаз, стриктно следва стратегията на Газпром и вместо да увеличава, изкуствено намалява стратегическите ни резерви в Чирен, като продава „излишния“ си газ на борсите, при това не с цел печалба, както го правят западните партньори на Газпром, а с цел облагодетелстване на близки до ръководството компании. Официално продажбите се реализират по програмите за „освобождаване на газ“, тоест по изпълнение на задължението на обществения доставчик да създава ликвидност на пазара, но в условията на критичен недостиг, подобно поведение е необяснимо, дори криминално. Още повече, че продажбите се осъщестяват към предварително избрани лица, на цена малко над тази на регулирания пазар, и миг след това тези количества се препродават на 2,3,4 пъти по-висока цени и се изнасят, основно към Румъния.

Да погледнем оперативните данни за нагнетени и дебитирани количества в Чирен на Булгартрансгаз, взети от официалния сайт.

От началото на месец май т.г. почти до средата на октомври, тоест периода на нагнетателния сезон, в ПГХ Чирен са влезли като физически поток 372 милиона кубически метра газ, а като се отчетат разпределените количества /плюс виртуални сделки/ са нагнетени всичко 418 милиона кубически метра.

За 53 дни от новия отоплителен сезон, от началото на ноември до 25 декември т.г. са изтеглени 154 милиона кубически метра. По данни на сайта www.celsiusenergy.com към днешна дата в Чирен са останали 317 милиона кубически метра, което представлява 56 % това, което хранилището може да поеме. И тук идва най-тревожната част от анализа – преди Нова година, за 55 дни сме изчерпали близо половината от количествата складиран газ, а ни остават още 100 дни, при това най-студените.

Този анализ е умишлено опростен, но влизането в детайли го прави още по-тревожен, защото Булгаргаз, не е единствения, който държи газ в Чирен. Според търговци на газ, най-малко 20 процента се държи от компании, различни от Булгаргаз, тоест може да се твърди, че това с което разполага обществения доставчик, като се отчете и буферния газ от 100 милиона кубически метра, който влиза в тези количества, но не може да се тегли, е че Булгаргаз разполага за балансиране с по-малко от 190 милиона кубически метра газ, които трябва да стигнат за целия зимен сезон !?!

За сведение – пиковете на потребление в най-мразовите дни могат да стигнат до 15-16 милиона кубически метра на ден, като тегленият от Чирен природен газ надхърля 4  милиона кубически метра на ден!? Сметнете за колко ще ни стигнат останалите количества – максимум два месеца. Има и още по-тревожен проблем – колкото по-малко газ остава в Чирен, толкова по-ниско е налягането и добива. Ако началото на сезона може се тегли над 4 милиона кубически метра, то към края дебита спада до 2,7 милиона кубически метра на ден. Което означава при студен март, дори да са останали някакви количества в Чирен, те не могат да бъдат добити в пълен обем, за да влязат за балансиране на системата.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Това е графика от сайта Брюгел, на различни рискови сценарии за развитие на криза с недостиг на газ, в това число с анализ на ситуация без руски газ, при която ЕС може да остане преди края на февруари 2022 година и разрив в отношенията ЕС – Русия.

Кризата ще достигне пик през март, но паниката ще започне в края на януари, когато се прогнозира и нападението срещу Украйна.

Да припомним, Газекспорт доставя базови товари през Турски поток и там липсват допълнителни капацитети за пренос. Единствената друга възможност като трасе за Газпром, ако изобщо разполагат с природен газ в Русия, е Украйна. Но военен конфликт, изключва този маршрут, пък и данните за налични допълнителни количества на Газпром в Русия от добив и на склад, не позволяват шоково увеличение на износа за да се покрият липсите на пазара в ЕС.

Булгартрансгаз опроверга Булгаргаз – през цялото време е имало възможност за внос на цялото количества азерски газ.

След признанието на главния изпълнителен директор на Булгартрансгаз Владимир Малинов, че през цялото време сме разполагали с резервно трасе за вноса на азерски газ, и на слепите стана ясно, че Булгаргаз съзнателно е предпочел да се откаже от близо 500 милиона кубически метра внос само за 2021 година. Би било истинско чудо ако при визитата си в Баку, новият министър на енергетиката успее да убеди азерския си колега, че става въпрос за критично недостигащи количества природен газ, които ще са ни необходими за да балансираме зимното потребление и не е проблем да бъдат доставени в България. Ако в Баку откажат да доставят допълнителни количества и то при толкова остра криза, то в Европейската комисия ще трябва сериозно да се замислят, доколко азерският газ е конкурент на руския.

Екипът ни, който отива в Баку, има изключително трудна задача, защото с подписаните анекси, към основния договор с азерската компания за доставки на газ, през август т.г. Булгаргаз се отказва от 4/5 от полагаемите му се количества природен газ до края на юни 2022 година.  Николай Павлов не е сам в тази криминална авантюра, зачената от премиера Борисов за да угоди на Газпром и да направи така, че азерският газ да заобиколи България и да се продава в Италия. Подкрепата за Павлов продължи и при служебния кабинет. Президентът Радев вече три пъти говори с президента Алиев, по молба на Павлов, но от това, което се съобщава публично, става ясно, че основната тема не е била да си получим договорените количества, а азерската страна да не налага санкции за забавянето на интерконектора Гърция – България ?!?, твърдение, които със сигурност продължава да изненадва азерския президент.

В заключение, продажбите на газ от стратегическия резерв на Булгаргаз, които не достигат и обричат потребителите, на двете борси не е поредната корупционна грандсделка. Арогантността на тази постъпка говори за това, че шефът на Булгаргаз се чувства достатъчно защитен от политическите си ментори, за да си я позволи.

Газовата война на Кремъл като прелюдия към горещата война

След слизането на Курц и Меркел от политическата сцена, Путин сътвори изкуствена криза, която да реши както финансови, така и геополитически проблеми, в преки преговори с лидерите на отделните страни в ЕС, и най-вече с новите канцлери на Германия и Австрия. Към България се прилага същия модел в балканския му вариант – „Вучич“, всеки контакт между президентите на Сърбия и Русия включват както темата „признателност“ към Путин, така и темата „незаменимост“ на Вучич. И някое ново придобиване на ключови активи в Сърбия от руски фирми.

Очаквайте и Румен Радев да води преговори с Путин и руският газ отново да се маркетира на най-високо равнище. Сръбският президент не пропуска случая да си направи пиар с „изключително изгодните“ условия, доказвайки своята незаменимост пред сръбската общественост. Докато в целия свят либерализацията и конкуренцията решават въпросите на пазарното равновесие между търсене и предлагане,  у нас, отново ще ни обясняват, че само лидерите могат да се договорят с Путин.

Корупцията винаги е била неотменима част от стратегическия арсенал на старшия брат Газпром, особено сега, в условията на създадения изкуствен дефицит. Президентът Радев, чието съперничество с Борисов за благословията на Кремъл, стоеше в основата на противопоставянето им, е основната политическа фигура, която стои зад сегашния шеф на Булгаргаз. Вън от съмнение е, че подобен дефицит на природен газ със сигурност ще даде възможност на българския президент, още през януари 2022 година, да започне преки преговори, заобикаляйки правителството, с президента Путин за допълнителни доставки, разбира се срещу споделени политически изгоди с Кремъл и следните примерни условия:

1. България по никакъв начин да не се ангажира с мерки по колективната сигурност на НАТО в Черно море, независимо от развоя на ситуацията на руско-украинската граница, като на практика забрани използването на българска територия за действия на „натовски войски“. Изявлението на министър Янев, който цял живот е бил подчинен, изключва импровизация, особено в толкова напрегнат момент в кризата между Запада и Русия.
2. Допълнителната газова „благословия“ на Путин ще дойде само срещу нов дългосрочен договор за доставка на руски природен газ. Сегашният изтича в края на 2022 година и Газпром разчита да договори нов минимум 10 годишен договор с максимално високи задължителни обеми на изкупуване, които да гарантират монопола на руския газ на българския пазар за години напред.

Това ръководство на Булгаргаз и хората които стоят зад него, не желаят и препятстват по всякакъв начин не само вноса на азерски газ, но и вноса на всеки друг конкурентен на руския газ. Да припомним, че преди четири години една американска компания предложи на Булгаргаз договор за доставки на природен газ, привързани към най-ликвидната борса в света с най-изгодни цени – Хенри Хъб. Същите хора, които изгониха Шеврон, отказаха дори да разгледат предложенията на американската компания, което при сегашните условия би се оказало „златен“ договор.

Местният добив също е враг

Не мислете, че това е някакъв специфичен антиамериканизъм, напротив, подобна съдба има и патриотично добития местен природен газ. Проучванията и предварителните анализи показаха, че можем да бъдем напълно самодостатъчни с природен газ, при това за години напред. Петата колона не само наложи мораториум, който технически затрудни добива, но и превърна в токсичен всеки разговор за местна индустрия за нефт и газ. Ако се интересувате за материалния мотив – ето бегла представа. Комисионните за политическо и друго посредничество, която Газпром връща у нас, са процент от плащанията на българските потребители за руски природен газ, сума, която тази година ще надхвърли 2 милиарда лева.

Добиват природен газ и нефт в Румъния, в Гърция, в Турция, в Сърбия. У нас Газпром и екоактивистите не разрешават и така вместо сами да развиваме този бизнес, плащаме енергиен данък на Русия.

Препоръката към правителството е да създаде група за мониторинг на ситуацията около съхранения стратегически газов резерв в Чирен, както се ограничат спекулативни сделки и износ на природен газ, и насърчат газовите търговци да увеличат вноса на природен газ, с хоризонт на доставка февуари, март и април за недопускане на физически недостиг. Нужна е отмяна на мораториума с широк и професионален дебат, както и насърчаване на инвестициите в проучване и добив.

Високите цени няма да решат проблема с недостига на природен газ нито у нас, нито в Европа. Само инвестициите могат.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg