Опит за нова „Соболева“ акция – за съюз с новия другар Сталин

Историята със Соболевата акция е една от най-строго пазените тайни от страна на днешна Русия и доминираните от постсоциалистическата школа историци. Проектът за мирен договор между СССР и България, който руският дипломат донася в България и до ден днешен се пази като държавна тайна в архивите на МИД, а нашето копие е извзето и отнесено в Москва. Остава само записката на българския дипломат водил записки по време на срещите на Соболев с висшите ни държавници, от където можем да съдим за съдържанието на съветския проект за мирен договор..

Накратко, за тези които няма да си направят труда да прочетат какво е Соболевата акция, това е инициатива на Кремъл от 1940 година, за сключване на мирен договор между СССР и България, с който Сталин насърчава влизането на България в Тристранния пакт и обещава рог на изобилие, разбира се срещу признаването на България и Балканите като зона на влияние на Русия.  В предложението има и гаранции за запазване на режима у нас, но именно недоверието на българските власти, отрезвени от примера на окупацията на прибалтийски държави, изиграва решителната роля за отхвърляне на инициатиата на Москва.

Цар Борис все пак изпълнява своята част от уговорките и не изпраща войски на Източния фронт. Сталин обаче прегази България. Толкова за коварството на Кремъл.

И сега новия Сталин иска признаване на зони на влияние и сред тях попадат Източна Европа и Балканите. Автократът в Кремъл се опитва да се договори, този път с по-големите западни страни в ЕС и САЩ и пак през главата на източно-европейските държави, за да определя избора в сферата на сигурността на страните от Източна Европа. Ситуацията е бременна с война и военни действия, а ескалацията на напрежението е отвъд всякакви познати до този момент предели.

Залогът е много по-голям от Украйна и пасуването не е опция

Мнозина се лъжат, че става дума само за Украйна. Руските предложения, оповестени от МИД в ултимативна форма за получаване на гаранции за сигурност, покриват права върху всички бивши сфери на влияние и контрол на Съветския съюз в Източна Европа.

Българският политически елит, както през 1940 година, е поставен пред върховно изпитание след двусмислените сигнали, които издават премиера Петков, от една страна, и министър на отбраната, зад който се крие президента Радев, от друга.

Историята се повтаря. Под напрежение българските политици имат удивителна склонност да правят едни и същи грешки и да се „давят накрай Дунава“ като избързват или като избягват действие. И този път снишаването или пасуването не е опция.

Има ли руска заплаха?

Първо, прокремълските политици у нас отричат изобщо да съществува руска военна заплаха. Тази миопия крие своите корени в историческите комплекси на раболепие към Царя, който априори е непогрешим и подчинението е единствено възможното поведение. Тя не е генетично предопределена, но е самоопределяща за прослойка в обществото от хардлайнери кремлинофили. Те не са повече от 7 процента от обществото, онези, които няма да разпознаят руска заплаха, дори ако руски войски и танкове дефилират по улиците на българските градове и села. Реакцията им по-скоро ще бъде да се наредят в шпалир за да приветстват с хляб и сол „освободителите“. Подобен тип хора са отломки от незавършения процес на еманципация на българската нация от освободителите си, който поставя от едната страна на уравнението на формиращия нацията патриотизъм генерал Иван Колев, а от другата, коминтерновския щам на Георги Димитров, с атентата в Света Неделя, с убийствата на Народния съд. Едва ли има смисъл с тези хора да се спори и търси обединителна теза или разумен компромис за националния интерес. За това, подобни групи трябва да се третират като чужди агенти и продължение на руските интереси, като пряка заплаха за националната сигурност.

Факт е, че след като целия свят признава руската заплаха, включително колективните органи на повече от 29 страни членки на ЕС и 30 страни членки на НАТО, значи тя обективно съществува. Тук „националния интерес“ според Янев и Радев е да се снишим, да пасуваме, възпроизвеждайки илюзията на Цар Борис Трети, че може да се разчита на разбиране и снизхождение от Кремъл. Отказът да се солидаризираме със съюзниците по ЕС и НАТО допълва делюзията, че няма пряка военна заплаха за България от евентуално военно нашествие на Русия в Украйна.

Още по-съкрушителен аргумент за реалността на руската заплаха е фактът, че неутралните Швеция и Финландия, които до този момент винаги са пазили дистанция от атлантическите политики, този път намериха за нужно не само да увеличат военните си бюджети с най-нови въоръжения, но и да обърнат внимание на Москва, че само те обсъждат и могат да решат кога и дали да станат членове на НАТО. Премиерите и президентите на тези страни не говорят за абстрактни хипотези, а за заплаха за европейския мир и сигурност от реваншизма на Кремъл, който иска да върне статуквото от времето на Съветския съюз.

Ако неутралните страни виждат тази заплаха, няма как президент и министър на отбрана на атлантическа държава като България да не я виждат, освен ако не го правят преднамерено.

Второ, при подобни гранични или крайни състояние на обществения дискурс по темата „какво да се прави?“ не можем да рискуваме да затънем в терзания дали има или няма заплаха, ако осъзнаваме, че собствените ни ресурси за отбрана за недостатъчни и интеграцията на усилията в рамките на НАТО и ЕС са единствен възможен път.  

Дебатът трябва да е около достатъчността на военните капацитети у нас, и размера и вида на този, който трябва да бъде привлечен. Въпреки че Турция има втората най-голяма армия в НАТО, тя държи на натовските бази на своя територия. Полша, Румъния също, да не говорим за Гърция, която подписа стратегическо споразумение за нови три бази със САЩ, а скоро след това и с Франция. Отбранителният потенциал на тези страни е в пъти по-голям от нашия, но всяка една от тях предпочита да го допълни в рамките на колективната система за сигурност, а не да разчита само на националните си ресурси.

След тридесет години снишаване и отказ от инвестиции в собствената си армия, сега сме на път да откажем и помощ от съюзници, като останем сами и в самоизолация.

Идеята, че по темите за националната сигурност трябва да се търси задължителен обществен консенсус предпоставя възможност за рекет от маргинални интереси, затъване в нерешителност и нищоправене, а в среден и дълъг хоризонт и отваряне на зони на уязвимост, които Кремъл може да експлоатира.

Консолидацията на прокремълските сили е налице, и за пръв път от времето на прехода, те имат задачата да неутрализират всеки принос на България към колективната система за сигурност, а в последствие и да извадят страната от ЕС и НАТО. Тъй като не могат да опровергаят оценката за отсъствието на достатъчен собствен отбранителен капацитет, което прави НАТО незаменима рамка на националната ни сигурност, се предлага двустранно договаряне с Русия с обичайните „моркови“ – евтин газ и ресурси.

Трето, „загрижените“ за това да не смутят Русия с някакъв „ръст“ на отбранителните способности на България в рамките на интегрираната система за колективна сигурност, обикновено раздуват паниката, че по такъв начин ставаме мишена за ядреното оръжие от Москва. 

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Това е до болка познат и не особено оригинален пропаганден рефрен. Ще споделя първата си реакция отпреди много години, когато за пръв път го чух. Зададох си въпроса колко струва тази заплаха от ядрен удар, след като САЩ, ЕС и останалия развит свят, достигнаха върхове в развитието, сигурността и благоденствието, именно докато бяха цел на съветските и по-късно руските балистически ракети, а ние докато бяхме обект на западните ракети се сгромолясахме. Елементарният извод е, че не ракетите правят благоденствието.

В епохата на взаимно гарантираното унищожение, ядреното оръжие отдавна е достигнало границата на своята безполезност и неприложимост като нападателно оръжие. Трябва да се страхуваме не от това, че ще бъдем цел на някакъв имагинерен ядрен или конвенционален арсенал, а от реалната възможност лутайки се в хамлетови терзания да останем сами и беззащитни. Защото никой няма да тръгне да харчи пари, нито ще излага живота на своите момчета и момичета на опасност, за да ни защитят, особено ако самите не го искаме. Това е разликата между Съветския съюз и НАТО – Съветския съюз не пита когато нахлува в своите съюзници – Унгария и Чехия са достатъчни примери. НАТО не подкрепя свой член, ако не го иска.

Тръбите и платноходките като алтернатива

„Алтернативата“ на укрепването на сигурността чрез платноходки и тръби в Черно море, което олицетворява Борисов и изглежда се споделя от Румен Радев и военния министър,  катастрофира при срещата с реалността на постигнатото при умилостивяване и двустранно договаряне с Русия. За това започнах с условията на мирния договор, който руския дипломат Соболев предлага през есента на 1940 година и акцията на леви и русофилски сили в защита на Тристранния пакт и съюза със СССР – известен като Соболевата акция.

Нека съпоставим намерения и резултат, за да се ориентираме за ползите/щетите от подобна политика.

На първо място, да прегледаме построения от Борисов и неоспорен от Радев, защитаваш „националния интерес“ проект Турски поток. 3 милиарда лева дълг тежат върху Булгартрансгаз след този крупен „успех“, а приходите са в бъдеще време и несигурни. От корпоративна гледна точка и баланс „активи минус пасиви“, положението на Булгартрансгаз в никакъв случай не може да се твърди че е по-добро. За да не използваме думата „прецакани“  ще посоча, че основната част от ползите, на които Борисов настоява са виртуални и геополитически, тоест материално неизмерими. Нас не ни заобикалят ?! Тази гордост се консумира само от комплесирани политици, но от прагматична гледна точка няма особена стойност.

А сега за ползите. Уж в замяна на Турски поток Булгаргаз трябваше да получава най-евтиния газ в региона, а се оказа, че Газпром ни го продава два или три пъти по скъпо от на Сърбия – $ 270 срещу $ 600 за хиляда кубически метра /за декември 2021/.

Уж, не изпуснахме транзита на руски газ към Сърбия, но за сметка на това блокирахме преноса за Румъния и Украйна на азерски и друг газ постъпващ от Южния газов коридор. Именно защото Турски поток блокира преносни капацитети на Транс-Балканския поток между КС Странжда и КС Провадия – над 15 милиарда кубически метра, които можеха да бъдат използвани и натоварени.

Националният интерес

Та питам как точно е защитен националния интерес, защото всичко бе пакетирано като пряко стратегическо договаряне с Русия, нищо че съюзниците ни критикуваха.  

Трябваше да ни оставят на мира, след като реализирахме най-важният за Русия геостатегически проект, с който се заобикаляше Украйна и я лишихме от транзитни приходи. Забележете разликата, Германия се съгласи да приеме Северен поток -2, който бе изцяло финансиран от Газпром, но получи в замяна посреднически приходи, които са почти равни на транзитните приходи на Украйна от руски газ – близо 2 милиарда долара годишно. В допълнение получи най-евтиния тръбопроводен руски газ по дългосрочни договори, където финансовите ползи са в пъти по-значителни.

И за капак на всичко Германия все още се двуоми дали да пусне в експлоатация тръбата.

Да съпоставим ползите за нас – Борисовият Турски поток работи на пълна пара и пренася над 12 милиарда кубически метра газ, ползите от който отиват у Газпром. Ние гледаме и цъкаме отстрани, платихме масрафа, в допълнение плащаме по-скъп газ от Сърбия, и се лишихме от транзитни приходи на азерски газ към Украйна.

Уж щяхме да разследваме корупцията в Турски поток, пък служебното правителство на Румен Радев скоропостижно прибра критиките си по руския проект. Новото праителство на Кирил Петков също не го разследва. Уж борим корупцията, а грандшампиона в тази дисциплина, гредата в окото, не виждаме. Такъв, според Радев и Янев, бил националния интерес, демек нашия с вас.

Покушенията с химическо оръжие над български граждани на наша територия, и отново Борисов, Радев и прокуратура предпочитат да не забелязват, защото такъв бил „националния интерес“. Да не говорим за взривовете в оръжейни предприятия и складове, които прокуратурата умишлено не разследва, защото такъв бил „националния интерес“ – да не се караме с „братята“ дори и когато ни тровят и гърмят.

В същност агентите на военното разузнаване на Русия са хванати, но не от службите, а от разследващи журналисти, които не споделят разбирането за „националния интерес“ на Радев, Борисов и прокуратура.

Опит за равносметка

България е приела да бъда член на НАТО и ЕС, и на хоризонта няма алтернатива. Избраниците на българския народ гласуваха в Парламента за този избор и нито една парламентарна партия, до влизането на Възраждане, не го е оспорвала.

И сега огромното мнозинство от българския народ подкрепят членството в ЕС и НАТО, като две страни на една и съща монета – системата за развитие и системата за сигурност, които са неразривно свързани. Множество допитвания регистрират подкрепата на повечето български граждани на евроатлантизма и това е безспорен факт.

И тъй като изваждането ни от ЕС и НАТО е непостижима цел, за това Москва спусна междинна цел, да не се допусне използването на българска територия за разполагане на отбранителни капацитети на НАТО. На практика това означава изпразването от съдържание на понятието равноправен и отговорен член на колективна система за сигурност, защото се оказва че желанията на страна, опонент на съюза, определят ключови решения и поведения на президент и ключови представители на българското правителство.

Използваната тактика не е много по-различна от времето на Соболевата акция – шокова терапия и психоатаки, каквито бяха използвани при дискредитацията и забраната на проучването и добива на неконвенционален газ – първо, страх и паника чрез масивна дезинформация, за да се извади публиката от равновесие. Второ, черно-бял избор – който не е с нас, е против. Нищо, че агенти на руските спецслужби са инфилтрирани сред дискредитиращите усилията за родна индустрия за нефт и газ, и че на фона за оценки за наличието на запаси, с които можем да се самозадоволяваме, имаме близо 50 годишна история на диверсионни операции с цел дискредитация на местния добив на нефт и газ. И никой не разследва тези действия на свързани с чужди специални служби групи – защото такъв бил националния интерес.

Тревожното е, че сме стигнали етап в безразсъдството си, при който вече не е нужно Москва да праща свои агенти да взривяват обществения мир, след като има на разположение президенти, пример Георги Първанов, премиери – Борисов, министри – Румен Петков, апологети – Вацев и Волгин, които ползват ресурс на българските данъкоплатци за да ни разколебаят и да ни обърнат срещу съюзниците ни в ЕС и НАТО.

Съюзниците ни могат да помогнат срещу външни заплахи, но само ние можем да се справим с вътрешните.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg