Едно от непредвидените последствия на Путин е, че той фактически събуди НАТО, която беше потънала в 70-годишен летаргичен сън
Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, сега газов експерт и политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Русия иска нови обяснения от НАТО как възнамерява да изпълнят декларираните намерения да не застрашават сигурността на други страни докато засилват своята. Според министърът на външните работи Сергей Лавров, обещанията няма да са достатъчни и страната му иска законово обвързващи ангажименти от Алианса. През декември Москва поиска от НАТО да се изтегли от всички страни от бившия Източен блок, дори и от държавите, които членуват в Алианса, а от Брюксел отказаха както да се изтеглят, така и да гарантират, че никога няма да приемат Украйна в НАТО. Нагнетява ли се поетапно напрежението между Русия и НАТО? Въпросът е на дневен ред, докато в същото време у нас се вихри сагата с овладяването на „Булгаргаз“? Какво е общото между растящите цени на природния газ и ескалацията на напрежението с Русия? Наш гост е Илиян Василев – бивш посланик на България в Русия, сега газов експерт и политически анализатор. Да започнем с поетапното нагнетяване на напрежението по осите Русия-НАТО, Русия-САЩ, Русия-Украйна. Докъде ще доведе това нагнетяване? Можем ли да говорим, че то все още е някакъв фалшив балон или е реалистично предупреждение за военна инвазия?
Илиян Василев: Това напрежение и тази ескалация не са от сега. Просто е заключителния етап, акорд в стратегията на заобикаляне на Украйна, т.нар. „стратегия на клещите между двата газопровода“. Логично, когато стигнахме края на изграждането на двата газопровода – „Турски поток“ и „Северен поток“ свърши, трябваше да се очаква, и то през зимата на годината „след това“ Русия да тества границите на новите си възможности, които има, именно да не се съобразява с Украйна, Де факто целият транзит през Украйна може да мине през заобикалящ го газопровод. И в този момент Русия фактически се опитва да реализира ползите на тези десетки милиарди от инвестиции, които отидоха в двата проекта – някъде над 110 милиарда долала са отишли за двата проекти, именно за да може тя да агресира срещу Украйна и да я подчини по един или друг начин. Тоест, от гледна точка на логиката на събитията, то си има предистория и това е нормално да се случи сега. Защо е също така нормално в този момент – края на януари-февруари да видим силовата комбинация? Отново във връзка с това, че особеностите на тактиката на водене на война от Русия през призмата на предишните операции срещу Крим и други предишни операции, е да се използва зимата, именно за да може да се реализират нашествия. Едно, да се използва твърдата замръзнала земя – това е един от големите проблеми изобщо на войните на съветска или на руска територия – липсата на пътища, и когато почвата не е замръзнала, тя става много трудна за преодоляване. Така че всичко си има своята логика и нормално сега е кулминацията.
Сега, дали тази ескалация е стигнала до върховата си точка – това е ситуационен анализ, който мога да ви предложа. Винаги при тези анализи, затова товоря от 2-3 месеца, че всъщност, какъв ще бъде крайният изход от ситуацията – дали ще има война, ако я има, в какъв мащаб ще бъде, дали ще бъде ограничена, дали ще бъде бърза, кратка и т.н., дали ще остане само в полето на информационната и кибервойните или на хибридните войни, всичко зависи от моментното съотношение на силите и преценките, а както виждате те са динамични. Западът успя да се събуди, всъщност, едно от непредвидените последствия, не вярвам Путин това да го изчислил, че той фактически събуди НАТО, която си беше изпаднала в един такъв повече от 70-годишен сън, в който като че ли, особено след 1989 година, като че ли изчезна нуждата от НАТО – САЩ започнаха да се изтеглят войските от Европа, Тръмп и Обама набелязаха планове за окончателно изтегляне. И изведнъж Русия с някаква необяснима за мен готовност си самовъзложи ролята на опонент на НАТО, несъгласен с установения европейски ред, и започва да заплашва и да поставя ултиматуми, което също е ирационално, тъй като ако искаш нещо да постигнеш, то с ултиматум няма как да стане. Няма как това да се преведе в дипломатическия процес като позитивна енергия, която завършва с добри резултати.
Водещ: Но защо тогава Русия поставя ултиматуми, и то основно засягащи бившия Източен блок?
Илиян Василев: Току-що направих един доста интересен разговор с един от най-добрите познавачи на Русия и Кремъл – Андрей Пионтковский, по „Алтернативата“. Препоръчвам на слушателите да го чуят. Той каза нещо много интересно, представих му две хипотези, върху които да разсъждава. Едната хипотеза беше, че причините Путин да действа по този начин, е че той предвижда, че натрупаните проблеми след 22-годишно управление ще предизвикат раздразнение, вътрешни бунтове и изобщо напрежение, хаос вътре в страната, който той през военна авантюра трябва да изнесе навън. Но Андрей Пионтковский каза нещо много интересно – че според него всичко е в полето на идеологията, на амбициите, на стратегическото мислене, на желанието на Путин да остане в историята като човекът, който като Александър Невски е събрал отново руските земи и е компенсирал или възстановил, или взел реванш за разпада на Съветския съюз. И когато имаш такава самоналожена мисионерска дейност или насоченост на своите действия, тогава е вече много трудно човек да напипа къде е рационалното и дали няма да се премине границата на рационалното. Както виждате, НАТО се събуди и като че ли започнаха в Москва малко да изтрезняват от гледна точка на идеята, че могат да завладеят Украйна. Това е една голяма държава и прекалено голяма хапка дори за Русия. И като че ли сега нещата са по-скоро в полето на как да приключим тоя неприятен случай без загуба или пък с нещо, което можем да го представим на руската и международната общественост като печалба.
Водещ: Има ли вариант за измъкване и дали ако Путин седне на масата на преговорите, Западът няма да му предостави такъв вариант?
Илиян Василев: По принцип има всякакви хипотези. Ето, примерно има една дългосрочна хипотеза – мястото на Русия в глобалния световен ред, което не е толкова ясно, тъй като от едната страна има мощен Китай, от другата страна има Запад. Русия не е самодостатъчна. Тя отказва да намери своя модус на съвместно съществуване със Запада. Тя гледа към Китай, със съзнанието обаче, че е слабият и Китай доминира тотално в тези отношения. И поради тая причина именно в търсене на средното между имперската традиция или уклон, които не трябва да забравяме, че в Москва винаги има една част от елита, която се самовъзбужда от гледането на картата на мащаба на най-голямата държава в света и от там се пораждат имперските им амбиции да доминират и съседи, и геополитическо пространство. Разбира се, без капка идея за това как да усвоят това пространство, което имат, защото Русия е прекалено голяма, за да може да има нужда от допълнителни територии. Пък и в случая с Украйна според мен нещата много трудно ще се получат на Путин, тъй като допитванията до общественото мнение дори и в тия ограничени мащаби, в които те стигат до медиите, все пак показват, че руснаците изобщо не подкрепят война с Украйна. Така че мисля, че развръзката ще настъпи или по пътя на ирационално крайно поведение в следващите две-три седмици, или просто ще се намери някакъв дипломатически процес, в който напрежението постепенно да затихне. Но пак, отново големият проблем е за това, че Путин ще иска своята цена, в смисъл, ще иска откуп за това, че все пак толкова много пари хвърли в учения, в дрънкане на оръжие и сега някак си да се прибере в Кремъл без никаква видима полза, това доста силно ще накърни авторитета му.
Водещ: Въпросният откуп дали няма да бъде зона на влияние, която да включва бившия Източен блок?
Илиян Василев: Така, това е класическата теория на баланса на силите от ХІХ век – Клаузевиц, Метерних и т.н. Но проблемът с тая теория с влиянието и сферите на влияние изхождат именно от имперската традиция. Когато има сфера на влияние, тя не е, за да я протекционираш, а за да превърнеш тая сфера на влияние в източник на доходи за метрополията – за Москва. Смисълът на империите не е друг, освен да осигурят приходи на хазната или богатства, именно благодарение на тия сфери на влияние да се насаждат привилегировани отношения на компании, привилегировани отношения, когато се продават руски нефт и газ, руският бизнес да има надмощие. Изобщо, това е смисълът на сфери на влияние, а не в смисъла, че нямало да се разположат ракети до Москва в Киев и съответно без изобщо да си даваме сметка, че това е реципрочно и спрямо ракетите от Москва към Киев, нали? Второто нещо – опитаха с психологическа атака да дебалансират общественото мнение и в Киев, и у нас, и навсякъде с това, че ще се насочат руски ракети, че ще попаднат тия страни, включително Българя, под заплахата на руско ядрено оръжие. И на мен като посланик ми се налагаше да общувам и аргументирам, и дебатирам със застъпници на тая гледна точка – най-вече в Москва ги имаше доста. И си спомням една беседа в Москва, на която им казах – с един от най-известните им политолози, той и сега е един от най-водещите там – та, идеята беше, че ако Западът 70 или 80 години… всъщност след 1956, 1957 г. е мишена на междуконтинентални балистични ракети. Западът за целия тоя период след това е бил под прицела на руските ракети и от това изобщо не е пострадал като способност да се развива, като стандарт на живот и т.н. Обратно обаче, изглежда когато американските ракети са взели под прицел руските градове, това не е помогнало на руснаците да развият икономика или пък напредничави технологии, или изобщо да изградят съвременна Русия, която да се отличава от Съветския съюз. Съветският съюз имаше някои области, в които беше действително на първо място в света. В момента много трудно е човек да намери някаква област, в която Русия да води света в една или друга насока.
Водещ: Посланик Василев, вие говорихте за ирационално, рязко поведение на Русия, на Путин, което би променило ситуацията. В какво ще се изрази това поведение?
Илиян Василев: Бих казал, че това е отрицателният сценарий. В момента нещата са „на кантар“. Не може да се изключва лош сценарий и тези, които го изключват, си правят много лоша услуга. Между другото, Зеленски – аз го разбирам, че той не иска да намали децибелите и успокои тона, защото излишната реторика дестабилизира украинското общество, но е прекалено наивно да се смята, че тези месеци на мобилизация и огромни ресурси, които Путин хвърля – между другото, финансови ресурси, които Западът му даде, купувайки на високи цени руския газ, които отново Западът му даде като възможност, защото това стана възможно и благодарение и на климатичните политики и Зелената сделка. Разбира се, и пандемията си свърши своята работа, но климатичните политики изиграха решаващата роля. И сега при тая ситуация някак си да се казва: криза няма да има, ние трябва да вярваме на Николай Патрушев, същият Патрушев, който преди два месеца казваше, че украинците масово ще емигрират от Украйна, защото Русия ще доминира Украйна по някакъв начин, и същият този Патрушев сега казва: не, не, не никога не сме искали и няма да нападаме Украйна?! Не може да се вярва на такива неща. Това, което Русия може да предотврати е собствената си ескалация на претенции, и именно затова НАТО си свършва и все по-добре си свършва своята работа, е, когато види много голяма решителност и равностойна сила, то тогава Русия отстъпва. Във „Фейсбук“ един мой приятел ми даде много прекрасен цитат на лорд Палмерстън – лидерът на либералите, представете си, преди средата на ХІХ век, в който казва точно тази рецепта на поведение на Русия: види ли решителна сила и силни лидери, тя отстъпва до следващия път, когато опита същото – пак ескалация. Това е една такава „игра на ръба“ на напрежението, в която Москва се стреми да придвижва напред и териториалните си граници, и границите на възможното в международните отношения. Но няма как сега да получи това, което иска – сфери на влияние. Защото да попадне някой в сферата на влияние на Русия, то не става с нови Ялтенски споразумения, както тя си представя, че САЩ и Великобритания или пък Германия, или пък някой друг ще й даде сфера на влияние примерно върху Украйна. Няма как това да стане, защото тая сфера на влияние означава някой да попита украинците дали ще искат да попаднат в руската зона на влияние. И най-вече – не от гледна точка на диспозитив, негативен, че ще има войни или т.н., а от гледна точка на това, че тия сфери на влияние най-накрая имат смисъл за Русия, само ако тя може в тях да измъква имперска рента от тези територии. Няма как да се съгласят, защото никой народ не е толкова безразличен към собствената си сигурност и благоденствие, така че да приеме вечно да му налагат някакъв имперски данък, който някъде някому да плаща.
Водещ: България къде е в цялата тази картина?
Илиян Василев: Какво да ви кажа, ние сме една мъчително и бавно измъкваща се от своята история страна, която още не е осъзнала, че фактически не може да бъде повече в сферата на влияние на Русия по обективни причини. И първите обективни причини са, че и най-големите русофили в България, като аз ги дела на две групи – едните са идейните русофили, те много симпатизират и обичат Русия, пък и заради историята не винаги разбират Запада – има много такива хора. И разбира се, има една много малка група, които са най-хард такива, твърдоглави русофили, които общо взето приличат на запалянковци – ако ги питаш, какво точно харесваш там, нито руски владеят, нито познават руската култура – те просто обичат да бъдат, докато всички гледаме в една посока, те да гледат в друга. Това както се казва, е вторият акъл или нещо различно като напук, инат. В този смисъл ние сме точно в процес на измъкваме, в процес сме на осъзнаване, че дори и да искаме, не можем да се върнем в сферата на влияние на Русия. И това, което в момента е остатъчно като влияние на Русия, то пак е нещо, което може да приключи буквално за няколко дни, и че връзките от социалистическо време са невъзстановими. Давам пример: с огромен зор нашите политици, понеже това не са политици мъдреци, които са учили, които са чели, които са разбрали световните процеси, и там да ситуират нашата си България, така че тя да бъде, да използва историческата тяга за своя полза, и разсъждават на базата: ние трябва да сме „между“ Запада и Русия. И в това мисловната клопка е, че ти не можеш да бъдеш между Запада и Русия, защото между Запада и Русия има пропаст, няма какво да правиш там. И като почнем с тези разсъждения, от тях се стига дотам, че да се чувстват задължени да „балансират“: и на руснаците трябва да дадем нещо, примерно самолетите да ни ги ремонтират, едни 120-200 млн. лева да им дадем. А то няма как да стане, защото МиГ-29, още кога бях, преди 20 години посланик там, ходих до корпорацията, и хората казаха, че не могат да ги модернизират не защото не могат, а защото не е логично страна, която ще влиза в НАТО, МиГ да й ремонтира самолетите. И по същия начин: А бе, дай да купуваме от руснаците газ, макар че можем да купим от много други страни, дай от руснаците да купим нефт. И тук идвам до най-важното, което да го запомнят нашите слушатели – в много отношения идеята и бих казал дори митът, че българите са русофили, почива не върху желанието на Русия да има само хора в България, които да я обичат, а от усещането или по-скоро съзнаването у една част от този елит, че не би могъл да съществува, освен ако не е посредник на подобен тип сделки с Русия, върху които той може да базира своето, на своите близки и на своята група от хора благоденствие. Защото във всеки един от тези случаи, вие винаги имате непазарни отношения, непазарна цена и една имперска премия, от която разбира се, Русия връща нещо тук. И тъй като това е ирационално, това не подлежи на дългосрочно планиране или логиката му изтънява във времето, и затова аз казвам, че ние бавно и мъчително се отърсваме от самоналожения плен, от този Стокхолмски синдром, за когото говоря. И така най-накрая посоката ни неизбежно ще бъде Запад, както е в момента, но за разлика от другите народи, ние ще го направим бавно, мъчително, с най-големи разходи, което определят и последното ни място в Европа.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.
Водещ: Каква е тази пропаганда с този български батальон с 1000 военнослужещи, който трябва да подготвя страната ни в случай на общи усилия на НАТО във връзка с напрегнатите отношения с Русия заради Украйна?
Илиян Василев: От военнотехническа гледна точка това изобщо не може да бъде заплаха за Русия.
Водещ: То звучи смехотворно, извинявам се, чудя се дори, защо говорим за него.
Илиян Василев: Ами ние го говорим само в плоскостта, че една част от властимащите в момента се самостресират, че хората, които представляват от обществото, ще им търсят сметка, ако на наша територия дойдат някакви войски от НАТО, съюзнически, които Русия може да възприеме и бъде недоволна от това, че те са тук, ще им дърпа ушите, че са го допуснали. В тази група виждам хора, които излизат от БСП, от някои кръгове около президента, около министъра на отбраната. Това е абсолютен нонсенс, защото българският консенсус е много прост. Българският консенсус е: български войници, първо, защото ги нямаме като армия, нито като въоръжение, няма да се бият извън територията на България, тоест в Украйна. Точка. Оттам нататък нещата няма какво толкова да ги отглеждаме, защото ако ние всъщност осъзнаваме, че нямаме армия, де факто нямаме авиация, нямаме и флот, не можем да се защитаваме сами, и това беше логиката да влезем в НАТО. И сега се страхувам, че от глупост можем да стигнем до ситуацията на лъжливото овчарче. Сега може и да не ни трябват, но просто тестваме как колективната система за сигурност работи. Но когато сега кажем: не, нямаме нужда от вас, ама не искаме американци, ама французи, ама да бъдат 2 м високи, ама не, да бъдат 1.80 м, да бъдат руси, нали, най-накрая ще олекнем сами. И не дай си Боже, има един момент, в който имаме реална нужда, тогава точно на принципа на лъжливото овчарче няма да ни повярват.
Не виждам никакъв проблем у нас да се разположат съюзнически активи на колективната отбрана. Това е изкуствен проблем, който се създава от партии, като тази на Копейкин, които обслужват интересите на Русия, тъй като няма друг ход, освен да дестабилизират България и да правят от всякакъв вътрешен проблем свръхпропорционално голяма криза. Ето виждате, пандемия, зелени сертификати – те ходят по целия лист от нерешени проблеми на България и ги превръщат в свръхзначими кризи, което е абсолютно неразбираемо за мен защо им се връзваме.
Водещ: В същото време у нас се вихри сагата за овладяването на „Булгаргаз“. Какво е общото между растящите цени на газа у нас и ескалация на напрежението с Русия? И има ли общо?
Илиян Василев: Има общо, има само единствено в този смисъл, че Русия се възползва, и в това намирам единственото общо, Русия се възползва от откровено глупавата и неоразмерена политика на Европейския съюз в сферата на климатичните промени, които забраниха или остракираха проучването и добива на нефт и газ, и това доведе до недостиг на нефт и газ, и съответно до високи цени. И от тази конюнктура Русия се възползва. Тоест, ако ние през 2020 година сме платили 650 млн. долара, миналата година сме платили близо 2 милиарда. И сега, тук е връзката – има напрежение, има проблем, цените се вдигат. Но никой не ни е виновен, че „Булгаргаз“ скочи от 0 процента в ценовата формула, от 0 на 70% тежекста на спор репера към хъбовете в Европа, което беше абсолютно глупаво решение. И аз още тогава ги предупреждавах, и то от съвсем елементарна гледна точка – „Булгаргаз“ не е имал, нямат такава практика, нямат опит, не познават, нямат присъствие в регионални пазар и т.н. И затова италиански, австрийски, френски и всякакви други фирми също вкараха компонентната за цените, но започнаха с 12%, 15%, 20%. Нашите: ура, нагоре с рекорда и сега…. Това е единственото, което е от гледна точка на пряката причинно-следствена връзка. Иначе, другото е, че цените на руския газ в България са много по-високи, отколкото са в Турция. В Китай примерно Русия продава на 170 долара за 1000 куб. м, в Турция продава доскоро, буквално това са ми данните за миналия месец – 270 долара, в Сърбия е 270 долара – в България е над 750 долара. Ами, сега, как на този фон шефът на „Булгаргаз“ да обяснява, че има добра политика – няма как да бъде. И в допълнение на това най-накрая се разбра, че той просто е вреден, защото не просто пречи за вземане на азерски газ, като буквално излъга българските власти и общественост, че нямало начин – оказа се, че има начин, след което той подготви капан с недостига на газ в Чирен, тъй като в момента ние, това беше стратегията на „Газпром“ във връзка с Украинската криза – за да омекоти реакцията на европейските страни, още не изключвам възможността да се нахлуе – за да се смекчи европейската реакция. Тъй като нахлуването трябва да стане през февруари и запасите от газ са на най-ниско равнище в ЕС, всички да кажат: Абе айде сега, какво толкова ще помагаме за Украйна, ние да си уредим директно „Газпром“ да ни пусне газ, за да оцелеем. Това бяха такива елементарни сметки. И тези сметки ръководството на „Булгаргаз“ ги приложи и в момента ние имаме, ако не се лъжа, под 30%, някъде около 170 млн. куб. м газ в Чирен. Ако е много топло времето, ако е като днешния ден до края март, може и на ръба да ни стигне, но ако ни налегнат студове, само напомням на тези, които са много оптимисти в тази насока, че когато паднат много големи студове -5 градуса и надолу, потреблението на газ по цялата верига до нас, целият този газ започва да се взема по трасето от сондажите в Ямал, за да обслужи съответно тези, на които им студено. Ако в България е -5 градуса, бъдете сигурни, че в Твер е -25 или -20. И затова тези големи газопроводи, те не могат да служат, не са толкова гъвкави да реагират на пиково потребление. И затова балансьорът на Европа беше досега Украйна. Затова ние никога не сме имали проблеми, тъй като Украйна беше сърцето на тази система. Стане студ – от Украйна тръгват допълнителните потоци, които подкрепят основните потоци от Русия. И така работеше и по съветско време цялата система. И ако си спомняте никога Съветския съюз не е прекратявал като назидание или като политически акт доставки на газ. Тази практика тръгна в нова Русия за уреждане на политически сметки.
Водещ: Ще пострадат ли газовите доставки у нас при евентуална ескалация на напрежението с Русия? Има ли интерес Москва да ни спира кранчето?
Илиян Василев: Не, не мисля, че Русия ще го направи. Напротив, те ако имат проблем с доставките, те ще бъдат инициирани, тоест, блокирани по-скоро от прекъсвания във връзка с военни действия и несигурност. Но имайте предвид, че Русия оттук нататък, след като пострада толкова много имиджа и, като ограничи доставките на газ за Европа, без война ги ограничи, започна ту да спира, ту да пуска. Газопроводът „Ямал-Европа“ започна да работи абсолютно необяснимо в реверсивен режим. Изобщо, започна да демонстрира сила, сила там, където трябваше да демонстрира търговско умение. Защото това е страна, която има достатъчно много газ, достатъчно много печели, но в момента, в който иска през този газ да направи някаква политика, и нещата излизат извън пазарната логика. Да сте чули Норвегия, крупен износител на газ да прави някакви подобни маневри? Да пуска и спира газ, или пък холандците, или катарците? Никой не го прави. Но това е, когато съчетаеш липсата на други основания да впечатлиш света, пребягваш само до силата и до природния газ. И затова още дълги години Русия ще има да излиза от негативния си имидж, който си създаде на ненадежден доставчик на природен газ, макар че обективно тя да няма никакви причини да влиза в тази категория. Но когато начело на „Газпром“ не е друг, а самият Владимир Путин, защото той е реално човекът дирижира, нещата си идват на мястото. И клиентите от зор започват да гледат в други посоки. Ето, „Булгаргаз“ имат две неща, когато стане въпрос колко велик като управленец е директора на „Булгаргаз“. Страхотен ръководител, но след толкова години управление в момента зависимостта ни от „Газпром“ е 94%. 2019 година беше 79%. Бил оправил финансовото състояние, било цветущо – ами, разбира се, след като дълговете му бяха изкупени от БЕХ. Така всеки може. И „Топлофикация София“, ако някой купи тези 700-800 милиона дълг, веднага ще бъде в цветущо положение. Затова казвам, че всичко най-накрая си идва на мястото, въпросът е, че при нас за голямо съжаление процесите са изключително бавни, обратими частично и неосъзнати като обща колективна отговорност и най-вече интерес.
Цоня Събчева
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
