Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока
Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, сега политически анализатор и енергиен експерт, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Продължаваме с темата за Украйна. В шестият ден от войната руското нашествие продължава от три страни – от север, изток и юг. Огромен, 64-километров конвой настъпва към Киев. В колоната има бронирани машини, танкове, артилерия и транспортни средства за логистична поддръжка. На по-малко от 32 км на север от границата на Беларус с Украйна има разположени допълнителни военни сили и хеликоптери. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация и бивш президент и премиер Дмитрий Медведев направи ново строго предупреждение относно санкциите срещу страната му, наложени заради започнатата от Русия война в Украйна. Медведев е категоричен, че санкциите на Запада няма да променят политиката на неговата страна, защото според него те в Русия не действат. Зловещо звучат думите на Медведев – „Мерете си приказките, господа – казва той на европейските лидери – Военната операция ще бъде извършена изцяло“, каквото и да значи това. Медведев не изключва възможността за прекъсване на диалога за стратегическата стабилност и отхвърляне на международни споразумения, свързани с този процес. Ще бъде ли укротена лудостта на Путин и заедно с него – на цялата му клика? Ще бъде ли озаптена, овладяна от бесовете си Русия? Наш гост е бившият посланик на България в Русия, сега политически анализатор и енергиен експерт Илиян Василев. Г-н Василев, повтарям въпроса си: може ли да бъде вече укротена лудостта на Путин?
Илиян Василев: Съжалявам, но трябва да ви разочаровам. Тепърва трябва да очакваме най-лошата част от него. Това именно е моментът, когато той разбира, че от лесна победа сега трябва да се бори за собственото си оцеляване, тъй като то вече за него е на живот и смърт. Постигането на някакъв резултат в Украйна, който може да представи пред себе си и пред своя народ като значима или поне за оправдана цена за всички онези лишения, на които руският народ ще бъде подложен. А това е много трудна задача, тъй като трябва да изпълни целите си да завладее Украйна. И тъй като това не става по лесния начин, той очевидно ще прибегне до тактиката на Грозни и на Сирия с масовите бомбардировки и с разстрелването на градовете. Т.е. оттук нататък ние влизаме в режим на геноцид, който се надявам най-накрая да светне лампичката на западните ръководители, че въздържанието им от намеса на НАТО, когато се осъществява геноцид в незапомнени мащаби в историята на Европа, е безумие. Имайте предвид, че тук става въпрос за население от 40 милиона и в тези градове има милиони хора, които не са излезнали, и сега са хванати в капан. И като са хванати в капан, предстои хуманитарна катастрофа, предстоят проблеми със снабдяването, предстоят изтощения, бомбардировки. Всичко това предполага много, много негативен сценарий.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Разбира се, има някакъв предел, защото в цялата тази ситуация западните държави залагат на най-добрия от тяхна гледна точка отговор – добър като съотношение на разходи и ползи. Те винаги могат да си позволят да дадат милиони, милиарди дори, да помогнат на Украйна, но да си останат от дистанция да наблюдават събитията, а ползите винаги да ги изтъкват в обозримо бъдеще, когато и ако санкциите имат ефект върху Русия. Те, разбира се, имат ефект, но не е тоя шоков ефект, тъй като Русия се готвеше за тая война вероятно от 2003-2004 г., когато събитията в Киев изненадаха Путин и той започна да се подготвя да смени правителството в Украйна. Имат подготвени буфери, имат паралелна система на SWIFT, която разбира се е много рудиментарна. Но на Запад не могат да разберат, че има три фактора, които ще му позволят на Путин да изпълни поне за известно време целите си, т.е. в Русия да няма бунт, такъв, достатъчно силен и мощен, че да свали Путин. Това неминуемо ще се случи в обозримо бъдеще, особено ако Западът остане солидарен и консолидиран. Но първо руският народ е свикнал на лишения, а ефектът на санкциите, те няма да засегнат, както аз обикновено обичам да казвам, санкциите няма да засегнат хайвера и шампанското на Путин в Кремъл. Те ще засегнат обикновените хора, ще им създадат неудобства. И Путин може да използва тоя ресурс в своя полза. Второто нещо, което е – че надеждата, че това недоволство лесно ще прелее на улицата в протести, тя не е лишена от основание, но не и в степен, която да не отчита, че все пак това е най-трудно тръгващото на бунт население. Все пак тия протести, които тръгнаха срещу войната, те бяха потушени от жестоко репресивната машина. И третият фактор, един от ключовите, на които се надяваме – че многото убити и ранени в Украйна руски войници ще катализират гнева на майките и семействата, които ги загубят. Това е и така, но не забравяйте, че Путин и за това се е подготвял. Има подвижни крематориуми, които фактически позволяват да няма никакви следи и да не се репатрират товари 200, товари 300 убити и ранени. Това искам само да нахвърлям, като кажа, че много още лоши и трудни дни за украинския народ предстоят. Затова аз изобщо не мога да разбера, днес слушах съвсем накратко, тъй като съм много ангажиран, пренията в Народното събрание и си казах: Боже, тези хора изобщо не разбират, че тази война, която се води, тя е симптоматична за самите нас. Тя не е просто за Украйна, тя е за духа, за всичко онова, зад което стои Европа. И ако има в българското общество хора, които още – дори има страхотен пробив, че от 58% поддръжници на Путин са паднали на 32, но ако и 32% от моя народ подкрепя Путин в убийството на Украйна, значи тук имаме закоравели престъпни подбуди и манталитет, които толкова дълбоко са проникнали в народа. И разбира се, това е изцяло и само заслуга на българската управляваща класа досега. Ние де факто след 2001 г., вече 20 години имаме една класа, която е аз бих я нарекал паразитна. Тя влиза в политиката не за да направи общественото добро, а за да забогатее. И тъй като забогатяването през публични средства минава през руски проекти, и затова тя сега толкова ревниво пази и се страхува от това, че Путин може да загуби в Украйна, защото оттук нататък ние ще живеем в свят, в който проектите с Русия ще станат ако не невъзможни, то много трудни.
Просто искам да подскажа на нашите слушатели, че ако „Северен поток“ обяви фалит – подготвя се за ликвидация, „Северен поток“ 2, тоест компанията, която го строи и експлоатира. Имайте предвид, че много наивни хората има в България, които си мислят, че някой ще позволи на руския газ да влиза по „Турски поток“. И тия наши 3 милиарда инвестирани са с толкова висок политически риск, ще увиснат. Не виждам, как той ще оцелее. Разбира се, сега в студените дни на зимата може и да продължи, но имайте предвид, че от май месец нататък нещата вече ще бъдат в друга плоскост. Именно заради това тези хора, които разчитат на парите от руските енергийни проекти, организират тази защита на Путин, те не се интересуват нито от неговите идеали, нито от неговите цели. Те се интересуват от своето си благоденствие, което иначе не може да бъде реализирано. Това не са хора, които ще тръгнат да реализират бизнес и да си правят парите от предприемачество, от риск, от вземането на кредити. Те работят на сигурно. А тия пари са сигурни. Ето и затова битката около сключването на новия договор с „Газпром“ е толкова жестока и около това кой да оглави „Булгаргаз“. Сега виждам, че и новото правителство се е самоентусиазирало за това, че трябва да строи АЕЦ.
Водещ: „Белене“?
Илиян Василев: АЕЦ „Белене“.Аз просто се страхувам, млади момчета са, качествени момчета, но изобщо нямат идея, че в публичното управление не може просто някаква идея, която ти е харесала днес, веднага да я изхвърлиш в публичното пространство, защото ти си вече публичен управленец и казаното от теб има последствия дори и да не е реализирано, защото загатва, че правителството се движи в посока без да оцени рисковете. Т.е. нормалната добра практика е да си направиш анализите, да си направиш рисковите оценки и чак след цялата тази поредица от изследвания да кажеш: да, ние може би или не. Отново казвам може би, защото ако утре има контраембарго на руски технологии, отново ние това, което имаме, не е достатъчно за изграждането на тези централи. Т.е. флиртовете с руската енергетика са опасни.
Помните ли тоя енергиен шлем на Първанов? Сега той е милионер, а ние длъжници. Ей сега ще ни излезе през носа в същата степен, в която излезе през носа на Германия и сега Германия рязко завива, строи два терминала за ВПГ, връща се към въглищата. Изобщо, всичко онова, за което ние говорим от години и нямаше кой да ни чуе.
Водещ: Посланик Василев, може ли тази война да се съзерцава от разстояние, както правят от столиците на Запада? Както правят и в София? Западът избра снишаването и не е ли време да получи войната?
Илиян Василев: Точно така. Това е прословутата фраза от обръщението на Чърчил към Чембърлейн – че най-накрая тези, които избират позора, ще получат и войната. Знаете ли, проблемът е в извънисторичността на съвременните политически лидери на Запад. Те не проектират миналото и уроците му върху настоящето, а , за пореден път, имат илюзията, че от тях започват нещата. Ето вижте Макрон – той в своите очи си мисли, че прави нещо от гледна точка на примирие, да увеличи шансовете на мира, да спре нещо, но реално той няма ресурс – отново липса на оценка, той няма ресурс да спре Путин.
Водещ: Медведев му се подиграва на Макрон, подиграва се на неговия министър и казва: „Ние ще стигнем до край“.
Илиян Василев: Не само, че се подиграва – те ги използват не само да се подиграват, ами включително и преговорите ги използват само за дипломатическо прикритие на безобразията, които руснаците правят на военното поле. Изобщо на Запад като че ли в тези 77 години на мир и на отсъствие на война приспаха елементарните си сетива, че когато някой те удари с юмрук и заплашва отново да те удари, няма да тръгваш на преговори, ти просто трябва да бъдеш готов да отвърнеш. В случая плесницата и подиграването, което Медведев и Путин направиха с шоуто си и Макрон, то беше достатъчно красноречиво да им каже, че „Не, ние вече сме във война“. И като са във война, те много добре са си преценили, че те нямат ход назад. Той затова Медведев каза: „Ние ще стигнем докрай“. Той трябва да уточни този край, че най-накрая този край включително и тези заплахи с използване на тактическо ядрено оръжие означават, че вече няма място с тези хора да се преговаря, просто те трябва да получат своя отговор, който в момента от името на Запада го дават само украинците. И на фона на тези западни лидери президентът Зеленски като че ли е в друг свят от морална висота. Съжалявам, че трябва да го кажа, че сравнявам как се държат украинците в толкова тежка за тях ситуация и как се държат западните общества, да не говоря за България. При нас все още има някакви големи проценти от обществото, които руският посланик нарича „подлоги евроатлантически“, и другата част от народа намира това за нормално. Външно министерство пък не намира за необходимо да викне Митрофанова – това е задължително, това е просто в азбуката на дипломацията – и да й отправи остра забележка, включително като изгони пресаташето, защото в дадения случай, когато има такъв пост на страницата на посолството, се възприема, че този, който отговаря, е пресаташето.
Времената са такива, няма място за междинно поведение, както сега БСП казват: „Готови сме да даваме всичко за Украйна, но не и оръжие“. И аз си казвам: а бе, дявол да го вземе, в момента това е най-възможно проруската и прокремълска позиция, защото с това ти лишаваш, макар и в нашата много малка, скромна като принос, част, защото ние не сме големи производители, но отказваме бронежилетки, т.е. ние отказваме на украинските граждани правото на защита. А това е криминално престъпление. Това е съучастничество в геноцид. От името на тези хора, които в момента са на власт в България, на БСП включително, ние отказваме на украинския войник, който има нашественик на своята земя, да му дадем боеприпас, за да може да се защити. Това какво е? Това е безчестие, бих го казал, това е позор, това е деградация морална. И в този смисъл дебатите, които се водят в България, някакъв министър се изживява, че той не бил министър на министър- председателя, а бил на България министър – това е просто ехо на самозабравянето, което Путин има, само че в миниатюрните мащаби, в които се изявява този министър, пребивавайки случайно във властта, защото той не е избиран. Представете си Стефан Янев – той никога не е бил избиран, той е назначаван. Първият път, в който е бил избран от легитимен орган е от Народното събрание, когато сега беше министър. Та, такива са ми мислите – че ни предстои много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. И откровено да ви кажа, аз вече не намирам за нужно да пазя обществения консенсус, ако знаменателят на този консенсус е това безчестие, към което ни карат.
Водещ: Дали имаме сетивата да тръгнем към този катарзис? Дали разбираме, че трябва да го направим като хора, всеки от нас?
Илиян Василев: Вижте, обратното означава да се самообявим за духовно мъртви, ако не физически, духовно мъртви. И тогава са всуе всичките тези празнувания на Апостола, отбелязване по-скоро, но пак се чества – представяте ли си, чества се гибелта на Апостола. Всичките тези възвишени слова, походите на Околчица, празнуването на Съединението – всичко това само отбелязва, че съвременното поколение българи е паднало много, много ниско и твърде под очакванията, в зоната на предателство на онези велики възрожденци, които умираха за България.
Водещ: Паднало е до нивото на фалшивата театралност. Въпросът е излизането как да стане, посланик Василев? Как?
Илиян Василев: Аз виждам някакви надежди единствено в преодоляване на онази мярка на пасивността, на гледането отстрани, която има у българина, на сеира, който мнозина предпочитат. С най-голяма готовност гледам митингите в Берлин, гледам протестите в Москва и Петербург и си казах: бе, дявол да го вземе, целият свят се вълнува, защото някъде има масова смърт, масова неправда. И бих искал и моят народ да излезе на улиците, да каже „Подкрепа на Украйна“, да се изкаже не против руския народ, а против Путин, против тези, които отвориха войната. И след това ходя, когато мога, споделям с приятели – колко хора ще излязат пред Президентство, пред Паметника на Червената армия, който грози София и като памет, и като физическо присъствие, той доминира над всичко друго. И днес ме попитаха: „Защо на 3 март да не направим един такъв голям митинг?“, и се оказа, че хората нямат време да протестират. Не могат да вместят протеста в активния наситен дневен ред, в който те живеят.
Водещ: Нямат време или не искат? Защото когато човек не иска, намира обяснение.
Илиян Василев: Те са ангажирани я с работа, я със семейство, я с нещо по-важно. Ако бяха такива априлските въстаници, нямаше да има априлски въстаници, нямаше да има четнинци, изобщо нямаше да има България.
Водещ: Нямаше да говорим с вас днес.
Илиян Василев: И затова аз съм възмутен от това бездушие и суперпасивност на българския народ. Това е моята тревога. А иначе аз пак ще продължа да си ходя и мога сам да бъда. Човек трябва да бъде във вътрешно духовно равновесие. Именно заради това равновесие, за всичките тези неща, които съм изживял, в които съм вярвал, защото аз съм вярвал в Левски, аз съм се стремил да бъда като него, макар че не съм, разбира се – той е велик. Но знам, че така трябва да бъде, защото животът е краен брой дни и в тях трябва да оставиш нещо след себе си.
А какво оставяме сега? Как историята ще запише тези дни? Българската обществена енергия се е съсредоточила в гледането на телевизор, в който предавали как един министър, който бил казал, че не било война, а било военна интервенция. Тук спирам.
Цоня Събчева
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
