Сърбия „на ръба“

FRPI

Ричард Креймър е сътрудник на Програмата за Евразия на FPRI (Институт за изследвания в областта на външната политика) и бивш старши програмен служител за Афганистан, Иран и Турция в Националния фонд за демокрация.

Резюме

Дойде време да покажем открито какво представлява Република Сърбия: Сърбия е твърд съюзник на Русия и Китай, управляван от полуавторитарно правителство, което активно преследва идеологически иредентистка териториална експанзия в Западните Балкани.

Днешната Сърбия представлява заплаха за регионалната и трансатлантическата сигурност. Под ръководството на Сръбската прогресивна партия (СпП) на президента Александър Вучич сръбското правителство бързо изгражда армията си, открито подкрепя ултранационалистически провокатори в съседните държави, укрепва връзките на Белград с Москва и затвърждава партньорството с Китайската народна република (КНР). Неразделна част от усилията за актуализиране на идеологията на „Велика Сърбия“ е тясното и съгласувано сътрудничество на ръководствата на православните църкви в Сърбия и Русия с техните политически партньори. Без значителна промяна в ориентацията си на Запад Сърбия ще продължи да се движи по авторитарна траектория, съгласувана с противниците на САЩ.

Съвременна Сърбия възпрепятства усилията на американските и европейските стратези и политици. И Брюксел, и Вашингтон се стремят към истински демократична и евроатлантически ориентирана Сърбия. Въпреки това, десетилетия след насилственото разпадане на Югославия и свързаните с него интервенции на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) през 90-те години на ХХ век, повечето сърби отхвърлят сътрудничеството с НАТО и са хладни към Европейския съюз (ЕС). Вследствие на това САЩ и техните демократични съюзници в Европа все по-малко могат да използват бъдещото членство като средство за трансатлантическа интеграция. Допълнително усложняване на отношенията със Сърбия предизвиква откритото приемане на Пекин и Москва от страна на Александър Вучич.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.

Дълбочината на нарастващата зависимост на Сърбия от тези сили застрашава американската и европейската сигурност на няколко фронта. Трайната подкрепа на правителството на Вучич за ултранационалистическите наративи и техните подривни носители продължава да засилва раздора в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Нарастването на военната му мощ е сериозно обезпокоително; Белград реагира само с неверни обяснения. Все по-голямата зависимост на страната от руския нефт и газ като клиент и транзитна държава за „Газпром“, руския държавен енергиен гигант, я поставя в противоречие с Брюксел, Вашингтон и няколко столици от Централна и Източна Европа. Икономическото, технологичното и все по-често военното сътрудничество между Белград и Пекин се ускорява с по-нататъшното укрепване на позициите на Китайската комунистическа партия (ККП) в Югоизточна Европа.

В обобщение: Разширяващото се обвързване на Сърбия с авторитарни сили и регионални антидемократични сили отразява нейния нелиберален светоглед и обезсилващия я разказ за националната жертва.

Западните политици продължават да гледат на белградското правителство с погрешното разбиране, че при подходящи стимули Сърбия ще възприеме по-умерени позиции, ще се демократизира и постепенно ще се интегрира в трансатлантическите институции. Това предположение е погрешно. То омаловажава, ако не и изключва, необходимостта от национално преосмисляне сред сръбския народ.

Подобно на Вили Брандт в следвоенна Германия, Сърбия се нуждае от смело и искрено ръководство, което да признае греховете на миналото и да придвижи нацията напред. Например: Едно истинско събитие „Kniefall von Warschau“ (признаване на грешката, буквално падането на колене на Вили Бранд във Варшава пред паметника на жертвите на нацизма – A&A) би могло да стимулира честна дискусия сред сръбския народ за зверствата, извършени по време на разпадането на Югославия. Какъвто и да е катализаторът, широкото признаване на миналите престъпления срещу човечеството е категорично необходимо, за да може Сърбия някога да се превърне в демократично и отворено общество. Без него сърбите ще останат непропорционално податливи на вътрешни иредентистки сили, подхранвани от злонамерени чужди сили, които искат да държат Западните Балкани далеч от трансатлантическата общност.    

До такава национална равносметка западните ръководители трябва да възприемат по-прагматичен подход към отношенията с правителството в Белград, което не се отнася с разбиране към истинските трансатлантически партньорства. Докато сръбският ултранационализъм се смята от сръбските лидери за приемлив в политическия дискурс, истински демократичните ценности и институции, споделяни от трансатлантическата общност, ще останат нереализирани. Съответно САЩ и европейските им съюзници трябва да насърчават Сърбия да се съсредоточи върху себе си, а не върху съседите си. В този смисъл западните политици биха постъпили разумно, ако спрат да очакват пробив в преговорите за статута на Косово и Сърбия. Те се превърнаха в празен диалог, който само държи Косово заключено извън международните институции и другите ползи от признатата държавност. Преразгледаният подход трябва също така да престане да прокарва неефективния процес на интеграция в ЕС като основно средство за демократично преобразуване на Сърбия.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg