Илиян Василев: България провежда политика на фиксираните обвързаности и на „самослучилите“ се събития
Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, политически и енергиен анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Инфарктният ден за кабинета не се състоя. Не доведе до предсрочни избори спорът за оръжия, защото спор нямаше. Часове преди Народното събрание да реши дали и каква военна помощ България да окаже на Украйна, посланикът на страната в София депозира в парламента писмо от украинския президент, в което Киев иска ремонт на украинска военна техника в български заводи. Така един достоен президент на своята страна спаси прикрития зад някакви патриотични подбуди егоизъм на едно недостойно правителство. Трябваше ли българска официална делегация да пътува до Киев, за да изтъргува спасяването на политическото си безвремие срещу индулгенцията от героизма на украинския народ? Въпросът е към Илиян Василев – бивш посланик на България в Русия, политически и енергиен анализатор. Какво всъщност се случи в българския парламент днес, посланик Василев?
Илиян Василев: Общо взето се отчете съотношението на силите между хората, които искат да стане нещо в България, между истинските атлантици, и тези, целесъобразяващите. Оказа се, че в коалицията има повече хора, които мислят, че единеството не трябва да се подлага на изпитание, и линията на БСП трябва да бъде червена линия, за сметка, разбира се, на достойнството на държавата. Аз чух един от аргументите, които премиерът използва в разговора си с президента Зеленски, което вероятно е накарало украинската страна да приеме, че фактически ако правителството падне, това е ултимативното назидание от страна на БСП, Украйна ще трябва да има отношения със служебно правителство на Румен Радев. Там вече се знае, какъв е профилът. И затова вероятно драматургията в Народното събрание беше пиар, утвърждение на общата позиция: на пръв поглед над 200 души са в подкрепа на Украйна, но когато иде реч за практически отношения, за неприкрити помощи за доставка на боеприпаси, на оръжия, някак си там нещата закъсаха.
Водещ: Не беше ли по-почтено да откажем направо на Украйна, вместо да разиграваме „имам желание, но нямам възможности“?
Илиян Василев: Със сигурност. Но имайте предвид, че не е толкова лесно в такава ситуация човек да пребегне до черно-бели решения при положение, че има толкова пъстра палитра. Защото ако погледнете реално, дори в тези среди, които подкрепят Украйна и са готови да предоставят военна помощ, там също има много условности, в политическа партия „Продължаваме промяната“ има човек, който е гласувал „против“, което означава, че е прокремълски. В ИТН също има такива хора. В ДПС също има основно целесъобразяващи. Изобщо всеки път, когато българската политическа класа трябва да изчисти образа си и да вземе някаква ярка и достойна позиция, особено на фона на героизма на украинците, шикалкавенето на нашите политици е просто някакъв фарс. Но това е, което имаме, това е, което избираме, и всъщност ние виждаме в парламента онова, което българските избиратели са избрали. Ако на някой не му харесват, то е защото това е избрано, това е съставът.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Водещ: Адекватно на ситуацията в Украйна решение ли прие българският парламент? Всъщност, това решение, което беше прието, каква стойност има?
Илиян Василев: Не, то има политическа стойност, има, вън от съмнение, защото все пак 200 души да подкрепят Украйна и да остават БСП и „Възраждане“ в изолация, това само по себе си е добър знак, че все още „тялото“ на българския политически елит реагира на сигналите на европеизма и на атлантизма. Проблемът е в друго, че тези сигнали като че ли ние не можем да ги превърнем в прагматични решения, включително да използваме в тази ситуация не само да подпомогнем реално Украйна с въоръжение, но и ние да си подменим нашето въоръжение. Ето, президентът вчера, който започна да се оплаква, че ПВО системата ни била стара, че радарите ни били стари, че авиацията ни била стара – като че ли той попада в България от някъде от другаде, от друга държава, а не е бил част от всичко това, което е занемарено. И когато ти предлагат сделка всичко онова, от което се оплакваш, че не е достатъчно качествено, остаряло, искат да го вземат и да заменят, дори и да има доплащане от наша страна, то си струва сделката. И ти да пропуснеш този миг, защото това се случва само веднъж, повече няма да се повтори тази възможност, и да пропуснеш този миг е не само късогледство, общо взето в много отношения ми приличат боричкащите се в парламента на запалянковци – вземат една или друга теза, ратуват за един или друг отбор, но когато стигнат нещата извън „горе“, „долу“ и т.н., и съдията виновен, към практичните решения, поведение, което да доведе до ползи, някак си там се изпаряват. И ако дръпнем чертата, за да направим обобщение, какво идва от това: България сред подкрепящите Украйна ще бъде най-зле третирана, тъй като всички знаят, че тя е пробита от руско влияние до степен да може само да симпатизира от далеч, да приютява, но не и да подкрепя в реална нужда, защото утре войната може да ескалира, и то не е заради нашите решения, а заради Русия. Изобщо, всичките тези събития се водят от Русия, инициативата е на Русия. И ако днес не предоставихме пряка военна помощ, формулировката „военно-техническа помощ“ остава все още обща и под нея може да се разбира всичко, с изключение на нещата, които изрично са упоменати, че няма да бъдат, то значи, сред своите ние сме чужди, тоест, недостатъчно надеждни, в същото време – своите, имам предвид в НАТО съюзниците и тези от голямата група, която подкрепя Украйна – там сме чуждо тяло.
В същото време когато стане въпрос ние да си калкулираме ползите от войната, и не в материални измерения, защото не можеш да правиш полза за сметка на чужд гръб, но най-накрая дотам спират нещата, след всички тези репутационни загуби и т.н. ще си останем с остарялото ръждясало съветско оръжие. И се получава: репутация – зле, оръжие – зле, име – накърнено. Сега, да чакате писмо от Зеленски, за да спаси правителството, не мислех, че ще се стигне дотам.
Водещ: За първи път наблюдаваме управляващата коалиция да стигне дотам, че да използва ситуацията в Украйна за вътрешнополитическите цели да се спаси от разпад. Досега в такъв груб и примитивен вид дипломацията не е била използвана.
Илиян Василев: Просто нямаха друг ход, те бяха притиснати в ъгъла от БСП. Имайте предвид, че коалиционното споразумение, ако изобщо това правителство има вътрешнополитическа логика за съществуване – свалянето от власт на корумпираната клика на ГЕРБ и ДПС, но външнополитическа логика особено нямаше, и то се видя при първия изпит с Украйна. Страхувам се, че ако така продължава, няма да има и вътрешнополитическа логика, тъй като виждате, че и нещата, за които е избрано правителството, се движат мудно. Ето, ние говорим за проблем с пазара на горивата, с непрозрачност, за странни сделки, които се случват там, и отново КЗК я няма, но никой не сменя КЗК, никой не сменя СЕМ. Изобщо, като че ли правителството от големите идеи на промяната на морала на политиката някак си мине много бързо към практичните неща – „Абе, да се уредим нашите хора в съответните министерства, да си свършим едни наши работи“. И ако вътрешнополитическата логика се търгува, или по-скоро отсъства, при тази външнополитическа, която я няма, не виждам защо да пренебрегваме отсъствието на външни фактори на сцепление. Страхът от връщане на ГЕРБ на власт, не може да бъде безконечно валиден.
Водещ: Защо толкова фаталистично се прие изпращането на оръжие за Украйна?
Илиян Василев: Ами, защото българските про-Путин сили, те са поели ангажимент да не допуснат това, тъй като за тях страхът от загуба на Путин в тази война е огромен. Нали можете ди са представите, че всички, които се определят в рамките на тия 22%, които подкрепят Путин или пък нямат проактивно отношение спрямо войната в Украйна, в смисъл не са с активна позиция спрямо агресора, всичко това се крепи на някакъв вид зависимости от Русия при вноса най-вече на енергийни суровини и при изпълнение на енергийни проекти. И когато тази „благодат“ свърши, се изпари благодарение на санкциите и когато Путин загуби войната в Украйна, те ще загубят външната си котва, няма да имат и външен източник на благоденствие и на влияние. И поради тая причина те панически се съпротивляват. Вижте само вчера как Румен Радев, както се казва, храбро, като матросовец защитаваше позиция да не се изпраща оръжие в Украйна. Никакъв довод не влияе на тези хора, никакъв аргумент. Този тип реакция са на равнище условен рефлекс, че загубят своя център на гравитация в тази война. Тепърва ще осъзнават проблемите, които възникнат за тях, защото ето, днес Европейската комисия стартира процедурата за отказ от суров петрол, поне за България вече върви и реална процедура за отказ от руски газ, и то не е по наше желание. Като махнете и руските туристи, цялата икономическа база на руското влияние в България изчезва и остават само агентите на влияние, които се хранят не от остатъците от тези парични потоци, които генерират около вноса на енергията или другите свързани с Русия бизнеси, а от тия, които се захранват от чужбина. Общо взето ситуацията напомня много на тази с подводничарите от Втората световна война. И затова тези сили са толкова яростни в защитата и теглят червени линии. Това е едно огромно „съветско“ наследство.
Водещ: Европейската комисия предложи пълна забрана на руския петрол, но стана ясно, че България може да поиска временно изключение от петролното ембарго срещу Русия. Какво реално правим? Чу се, че не сме прекъснали окончателно и връзките с „Газпром“.
Илиян Василев: Не, забележете колко е абсурдно това да искаме ние изключение от петролното ембарго.
Водещ: Абсурдно звучи, но го казва вицепремиерът, затова ви питам, какво се случва?
Илиян Василев: Единствената причина ние да настояваме да получаваме руски суров нефт е, че той в момента се котира с много голяма отстъпка. Примерно ако цената на „Брент“ е 105 долара – примерно говоря, основно, не съм гледал току-що каква е котировката, но 35 долара е отстъпката, т.е. реално, ако ние имаше смисъл да осъществяваме политическа защита на правото си да внасяме руски нефт, то тогава трябваше да получаваме тоя петрол и на 70 долара. И това трябваше да бъде категоричен императив, за да може при 70 долара ние да имаме и по-ниски цени на горивата. Цялата тази разлика, която на месец е 100 милиона долара, се усвоява от „Литаско“, нашите потребители плащат по едни много високи цени, които изглежда изобщо не се влияят от колебанията на пазара на суров нефт, тъй като цената и преди е била над 100 долара на барел, но цената на помпата не е била 3,15 лева и 3,20 лева за дизела. Което означава, че държавата просто е абдикирала. И на този фон да кажем „Ние ще искаме изключение за суровия нефт“, означава, че някой иска изключение за някой, който прави доста голяма далавера от цялата тая работа, но това не е нито българският бюджет, нито българският потребител.
Водещ: Е кой би могъл да бъде този някой, освен преработвателят, най-големият и единствен?
Илиян Василев: Освен компанията „Литаско“ – компанията на „Лукойл“, която прибира, фактически усвоява тая разлика, за която ви говоря. И изобщо ние тук спорим къде е проблемът с горивата, на дистрибуцията ли е, с акцизните складове ли е. Не, господа. Проблемът е извън и над България, там изчезват големите пари. А иначе тук остава малко и ние да спорим сега дали маржът при дистрибуцията е толкова или търговската надценка е висок– няма особено значение. Когато базата, от която тръгва дистрибуцията е много висока, ние само регистрираме.
Водещ: Защо горе-долу такъв аналогичен скандал се завъртя и около газовите доставки? Там пък се оказаха фирми посредници, които ще направят също печалби, и тия печалби – парадоксално, но и те се въртят около 100-те милиона долара на месец.
Илиян Василев: Там е различна ситуацията, там е много различна ситуацията. Първо, правителството не беше готово и колкото и да обещаваха, че ето, ние сме готови, ние от 30 и нещо дена се готвим за такава ситуация – не знам, за какво са се готвили, но сега разправят, че са били изненадани. А за това време за подготовка те трябваше да прогонят ситуациите – песимистични, оптимистични сценарии, откъде могат да доставят, какви капацитети да блокират, има месечни капацитети на „Ревитуса“, които можеха да блокират. Сега има разлика между посредници и търговци, които търгуват с природен газ. И досега, между другото, искам да ви разочаровам – „Булгаргаз“ никога не е купувала директно газ от доставчик, нито американски, нито катарски, нито алжирски. Тя няма договор. И затова, когато сега слушам ГЕРБ как говорят за посредници – това изобщо не е състоятелен разговор, тъй като от 2019 г., когато се вкараха първите количества втечнен природен газ и Бойко обяви за пореден път диверсификацията, че се е случила, и че тоя газ бил американски, но историята беше много тъжна. Тогава регулираната цена беше 22 евро – говоря по-обобщени цифри, но за да покажа само схемата, а не в детайлите на цифрите, а пък този газ се получаваше на нашата граница на цена, която би трябвало да бъде примерно около 17 евро за мегаватчас. И тези 5 евро за мегаватчас, вместо да натиснат надолу цената – това говоря при ГЕРБ, те отидоха в посредници и междинни търговци и те бяха четири на брой. И от тогава „Булгаргаз“ нито един път не е купувала газ директно, а винаги минимум през двама такива търговеца. Един ще блокира капацитет на терминал, друг ще използва транзитните, т.е. капацитетите, които има, и ще уреди влизането на природния газ в България, трети ще купи от голям голям доставчик на газ. Така че тази приказки за посредниците, от страната на ГЕРБ, са не само абсолютно несъстоятелни, но и силна демагогия.
Водещ: Посланик Василев, каква политика всъщност провежда България?
Илиян Василев: Това е много хубав въпрос. Ами, като гледам, май политиката е на фиксираните обвързаности и на „самослучилите“ се събития. Долу-горе така мога да го оприлича. Нещата не следват някаква дългосрочна стратегия, някаква логика. Днес се самослучи събитието с този акт на парламента, но не по някаква стратегическа визия, някакъв поглед, защото най-накрая днешното решение трябваше да позиционира България в света след Украйна, ние от коя страна ще сме, а то е 99% демагогия и 1% реални неща. Но това е изкуството на възможното, както казват в политиката.
Цоня Събчева
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
