Денят Z

Игор Федик

На 12 юни Русия празнува официален празник – „Ден на Русия“. Както казват в самата Русия, този празник символизира свободата, мира и хармонията между гражданите на основата на справедливостта, закона. Това е ден на гордост и уважение към Русия. Но ако погледнем към Русия през 2022 г., става повече от очевидно, че руснаците изобщо нямат причина да се гордеят със страната си: Русия се е превърнала в тоталитарна държава, световен парий, която всички свързват с агресия, заплахи, лъжи, кръв, а сега и с буквата Z, с която руските войници носят смърт на Украйна. 

През 1990 г. Конгресът на народните депутати на тогавашната РСФСР приема Декларация за държавния суверенитет на Русия, в която се провъзгласява върховенството на руската конституция и нейните закони, като се утвърждават равни права за всички граждани, политически партии и обществени организации. В него също така е заложен принципът на разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. По-късно, през 2001 г., по време на прием в Кремъл по случай деня на приемането на декларацията, Путин, който тогава започва президентската си кариера, заявява: „С този документ започва обратното броене на новата ни история. Историята на една демократична държава, основана на граждански свободи и върховенство на закона. А основното му значение е успех, просперитет и благосъстояние на гражданите.

От тази реч са минали повече от 20 години. Путин все още е на власт и думите му карат самите руснаци да се усмихват най-малкото саркастично. В края на краищата това, в което той превърна Русия през целия период на своето управление, е точно обратното на това, което каза за Декларацията и което трябва да символизира Денят на Русия.

В неговата, на Путин, Русия принципът на разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт не се прилага. Всички те са му подчинени и са част от съществуващия режим.

В страната де факто има еднопартийна система и целият политически живот не е нищо повече от профанизация и имитация. Опозицията е унищожена физически или юридически, в затвора или е емигрирала. Това, което остава, е жалка имитация.

Международното право и основните конституционни норми са напълно пренебрегнати в днешна Русия. Правата на обикновените граждани са без значение за властите. Доминирането на интересите на държавата, т.е. на режима на Путин, над интересите на индивидите е издигнато до абсолютизъм. 

Култът към личността на Путин е ясно формиран и укрепен в страната, което най-добре се отразява в думите на председателя на Държавната дума Вячеслав Володин от 2014 г.: „има Путин – има Русия, няма Путин – няма Русия“. Интересно е, че друг диктатор и настоящ съучастник на Путин във военната му агресия срещу Украйна, самопровъзгласилият се за президент на Беларус Александър Лукашенко, открива съществуването на този култ в Русия още през 2007 г. След като е гледал някои епизоди от тогавашния конгрес на „Единна Русия“, Лукашенко се опасява, че Русия може да се върне към съветските времена, „когато всички скачаха и викаха „Слава на КПСС“. Уви, думите на беларуския диктатор станаха пророчески. Налице е и връщане към СССР и „слава на Путин“.

От дълго време насам се извършва целенасочена архаизация на масовото съзнание на руското общество. Вместо да се демонстрират на населението перспективите за развитие на страната и нейното място в света, се води масова пропаганда за прелестите на живота в СССР, т.е. в миналото. В същото време ежедневието на обществото е пропито с милитаризъм, който постоянно се подхранва на всички нива: от властите, учените, културните дейци и пропагандата. Поведението на обществото и подчинението му на режима се контролират постоянно от мощна репресивна и наказателна машина. Самият размер и неограничените му права са предназначени да потушат в зародиш всяко зараждащо се масово недоволство, което би могло да представлява най-малка заплаха за режима. За тази цел властите му дават картбланш да използва различни методи, особено тези, които са били активно използвани от НКВД-КГБ: провокации, терор, по-специално убийства на опонентите му както в самата Русия, така и в чужбина.

Несъгласието и свободата на словото се потискат светкавично. Всички медии вече са изцяло заменени от държавната пропаганда. Репресиите срещу инакомислещите са в разгара си. Най-яркият пример за това е борбата срещу инакомислещите във войната срещу Украйна. Думата „мир“ на практика е забранена. Тези, които излизат на самотни пикети срещу войната, са задържани за дискредитиране на руската армия. За това, според новото законодателство, те могат да бъдат осъдени на 15 години затвор.

Всичко това се случва в Русия под формата на агресивна външна политика. Заплахите, шантажът, грубото поведение на дипломатите и висшето ръководство на страната се превърнаха в норма в общуването на Русия с външния свят. Ето само няколко примера за това.

„Ако някой се опита да се намеси отвън и да застраши Русия в стратегически план, нашият отговор на контраударите ще бъде светкавичен и бърз. Разполагаме с всички инструменти, с които никой друг не може да се похвали. И ние няма да се хвалим с тях, а ще ги използваме, ако се наложи“, заплашва Путин Запада заради подкрепата му за Украйна във войната срещу Русия.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.

„Мразя ги. Те са копелета и мръсници. Те искат смърт за нас, за Русия. И докато съм жив, ще направя всичко възможно те да изчезнат“, казва бившият президент Дмитрий Медведев за „външните врагове“ на Русия.

„Ето какво е хубавото на Сармат? Тя няма да иска съгласието на страхливите българи, отмъстителните румънци и черногорците, които са предали общата ни история, за прелитане. Както и други шведи“, коментира Дмитрий Рогозин, ръководител на Роскосмос, забраната за полети на балканските страни над техните територии с руския външен министър Сергей Лавров.

„Кой си ти, гадняр? … Момчета, ако ни принудите да използваме ядрени оръжия, няма да имаме друг избор“, обръща се депутатът от Държавната дума Алексей Журавлев към германския канцлер Олаф Шолц.

Кулминацията на руската външнополитическа агресия е анексирането на Крим и военните действия в Източна Украйна през 2014 г., които през 2022 г. прерастват в мащабна военна инвазия на нейна територия. Като един от претекстите за започване на войната Путин посочи необходимостта от „денационализация“ на Украйна. Въз основа на всичко гореизложено обаче е ясно, че денацификацията, или по-точно депутинизацията, е точно това, от което се нуждае сегашна Русия.

Вече повече от три месеца Русия носи смърт и разрушения в Украйна. Убити са не само военни, но и много цивилни, включително деца. Освен жертвите от украинска страна, в Украйна вече са загинали повече от 30 000 руски войници и офицери. Сред тях има и такива, които вече са родени при Путин. Въпреки всичко това мнозинството от руснаците продължават да подкрепят както него, така и агресията му срещу Украйна. Тази подкрепа се изразява както индивидуално, така и по време на колективни призиви или различни флашмобове, по време на които основният символ е буквата „Z“, използвана от руските войски за обозначаване на военната им техника в Украйна. Ето защо няма съмнение, че тази буква ще бъде в изобилие по време на настоящите тържества, като по този начин Денят на Русия ще се превърне в Ден на „Z“.

Накрая бих искал да кажа, че погледът към днешна Русия на Путин напомня за известния антиутопичен роман „1984“ на Джордж Оруел. В него се използват съвършени стратегии, включително постоянна война, за да се отрече необходимостта да се образоват пролите (по-голямата част от населението – бел. ред.), за да разберат потенциала за по-добър живот. Причината за това е желанието на управляващата олигархия да задържи доживотно пълната си власт. Също така в антиутопията на Оруел Министерството на мира отговаря за военните дела, Министерството на любовта – за правоприлагането и преследването на мислещите престъпници, а Министерството на истината – за фалшифицирането на историята, медиите, пропагандата и писането на примитивна литература за простолюдието. Четвъртият стълб на обществото е Министерството на изобилието, което отговаря за разпределянето на оскъдните ресурси, останали от задоволяването на военните нужди. Основните лозунги, под които преминава целият живот на пролите, са следните:

Войната е мир.

Свободата е робство.

Невежеството е сила.

Какво не е настоящата Русия?

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940