Путин и олигарсите

Откъс от книгата на Фиона Хил „Господин Путин – Операция Кремъл /Геополитиката в 21 век/“

„Въпреки огромното си богатство, през 90-те години на миналия век руските олигарси бяха постоянно изложени на риск от страна на обществеността, която почти навсякъде смяташе собствеността им върху най-големите корпорации в страната за нелегитимна. В същото време олигарсите бяха изложени на индивидуален риск един от друг. Те постоянно се опитваха да се възползват от бизнеса си и не можеха да си имат доверие. Благодарение на собствените си усилия да намалят всякаква власт на правителството да ги контролира, те бяха подкопали и държавата като единствената институция, която можеше да защити всичките им права на собственост. В резултат на това те бяха принудени да се опитват да се защитават индивидуално.

Най-голямата уязвимост, която всеки от тях имаше, беше информацията за финансовото им състояние и финансовите им операции. При тези обстоятелства единствената защита, с която разполагаха олигарсите, беше да направят всички еднакво уязвими. Те се съсредоточиха върху изкопаването на потенциално вредна информация един за друг. Заплахите и контразаплахите възпираха агресията. Резултатът беше взаимно и вечно състояние на изнудване – това, което в теорията на игрите е известно като „равновесие на взаимния конфликт“. С други думи, деликатното равновесие е по-добро от войната, но едва ли е така.

За да поддържат равновесието, олигарсите трябваше да изразходват огромно количество усилия и ресурси, които иначе биха могли да използват за управление на своите компании и генериране на по-голямо богатство. Освен това те постоянно рискуваха равновесието да се наруши, борбите да излязат извън контрол и цялата система да се срине около тях.

За свое добро олигарсите имаха нужда от външен арбитър. Нуждаеха се от напълно и ясно безпристрастен представител, който да е достатъчно силен, за да наложи мира по надежден и устойчив начин – и който, което е най-важно за тях, никога няма да се превърне в съперник, в друг олигарх. Този арбитър на практика трябваше да ги държи всички като заложници, за да може всеки от тях да има възможност да се разоръжи и да сключи пакт за ненападение. Ако държавата не можеше да направи това, като наложи върховенството на закона, тогава нещо или някой друг щеше да трябва да се намеси. Олигарсите едва ли биха могли сами да назначат някого, но някой ги чакаше там, от страни.

В ГКУ – Главно Бюджетно Управление на Санкт Петербург – Путин трупаше вътрешна информация за финансовите и бизнес сделките на олигарсите. До май 1998 г. Путин става заместник-ръководител на президентската администрация за работа с регионите на Русия, както и за надзор на ГКУ бюджетните управления по региони. По-късно през 1998 г., когато Путин става ръководител на ФСБ, той прочиства ръководството на отдела за икономически престъпления на ФСБ и назначава близкия си сътрудник Николай Патрушев за ръководител на новото Управление за икономическа сигурност. След това Путин заменя ръководителя на данъчната полиция със своя сътрудник от ГКУ Вячеслав Солтаганов, който преди това е направил кариера в Министерството на вътрешните работи.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.

До април 1999 г. Путин е установил монопол върху финансовата информация. Когато става президент, през ноември 2001 г. той създава нова агенция за надзор – Руската агенция за финансов мониторинг (РФМ) – и поставя начело Виктор Зубков. Зубков остава начело на агенцията до септември 2007 г., а дори и след това, тъй като между септември 2007 г. и май 2008 г. е временен министър-председател. Като първи заместник министър-председател при Путин до 2012 г. Зубков продължава да носи специална отговорност за РФМ. През цялото това време РФМ се отчиташе в крайна сметка пред Путин. През май 2012 г., когато Путин се премества от кабинета на министър-председателя обратно в Кремъл, той взема със себе си и РФМ.

Когато през 1999-2000 г. се издига на най-високите руски постове, Путин първо се предлага на олигарсите като покровител. Той ги уверява, че няма да ги лиши от собственост. Той ще признае основните параметри на сделката им с Елцин от 1996 г. за придобиване на техните бизнес активи. Той също така напомни на олигарсите, че малцина други в Русия смятат собствеността им за легитимна. През февруари 2000 г. той използва това напомняне, за да обяви, че бизнесът в Русия вече ще бъде „равноотдалечен от властта“. Те не можеха да използват нито един от старите си лостове за купуване на влияние и култивиране на добра воля в цялата Руска федерация. Те трябваше да започнат от нулата. Единствените им ключови отношения щяха да бъдат с Кремъл на Путин, и то с цел защита, от присвояване, а не за влияние.

По време на телевизионна среща през юли 2000 г. Путин определи основните правила за работа с олигарсите. Путин очертава схема, която по същество прилича на „рекет за защита“. Това беше вид сделка, която той можеше да сключи като офицер от КГБ, опитващ се да вербува двоен агент в Дрезден. На олигарсите щеше да бъде позволено да продължат да развиват бизнеса си и да увеличават богатството си, но те трябваше да се съгласят с нов данъчен режим, който щеше да предостави на федералното правителство повече ресурси. Те не трябва да се опитват да променят този режим, както са го правили в миналото, иначе явно ще има последствия.

При осъществяване на икономическа дейност в чужбина те трябва активно да се съобразяват и с руските национални интереси, определени от Путин и държавата. Това е частно предприятие с обвързващи условия. Техните права на собственост в крайна сметка зависеха от добрата воля на Кремъл. Логиката на този подход – запазване на олигарсите на място, но привличането им към себе си – беше обяснена от президентския съветник Владислав Сурков пред руски журналист. Сурков заяви пред Елена Трегубова, че Путин и екипът му са разбрали, че не могат просто да се лишат от олигарсите и да намерят друга група бизнесмени, които да поемат компаниите им.

През 2000 г. в Русия просто не е имало достатъчно способни предприемачи. Групата на бизнесмените е била „много тънка и много ценна… те са носители на капитали, на интелект, на технологии“. В много отношения към руските олигарси, както и към техните активи, трябваше да се подхожда внимателно. „Олигарсите – смята Сурков – са не по-малко важни от петрола; държавата трябва да извлече максимална полза и от двамата“.

Новата схема за работа с олигарсите беше сложна, но тя отговаряше на подготовката на Путин като офицер по делата на КГБ и също така израстваше от неговата идентичност на офицер по делата. В КГБ г-н Путин се беше научил как да идентифицира, вербува и ръководи агенти, както и как да придобие търпение да обработва източници. Научил се е и как да събира, синтезира и използва информация. През 1996 г. е дошъл в Москва, за да приложи тези умения. В резултат на монополизирането на информацията в ГКУ той е придобил и голяма власт и влияние. Беше си проправил път до върховете на руската държава с маневри. Сега щеше да се опита да приложи уменията си на служител по делата в по-голям и мащабен обхват, отколкото би могъл да си представи, когато за първи път беше командирован в Дрезден.“

Mr. Putin: Operative in the Kremlin (Geopolitics in the 21st Century) by Fiona Hill, Clifford G. Gaddy

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940