Илиян Василев: Никой не е казал, че „Газпром“ не трябва да доставя, напротив, но трябва да се нареди на редичката и да се конкурира, а не както досега да бъде единствен
Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, политически и енергиен анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.
Интервюто е правено на 27.07, петък, от 18.10 часа.
Водещ: В публикувано във „Фейсбук“, дадено пред ТАСС интервю, посланикът на Русия у нас Елеонора Митрофанова изрази надежда, че в страната ни ще дойде по-прагматично правителство и ситуацията ще принуди да се премине към по-прагматичен подход по много въпроси, особено тези, свързани с икономиката. Според Митрофанова България е член на Европейския съюз и НАТО, но ще й е сложно да изгражда своята линия на поведение. За разлика от нейния предшественик Анатолий Макаров, сегашният руски посланик почти не общува с медиите, не прави пресконференции и не дава интервюта. Когато има да предаде важно съобщение, тя прибягва до руските медии. Какво послание дава сега чрез руската държавна агенция росланикът на Москва в София Елеонора Митрофанова? Наш гост е Илиян Василев – бивш посланик на България в Русия, политически и енергиен анализатор.
Илиян Василев: Посланието е ясно. Посланието е буквално часове, след като стана ясно, че правителство ново няма да има, и за това голяма роля или подобаващо изигра и Русия и специално Руското посолство тук, тъй като те упражниха доста голям натиск, за да може да се превърне темата „Македония“ в ябълка на раздора между двете държави и да не могат да постигнат разбирателство. И другата тема, разбира се, беше ултиматумът за природният газ на „Газпром“, който не беше приет, и в тандем с ГЕРБ и ДПС, и Руското посолство успяха да изградят и отстоят тезата, че прекъсването на руския газ е могло да се предотврати, ако България е приела руския ултиматум – това е едно. И второ, специално за посланик Митрофанова, ако си спомняте, тя беше казвала, че Руското посолство едва ли не ще се закрива, тя плашеше общо взето с такива, много мрачни сценарии. Посолството нито се закри, както предупреждавах, нито има някакво намерение да се закрие, нито пък руски посланик тук може да плаши с такова нещо, тъй като в последна сметка това е суверенно решение, от което най-много страда съответно Русия за това, че няма посолство в София, а не толкова България. Със сегашното си интервю тя иска да напомни на президента Радев, с който очевидно са свързани големи надежди, и съответно на тази нова коалиция „Газпром“, която ние сега я наричаме, в която са ГЕРБ, ИТН, „Възраждане“, ДПС и президентът Радев, че те имат конкретни задачи в рамките на мандата на служебното правителство: първо, да възстановят доставките на руски газ, второ – да не допуснат такива на втечнен природен газ, трето – да могат да възстановят нивото на представителност, т.е. тези 70 души, които бяха изгонени, да бъдат възстановени, изобщо всичко онова от дългия списък от искания и очаквания, които Русия има.
Водещ: Какво ще стане с доставките от подписания договор с „Газпром Експорт“?
Илиян Василев: Те са до края на годината, но в договора има едно критично условие. Сега искам слушателите да обърнат внимание, че този ултиматум, който ни беше представен на 26 април, не е същият и не са същите условия, които бяха представени на другите държави – Гърция, Германия, Италия и т.н. Разликата е много съществена. В нашия ултиматум ние трябваше да отворим сметка, но преминаването на собствеността върху природния газ можеше да стане едва когато се захрани сметката с рубли. Във видоизменените условия, които Путин позволи на „Газпром“, защото няма никакво съмнение, че Кремъл е „Газпром“, дружеството не е търговска компания, то е част от руските институции, дори част от руската армия, по начина, по който се използва като инструмент на руската политика -, та в тези изменени условия вече имаше съществена промяна, че номинално сметката се открива от примерно „Булгаргаз“, но смяната на собствеността на природния газ идва от момента, в който „Булгаргаз“ си преведе парите по валутната сметка, т.е. в евро или долари, в нашия случай. Така че ние така и не получихме тази промяна и това не е толкова странно, тъй като България и Полша бяха първите две страни, които бяха избрани за назидание да бъдат наказани. И другото, което е – ако гледате координацията между проявите на г-жа Митрофанова, като тези, с която тя излага, и онова, което енергийните остриета на ГЕРБ правят в момента, и г-н Радев също, виждате голяма сходимост или координация. И двете страни казват, че трябва да възстановим доставките на руски газ, и двете страни говорят за това, че руският газ бил по-евтин, защото идва от Русия, докато другият ни идва от САЩ, което за търговците на газ, за хората в пазара е пълен нонсенс, тъй като газ може да дойде и от Нова Зеландия, въпросът е на каква формула се продава.
А същите тези хора от ГЕРБ 2020 г. през февруари месец си спомняте, които с фанфари обявиха, че са постигнали пробив в отношенията с „Газ Експорт“ и са успели да договорят 70% от цената, т.е. смяната на формулата, и това е 70% от цената да бъде вързана с европейската най-голяма борса – TTF. Те са три, но говоря за най-важната. И когато това нещо сега се обърне, природният газ и се продава с формула, в която има тези 70% TTF и само 30% нефтената индексация, а от друга страна имате продажба от САЩ, което е рефериране към „Хенри Хъб“ – най-
ликвидният хъб в света, и цената само, да знаят слушателите за каква разлика става дума, в момента на „Хенри Хъб“ цената е някъде около 28 евро за мегаватчас и това в Америка се счита за рекордно висока цена, а в Европа цената е 210 евро мегаватчаса.
Водещ: Откъде идва тази сериозна разлика?
Илиян Василев: От разликата в пазарите. Американският пазар, Америка е най-големият производител в света на природен газ. Тази година се очаква те да произведат 1 трилион кубически метра природен газ. И тъй като те направиха шистовата революция, те имат най-голям потенциал да добиват нови допълнителни количества газ. И тъй като те насищат с природния газ вътрешния си пазар, са способни да формират излишъци, излишъци, които се движат от два основни фактора. Първо, това са очакването за динамиката в потреблението, което се определя от динамиката в икономиката на САЩ, и когато се говори за рецесия и не е толкова сигурно потреблението, съответно не отива нагоре, и се формират допълнителни излишъци. И второ, което е по-силният акцент – че когато имате такава огромна разлика в цените между САЩ и Европа, естествено е американските производители, които са пазарно ориентирани, съответно да се възползват от тия огромни разлики и да натрупат съответно допълнителни ползи и печалби. Сега, това, че руският газ е TTF базиран. И той е много скъп дори в момента на най-големите приятели на Русия – Орбан и Вучич, той също се продава на стратосферни цени, защото се продава по същата формула, която е базирана на европейските хъбове. Поради тая причина мисля, че правителството на Петков направи най-доброто – то остави една оферта със седем карга и каза: имате възможност, имате аргументи и коз, с който да преговаряте с „Газпром“, ако приемете ултиматума за плащане в рубли. Ако „Газпром“ не ви дава по-добра цена, а в момента цената не е по-добра на „Газпром“, тогава естествено, че ще сключите сделка с тези седем карга, при това тези седем карга, разпределени до месец април следващата година, те играят ролята на буфер, понеже са регулярни доставки, те могат да балансират прекрасно българския пазар и да компенсират недостига на газ в „Чирен“. Защото „Чирен“, той това му е работата основно – да балансира през зимата, като се тегли газ от него. Сега, ние очевидно няма да натоварим „Чирен“ с достатъчно газ, не инжектираме достатъчно природен газ поради обективни причини, ще имаме танкери, които ще се разтоварват и съответно ще могат да балансират българския газов пазар. И това е голямата драма – че следващото правителство, служебно, на Радев със сигурност ще положи неимоверни усилия да възстанови договорите с „Газпром“, ще се позоват на някакъв видим само за тях колапс на енергетиката, което е нонсенс. Няма никакъв колапс на енергетиката.
Въпросът за драматизма в енергетиката не е въпрос на недостиг толкова, колкото на цени, защото при тия цени от 220 евро на мегаватчас, потреблението на газ става нецелесъобразно, няма смисъл да потребяваш такъв. По-хубаво да затвориш съответната мощност, която потребява. Това не важи за топлофикационните дружества през зимата и за тези защитени потребители, но извинете, там държавата играе по друг начин. Там, ако ще и 500 евро да бъде цената, ако държавата трябва да защити някой, тя ще направи 400 евро мегаватчас извънпазарна подкрепа. Но тя не може да разпростре тази подкрепа върху индустриални потребители, върху всички. Тя може да помогне само на една ограничена група от хора, и то във връзка с постигането на определени социалноизмерими стандарти – за топлинна енергия, за отопление. „ Няма хората да мръзнат.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Може дори да се влезне в допълнителен бюджет дефицит, но когато въпросът може да се реши с пари, той се решава с пари. И това е цялата драма – че от едната страна имате договор и правителството може да използва тези танкери като инструмент за натиск върху „Газпром“. Никой не е казал, че „Газпром“ не трябва да доставя. Напротив, но трябва да се нареди на редичката и да се конкурира, а не както досега – благодарение на един списък от комисионери или посредници, защото това е терминът, който е в главите на тези хора от ГЕРБ и от ДПС, те получават комисионни на количествата газ, които „Газпром“ продава в България и естествено, че ще бъдат заинтересовани „Газпром“ да доставя, а не някой друг, защото от другите никой нищо не получава. Няма как да получава, защото механизмите на търговия през борси и специално на тия LNG договори не го позволява.
Отделен е въпросът за геополитическия риск, защото „Газпром“ днес може да каже едно, след един месец може да каже съвсем друго. Аз затова казвам на всички, че пазарът е последната инстанция. Политиците могат да си говорят, могат да бъдат про-Русия, анти-Русия, про-САЩ, анти – но пазарът е този, който определя температурата и логиката на нещата, които се случват. И затова питам всичките тия големи радетели на руския газ – можете ли да се опитате, или поне да попитате, защото те до голяма част от тях говорят без да знаят, да се опитате да застраховате договор за доставка на газ от „Газпром Експорт“? Отговорът е: невъзможно е. Просто няма застраховател, който може да оцени този риск и да го покрие. Защото това е начинът, по който се решава в съвременния свят проблема с доверието между продавач и купувач. Ако застрахователят оцени, че продавачът е надежден и той няма да прекъсне снабдяването по средата на зимата в най-тежкия момент, ще го застрахова. Защото нали се сещате, че ако служебното правителство и Радев откажат тия седем танкера, веднага върху тях попада отговорността. Ако в ноември месец „Газпром“ откаже да доставя? При това, забележете – „Газпром“ не е задължително да е само по политически причини да накаже Европа със студ, защото има санкции. В момента, все пак съм в тоя бизнес – в момента „Газпром“ изпитва огромен недостиг на резервни части и на тия подменящи се детайли и възли, които удържат преносната му система в изправност. Някои от тези примерно части в кранови възли се подменят често, има случай на два-три месеца, но ги няма. И сега за да не излезе, че „Газпром“ страда от санкциите, те прехвърлят вината върху купувачите, т.е. тежестта прехвърлят върху геополитиката и казват „Не, не, ние нарочно ще си намалим добива и съответно износа на природен газ заради тия санкции“ и обясняват, че проблемът със санкциите е, че нямат възможност да добиват и пренасят, а не че са ненадеждни партньори. В смисъл, имат обективни проблеми, които те купувачите не решават. И ако ние сега сключим договор с „Газпром“, пак ви казвам, вероятността и рискът да правиш бизнес в условията на война в Украйна с „Газ Експорт“ е неуправляем и това се признава от цяла Европа.
Водещ: Посланик Василев, по това, което казахте, имам няколко въпроса. Първо, какво ще прави с клаузата за неустойки „Вземи или плати“?
Илиян Василев: Това е нонсенс, с който се спекулира. Не знам кой го е измислил. Сега правната кантора „Уайт енд Кейс“ направиха анализ и те са длъжни да дадат всякакви възможни интерпретации какво би се случило, ако еди-какво си се случи, еди-що си настъпи.
Първо, клаузата „Вземи или плати“, в момента, в който има отказ за доставка на газ, а има превод на пари, които са върнати – сега бъдете сигурни, аз, понеже имам доста опит, не съм правист, но съм участвал в няколко арбитражни разбирателства, няма как да ни осъдят. Разбира се, човек не може да каже нищо за бъдещо и предстоящо, и хипотетично съдебно производство, но няма никаква вероятност „Газ Експорт“ да ни съди за това, че не сме взели количества, защото – забележете, промяната, която „Газпром“ иска през ултиматум засяга цената. Сега тия момчета, които уж се правят на прависти, на разбиращи – всъщност тя и „Газ Експорт“ така тълкува нещата – че промяната, която те били искали, в смисъл, плащането в рубли, новият начин, не била същностна. Съжалявам, но и съм учил достатъчно право, пък и много хора, сега големи специалисти, включително „Уайт енд Кейс“ го твърдят – няма как промяна в цена и условия на плащане да се смятат за несъществени. Т.е. тук няма никаква драма, никаква особена драматургия. Тази част беше изведена в доклада на комисията „Митов“, просто защото цялата логика на тоя доклад беше да бъде една бухалка срещу правителството. Разбирате ли, това е доста сложна материя. Хората няма да прочетат примерно 25 страници доклад, а ще прочетат през медиите, както вие сега го правите, някои от заключенията. Когато заключенията са готови и фиксирани, хубаво, ние с вас ги обясняваме и хората ще разберат за какво става дума, но другите няма да разберат. Те ще им дадат готовите заключения и хората ще си мислят „Ауу, страшно ще бъде, защото ще ни съдят“. Няма да ни съдят, напротив, в същия доклад на „Уайт енд Кейс“ се казва, че има достатъчно възможности, разбира се, няма гаранции, защото е арбитражно производство, но има достатъчно възможности България да съди „Газ Експорт“ за нанесени щети, които могат да се измерят в разликата между цената, на която „Газ Експорт“ би ни доставил газ, и цената, на която ние е трябвало да купуваме по спот репери, тъй като спот реперите винаги са по-високи. Т.е. нещата изобщо не стоят еднозначно в полза на „Газпром“ в правното поле. Да не говорим, че при такова разбирателство ще има групова акция, т.е. това няма да бъде класически случай само спрямо България, а ще се намеси и Европейската комисия, която има отворено производство спрямо „Газпром“. Така че тия приказки, с които ни плашат, че сакън, нещо страшно ще стане, нищо няма да стане. „Газ Експорт“ нищо не може да направи, освен да бъде страна по арбитражно производство, което ние може да заведем. Иначе шансовете нещо да спечели по „вземи или плати“, това е просто в рамките на психовойната, която води и която разбира се, се подема от български съучастници. Защото пак повтарям: няма никакво съмнение, че в тая верига на взаимен интерес – казах защо, „Газ Експорт“ играе заедно в тандем с български политически партии и структури, които се облагодетелстват от тоя договор.
Водещ: Ако приемем, посланик Василев, че седемте танкера с газ са сигурни, има ли къде да бъдат разтоварени? Защото ако няма, то какво всъщност е осигурено?
Илиян Василев: Ами как да ви кажа, сега тази история с танкерите и слотовете е пък другата притча, която разказват. Тия слотове на терминалите, разбира се, са тясното място и това всеки, който се занимава с природен газ, ще ви каже, че инфраструктурата на Европа е ограничена като търсене спрямо онова, което има като предлагане. И затова голяма част от танкерите не си намират къде да бъдат разтоварени и отиват в Далечния изток или някъде другаде и се продават. Първо, до април месец „Булгаргаз“ никога не е наемал пряко слот на терминал в Ревитуса или където и да е. До този момент „Булгаргаз“, ръководство на „Булгаргаз“ – назначено от ГЕРБ, никога не е сключвало пряк договор, както сега са договорите, които „Булгаргаз“ сключва, за доставки на природен газ. Нещата винаги са минавали през няколко ръце, всяка със своите „ползи“. Минимум в някои от случаите те са по четири такива различни играчи. И тук е тясното място. Защо? Защото когато се търгуват на аукциони слотовете в Ревитуса, това става година напред. И когато миналата година старото ръководство на Булгаргаз не е наело такива слотове, единствената ти възможност е да го пренаемеш или да го купиш от някой, който вече го ползва. Но вече по-скъпо. И това, което „Булгаргаз“ направи за тия танкери до този момент, е, че използва слотовете, които бяха наети от „МЕТ трейдинг“ – тези прословути „посредници“, които искаха да изкарат едва ли не дяволи. А когато „Булгаргаз“ няма друга опция, като са му прекъснали природния газ и другите съответно не си отстъпват правата да разтоварват своите карга, или поне условията, на които могат да предоставят правата по слота, съответно не са толкова изгодни, естествено стига до единствено възможното. Ако „Булгаргаз“ има единствен шанс за тези слотове, за следващите три месеца, е да ги прекупи вече наети слотове от някой друг – дали ще ги прекупи, дали ще ги използва, но това е единият начин. Това е за Гърция. За Турция е по-сложно – но пак е възможно. Така че истинската история или истинският въпрос е, че „Булгаргаз“, за да реши тоя въпрос, трябва първо да ангажира чужди слотове, защото до края на октомври мисля, че беше, се ангажират на годишна база слотовете за „Ревитуса“, за 2023 г. и Булгаргаз могат да участват. За това „Булгаргаз“ като си сключи един дългосрочен, 5- или 10-годишен договор за внос на втечнен природен газ и въз основа на тоя договор може да играе дългосрочно и при ангажирането на слотове на терминала и капацитети за пренос.
Иначе ако купи просто като хедж слотове, разходите не са оправдани от финансова гледна точка и ръководството на „Булгаргаз“ можеше да влезе дори в затвора. Защо? Защото имате действащ договор с „Газпром“ и вие харчите пари и купувате слотовете от тези, които са за късите срокове, които са тримесечните, или едномесечните, в зависимост от това какъв договор за внос на газ имате, а това са разходи. И когато вие всеки ден стоите под Дамоклевия меч на „Газпром“, дали ще достави или няма да достави, и някой от Кремъл каже „ОК, бе, ОК, ще ви пуснем газ“ – и тогава какво правите? Газ за „Булгаргаз“ от „Газпром“, защото имате договор, и другия газ пак трябва да го вкарвате. Нали разбирате, това просто е игра с несигурността, която неслучайно политиците превръщат в такива спекулации, които от практична гледна стойност нямат никакво значение, но в политиката създават внушения и представи, най-често грешни, като не информират коректно хората и те си казват „Ах, руският газ! Има само руски газ“, а това е лъжа.
Водещ: Най-широко се тиражира – че всъщност ние прекупуваме, т.е. заменяме американския газ срещу руски и всъщност взимаме руски газ. Така ли се получава?
Илиян Василев: Това е тотален нонсенс! Значи, за да вземем руски газ от Гърция, по т.нар. суапови сделки ние трябва да искаме разрешение от „Газ Експорт“. „Газ Експорт“ няма да ни даде това разрешение пожизнено. Затова тоя газ, руският, който влиза в Гърция, той вече става притежание на оператора на гръцката мрежа – ДЕСФА, на различни агенти – дали ще
бъде ДЕПА, дали ще бъдат други компании, които оперират на гръцкия пазар. И забележете – гръцкият пазар от 6,9 милиарда кубически метра, които потребява, само 26% е делът на руския газ. Сега извинявайте, ама човек трябва да бъде действително много умствено дефицитен да твърди, че от Гърция влиза руски газ, след като самият дял на руския газ е 26%. И още по-големият нонсенс – азерският газ бил също руски, американският газ бил също руски. Ето това вече е психопатология. Значи човек да спори с психически неуравновесени хора, някои от които са уравновесени от гледна точка на своя егоистичен интерес – това е загуба на време. Това е абсолютна загуба на време и самонаказание, защото как да спориш с очевидни неистини – хайде, да не го наричаме с по-тежка дума.
Водещ: Същото се отнася и за газа, който може да вземем от Турция. Т.е. ако е руски, той, влизайки в Турция, става турски, така ли?
Илиян Василев: Става абсолютно турски, защото той влиза в преносната мрежа, която е на турския оператор „Боташ“. В Турция делът на руския газ в годините не е висок. Миналата година беше много по-малък – беше 15%, сега е стигал до 55-60%, след това е падал до 40%. Но в Турция в момента има много различен газ – има ирански газ, има над 30 и кусур милиарда, вкараха втечнен природен газ, и то е въпрос на пазарна конюнктура. Когато руският газ се изнасяше в пълните си обеми, пазарът на втечнен природен газ в един момент беше много атрактивен, защото просто цените паднаха на втечнен природен газ, и тогава Турция вкара 70 карга – просто невероятно, в рамките на два месеца. Огромен интерес имаше. Обратно, като стана втечненият природен газ много скъп в началото на зимния сезон, миналия, и съответно започна да вкарва повече от Иран, азерският газ също започна да се увеличава като доставки. Изобщо, всеки търговец си прави микс и този микс е динамичен, в зависимост от конюнктурата. Така че примерно, ако е осигурил за 80% от потреблението си договори по дългосрочни формули, той играе с 20% на пазара, в зависимост от това дали имате по-добри моментни условия. Само да напомня, че на пазара в САЩ, който е, пак казвам, той е единственият истински репер за газов бизнес в света, защото европейските хъбове, те нямат котва, а единствената котва на газовите хъбове е местният добив. Европа добива 15% от потреблението си, и то неслучайно ликвидната европейска борса е тази в Холандия, защото Холандия има едни от най-големите местни добиви в Европа – говорим за Европейския съюз, не за Норвегия, която е извън Европейския съюз. Но въпреки че са с най-голям обем на предлагане, всичко зависи от внос – внос от Русия, внос от ВПГ, внос от не знам си къде си, и този холандски репер, като кихнат в Кремъл, TTF скача, и то страшно, докато като кихнат в Кремъл, на американския пазар нищо не му става.
Водещ: 28 долара, казахте, на мегаватчас е на пазара в САЩ природният газ.
Илиян Василев: 28 лева.
Водещ: 28 лева! Ооо, това прави 15-16 долара.
Илиян Василев: Пардон, пардон, пардон, за евро говоря.
Водещ: А, това е друго, защото съвсем без пари излиза.
Илиян Василев: Извинете, аз, понеже сравненията ги правих между 210 евро, и трябва коректно да се каже, че са 28 евро.
Водещ: 28 евро.
Илиян Василев: Да.
Водещ: И още нещо искам да ви попитам…
Илиян Василев: И към това трябва да се добави, разбира се, цената на транспортиране и регазификация. Ама извинявайте, тя е в рамките на 10-15 евро макс и е относително константна величина. И когато ми говорят – „Ама той, американският газ, той не може по дефиниция да бъде по-евтин“. Може, и още как! Всеки може да направи сравнението между една хипотетично доставена цена от 70 евро на мегаватчас и 210 евро, както е сега. Колко е разликата? В пъти – три. Ама не можело – да, ама, можело.
Правителството на Бойко Борисов – всички трябва да знаят, отказа на два пъти договор на „Шиниър“ – същия договор, който „Шиниър“ сключи с Полша. Полша в момента е в най-добро състояние от гледна точка на запаси и различни опции. Отказахме го. За половин милиард кубически метра беше. Що?! Защото Николай Павлов тогава не можел да оцени, защото не са професионалисти, те са едни назначенци там. Да бяха попитали някой – хайде, да не е мен, защото ще кажат имам някакъв интерес. Абе да питат който искат – какво означава да купуваш на база „Хенри Хъб“, да управляваш риск. И като не знаеш как е, попитай: за колко мога да си застраховам тоя договор? И самите застрахователи вече ти казват: „Рискът е тук и тук. Дай примерно на застраховка на договора, дай още 1,5 евро за застраховката“ /това е много висока премия, но дават като пример/. И опитайте да застраховате руски договор за газ – невъзможно, въобще няма да говорят с вас.
Водещ: Посланик Василев, налага се много, много важна съпоставка. Докато с вас говорим тук, почти по същото време в една от телевизиите дава интервю бившият енергиен министър Румен Овчаров. Той казва така: „Ако се бяхме съгласили да плащаме в рубли, цената щеше да е 129 лева за мегаватчас. С посредниците и с доставките цената бе 170 лева. За да не се шокират потребителите, я задържаха през КЕВР на 140. „Булгаргаз“ загуби 160 милиона лева. Цената през август, сега, ще е над 300 лева за мегаватчас.“ Ето тази игра с цените хората не я разбират. Вие говорите за 28 евро, т.е. за 56 лева, г-н Овчаров за 129 лева, а цената на газа гони 300 лева.
Илиян Василев: Ама той е политик. Аз ви говоря – всеки ден следя тези неща, всеки ден. Той не може да сравнява цена от юни с цена от септември, нали? Разбирате ли, това са само едни такива манипулатори. Цената в момента – ето, да ви кажа нещо – цената в момента на руския газ, на „Газпром“, по формулата, единствената формула, по която ние можем да получим газ, е над тая цена, която КЕВР иска с увеличението от 54%. Това са приказки какво можело да стане – ами естествено, като ти спрат газа през април месец без предизвестие и ти трябва да търсиш на спот пазара, и естествено, тая цена на спот пазара ще бъде по-скъпа. Ама кой е виновен? „Газ Експорт“ е виновен. И затова аз казвам: г-н Румен Овчаров, г-н Радев, г-н Румен Петков, всичките те не могат да бъдат независими източници. Румен Овчаров е същият човек, заради когото поисках да се върна в България, макар че и мандатът ми беше много дълъг, защото там имаше един договор, ако си спомняте, 2006 г. за предоговаряне, което „Газпром“ настояваха на всяка цена, тъй като ние по договора от 1998 г. имахме изключително атрактивна формула. Ама не че Евгений Бакърджиев много разбирал от тия неща, просто така се беше върнал пазарът. Ние бяхме вързали цената на транзита към цената на доставка на природния газ, и бяха нефтено индексирани. И поради тая причина изведнъж се оказа, че цената, нашата, е много изгодна. И „Газпром“ направи пътека, за да смени тая формула, да мине към пазарни цени, от което загубихме над 1,1 милиарда, мисля, че бяха, до края на договора, 2011 г. И Румен Овчаров е там. Румен Овчаров е човекът, който ако си спомняте, 1997 г., януари месец – това е човекът, който беше предложил като министър на енергетиката и въз основа на неговото предложение Министерският съвет прие да отдадем цялата си газопреносна мрежа на „Газпром“. И единствено това, че тогавашният премиер Жан Виденов се уплаши и не изпълни това решение на Министерски съвет, което беше взето, при това не само съществуващата мрежа, но и всяко бъдещо развитие – и тоя човек, вие какво искате от него, какво да говори. Това беше голямата грешка на 1997 г. и след това. Те правят такива зулуми, което е държавна измяна. Не получават възмездие и това окуражава същите хора да се явяват по екрани, да обясняват. Всеки път, когато тия хора се появяват по екран, имайте предвид, че те не са в балансиран материален интерес. Ето, аз ви говоря, но съм абсолютно неутрален от гледна точка, дали ще се сключи договор, дали няма да се сключи. Моят интерес е заедно с тоя на всички потребители, нямам личен интерес от тая работа. Ако природният газ е евтин – добре за мен, както за всички други. Но няма от това да направя горница, комисионна, да посреднича. И това са истинските експерти и професионалисти. А тези хора, които са доказани в годините, и те, естествено, това ще говорят, защото те имат личен мотив.
Водещ: И на финала да ви помоля за кратък отговор – във фалит ли е „Булгаргаз“?
Илиян Василев: В тежко финансово положение е. Но аз не мисля, че трябва да се безпокоим много. Просто има проблем „Булгаргаз“ в момента, тъй като минава от режим на работа по дългосрочен договор с „Газпром“ – той е един режим на работа, при който има някаква дисциплина, финансовите потоци се събират от клиенти, след това той ги събира, акумулира, банките обслужват съответно недостига, т.е. те са буферите с кредитните линии, и съответно има регулярни плащания, заявки и т.н. При доставките на втечнен природен газ нещата са малко по-други, което изисква акумулиране на по-голям ресурс за по-малко време, т.е. размяна на времето между времето на получаване на приходите и времето на плащане. Това е напълно възможно и със сигурност създава тежки проблеми на „Булгаргаз“, още повече, че той има хроничен проблем с длъжници, които би трябвало този въпрос да се разсече като Гордиевия възел, тъй като аз, пък и много слушатели, знаят, че „Топлофикация“ гони до дупка, когато имаш дълг към нея, събира, отчита абсолютни приходи. Има нещо много странно – или „Топлофикация“ се източва, така, че тя не може да прехвърли своите приходи и да си плати на „Булгаргаз“, което е едната хипотеза, или втората – някой играе през „Топлофикация“ изключително губеща социална игра, т.е. пречи на „Топлофикация“ да реагира и да получи това, което й се дължи като сума от пазара за нормална стока, което е също толкова вероятно, тъй като КЕВР един път на годината, през юли месец, определя цената, всъщност два пъти. Но това, което е проблем, е, че натискът върху КЕВР е винаги голям и ако „Топлофикация“ не получи в цената на топлинната енергия достатъчно приходи, за да покрие разходите си, то тогава се формират едни устойчиви дефицити, които се трансферират в дълг на „Булгаргаз“, който пък ги акумулира и не може да си оправи финансовото състояние.
Цоня Събчева
