Радев отказа спасителното въже на САЩ и ЕК

Неотдавнашното решение на служебния кабинет на българския президент Румен Радев да отхвърли офертата на американската компания Cheniere за седем товара втечнен природен газ е погрешно и безразсъдно на няколко нива. То е шамар в лицето на Вашингтон и ЕК, поради чиято добра воля София получи газ в трудно време и която българските власти отчаяно се нуждаят да запазят. Отказът на Румен Радев не се основава на наличието на някаква определена алтернатива. Действията на кабинета назначен от него имат смисъл само при положение, че конфигурацията на силите на „Турски поток“ се възражда под друга форма, при тенденция за зловещ геополитически поврат.

Сега е време, в което в Украйна бушува война, геополитическото противопоставяне между Русия и Запада е остро, а Москва използва природния газ като оръжие. И в този момент всяка стъпка относно закупуването на руски природен газ, предприета от служебното правителство на България – назначено от симпатизиращия на Русия президент Румен Радев – бележи потенциална промяна в геостратегическата ориентация на страната. Особено след едностранното прекратяване на доставките на газ от страна на Газпром през април.

Това е драматичен завой, на пръв поглед невероятен, тъй като добавя унижение към щетата. Едва ли би могъл да се случи при редовно правителство и функциониращ парламент, когато политическият процес е по-систематичен и балансиран. Невероятното обаче става твърде възможно при необичайните обстоятелства на междуцарствие след свалянето на законно правителство, когато президентът има диктаторски правомощия и оглавява изпълнителната власт.

С решението си да се откаже от закупуването на втечнен природен газ (LNG) от американската компания Cheniere и да наблегне на предпочитания тръбопроводния газ, доставян през Турция, България преориентира енергийната си политика, отказвайки се от диверсификацията чрез терминали за LNG в Гърция и поставяйки всички яйца на енергийната си сигурност в една кошница – тази на турския президент Реджеп Тайип Еродган и неговия руски колега (и съюзник) Владимир Путин.

Целта е България да бъде обвързана чрез краткосрочни и средносрочни договори с турски посредници на руски газ, за да се заемат пазарните ниши и пазарни дялове, освободени от „Газпром“ в България – и да не се допусне те да бъдат заети от доставките на втечнен природен газ.

Тръбопроводния газ: по-евтин вариант?

Първо, обаче, нека се отървем от една заблуда, която беше широко използвана в обществения дебат. Това е схващането, че тръбопроводният газ е по-евтин от втечнения природен газ заради разстоянията. Това е просто погрешно и не е нищо повече от пропаганда – при това изключително неубедителна пропаганда.

Защо, по дяволите, той трябва да е по-евтин? Тръбопроводният газ изминава огромни разстояния, използвайки скъпоструваща инфраструктура, за която се плащат транзитни такси. Цифрите говорят сами за себе си. За да вземем най-тривиален пример, транзитът на газ по 3500+ километров тръбопровод от газовите находища в Ямал, Северна Русия, до турско-българската граница струва около 70-80 долара за 1000 кубични метра, което едва ли може да се нарече евтино. Това е сума, по-голяма или равна на разходите за втечняване, превоз, регазификация и логистика на втечнения природен газ, доставян по море от Америка. Във всеки случай разликата е незначителна.

Що се отнася до произтичащата от това крайна цена на газа, единственият подходящ показател за сравняване на офертите от различни източници и маршрути за природен газ е цената на виртуална входна точка на българската газопреносна система. И изглежда, че американският втечнен природен газ, базиран на борсата Хенри Хъб, има доста голямо предимство както по отношение на сигурността, така и по отношение на цената.

От февруари 2020 г. ценовата формула, по която българският държавен търговец на газ „Булгаргаз“ купува руски газ, е обвързана на 70% с газовата борса TTF на ЕС и на 30% с бенчмарковите деривати Platts Med. („TTF“, между другото, означава „Title Transfer Facility“). Европейските газови борси са нестабилни и скъпи. тъй като те посредничат между световните производители на газ и клиентите от ЕС, без да имат котва за добив на газ в ЕС. А „дивите“ колебания на цените през 2022 г., значително подпомогнати от силовата игра на г-н Путин, доведоха до разрушаване на газовия пазар на целия континент.

За разлика от това директните продажби на американски втечнен природен газ се сравняват с цените на Henry Hub, най-ликвидната борса в света. Там цените обикновено са много по-ниски от референтните цени на TTF. Обикновено разликата е повече от достатъчна, за да компенсира допълнителните логистични разходи за доставка на американски газ до дестинациите в ЕС. Така че тези разходи не компрометират ab initio конкурентоспособността на американския втечнен природен газ спрямо който и да е газ с репер TTF – включително газ от Газпром.

С други думи, основният аргумент, посочен от правителството за отхвърляне на офертата на Cheniere – този за „прекалено високите логистични разходи“ – трябва да се приема с щипка сол, тоест съмнение. Може би цяла солна мина. Още повече като се има предвид, че неотдавнашните открити търгове на Булгаргаз доказаха, че офертата на Cheniere е най-добрата възможна за пазара.

Турски поток 2.0

И така, какво се случва? Краткият отговор е: много политика – и още повече геополитика. След падането на реформаторския и прозападен министър-председател Кирил Петков през юни г-н Радев е зает с възстановяването на статуквото.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Той прави това в тясно сътрудничество с двете политически сили, които бяха основните бенефициенти на това статукво, а именно: ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България), партията на дългогодишния министър-председател Бойко Борисов, и (предимно етническо-турското) Движение за права и свободи (ДПС), доминирано днес от (напълно токсичния) етнически български олигарх Делян Пеевски, който има рядкото за България „отличие“ да бъде санкциониран по американския закон „Магнитски“.

А общата цел изглежда е възстановяването на коалицията от времето на Борисов между България, Турция и Русия, която преди това беше обвързала България с Русия чрез транснационалния газопровод „Турски поток“.

Възстановяване, разбира се, под нова форма. Защото ще припомним, че България вече не се ползва пряко от „Турски поток“, тъй като не получава никакъв руски газ. Това представлява известен проблем за българските му спонсори, тъй като логиката за съществуването на „Турски поток“, посветен изключително на руския газ, а не за задоволяване потреблението в България е изчезнала. Репутацията на Борисов и поддръжниците му е разбита преди парламентарните избори в България, насрочени за 2 октомври.

Няма място за особено притеснение. Замисълът на „коалицията“ Турски поток е прост: да се възобнови потокът на руски газ към България, като се използват турските търговци на газ като посредници. Междувременно назначеното от Радев служебно правителство успя да ограничи достъпа до българския газов пазар през Гърция на доставчиците на втечнен природен газ, които са реални конкуренти на „Газпром“.

При новите условия г-н Ердоган продължава да действа в тандем с г-н Путин, като разрешава само азерски газ през Турция, но се бави с допълнителните доставки и с всякакви алтернативи на руския газ. И Баку изглежда се съгласява. Съветът му към лидерите на страните от ЕС, които посещават Азербайджан в търсене на газ, е: първо осигурете транзит през Турция!

От своя страна „Газпром“ изнася достатъчно газ за Турция през Син и Турски поток, за да формира излишък, който позволява на турските търговци да посредничат с руски газ на Балканите. Газпром изнася газ за Турция по два договора, сключени с държавния търговец на газ Botas, съответно за 16 млрд. куб. м годишно (млрд. куб. м/г.) и 5,75 млрд. куб. м/г. Но има износ на още 10 млрд. куб. м годишно, обхванати от осем договора, притежавани от седем частни компании. И именно те са вероятните източници на реекспорт на руски газ за България.

В духа на „Турски поток“ и на новото му партньорство с Борисов президентът Радев играе на „ва банк“. Въпреки това той може би надценява картите си. Не само че геополитическият пейзаж се е променил драматично от 2019 г., най-малкото защото сме във война. За разлика от г-н Борисов, г-н Радев не разполага нито с Ангела Меркел във Федералното канцлерство в Берлин, нито с Доналд Тръмп в Белия дом, които да предоставят мълчаливото си съгласие в подкрепа или да участват в „транзакционната“ дипломация, която направи „Турски поток“ геополитически възможен.

Турция – регионалният газов хъб на Реджеп?

Всъщност най-близкото до подобна подкрепа от САЩ Румен Радев може да получи при посещението в София на Майк Помпео, държавен секретар на Тръмп, планирано за края на август, но то едва ли ще осигури достатъчно прикритие за повторение на казуса Турски поток – музиката, която Бойко Борисов успя да изсвири заедно с господата Ердоган и Путин по отношение на вноса на природен газ.

Турският президент не крие, че ангажиментите му към „Газпром“ имат предимство пред всички останали. По-конкретно; Турция многократно блокира междусистемно споразумение между националните оператори на преносни системи – турската национална газова компания Botas и българската Bulgartransgaz – което поставя Bulgargaz и други търговци на Балканите в невъзможност да използват турските терминали за внос на втечнен природен газ.

Разбира се, Ердоган има грандиозни – и многократно декларирани – планове за изграждане на терминали за внос на втечнен природен газ с общ капацитет от 70 млрд. куб. м годишно, както и свръхголямо подземно газохранилище за обслужването им. Но докато не започне да добива газ от черноморските си находища, Турция ще бъде готова да посредничи при доставките на руски газ и засега да възпрепятства балканските страни да внасят втечнен природен газ от САЩ и други страни.

План Б на Румен Радев

Цялата тази схема „Турски поток 2.0“ за връщане на руски газ в България вече отиде твърде далеч. Тя просто няма смисъл извън корупционния. Помислете за следното:

Първо, служебното правителство обяви „извънредно положение с природния газ“ още в първия ден от мандата си. Без очевидна причина, тъй като отиващият си кабинет беше подготвил седем товара втечнен природен газ от Cheniere, три до края на 2022 г. и четири през първите четири месеца на 2023 г. Това е много газ, почти 1 млрд. куб. м или една трета от годишното потребление на газ в България, в обвързваща оферта от Cheniere. С други думи, България е имала силни „карти в колодата“. Тогава каква е тази извънредност?

Второ, офертата за втечнен природен газ на Cheniere току-що беше преминала пазарния тест за добра сделка: три търга на „Булгаргаз“ бяха потвърдили, че това е най-добрият възможен избор. Тя е базирана на Хенри Хъб, поради което става все по-конкурентна на фона на неимоверно растящите цени на газовите борси в ЕС.

Трето, политическите съображения сочат в същата посока. Сделката стана възможна благодарение на намесата на американското правителство (по-конкретно чрез посредничеството на една влиятелна личност Амос Хохщайн, специален координатор на президента за Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции) и на Европейската комисия. Така че пренебрегването на сделката означаваше пренебрегване на жест на добра воля от страна на важни съюзници в критичен момент. Следващият път, когато има вик за помощ, никой няма да забележи.

Като цяло, арогантният отказ на подадена спасителна ръка, без да се даде нито подходящо обяснение, нито сигурна алтернатива – и то в момент, когато цените се покачват до небесата, а газовата криза е в разгара си – изглежда нелогично. Да не кажем самоубийствено.

Освен ако няма „план Б“, единственото правдоподобно обяснение е, че съществува паралелно развиваща се игра, включваща руски газ през Турция (духа на Турски поток) – която, разбира се, ще се нуждае от повече време, за да бъде разгърната в детайли и продадена политически.

Манипулации на макс

Междувременно трябва да се отбележи, че освен горепосочения аргумент „тръбният газ е по-евтин“, извиненията за отказа на служебния кабинет са неубедителни.

Екипът на г-н Радев се позовава на липсата на място за разтоварване на товара в Ревитуса, гръцкия терминал за регазификация близо до Атина. Е, може и да е така, но правителството е на власт от началото на август и през изминалите три седмици не бяха предприети никакви забележими действия, които да надградят наследството на кабинета „Петков“ в осигуряването на слотове и да гарантират доставките на газ след октомври. Нещо повече, гръцкото правителство потвърди, че България се ползва с приоритет при спешните доставки.

Съществува и аргумент, че освен че не са налични, слотовете в Ревитуса са „скъпи“. Това е още по-абсурдно, тъй като в Ревитуса са добавени допълнителни капацитети за прием и съхранение на ВПГ, докато DESFA (гръцкият оператор на преносна система, който също така управлява терминала) използва за вътрешни нужди само половината от капацитета на терминала. Освен това предишното правителство (на Петков) имаше доказан опит в успешното осигуряване на влизането на няколко товара втечнен природен газ по-рано тази година.

Трябва да се зададе въпросът защо Булгаргаз вече не е закупил необходимите слотове. И отговорът е прост и дискредитиращ президента: предишното ръководство, оглавявано от Николай Павлов и подкрепяно от Румен Радев, умишлено не е направило това (и не е резервирало съответния годишен капацитет за регазификация) на търговете DESFA през миналата година.

Вместо това регионалните търговци възлагат надежди за осигуряване на входна точка за втечнен природен газ в региона на новото турско съоръжение за съхранение и регазификация на втечнен природен газ (FSRU) в залива Сарос, егейски залив северно от Дарданелите. Но и това беше повече надежда, отколкото реалност.

Този проект е замислен преди десет години като входна врата за втечнен природен газ към Балканите. И въпреки че реализацията му върви малко бавно, преди три седмици турският министър на енергетиката Фатих Дьонмез потвърди, че този терминал ще бъде завършен и свързан с турската газопреносна система и с газопровода ITGI до края на годината. ITGI е интерконекторът Турция-Гърция-Италия, който (засега) минава от Каракабей в Северозападна Турция до Комотини в Северна Гърция и има връзка с гръцката система.

Дотук всичко е наред. Но има две уловки:

Първо, както беше отбелязано по-горе, между Турция и България няма споразумение за междусистемна връзка, което означава, че газът не може да тече към Балканите.

Второ, газопроводът IGB (наскоро завършеният междусистемен газопровод Гърция-България, който минава от Комотини и се свързва с българската преносна система малко южно от Стара Загора) все още не е свързан с гръцката преносна система на DESFA, за да позволи приемането на газ от ITGI.

Освен тях, между другото, има и едно „неслучило се събитие „, което трябва да се забележи. Преди няколко години беше стартиран проект за интерконектор България-Турция, замислен като междусистемен газопровод. Той беше спрян малко след като – както се досещате – проектът „Турски поток“ взе превес. Така България остава зависима от два входни маршрута за природен газ: контролирания от „Газпром“ Трансбалкански газопровод и Гърция.

Сега накъде?

И така, какви изводи може да се направят? Най-очевидният е, че засега, поради специалните отношения между г-н Путин и г-н Ердоган, Турция не е вариант за балканските страни – или за Европа като цяло – за диверсификация на доставките на ВПГ (с изключение на брокерството на руските газови излишъци чрез внос). Турското правителство няма намерение скоро да позволи на конкурентите на „Газпром“ да използват турските терминали за втечнен природен газ, за да разтоварват газ. Турция е силно надценена като потенциален „регионален хъб за втечнен природен газ“: всеки, който претендира да действа като такъв, трябва да позволява неограничени потоци на газ на входа и на изхода – в противен случай не е кой знае какъв хъб! Турция на г-н Ердоган е надценена и като пряк бизнес партньор.

Силният човек в Анкара не действа по този начин: той винаги ще даде превес на геостратегическите съображения.

Но има и друг извод. Тези, които в момента са начело на София, играят опасно и неразумно като залагат на карта бъдещето на България. Изправени пред истинско и пазарно проверено предложение за втечнен природен газ, г-н Радев и неговият служебен кабинет предпочетоха да заложат на несигурни бъдещи предложения без гаранции. Това говори за сериозни геополитическа пристрастия и ангажираност. Това е отново „Турски поток“ (макар и с друго име); това е геополитическо казино; а правителството играе на рулетка с българската икономика, като блокира навлизането на американски природен газ в региона.

Всъщност и рулетката е руска.

Илиян Василев