Без Александруполис трансатлантическата сигурност е мъртва

Гръцкият град Александруполис е идеално разположен, за да помогне на Съединените щати и техните съюзници да облекчат логистичните затруднения, които се простират на изток от сърцето на европейския континент.

National Interest

28 август, 2022

от Джонатан Руе Ари Сикурел

Нахлуването на Русия в Украйна бързо повиши стратегическия профил и потенциал на Александруполис, някога пренебрегван гръцки град в северната част на Егейско море, граничещ с Турция и България. Емблематичен за развитието на Гърция като енергиен център и партньор на САЩ в областта на сигурността, Александруполис предлага уникални възможности за постигане на общите трансатлантически цели за намаляване на зависимостта на Европа от руския природен газ, укрепване на уязвимия източен фланг на НАТО и гарантиране, че реколтата на Украйна може да продължи да изхранва света.

Но Съединените щати трябва да действат целенасочено, съгласувано със своите съюзници, за да осигурят тези цели в краткосрочен и дългосрочен план. Европа не може нито да се откаже от руските въглеводороди, нито да се откъсне бавно от тях без внос на втечнен природен газ от и през Източното Средиземноморие, което разполага със значителни – и нарастващи – офшорни въглеродни запаси.

Предвид сериозните логистични затруднения, които се простират на изток от сърцето на континента, в съчетание с отказа на Турция от историческата ѝ роля на югоизточна котва на Алианса, НАТО се нуждае от нови маршрути от юг, за да проектира мощ срещу Русия и Китай – и двете страни правят сериозни пробиви в Източното Средиземноморие и Черно море. В същото време украинското зърно трябва да заобикаля руската морска блокада и турските проливи, докато се насочва на юг към Близкия изток, Африка и Азия.

Александруполис е идеално разположен, за да помогне, както се обяснява в нов доклад на Еврейския институт за национална сигурност в Америка (JINSA). Корабите, които акостират на дълбоководното пристанище, могат да разтоварват и товарят директно на железопътни линии, минаващи през България и Румъния и стигащи до Полша. В допълнение към летището и военните съоръжения, градът е и център на мрежа от магистрали, както и на подкрепено от САЩ съоръжение за внос на втечнен природен газ, свързано във вътрешността на страната с разширяваща се мрежа от газопроводи.

Тази инфраструктура дава възможност на НАТО да заобиколи Босфора и Черно море и по-ефективно да насочи силите си на север през България и Румъния до украинската и молдовската граница. Освен че ще създаде изходен пункт за износа на храни от Киев и нови търговски алтернативи на управляваното от Китай пристанище Пирея край Атина, тя може да намали и дълбоката зависимост на Балканите и Италия от руската енергия, като доставя по-надеждни доставки от Източното Средиземноморие и отвъд него.

Въпреки че американската подкрепа е от решаващо значение за растежа на Александруполис досега, трябва спешно да се направи повече, за да се използва значителният му потенциал. За да ускорят енергийната независимост на Югоизточна Европа от Русия, Съединените щати трябва да насърчават разширяването на Трансадриатическия газопровод (TAP) и на междусистемната връзка Гърция-България (IGB), както и да проучат възможността за реверсиране на огромния Трансбалкански газопровод за пренос на природен газ на север от Гърция през България, Румъния и евентуално през Украйна и Молдова. Едновременно с това Вашингтон трябва ясно да заяви, че подкрепя развитието на допълнителен гръцки капацитет за захранване на тези линии с вносен втечнен природен газ, освен изграждащата се в момента плаваща инсталация за съхранение и регазификация (FSRU) в Александруполис.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Тези стъпки могат да формират ядрото на една много нужна кампания, която да подчертае подкрепата на САЩ за мирното разработване на изобилния природен газ в Източното Средиземноморие като пряк заместител на руските доставки за Европа и да даде конкретен напредък в тази посока. Това следва да включва назначаването на специален пратеник на САЩ, който да надгради неотдавнашните усилия на Европейския съюз за внасяне на втечнен природен газ на континента от Египет и Израел.

Американското участие трябва да се задълбочи и в областта на отбраната. Работейки със своите съюзници, Съединените щати трябва да проучат възможността за разширяване на тръбопровода за гориво на НАТО в Гърция от Кавала до Александруполис, както и в България и Румъния, за да се опрости логистиката за разширяващото се присъствие на алианса на Източните Балкани и Черноморското крайбрежие. Вашингтон също така трябва да гарантира, че предстоящият договор за приватизация на пристанището в Александруполис ще бъде възложен на американска компания – както за да попречи на Русия да спечели търга, така и за да увери съюзниците, че Съединените щати се противопоставят на нарастващия контрол на Москва и Пекин върху критичната инфраструктура в Източното Средиземноморие и Югоизточна Европа. В светлината на амбициозната нова цел на НАТО да разшири своите сили с висока степен на готовност американските военни трябва да разглеждат Гърция като идеално място, както от геостратегическа, така и от топографска гледна точка, за комбинирани и съвместни учения.

За да се постигнат високите цели на Александруполис в областта на енергетиката и сигурността, по-специално чрез развитие на по-добра тръбопроводна, железопътна и пътна инфраструктура за свързване на Източна Европа, администрацията на Байдън трябва също така да увеличи заема си от юни 2022 г. в размер на 300 млн. долара за Инвестиционния фонд на инициативата „Три морета“, известен като 3SIIF. По стечение на обстоятелствата много от тези действия ще допринесат пряко за глобалната продоволствена сигурност чрез изграждането на Александруполис като ключов терминал за сухопътните украински доставки на зърно.

Бруталната агресия на Русия в Украйна вече трансформира трансатлантическата сигурност и ще продължи да го прави в обозримо бъдеще. За щастие, САЩ и Европа разполагат с лесно достъпен актив в Александруполис, за да гарантират, че алиансът може да посрещне тези съдбоносни предизвикателства.

Джонатан Руе и Ари Сикурел са съответно директор по външна политика и старши политически анализатор в Еврейския институт за национална сигурност на Америка (JINSA).

Превод Алтернативи и Анализи