Служебно Радев размества слоевете в българската олигархия

Граници на възможното в опитите за връщане на Газпром и Русия в България

Битката на лобитата в енергетиката стана безмилостна. Свидетелство за това бе тотална кадрова чистка и смяната на ръководството на АЕЦ „Козлодуй“, което „извади от обувките“ от гняв Румен Овчаров. Той е една от опорките на Нинова и БСП. Очевидно достъпът до финансовите потоци на ядрената ни централа, който може да бъде полезен на участници в изборите, е също толкова важен, колкото и възможността да блокираш подобен на политическия си конкурент. Изглежда Радев се е разбрал с лобито на Първанов и неговите олигарси, за да установят контрол, който не позволява на други играчи да се ползват от рогът на изобилие от „ядрените“ приходи, които централата реализира. Мълчанието на Борисов и Пеевски по темата, говорят, че смяната е съгласувана с тях. Енергийният душеприказчик на Борисов Делян Добрев мълчи, а той няма обичая да го прави, когато има засегнати интереси на ГЕРБ.

Едно е сигурно, парите от ядрената енергетика за пореден път се пренасочват към текущия „силен на деня“. Щом Румен Овчаров не може да удържи Радев, значи разделението е дълбоко и необратимо. Поне докато Овчаров подкрепя Нинова или няма следващо договаряне на парчета от баницата без нея. Досега договарянето на интереси минаваше през масонските ложи, но много ложи, много интереси. Само близостта до властта е абсолютна ценност.

Винаги е симптоматично в това отношение да следите движенията на Румен Петков и АБВ, които са маяк на качване и падане в ранглистата на влияние сред олигархията на особено силния в задкулисието бивш Георги Първанов. Петков и Първанов имат преки представители в министерството на енергетиката, които преди това бяха съветници в президенството. Самият факт, че бившия вътрешен напусна коалицията с БСП в полза на президентския човек Янев, говори за разместванията сред „елита“.

Овчаров губи, Людмил Стайков печели. Първанов печели. До следващото разместване в българския олигархичен свят.

Това не означава, че Румен Радев е главният. Напротив, властта в държавата му дава предимство и тежест, но той е новак в тези мрежи на задкулисно влияние, където тепърва ще се бори за парче от баницата.

Всъщност идеята за президентска република не беше негова, по-скоро беше пусната от ИТН за дискредитацията му, защото го завари неподготвен и откровено неадекватен. Това е стара идея, на Георги Първанов и кръга около него, които търсят в подобна република способността да заобикалят ограниченията на парламентарната република срещу внезапни пробиви в насоките на вътрешната и външна политика. Съгласете се, че е много по-трудно, до невъзможно да реализираш политиките, които сега Радев провежда във външната и енергийна политика, при действащ Парламент. За това и тази група на президентската република залага на един силен човек и неограничените му пълномощия да промени България и я върне в орбитата на Москва. И през цялото време Георги Първанов е зад кадър.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Граници на близостта с Русия

Малцина си дават сметка, че процесът на намаляване на руското влияние у нас е обективен и необратим, защото неговата материална основа – енергийните потоци от Русия се свива. Свива се и идейната му основа – защото войната в Украйна зачерква възможността на Москва да бъде аморален стожер на когото и да било. Остава само „сляпата“ религиозна русофилия, наследена от руския период у нас и съветския антиимпериалъзм – вградената омраза към Запада и особено към Америка, виновната за разпадане на техния съветски свят. В този смисъл съществуват обективни граници на близост до Русия, които ще се свиват все повече, предвид на дългосрочните и необратими последици от разлома между Запада и Кремъл. В този процес олигархична България има нулево пространство за маневриране, което кара и олигарсите ни да заменят свързаността с Русия със свързаност с Америка. Визитата на Майк Помпео е красноречив пример за това. Освен всичко друго тя е незатихващ израз на надеждата на тръмпистите у нас, че може да има договаряне на Путин с Тръмпова Америка, в която да се разположи удобно техния хибриден автократичен капитализъм.

Опитите да възродят отношенията с Газпром са индикатор на по-дълбинен стремеж за стабилизиране на материалната база на руското влияние, нов опит за осигуряване на антизападния тил в условията на деградираща репутация на Кремъл. Проблемът е, че колкото и силен интерес да има Путин към поддържане на съюзниците си в България, в момента са му други приоритети. Той се бори за оцеляване, в рамките на което, за да реализира позитивен за Радевата кохорта ход, той трябва да получи много в замяна. И като възможност за прокарване на руски интереси в региона, и като конкретен ангажимент ако Газпром прави отстъпки, те да бъдат компенсирани с насрещни политически и икономически отстъпки както за Русия, така и конкретно за компания – плащане в рубли, отказ от предявяване на насрещни претенции, гаранция за дяловете на руския газ на българския пазар, гаранции за руския транзит и т.н.

Тъй като подобни отстъпки не могат да бъдат комуникирани публично, най-вероятно е днес чуете за някаква готовност на Газпром да даде допълнителни количества газ, което не е изключено, защото противното означава цялата тази драматургия на Радев и с отказите от американски втечнен природен газ, да увисне във въздух. Може да бъдете сигурни, че паралелно с договарянето на руския газ, което върви от много време, правителството се е съгласило на безпрецедентни отстъпки, които няма да бъдат оповестени. Както не бяха оповестени договорките около енергийния шлем, както скриха пътната карта по Турски поток.

Никой няма да ви каже истината – нито на ниво Булгаргаз, нито на ниво енергиен министър, нито на ниво правителство или президент.

За това и изборите на 2 октомври ще бъдат между политиците Z върху руски флаг и евроатлантическите политици. Всички други разделителни линии са вторични.

Илиян Василев