Ще сработи ли таван на цените на руския суров петрол?

Вън от съмнение, приходите от износ на суров петрол за Русия имат жизнено важно значение за руската икономика и за оставането на Владимир Путин на власт в Кремъл. През последните години петролът даваше 30-40% от бюджета на Кремъл. Санкциите на ЕС и САЩ обаче доведоха до 15% спад в приходите извън петрола, в резултат на което той започна да играе още по-важна роля.

Част от загубите Путин компенсираше с допълнителни приходи от продажбата на по-малки, на далеч по-скъпи количества природен газ. Цените от над 3000 долара за 1000 кубически метра изляха в хазната невиждани количества западна валута.

На пръв поглед, природният газ започна да става златната кокошка, която не трябва да бъде убивана. Но, Владимир Путин, имаше други планове и обяви тотална газова война на ЕС, като спря за „неопределено“ време подаването на природен газ по Северен поток-1. Въпрос е на време подобен сценарий да се повтори и за другия заобикалящ Украйна газопровод – Турски поток – 2. Остана износът на руски суров петрол да крепи финансите на Русия и властта на Путин.

До сега западните санкции не оказаха особено влияние върху приходите на Кремъл от продажбите на суров петрол. Това, което Русия загуби като продажби в Европа, успя да компенсира в значителна степен на изток – Китай, Индия и други страни. Обемите на продажби останаха почти без изменение, но приходите спаднаха, поради продажби значително под европейската цена. Отстъпките стигнаха до 40-50 процента по цената на сорта Брент при продажби за Индия. В същото време обаче разликата между руския сорт Уралс и Брент при продажби на европейския пазар намаля от 35 на 20 долар.

Въпреки санкциите, общите приходи на Кремъл от продажби на суров петрол продължаваха да бъдат на относително високо равнище – около 20 милиарда долара на месец.

Тези постъпления силно смекчиха удара върху руската икономика от лавината от санкции, поради което БВП на страната за 2022 година се очаква да се свие между 7 и 8 процента. Проблемът на Путин е тенденцията, която предвещава срив през 2022 година на приходите от продажба на нефт и газ. Няма никакви изгледи той да може да и противодейства.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

ЕС предложи и САЩ се съгласиха да наложат таван на цените на суровия нефт. За природния газ предложението на ЕК е 50 евро за МВтч, което е повече от 4 пъти под сегашните нива на борсите. И тук топката е в полето на Путин – дали ще рискува да спре тотално износа на газ за Европа, след като е ясно, че не може да намери алтернативен маршрут за износ. Руският президент тотално игнорира обстоятелството, че Газпром е зависим от маршрутите си за износ към Европа.

Суровият петрол крепи руската икономика и финансира войната в Украйна. Но таваните на цените, които са изгодни за всички купувачи, могат рязко да свият приходите в хазната и способността на Путин да поддържа агресията си. Разбира се, той винаги може да пусне печатницата за рубли, но няма да има достатъчно средства за да финансира задържането си на власт.

Както и при природния газ, Кремъл заплаши да прекрати изобщо доставките на суров петрол, ако се наложи таван на цената. Но в стратегическата игра Путин губи, тъй като дори приятелят Орбан ще предпочете да купува по-евтино. Спирането на подаването на газ и нефт, като ответна мярка на Москва, блокира основният инструмент на Кремъл да „разделя и владее“ западните елити и общества, като слага всички под един знаменател – врагове. Идеята му, разбира се, е да провокира масови бунтове и да сваля правителствата в ЕС, но това няма как да сработи, защото Путин загуби моралната висота във войната в Украйна и не може да провокира мащабни протести в негова подкрепа, а още по-малко промяна в политика на съюзите ЕС и НАТО.

По аналогия с иранските санкции, след налагането на ограничения върху обемите на продажби, паднаха и цените и приходите за Техеран. Историята се повтаря и с Русия.

Не всичко със санкциите и таваните на цените по отношения на суровия петрол е ясно и еднозначно. Защото ако се създаде дефицит при предлагането на суровия нефт, таваните на цените просто няма да проработят, въпреки близкото до монополно положение на Запада при чартирането на танкери, застраховането и кредитиране при търговията със суров петрол.

Как се очаква да действа таванът на цените при суровия петрол, който бе приет на срещата на финансовите министри на Г-7?

Да започнем с това, че има два тавана – един на суровия нефт, друг за рафинираните продукти. Те започват да се прилагат от 5 декември тази година, за суровия петрол, когато влиза в сила забраната за морско застраховане в ЕС и ще изтече срокът на действие на американските лицензи за търговия с петрол със страни под санкции – GL-8C. При горивата началото на тавана на цените е 5 февруари.

Все още предстои да бъдат уточнени подробности, но решението на Г-7 предполага забрана върху предоставянето на всички свърази с търговията на суров нефт услуги – кредитиране, плащания, застраховки, финансови услуги, брокерски услуги, бункировка, пилотиране и т.н., които включват превози на руски нефт, които надвишават горната граница на цените. Взети са мерки и срещу играта със смесването на руския нефт с друг, за да се заобиколят санкциите.

При нарушение на тези санкции, властите на страните от ЕС и САЩ, ще налагат незабавни санкции върху нарушителя, независимо от коя страна е и дали не е държавно дружество.

Успехът на таваните на цените ще зависи от реакцията на Индия и Китай и съгласието им да се възползват от по-ниските цени на покупка на руския суров нефт. Очаква се Кремъл да изпревари този ход, като предложи на Индия и Китай значителни отстъпки върху цените, ако те не се присъединят към западните санкции и тавани на цените. Но това, пак води до срив в приходите от продажба на суров петрол.

Много е вероятно индийските компании да се съобразят с тавана на цените, най-вече защото ще им бъде от полза и ще избегне ненужно напрежение в отношенията със Запада. Китай също има граници на благотворителността към Путин. В този смисъл дори и спазването на санкциите да не е тотално и напълно ефективно, се очаква то да ерозира сериозно финансовата база на режима на Путин.

Реакцията на Москва е предсказуема – конфронтация. Тя заплаши, че няма да продава суров нефт на съобразяващите с тавана на цените. Проблемът е, че спирането на добива и доставките на суров нефт може да има катастрофални последици за бюджет и икономика, като затрудни и възстановяването на руската нефтена и газова промишленост.

Няма съмнение, че таванът върху цената на суровия нефт ще бъде над производствените разходи и ще позволя на руските нефтени компании да си покриват разходите и да формират печалби. Но ще премахне политическата рискова премия, която Кремъл налагаше с деструктивното си поведение на пазарите.

Още веднъж, трудно е да се предположи дали новата мярка с таваните на цените ще проработи и ще постигне очакваните резултати. Но е сигурно, че тя ще маркира нов етап от конфронтацията между Запада и Русия и ще ограничи възможностите на режима на Путин да се финансира и да води войната в Украйна.

Решимостта на Г-7 и на ЕК, които разширяват обхвата и дълбочината на санкциите, преодолявайки огромни политически и търговски препятствия, в името на стратегическата цел да се наложат на Русия достатъчно значими финансови загуби, които да я принудят да промени поведението си, заслужава положителна оценка.

Илиян Василев