Илиян Василев: Театърът на бойните действия от Украйна се премества към политическия театър в Москва

Снимка: Иван Бакалов

Илиян Василев, дългогодишен посланик на България в Русия, енергиен експерт и геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Над 97 милиарда долара възлизат преките щети, нанесени на Украйна от началото на инвазията до 1 юни, но е възможно възстановяването на страната да струва близо 350 милиарда долара, което е 1.6 пъти повече от 200-милиардния БВП на страната за миналата година. Това показва доклад на Световната банка, украинското правителството и Европейската комисия. В документа се изтъква, че Украйна е претърпяла загуби за 252 милиарда долара заради прекъсването на икономическите й потоци и производството, както и заради допълнителните разходи, свързани с войната. Същевременно се очаква разселването на 1/3 от всички украинци да увеличи нивото на бедност до 21% спрямо едва 2% преди началото на военните действия. От въпросните 350 милиарда долара 105 милиарда са необходими, за да се покрият спешните нужди, тоест, те са най-неотложни, като възстановяване на хиляди частично или изцяло разрушени училища и над 500 болници. Освен това, Украйна неотложно трябва да се подготви за предстоящата тежка зима, като ремонтира жилища, възстанови топлоподаване и закупи газ. Според авторите на доклада, всички посочени в него суми са предварителни и вероятно ще се повишат. Очевидно е, че става дума за колосални разходи, непосилни за разбита от война държава. Как ще се възстанови Украйна? Наш гост е Илиян Василев, дългогодишен посланик на България в Русия, енергиен експерт и геополитически анализатор. Посланик Василев, въпросният доклад обхваща времето до 1 юни, тоест, не включва щетите и разрушенията в Украйна в последните 3 най-свирепи месеци от войната. Колко време ще е необходимо, за да бъдат възстановени загуби и щети там?

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Това е доста труден въпрос, тъй като ние първо още не знаем окончателната сметка на разрушенията нито като суми, нито като време в проекция. Защото възстановяването има две хипотези: да започне докато войната върви, което означава, че както видяхте преди 5 дена, руски крилати ракети разбиха инфраструктура, ТЕЦ-ове, само и само за да има един ден прекъснат ток и прекъснато електроснабдяване, за да могат украинци да изпитат една нощ без ток в мрака. Тоест, това е много трудно да се каже, но за мен най-важното е възстановяването да се мисли в категорията за след войната. Не се знае, разбира се, колко време ще отнеме освобождаването на Украйна от руски войници, защото в завоюваните от Русия територии разрухата като че ли е по-голяма. Достатъчно да си спомним за Мариупол и такива градове като него, там разрухата е тотална. Беше приложена тази тактика от Сирия на тотално артилерийско унищожаване до земята на всичко, което мърда и не мърда. Това означава де факто, че нямаме възстановяване, защото няма какво да се възстановява, трябва да се изгражда всичко наново. Сега, как това ще стане? Вероятно основната част ще падне върху ресурсите на самите украинци, но няма как те да минат без външна помощ, тъй като такова мащабно възстановяване не е само въпрос на ресурси, но и на наличието на компетентност и капацитет от гледа точка на строителни компании, на материали. Така че това ще бъде вероятно едно от големите усилия след Втората световна война за възстановяване на разрушена икономика и разрушена инфраструктура. В този смисъл за мен въпросът за парите, с  които те ще се възстановяват, е функция на начина, по който ще приключи войната, защото очевидно Украйна ще има право на репарации, Русия ще трябва да ги плати. Сега, откъде ще дойдат тези репарации – най-вероятно от замразените фондове на руската държава зад граница, но пък за това са необходими  съответните решения, което не е много сигурно, дали ще могат да бъдат взети. Има в Международният наказателен съд една процедура, която тече. Изобщо има много, много, много въпросителни. Но това, което е сигурно, е, че това ще бъде грандиозно усилие, средствата ще бъдат набрани както от репарации, така и от помощи на държавите, които подкрепяха и досега подкрепят Украйна, и разбира се, това ще бъде усилие, което ще бъде подкрепено с усилията на много страни, които могат да участват с компании, със строителни материали, техника, проекти. Защото не е въпросът само за жилищата, разбира се, жилищата, болниците, училищата те са първите неща, които трябва да се възстановят, но тези разрушени блокове те не подлежат на реконструкция, вероятно е по-добре да бъдат разрушени и изградени наново. Но е хубаво да се говори за възстановяването на Украйна, защото това е имплицитно, че ти вярваш, че краят е близо, аз вярвам, че краят е близо, особено след като тази контраофанзива напредна, и след като стана ясно, че руските части, руските сили вече нямат тази тяга, тази енергия, нито пък ресурсите, за да направят каквото и да е като настъпление и като отговор на офанзивата. Това, което могат да направят, е в една или друга степен да забавят напредването на украинската армия, която постепенно ще си взема обратно територии и в рамките на този процес ще дойде момент, в който Русия ще поиска, както вече го е искала, примирие с готовност да се изтегли тотално от Украйна, но все още поставя неприемливи условия, тъй като големият проблем сега на Путин е не друг, а как да излезе от войната като я прекрати без руският народ да му потърси сметка, защо е загубил войната. Защото той както и да контролира пропагандата, загубата си е загуба. Просто прекалено много национализъм и очаквания вкара в началото на тази война, за да може да се измъкне неусетно, по английски, както се казва, от ситуацията.

Посланик Василев, ще има ли План „Маршал“ за Украйна? Кой би могъл да го инициира, от къде ще дойде – от САЩ, от Европейския съюз, от колективния Запад като цяло?

Ами той вече го има този План „Маршал“. Има конференция за възстановяването на Украйна, в нея участват всички страни – обичайните заподозрени: САЩ, Европейски съюз, Канада, както ги наричам – далечните съюзници на НАТО Австралия, Япония, Южна Корея и т.н. От тези страни ще дойдат парите. Сигурен съм, че ще дойдат пари и от страни от Залива, и от други страни, които имат възможност да съдействат. Защото имайте предвид, че възстановяването на Украйна няма само и чисто символично значение от гледна точка на една икономика, която тя довоенната или до състоянието преди да нападне Русия Украйна, тя нямаше кой знае какви големи възможности, корупцията беше много силна. Когато се възстановява Украйна, чрез възстановителния процес тя ще трябва да се прероди.

Да се преизгради?

Да се преизгради и прероди, защото с тези практики, с тези високи нива на корупция, на разделения – войната сплоти украинците, и ако те използват тази солидарност помежду си, за да изчистят тези привнесени, имплантирани от Русия олигархични щампи на развитие, това много ще помогне. Изобщо, Украйна я чака прекрасно бъдеще като един от символите на възродена Европа. Както често съм писал по този въпрос, Европа трябва все повече и повече да разчита на новата част на Европа за енергия, която да я изведе на по-високите орбити на глобалното развитие и конкурентоспособност. Стара Европа като че ли се умори, тя е много добра в съхранение на богатство, в развитие, но като че ли пробивните неща, дори и политика – ето сега днес Фон дер Лайен казва: „Ние трябваше да слушаме по-често източноевропейците,  което ни казваха за Русия“. И не само да слушат, много неща като добри практики излизат вече от Източна Европа, не са от Западна Европа. В този смисъл Украйна пък има още по-голям шанс, именно възраждайки се тя да прескочи много етапи. Не бих се изненадал, ако тя задмине и България, и други страни, тя има огромен потенциал тази страна и като земеделие, и като икономика.

Зашеметяващите успехи в последните седмици на Украйна на бойното поле предизвикаха безспорно възторг в демократичния свят, но те могат да направят войната още по-опасна. И въпросът е: докъде може да стигне притиснатият в ъгъла руски президент Владимир Путин, ако загубите му станат политически неприемливи за него?

Ами питате дали ще натисне ядреното копче – скептик съм, защото това няма да му реши никакъв проблем, абсолютно никакъв проблем. Идеята, че той с ядрено оръжие ще унищожава масово украинците няма как да се случи, защото първо, то вече стана ясно от страните от НАТО, че използването на ядрено оръжие автоматически активира чл. 5, което означава, че Путин влиза в глобална война. Той няма ресурсите, за да задържи войната в Украйна, дори да я вкара в такъв етап на позиционно балансиране, при което да не му се налага неговите войски да бягат от бойното поле и да се предават, пък камо ли да започна глобална война. Значи, това е изключено. Тоест, вариантът за него не съществува. Вторият вариант, всъщност, проблемите при него произтичат повече от това как, докъде, и докога може да задържи властта си в Москва, защото е ясно, че истинската динамика и турбулентност на събитията вече повече се премества от военнотехническата или военно-политическата част, тоест, самата война и театърът на бойните действия от Украйна към политическия театър в Москва. И общо взето оттам тепърва ще се очакват събития. Сега, какви са вариантите? При него има два варианта: малко по-лош и по-лош вариант. Първи вариант: той сам да съумее да си организира преход, като сам назначи човек, който да може да му пази гърба и да го пази. Това е моделът „Елцин“. Не знам, дали е способен на това, но то не е въпрос и на разумно мислене, рационални оценки, а на принуда, и това вече зависи от ситуацията, тъй като руската армия загуби или губи в Украйна не на последно място и поради изключително слабото политическо ръководство на събитията. Тя беше вкарана в тази война без да има особена мотивация, особен казус. Все пак украинският народ е много близък. Както и да се говори и пропагандата сега да ги противопоставят, те си бяха много близки. И сега, цялото наследство на Путин изчезна. 20 години той гради някаква репутация, стана уж много силният човек, този, който води Русия, и сега излиза от властта и влиза в историята с много негативен баланс, бих казал, катастрофален. Целият въпрос при него е: дали, ако бъде свален, както казах, това е добрият вариант, е да си посочи наследник, лошият е да го изхвърлят, което е абсолютно 100% сигурно, че там ще има летален изход за него. Проблемът е, че и в единия, и във втория вариант става въпрос за жертви, докъде ще се стигне в Русия, не се знае. Има и още по-голямото предизвикателство, глобално предизвикателство в отговора на въпроса, е: каква да бъде реакцията на Запада, на Европейския съюз и НАТО при положение, че Русия тръгне да се разпада, защото имайте предвид, че това е държава, която се държи заедно от силната централна власт и насилието: военна сила, полицейска сила, секретни служби и т.н. Тя е прекалено голяма територия, която Путин, пък и преди него, не са успели да я усвоят икономически, да дадат една солидарност на всички тези хора с идеята, че те могат заедно да постигнат по-голямо благоденствие и по-голяма сигурност. И тук вече не съм сигурен в изхода от ситуацията. Това е въпрос на много дълбок и важен анализ, каква да бъде реакцията на Европейския съюз и на НАТО, тъй като разпадането и на Русия, особено ако е безконтролно, ще бъде много, много болезнен процес. И там може да не ни хареса това, което ще видим накрая. Поради тази причина, ако си спомняте 1991 година когато се разпадаше Съветския съюз, много хора не обичат да си спомнят, но и Европа, и САЩ бяха категорично против разпадането на Съветския съюз, защото те не можеха да калкулират геополитическите последствия. И когато не могат да ги калкулират, ако ги сметнат за риск, те предпочитат да играят в полза на статуквото. Надявам се, че процесите в Русия няма да имат радикален и разрушителен характер, а ще има някаква постепенност и преходност. Вън от съмнение, тя трябва да бъде обезсилена по начин да не може да заплашва съседите си, което хич не е лесно да се постигне политически в Москва от който и да е. Затова казах, ние отново сме в 1989 година, така че предстоят драматични събития, които ще разтърсят света. Всъщност, още преди може би повече от 15 години, когато писах книгата си, там писах, че рано или късно Путин ще си тръгне, но когато си тръгне, ще разтърси света. Беше ясно, че моделът, който той изгражда, е несъстоятелен. Проблемът е, как приключваш с модела, как излизаш от него. Затова хич не съм сигурен, надявам се, но не съм сигурен, че няма да мине без военни действия още  в и извън Украйна и силови действия в самата Русия.

А има ли предпоставки за наелектризиране на ситуацията в Москва в краткосрочен план? Защото вече идват информации, че се иска от политици от Санкт Петербург оставката на президента, растат критиките към компетентността на руските командири в Украйна. Изобщо отстрани сякаш изглежда, че  Путин е изправен пред бум на недоволство срещу висшето военно командване. Но то може да се обърне, стрелката може да се обърне и към него. Така че има ли предпоставки в най-скоро време да видим по-сериозни действия около и в Кремъл?

В Москва сега се търси виновникът, който да поеме вината за загубите в Украйна. И хората на Путин хвърлят вината върху армията. Това не е от сега, най-малкото от март месец, след това май месец. Той уволнява, маха генерали, назначава нови, защото все пак да не забравяме, че армията, дори в съветски времена, имаше почти свещен статут – армията за Русия е държавата. КГБ може да е била много силна, но никога не е била толкова силна, че да компрометира възможностите на армията, в смисъл кагебистите да станат военачалници – нещо, което Путин допусна. За това говори фактът, че министърът на отбраната е човек, който няма нищо с армията. Вторият проблем при Путин е, че дори да намери някой, комуто да прехвърли отговорността, да направи някакъв терор правосъден, военачалници да имат процеси и т.н., той не може да излезе от своята парадигма, която предполага, че моделът, който овластява и обогатява една малка група от хора, неизбежно ще трябва да бъде разбит или ограничен, защото ще произведе нови Украйни. Той това няма как да го направи, защото всичките олигарси или хора богати с власт и пари, ще му търсят сметка. Всъщност, напрежението в момента е между онези, включително военни, включително хора от службите, които са останали в Русия, но не са свръхбогати, и трансграничната класа на подвижно богатите, които са около обкръжението на Путин, най-вече олигарсите, които са глобално подвижни, но те загубиха много пари. Санкциите фактически поставиха голяма част от елита на колене, и недоволството там расте. Защото не е само това, че авоари, имоти им се секвестират, замразяват, проблемът е, че сега ще им махнат и визите, което в момента, в който се махнат визите вече средната класа започва да страда, тези, които имат повече пари. Така че Путин не може да се измъкне от клещите на санкциите, които няма как да ги управлява. Досега имаше възможността да ги обезсили в известна степен благодарение на допълнителните средства, които постъпваха от свръхскъпия нефт и още по-свръхскъпия газ. Сега обаче се вижда, че заедно с падането на износа на газ, падат и цените, тоест, приходите в хазната ще паднат. От 9-и  декември започва тоталното ембарго върху руския суров петрол, от 5 февруари – върху горивата. Тоест, на него дългосрочно просто му изчезват парите. След като му блокираха тези 350 милиарда в чужбина, а голямата сметка на войната в Украйна расте, плаща милиарди извънредни за убити, ранени, за военната машина. Той вече не може финансово да балансира разходите, трябва да прехвърли щетата върху обедняването на руския народ. Оттам вече напрежението расте. И тук искам да припомня нещо, което е много важно: Русия, почти никога в историята си не е направила някаква съзнателна революция на масите, които да са овладени от нова идеология. Тригерите или  отключващите фактори винаги са били загуба на война, както след Първата световна война, и масов срив в доходите и в благосъстоянието и сигурността. Точно това в момента предстои да стане. Путин не може да управлява този процес. Поради тази причина той не може да остане на власт. Няма как да остане на власт. Най-добрият вариант за него е Елцинският, но той го пропусна. Остана прекалено дълго на власт с идеята, че ще бъде пожизнено. Е, това е вече много трудно. И както виждате в Казахстан другия пример, не стана много управляем процесът, най-накрая Токаев трябваше да застъпи и Назарбаев да освободи всякакви свои властови позиции.  Това е. Това предстои да стане и в Русия.

А какво ще се случи, ако Русия загуби войната?

Тя я загуби. Тя я загуби от гледна точка на динамика, тенденции, процеси. От гледна точка на деклариране на цели преди началото на т.нар. „специална военна операция“ тя е загуби. Пак казвам, въпросът не е ако загуби, тя е загубила, въпросът е как да управлява последствията, щетите, как да ограничи загубите или поне да не ги превърне в срив, а да може да преговаря. Ето, сега за Путин най-важното е, ако беше все пак някакъв човек с разум, защото той отдавна има бункерно мислене, той трябваше да си остави вратичка да преговаря със Зеленски. Сега единственият човек, който преговаря от негово име е Кириенко и през него пробва водата, докъде може да се споразумеят. Защото идеята, че Кремъл ще се договори с Берлин примерно или с Париж, или с Вашингтон, които да наредят на Зеленски да спре, вече не работи. Зеленски има достатъчно авторитет: докато той не реши, че трябва да се преговаря, той няма да преговаря. Военните факти за него са много важни. Но Путин съзнателно унизяваше Зеленски, и сега се получи така, че в началото на войната целта му беше да премахне физически Зеленски, да го махне от властта, изобщо да премахне властта в Киев, сега обаче съдбата се обърна, и от Зеленски, от реакциите му зависи, колко мек ще бъде изхода на Путин от властта. Първо няма вариант Зеленски да се съгласи, в смисъл Зеленски да направи нещо, което да помогне на Путин да остане на власт, това е изключено, но от Зеленски зависи как и колко управляем, контролиран или в рамките на нормалността за Путин ще бъде процесът на неговия изход от властта.

Посланик Василев, какво ще е отражението на тези само привидно отдалечени от България процеси? Какво ще е отражението тук, в нашата страна?

Помните ли как се отрази Перестройката в България във втората половина на 80-те години?

Отиде си генералният секретар.

Елитът ни се правеше, че не я засяга, а народът беше вдъхновен. Очаквам същото да стане и сега. Просто Украйна смени въздуха, ако щете. Сега, това няма да стане веднага или да се разсейва като ефект. Една част от „елитът“ ни ще мимикрира. Виждате министърът на отбраната как вече за осмели да нарече случващото руска агресия. Този човек, който се чудеше и беше против да се казва за събитията в Украйна „война“, а било специална военна операция, защото Путин бил казал така, сега за него той е категоричен агресор. По същия път ще тръгнат и Радев, Борисов няма вече да говори за платноходки, за газопроводи. Всички тези хора, тази класа, тя има забележителни умения да хамелеонства, да се адаптира, ще научи новия жаргон на политкоректност, някои от тях дори ще изпреварят хора като мен, които познават Русия от много години, говоря за политическия елит на Москва, и нашите първенци те ще станат най-големите антипутинци. Общо взето като партизани на 10 септември слезли от планитата, но качили се предния ден – веднага ще тръгнат всички по пистата на активните борци. Това не е толкова важно, но няма да бъде толкова лесен процесът в България, защото и това е добре да се запомни – Украйна може да ни задмине във всяко отношение, защото войната може да изчисти там дефицитите, проблемите, които задържаха развитието на Украйна до голяма степен. Защото в такова върховно усилие някак си на повърхността излизат истинските неща. У нас, ние сме в полу-преход, никога не сме били чист, радикален преход, все се е гледало да не засегнем този, да бъде по-мекичко, да сме компромисни. И в този полу-Преход с полуживот, полуистини, мимикриращите ще сменят тона, за да останат пак на власт. На повърхността ще изглежда, че България вече се е осъзнала, че има по-трезво мислене. В последна сметка осъзнаването на събитията в Украйна са процеси от високите етажи на съзнанието. Хората гласуват с много по-ниска мотивация и категории в скалата на ценностите. И поради тази причина, макар да очакваме на 2 октомври изборите да отчетат фактора „Украйна“, той няма да бъде толкова значим, но ще продължава да действа и в дълбочина, защото пак казвам, българските партии не са идейни партии, партии на идеите и ценностите. Те са организирани групи за колективно забогатяване или за колективно пазене на интересите. И в този смисъл за тях не е никакъв проблем да съвместявам несъвместимото. Ето вчера предизборния диспут между Даниел Митов и Вигенин. Много хора са възмутени как така е режисирана сценката, че да излезе че ГЕРБ е атлантическа партия при положение. А това е гротеска на фона на информацията за данни от американското разузнаване, че че Александър Бабаков – човекът, с когото Борисов много пъти се е срещал във връзка с проекта „Турски поток“. Американците извадиха данни за рушветите, които са дадени от Бабаков и за намеса в избори, в смисъл пари, които са дадени за намеса в избори, за да бъдат избрани хора, които са полезни за Москва. Именно такива хора бяха избрани 2016 година. На Москва това й трябваше, за да осигури политическия тил на проекта „Турски поток“. Именно тогава, ако си спомняте, 2016 година Борисов буквално се раздели с атлантическите си министри. Между другото, раздели се и с Даниел Митов, раздели се с всичките, вече не му бяха потребни. Така че изборите ще имат ефект, но никой не трябва да подценява незатихващия инстинкт от много български политици да се явят на 10-ти като партизани, да „слязат от планината“, като си изперат съвестта.

Цоня Събчева