Украинската контраофанзива. Изводи и последици

Игор Федик

Бързата и успешна контраофанзива на украинските отбранителни сили в Харковска област в началото на септември, по време на която те успяха да освободят около 8500 кв. км територия и 388 населени места, е изключително важна за по-нататъшния ход на войната и бъдещите военни успехи на Украйна.

На първо място, почти целият Харковски регион е освободен, а за самия Харков заплахата от обстрел, предимно с леко стрелково оръжие, е значително намалена. За руснаците загубата на Изюмския плацдарм означава загуба на възможността да започнат настъпление на юг в контролираните от Украйна територии в Донецка област.

Второ, контранастъплението в Харковска област създаде плацдарм за украинските сили, за да продължат настъплението си към окупираната Луганска област. Трябва да се отбележи, все п ак, че следващата украинска контраофанзива няма да бъде непременно в посока Луганска област. Тя може да бъде извършена във всяка част на фронта. И най-важното е, че руснаците не знаят къде точно ще бъде тя. Същото се случи и с контраофанзивата в Харковска област. Тогава украинските генерали показаха стратегическо и тактическо превъзходство над руските си колеги, и контраофанзивата в Харков се оказа пълна изненада за тях.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




Въпреки бавния темп на напредване в Херсонска област в сравнение с Харковска област, контранастъплението на украинската армия продължава и там. По-бавното темпо тук се дължи най-вече на теренните условия, тъй като Херсонските степи са най-неблагоприятни за настъпателни операции. Липсата на големи гори и други естествени укрития прави практически невъзможно разполагането на сериозно количество бронирана техника. Поради тази причина украинските въоръжени сили използват тактиката „пълзящо настъпление“, като използват почти само пехота. Въпреки това украинските части вече се намират на 20 километра от Херсон. От самото начало украинската армия контролира с огън пресичането на Днепър, а през последните седмици на септември огневата интензивност нарасна. Това очевидно оказва силно въздействие върху линиите за снабдяване на руската групировка на десния бряг на Днепър, като ограничава нейните оперативни способности. При съществуващите условия тя не може нито да бъде подсилена с личен състав и оръжие, нито да бъде изтеглена на левия бряг на реката. По последни данни на украинските военни те вече са установили контрол над почти цялата територия на Херсонска област.

Трето, много важно последствие от украинската контраофанзива и бягството на „втората световна армия“ са многото пленени руски войници, т.е. увеличаването на обменния фонд за украинската страна, както и голям брой трофеи. Особено важни са артилерийските системи, бронираните превозни средства и боеприпасите за тях. Това вече е популярно като „руския ленд-лийз“.

Четвърто, една успешна украинска контраофанзива вероятно ще бъде нов стимул за западните партньори на Украйна да ѝ предоставят още повече военна помощ. Това важи с особена сила за онези страни, които най-много се колебаят каква подкрепа да окажат на Украйна. Така например, на фона на новината за успеха на украинската армия в Харковска област германският Бундестаг призова германското правителство незабавно да подкрепи Украйна и да предостави повече оръжия, включително бойни машини на пехотата Marder и танкове Leopard 2. Подобна е позицията и на тяхната сънародничка Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия. „Ако те (украинците) казват, че се нуждаят от бойни танкове, тогава трябва да го приемем сериозно и да ги предоставим“, каза тя и добави, че Украйна знае точно от какво се нуждае, „за да защити хората и себе си“. „Насърчавам европейските държави да доставят това, от което Украйна наистина се нуждае. В крайна сметка украинците доказват, че могат да се защитят сами, ако разполагат с подходящи военни средства“, добави ръководителят на Европейската комисия.

От своя страна държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен вече официално обяви нов пакет от 600 млн. долара помощ за отбраната на Украйна. С тази сума общата военна помощ на САЩ за Украйна ще достигне около 15,8 млрд. долара от началото на управлението на президента Байдън.

Пето, колкото по-дълго продължава войната и колкото по-успешна става украинската армия – какъвто е случаят с Харковска и Херсонска област – толкова по-очевидни стават проблемите на Русия с набирането на личен състав, готов да воюва в Украйна. Призиви за обща мобилизация вече се чуват в Русия не само от различни крайнодесни групи, но и от известни политици. Така например лидерът на Комунистическата партия на Руската федерация Зюганов заяви, че „специалната операция е прераснала в пълноценна война и е необходима максимална мобилизация на силите и средствата“. От своя страна ръководителят на парламентарната фракция „Справедлива Русия“ Сергей Миронов заяви следното: „Започнахме СВО, а сега водим истинска война с НАТО, имаме нужда от мобилизация на икономиката, бюджета, мобилизация в главите ни.“ Въпреки тези изявления Путин досега не бързаше да обяви обща мобилизация, тъй като се опасява от негативните последици от подобно решение, най-вече за неговия режим. Това се потвърждава и от неотдавнашното изявление на Кремъл, че „засега“ не се обсъжда общонационална мобилизация.

В същото време Кремъл решава да поеме по по-лесен път: да включи във войната една от най-уязвимите категории от руското население – затворниците. Така на 14 септември в медиите и социалните мрежи се разпространява видео, в което човек, много подобен на ръководителя на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин, изнася реч в една от руските колонии, която всъщност е набирането на пленници за войната в Украйна. По този начин Пригожин използва „сталинския“ метод, който позволява на Кремъл да избегне заповедта за обща мобилизация и по този начин да предотврати социалното напрежение в руското общество. Въпреки това ефективността на този метод е доста съмнителна, тъй като качественото обучение на личен състав, който би могъл качествено да замени или подсили парашутистите или морските пехотинци, или същите наемници от ЧВК „Вагнер“, изисква повече от един месец качествено обучение. И днес Русия не разполага с тях. Големият въпрос ще бъде осигуряването на затворниците с всичко, от което се нуждаят, включително с повече или по-малко нормално оръжие. Затова съдбата им най-вероятно ще бъде на пушечно месо, което ще изпълнява различни най-опасни задачи и ще запълва дупки във фронтовата линия.

Ръководителят на Чечения Рамзан Кадиров не остана настрана, като призова руското население да „отиде и да се бие“. „Русия е федерална държава, в която регионите могат да бъдат инициатори на всяко начинание. И едно от тези начинания днес трябва да бъде „самомобилизацията“. Няма нужда да чакаме Кремъл да обяви военно положение или обратното, да седим и да чакаме края на СВО в Украйна“, каза Кадиров. Но подобни призиви от негова страна са дори по-безперспективни от действията на Пригожин. По-голямата част от руските доброволци или се сражават в Украйна от 2014 г., или от началото на тази, или вече са „отблъснати“ (или са убити, или са останали осакатени). Същото това население, което остава и активно подкрепя „специалната операция“ на Путин, е готово да прави това единствено от диваните си, а не в окопите и под огъня на украинската артилерия. Нежеланието на руснаците да умрат в Украйна в името на нейната „денацификация“ се доказва и от почти неуспешната тайна мобилизация на Русия, която все още не носи желаните от Кремъл резултати (затова Кремъл търси желаещи да се бият в руските затвори).

Няма как да не споменем и как Путин реагира на успешната контраофанзива на украинската армия. Неспособни да реагират адекватно на фронта, силите на Путин отново прибягнаха до удари срещу гражданска инфраструктура дълбоко в украинската територия. Докато президентът Зеленски отива в Изюм, за да изкаже благодарност на украинските войници за освобождението на украинските земи от руска окупация, Путин удря с ракети критични инфраструктурни обекти в Харков и близките Полтавска и Сумска област, както и в Кривой Рог. Той ги нарича „няколко чувствителни предупредителни удара срещу Украйна“ и заплашва, че „в бъдеще ще има още по-сериозен отговор“. Но както показват близо седемте месеца на война, опитвайки се да заплашва и сплашва украинците, той впоследствие постига обратния ефект: тяхната още по-голяма сплотеност и готовност за съпротива.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *