Способно ли е българското контраразузнаване да противодейства реално както на руското влияние у нас, така и на вътрешната ни агентурна мрежа

И още: Кой ще плати енергийните сметки в Германия и у нас

Ще зададем два въпроса, на които ще потърсим отговори.
Първият е защо правителството на Румен Радев реши да публикува предизборно докладите на ДАНС, Държавна агенция “Разузнаване” и Служба “Военна информация”, след като се знае, че те са били предадени още през месец март т. г., тоест преди шест месеца?
Отговорът не е сложен – защото президентът се надява докладите да променят в положителна насока мнението на обществото за неговите политически или по-точно геополитически пристрастия, да неутрализират предимството, което ПП Продължаваме Промяната би имала, заради радикалните си действия по ограничаване на руското влияние (тоест да се покаже, че нейните действия са просто в резултат на добрата работа на службите) и, разбира се, за да натрупа малко червени точки след злополучната поредица от събития, които не ни позиционират точно сред сигурните про-атлантически членове на Евроепйския съюз.
Вероятно по нещо от всичко изброено по-горе.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

От трите доклада относително най-пълен е този на Служба “Военна информация” – и като покрити теми, и като дадени оценки. Докладите на ДАНС, доколкото това е основната служба на Българската държава в противодействие на тероризъм, киберпрестъпления, финансови престъпления, шпионаж и т.н., покриват много теми, но без да излизат от общите стандарти, които видяхме в докладите за 2019 и 2020 г. и преди това.
Няма да правя анализ, само ще кажа, че особено разочарова докладът на Държавна Агенция “Разузнаване” – схематичен, дори скучен.
Да стане ясно – тук не говоря за оперативната дейност /там докладът е толкова бланкетен, че не съм сигурен дали изобщо покрива тази част от дейността/, а за аналитичната. ДАР изостава в аналитичните си способности от много други центрове у нас.
Познавам няколко наши НПО-та, разполагащи с много скромни бюджети от тези на трите служби, които биха изготвили много по-пълноценни и задълбочени доклади. Тъй като огромната част от информацията вече е публична и не трябва да се добива по някакви особено секретни методи, от ключово значение за качеството на работата на разузнавателните органи е именно информационно-аналитичната дейност. А тя пък зависи от възможността на ДАР да се възползва именно от информационно-аналитичния потенциал на чуждестранни и български центрове за събиране и обработка на данни. Не случайно всички големи разузнавания в света си имат някаква мрежа от НПО-та, които подкрепят и ползват – такива като Ранд Корпорейшън в САЩ, РИСИ в Русия /която се ръководеше от Леонид Решетников/, да не говорим за МИ-6 и Мосад – те работят с мрежа от подобни информационно-аналитични центрове.
Докато службите не проумеят, че трябва да се отворят и да интегрират наличния у нас външен аналитичен потенциал, работата на ДАР ще си остане на посредствено равнище. Нямам достъп до докладите, които дават на президент, премиер, министри и други държавни органи, но това, което чувам, не е окуражително.
Особен интерес предизвикват докладите на контраразузнаването ни – именно заради изгонените руски дипломати, както и множеството критики, които българските специални служби получиха за откровеното толериране на дейността на ГРУ и СВР у нас. И в посочените доклади за 2021 г. не става ясно доколко е наличен капацитет за справяне с тази нарастваща заплаха и, ако такава няма, как да се реши проблемът с недостига на кадри и финансиране.
Има нещо силно подозрително в работата на българското контраразузнаване именно по линия на способността му реално да противодейства на руското влияние у нас.
Защото се гонят дипломати, но не следва разкриване и даване под съд на българската агентурна мрежа, на свръзките им, на лицата, които им осигуряват логистична и друга подкрепа. Ако сме изгонили примерно 15 души руски дипломати за дейност “несъвместима” с дипломатическия им статут, то е редно да задържим поне още толкова български помощници и агенти. Но от там няма нищо – гробовно мълчание. Което издава стремеж на някои кръгове на власт да не пипат агентурните мрежи, за да може безболезенено след поредната акция на изгонени дипломати, максимално бързо мрежата да бъде възстановена.

А сега няколко думи за новините от енергийния фронт, които ни съобщи председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и колективните мерки на ЕК за справяне с кризата.
Новините на европейския енергиен фронт: Германия национализира енергийни компании с руски капитали – Роснефт, Газпром и т.н. Юнипер пък води дело за милиарди неустойки и щети, нанесени от Газпром. Някой трябва да плати енергийните сметки на германците, които пробиха покрива, заради Путин и войната му в Украйна. Кой ще плати сметката е въпросът?
В Германия казват – Русия и руските компании.
Съвършено различна обаче е картината у нас.
Какво правят първите лица, получаващи доклади от специалните служби, в които черно на бяло пише, че руските компании се използват съзнателно за дестабилизиране на икономиката и пазара от Кремъл и в този смисъл действията им са заплаха за националната сигурност?
Но, ако си мислите, че висшето ръководство на държавата ще вземе мерки, сте се объркали.
Доказани са щетите, които и Газпром, и Лукойл нанасят на потребителите. Вместо това служебното правителство в първия ден заявява, че трябва да продължим с доставките на природен газ от Газпром, а държавният глава приема на аудиенция шефовете на Лукойл и ги благославя за по-нататъшни действия. Румен Радев получи краткосрочен и нищо незначещ ПР дивидент с цената под 3 лева за масовата марка бензин, без изобщо да му мина през ума, че реалната цена /без свръхпечалбите/ трябваше да бъде под 2,70 лева.
Борисов също прибягваше до подобни политически дивиденти срещу лично облагодетелстване, но това струваше на потребителите в страната над 2 милиарда евро за този приод. Само от спестените разлики между сортовете “Уралс” и “Брент”Лукойл печели по 130 милиона лева, забележете, всеки месец.
Та, къде е разликата между Германия и България – там руските компании ще бъдат осъдени и ще платят свръхцените на германските потребители. У нас руските компании ще колекционират свръхпечалбите за сметка на българската хазна, тоест българският данъкоплатец ще плати сметките на българския потребител.
Накрая на този фарс Урсула фон дер Лайен ще призове към солидарност и българските енергийни компании, които не произвеждат ток от газ, да платят сметките на немските енергийни компании, които произвеждат ток от газ.